Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 292/2023г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 432/ 04.08.2023 г. по АНД № 725/2023 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, с което е отменено Наказателно постановление №2068 от 19.04.2023 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което НП за
нарушение по чл. 143, т. 2 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1,
т. 3 от ЗВ на Община Велико Търново е наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лева.
Касаторът – директор на БД“Дунавски
район“, оспорва Решението на РС като неправилно и необосновано, постановено
в противоречие със събраните
доказателства. Намира неправилни изводите на РС за липсата на пълно и точно
описание на нарушението, за вида на възложеното задължение и съставомерните
последици при неизпълнение, мястото и времето на извършване на нарушението.
Касационният жалбоподател настоява, че фактическата обстановка в НП съответства
на събраните доказателства, а извършената правна квалификация е правилна. Моли
за отмяна на оспореното Решение и за произнасяне по същество, с което НП да
бъде потвърдено, като законосъобразно
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа
доводите, изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
Ответникът – Община Велико Търново,
действащ чрез упълномощения ПП, моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Изтъква,
че РС установил правилно фактическата обстановка и извел правилни правни
изводи. Претендира за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на РС да бъде оставено в сила. Намира, че изводите на районния
съд съответстват на доказателствата по делото. Споделя изводите на същия, че е
налице непълно и неточно формулиране на нарушението, което само по себе си е
съществено процесуално нарушение.
В касационната жалба е заявено основание
за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, което нямат отношение към
настоящото производство, доколкото чл. 63в от ЗАНН препраща към основанията за
касационно обжалване, предвидени в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. В тази връзка АСВТ квалифицира оплакванията в жалбата като такива за нарушение
на закона и съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
По силата на чл. 63в от ЗАНН касационното
обжалване на решенията на районния съд е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът, в
качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно
провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Като прецени оплакванията в жалбата и като съобрази доводите на
страните, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Обжалването е против
съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Районният съд е установил, че на 08.09.2022
г. служители на БДДР, гр. Плевен са извършили проверка на място, на участък от
речното легло на р. Негованка, преминаващ
през урбанизираната територия на село Русаля. Констатирано е, че е
намалена проводимостта на речното легло в този участък, който има места с висок
риск от наводнения. Съставен е Констативен протокол №4-ГБ-269. Прието е, че
установеното стеснение е в резултат на бездействие на Община В. Търново да
осигури почистване на речното легло от дървесна и храстовидна растителност.
Поради това е издаден АУАН за нарушение на чл.143, т.2 от ЗВ, а на основание
чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ е наложена санкция в минималния размер от 5 х.лева.
Районният съд при дължимата служебна
проверка установил наличието на съществени процесуални нарушени при издаване на
АУАН и НП. Според въззивния съд същите се изразяват в следното: липсата на пълно и адекватно описание на
нарушението, в т.ч. на възложеното по закон задължение и съставомерните
последици от неизпълнението му, както и непосочване на времето на извършване на
нарушението. При тези установявания РС достигнал до извод за формална
незаконосъобразност на НП, без да излага мотиви по същество.
Касационната инстанция намира решението на
РС за правилно постановено. Изложените мотиви за допуснати съществени
процесуални нарушения се споделят от касационния
състав. Поради това АСВТ на основание чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към тях.
Потвърди се при проверката, че
отговорността на Община Велико Търново е ангажирана на основание чл.200, ал.1,
т.3 от ЗВ. Нормата предвижда, че се следва отговорност за ФЛ или ЮЛ, ако замърси водите и/или разруши
леглата или бреговете на реките, когато наруши забраните, съдържащи се в чл.
132, 134, 143 и 144 от ЗВ. Видно е от НП, че наказващият орган не е посочил коя
от формите на деянието счита за осъществена, а са възможни три хипотези според
правната норма. При това всяка от тях има различни съставомерни последици от
деянието, които не са посочени конкретно в НП.
Освен това, АНО отнася квалификацията на
деянието към нарушение на чл.143, т.2 от ЗВ, която забранява намаляването на проводимостта на речните легла, включително чрез
баражи и прагове, без съответното разрешително. Видно е, че нормата предполага активни действия, които да игнорират
забраната. В същото време в НП са изложени мотиви за допуснато нарушение чрез бездействие. Ако допуснем, че такава
форма на изпълнително деяние изобщо може да бъде свързана с този фактически
състав, то следват два много важни извода. В НП следва да е посочено
задължението за действие, което не изпълнено и периода, в който е следвало да
бъде изпълнено, за да е ясно кой е субекта на задължението и от кой момент бездействието
е противоправно, т.е. е реализирано нарушението. В случая това не е изпълнено.
Според мотивите на НП във времето преди
издаване на процесното НП е извършена проверка и са дадени предписания към кмета на
Общината да изпълни задължението си по чл.140, ал.4 от ЗВ. Става въпрос за
случая, когато почистването на речните легла е в границите на урбанизирана
територия. Тогава кметът на общината следва да назначи със заповед
междуведомствена комисия, да определи участъците от реката, чиято проводимост е
намалена по причини като израснали във водното течение дървета, дънери, храсти или
паднали дървета; ерозия на бреговете или
необходимост от почистване на речните легла от наносни отложения за осигуряване
нормалната им проводимост. Това налага оглед на терен от общинската
администрация на състоянието на речните легла в границите на населените места и
съвместни действия с междуведомствената комисия, която следва да изготви
констативен протокол и да подготви програма за планово почистване на речните
участъци. Това на свой ред поражда за кмета на общината задълженията по чл.140,
ал.4, т.4 от ЗВ.
Предвид изложеното е очевидно, че нарушаването
на забраната по чл.143, т.2 от ЗВ не е
възможно с фактически установеното бездействие, което не кореспондира със
съдържанието на санкционната правна норма на чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ.
Установеното от фактическа страна непочистване на речното легло от наноси е
деяние различаващо се от разрушаването на речното легло и категорично няма
връзка със забраната за изкуственото намаляването
на проводимостта на речните легла, без съответното разрешително.
ЗВ и съответно Предписанието възлага
задължение на АО по чл.140, ал.4 от ЗВ, т.е. налице е бездействие, но не на
Общината като ЮЛ. От това, че ЗВ
предписва защитата на речните легла да е оперативна и постоянна по никой начин
не може да се направи извод кога във времето е извършено деянието, за което е
ангажирана отговорността на Общината. Момента на извършване на нарушението е от
значение за определяне на приложимия материален закон и преценка изтекли ли са
сроковете по чл.34 от ЗАНН за ангажиране на отговорността на наказаното лице.
Поради това липсата на този реквизит е винаги съществено процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на НП.
В заключение настоящата инстанция не
намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването
на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на процеса и да е нарушен
законът, както поддържа касатора. Съдебният акт, предмет на касация, е валиден,
допустим и правилен и следва да остане в сила.
При този изход на делото, предвид
своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв., на основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.27е
от НЗПП.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №432/ 04.08.2023г., постановено по АНД №725/2023 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ да заплати на Община Велико Търново разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: