№ 723
гр. Перник, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н. Н. Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н. Н. Т.З. Гражданско дело № 20241720101370
по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от З. П. З., чрез адвокат
С. Р. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК *********, с която
се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 4990, 85 лева - главница по Договор за кредит за
текущо потребление № 21249964/ 11.09.2013г., сумата 1223, 20 лева - представляваща
редовна лихва за периода от 26.09.2013г. до 20.07.2015г., сумата 177, 40 лева - лихва за
забава за периода от 26.09.2013г. до 20 07.2015г., сумата от 120, 00 лева - дължими
такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението до издаване на заповед за изпълнение - 21.07.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
22.07.2015г., по ч. гр. дело № 4636/2015г. по описа на Районен съд-Перник. Претендира
разноски.
Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД в срока по чл.131
ГПК, чрез юрк. С.К. признава предявените искови претенции, като претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
С оглед направеното признание, безспорни са по делото всички обстоятелства
от фактическия състав на претенцията, а именно че ответникът като взискател
претендира от ищеца, чрез принудително изпълнение заплащането на процесните
1
суми, както и че претендираните вземания са погасени по давност. Ето защо, съдът
намира, че по отношение на ответника не съществува правото на принудително
изпълнение на исковата сума като погасена поради изтичане на давностен срок.
Поради изложеното предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат
изцяло уважени.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, както и направеното от ищеца искане за произнасяне с решение
съобразно признанието, то налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той
не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По приложението на цитираната
норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която настоящият
състав се изцяло споделя и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК
липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото,
защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение
за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за
съществуването му. Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред
съдебния изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 284,00 лева, от която 284
лева държавна такса и 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, която сума
може да бъде заплатена по посочена от ищеца банкова сметка с IBAN BG17 BPBI
8170 1601 5353 35. От страна на ответника своевременно е релевирано възражение
за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за
неоснователно. Заплатената сума е съобразена с предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1
и т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, фактическата и правната сложност на делото, броя предявени искове
и извършените процесуални действия.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че З. П. З. с
ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. ****, не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2,
сумата от 4990, 85 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление №
21249964/ 11.09.2013г., сумата 1223, 20 лева - представляваща редовна лихва за
периода от 26.09.2013г. до 20.07.2015г., сумата 177, 40 лева - лихва за забава за периода
2
от 26.09.2013г. до 20 07.2015г., сумата от 120, 00 лева - дължими такси и разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението до издаване на заповед за изпълнение - 21.07.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2015г., по ч. гр.
дело № 4636/2015г. по описа на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на З. П. З. с ЕГН ********** сумата от
1 284,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3