№ 236
гр. Кюстендил, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20241500500402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6861/26.06.2024 г. по описа на РС - Дупница,
депозирана от Е. Е. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 21, действащ
лично и чрез своя законен представител Е. И. М., депозирана чрез процесуалния им
представител адв. Е. Д. срещу решение № 310/21.06.2024 г. постановено по гр. д. № 43/2024
г. по описа на Районен съд – Дупница в частта му, с която искът за изменение на
присъдената в полза на Е. Е. М. издръжка, дължима от неговата майка Г. Д. С., ЕГН:
**********, е отхвърлен за горницата над 234 лв. до пълния претендиран размер на
издръжката от 350 лв.
Районният съд е осъдил Г. Д. С., ЕГН: **********, да заплаща месечна издръжка на
детето си Е. Е. М., чрез неговия баща и законен представител Е. И. М., ЕГН: ********** в
размер на 234 лв., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
08.01.2024 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлил исковата претенция за
горницата над 234 лв. до предявения размер от 350 лв. като неоснователна. Осъдил е Г. С. да
плати на Е. И. М., действащ чрез неговия баща и законен представител Е. И. М., разноски по
делото в размер на 300 лв. – деловодни разноски. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
Г. С. да заплати по сметка на РС - Дупница сумата от 40 лева – държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
Във въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на решението поради
необоснованост като се сочи, че първоинстанционният съд не е направил преценка на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че въззиваемата единствено изплаща на
непълнолетния си син опредЕ.та месечна издръжка в размер на 200 лв. и се е
дезинтересирала от останалите си родителските си задължения. Поддържа се, че откакто е
напуснала семейното жилище, грижите за детето са поети изцяло от бащата, който получава
минимална работна заплата. Сочи се, че през последната година бащата е боледувал, което е
1
довело до намаляване на доходите му. Допълва се, че същият изплаща и кредит, който е бил
изтеглен за подобряване на жилищните условия в дома, където се отглежда детето. Твърди
се, че въпреки че въззиваемата получава минимална работна заплата, тя има възможност да
изплаща издръжка в по-висок размер от определения от първоинстанционния съд, тъй като
ежемесечно получава купони за храна на стойност 200 лв., както и допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд. Акцентира се върху това, че същата живее
сама и няма задължение за изплащане на издръжка на други свои непълнолетни низходящи.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на искането за определяне на по-висок размер на
издръжката се изтъква повишаването на цените на стоките и услугите през последните две
години.
Съобразно изложеното се отправя искане въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да осъди Г. Д. С. да заплаща на сина си Е. Е. М. месечна издръжка в размер на 350
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г., ведно със законната
лихва върху просрочените суми от датата на забавата до окончателното заплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата не е подала отговор на въззивната жалба. Не се
явява и не изпраща представител в проведеното по делото ОСЗ.
ДСП – гр. Дупница е представила социален доклад, в който не изразява категорично
становище във връзка с исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане № 20090608, издадено въз основа на акт за раждане
№ 608 от 17.11.2009 г., съставен в гр. Дупница, въззивникът е син на въззиваемата Г. Д. С..
С решение № 438/10.10.2022 г. постановено по гр. д. № 1100/2022 г. по описа на РС -
Дупница, влязло в сила на 08.11.2022 г., е определено въззиваемата С. да заплаща на детето
си Е. Е. М., чрез неговия баща и законен представител Е. М., издръжка в размер на 200 лв.
От удостоверение с изх. № 339-И/03.01.2024 г. издадено от Професионална гимназия
„Акад. Сергей П. Корольов“ – гр. Дупница се установява, че Е. М. е записан като ученик в
осми клас, дневна форма на обучение, в същото училище през учебната 2023 г. – 2024 г.
По делото служебно са изискани справки от НАП относно осигурителния доход на
родителите. Видно от същите за периода 2023 г. – м.07.2024 г. бащата на въззивника е
декларирал осигурителен доход вариращ между 1168,00 лв. и 1174,50 лв. за пълен отработен
месец. За същия период въззиваемата - майка на Е., е полагала труд по трудово
правоотношение при деклариран месечен осигурителен доход за пълен отработен месец за
2023 г. в размер на 993,00 лв. и в размер на 1121,60 лв. в периода м.01.2024 г. – м.07.2024 г.
За нуждите на настоящото производство е изготвен социален доклад от ДСП –
Дупница, в който се посочва, че детето се отглежда в гр. Дупница, на ул. „***“ № 21, в къща
на едно ниво, която е собственост на неговите баба и дядо. По данни на Е. между него и
родителите му съществува разбирателство и взаимна привързаност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Иван М., чийто
показания съдът преценява в светлината на чл. 172 ГПК, доколкото същият е брат на
въззивника. От показанията на свидетеля се установява, че той живее заедно с брат си Е.,
баща им и баба им Стойка в общо домакинство, на ул. „***“ № 21 в гр. Дупница. Майка им
е напуснала техния дом през май 2022 г. Понастоящем не идва да вижда синовете си, не
поддържа контакт с тях. Изплаща на Е. месечна издръжка в размер на 200 лв. като не го
подпомага материално по друг начин. Баща им работи като стругар. Е. е ученик в 9-ти клас
в Механото в гр. Дупница.
Останалите доказателства, представени по делото, а именно решения на ЛКК,
обективирани в лична амбулаторна карта на Е. И. М. и извадка от погасителен план към
договор за кредит с кредитополучател същото лице, съдът не обсъжда, тъй като ги намира за
неотносими - касаещи обстоятелства извън предмета на доказване. В амбулаторната карта се
съдържат данни за предходни заболявания на бащата на Е., но не и за настоящи такива,
които да изискват допълнителни средства за лечение. От представената извадка от
2
погасителен план пък може да се направи извод, че доколкото погасителните вноски са
месечни и тридесет и третата поредна такава е с падеж 07.01.2024 г., договорът за кредит е
сключен през 2021 г., т.е. преди определяне на настоящия размер на издръжката от 200 лв. с
решение № 438/10.10.2022 г., влязло в сила на 08.11.2022 г., следователно наличието на
договор за кредит не представлява новонастъпило обстоятелство, което да предполага
изменение на размера на издръжката.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е предвидено задължението на родителите да
осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Не е предвидена
възможността за освобождаването на родителя от отговорност, предвид ниските му
материални възможности, напротив – издръжка се дължи винаги, когато родителят
разполага с възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за
задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване - чл. 140, ал. 2 СК. След
извършване на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно размера на издръжката,
като релевантни за определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и
нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл. 142, ал. 2 СК е установен
минималният размер на издръжката, а именно – 1/4 от размера на минималната работна
заплата за страната.
Възможността за изменение на първоначално определения размер на издръжката е
предвидена в чл. 150 СК и се обуславя от наличие на трайно изменение на обстоятелствата,
при които е била опредЕ. първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите
на правоимащия от издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните
възможности на родителя.
От събраните по делото доказателства (удостоверение за раждане) се установява, а и не
се спори между страните, че въззивникът е дете на въззиваемата, като към момента на
предявяване на иска, както и понастоящем, той е непълнолетен. Доколкото Е. е на 14
години, съдът приема, че той е неработоспособен. По делото не бяха събрани доказателства
същият да разполага с имущество, от което би могъл да се издържа.
При установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд приема, че
нуждите на непълнолетния са нараснали в степен, налагаща увеличение на издръжката,
изплащана от неотглеждащия родител. От определяне размера на дължимата издръжка с
решение № 438/10.10.2022 г. на РС – Дупница са изминали почти две години, като съдът
намира, че израстването на детето в този период само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Към настоящия момент Е. М. е в тийнейджърска
възраст, което обуславя нарастването на неговите социално-културни потребности. Предвид
че от предходното определяне на размера на месечната издръжка, той е преминал към
гимназиалния етап на образование, логично са се увеличили и образователните му
потребности. На следващо място следва да бъде съобразена променената икономическа
обстановка, довела до промяна на стандарта на живот, като индикатор в тази посока е
увеличеният размер на минималната работна заплата за страната нараснала от 710 лв. през
м.10.2012 г. до 933 лв. към настоящия момент. Същевременно съдът държи сметка, че
нуждите на Е. са обичайните за дете на неговата възраст, а именно такива свързани с разходи
за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала, медицински грижи, културни
потребности, развлечения, като липсват данни за извънредни ежемесечни разходи, свързани
например със заболяване на детето или с посещаване на извънкласни занимания.
Издръжката следва да се определи като се съобразят както нуждите на детето с оглед
правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му потребности без да
се стимулира използването за цели, неприсъщи на предназначението , така и
възможностите на дължащия заплащането родител. С ППВС № 5/1970 г., което не е
загубило силата си, са дадени указания на съдилищата, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, като
се вземат предвид и грижите на родителя, отглеждащ детето. В конкретния случай се
установи, че доходите и на двамата родители са близки до минималните за страната, като
макар и с малко по-високи са тези на бащата. Недоказани останаха твърденията, че
3
въззиваемата получава купони за храна на стойност 200 лв., както че тя полага извънреден
труд, за който и се изплаща допълнително възнаграждение. Необходимо е да се отбележи,
обаче, че по делото не беше установено по отношение на майката да е налице обективна
невъзможност да дава издръжка на въззивника. Тя е в трудоспособна възраст, няма
здравословни проблеми или алиментни задължения към други деца. Следва също така да се
отбележи, че в рамките на въззивното производство бяха събрани нови доказателства
(справки от НАП за осигуряването), непредставени пред първоинстанционния съд, от които
се установява, че трудовото възнаграждение на въззивницата е било увеличено считано от
01.01.2024 г.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
въззиваемата трябва да поеме по-голям дял от паричната издръжка на Е.. Настоящата
инстанция приема, че размерът на общо необходимата издръжка в конкретния случай следва
да се определи като близък до линията на бедност за страната. За 2024 г. тя е 526 лв., поради
което и с оглед наличните по делото данни за потребностите на детето въззивният съд
приема, че цялостната необходима месечна издръжка за Е. е в размер на 550 лв. По-голямо
участие в заплащането следва да има майката, като с оглед събраните доказателства съдът
приема, че същата е в състояние да заплаща издръжка в размер на 300 лв. без това да
попречи на задоволяване на собствените екзистенциални потребности.
По изложените съображения, съдът формира извод за основателност и доказаност на
иска по чл. 150 СК до размера от 300 лв, като първоинстанционното решение е неправилно
и следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата над 234 лв. до уважения от
въззивния съд размер на издръжката от 300 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.01.2024 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на причина
за изменение или прекратяване на издръжката. В останалата му отхвърлителна част за
сумата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 350 лв., по делото не са налице
предпоставките на чл. 150 СК за уважаването на иска – с оглед установените по делото
нужди на въззивника и материалните възможности на задължения родител, поради което
първоинстанционното решение в тази му част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника се се
дължат разноски за първата инстанция, съобразно уважената част от иска, в размер на 400
лв. – за адвокатско възнаграждение, или допълнително още 100 лв. над присъдените с
обжалваното решение разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от жалбата въззивникът има право на разноски и за
въззивното производство, които са в размер на 284,48 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата не е направила искане за присъждане на разноски, като съдът не дължи
служебно произнасяне.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззиваемата Г. С. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса, съответна на
допълнително уважената част от иска в размер на 95,04 лв. За въззивното производство
въззиваемата дължи да заплати по сметка на ОС - Кюстендил държавна такса, съответна на
допълнително уважената част от иска, в размер на 47,52 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба на Е. Е. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул.
„***“ № 21, действащ лично и чрез своя законен представител Е. И. М., решение №
310/21.06.2024 г., постановено по гр. дело № 43/2024 по описа на Районен съд – Дупница, в
частта, в която, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Е. М. срещу Г. Д. С., ЕГН:
4
**********, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на месечната издръжка
дължима на непълнолетен низходящ за разликата над частта, уважена от
първоинстанционния съд - 234 лв. (двеста тридесет и четири лева), до присъдената от
настоящия съд сума от 300 лв. (триста лева), като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 12а и адрес по
месторабота: гр. Дупница, ул. „***“ № 2, на основание чл. 150 СК във вр. с чл. 143 СК, да
заплаща на Е. Е. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 21, действащ лично
и чрез своя законен представител Е. И. М., още 66 лв. (шестдесет и шест лева) месечна
издръжка или общо 300 лв. (триста лева), считано от датата на депозиране на исковата молба
- 08.01.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
платима до 25-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 310/21.06.2024 г., постановено по гр. дело № 43/2024 по
описа на Районен съд – Дупница, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Е. М., ЕГН:
**********, действащ лично и чрез своя законен представител Е. И. М., срещу Г. Д. С., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на месечната издръжка
дължима на непълнолетен низходящ за разликата над присъдения от настоящия съд размер
от 300 лв. месечна издръжка до пълния претендиран размер от 350 лв. месечна издръжка.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Д. С., ЕГН: **********, да заплати на Е.
Е. М., ЕГН: **********, действащ лично и чрез своя законен представител Е. И. М., ЕГН:
**********, допълнително сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата от 284,48 лв.
(двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) - разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Д. С., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Районен съд – Дупница сумата от 95,04 лв. (деветдесет и пет лева и четири
стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Д. С., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил сумата от 47,52 лв. (четиридесет и седем лева и
петдесет и две стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5