Р Е Ш Е Н И Е
№ 1268
гр. Русе 11.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 11.06 през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател : Десислава В.
при секретаря Светла Георгиева в присъствието на
прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №2451 по описа за 2018
год. за да се произнесе, съобрази:
Ищецът В.Л.П. твърди, че по
закон е наследник на Л.И.Н., ЕГН **********,
починал на 09.10.2013 г. Преди смъртта си наследодателят се разпоредил в полза
на П.П.С. с притежаваната от него 1/2 ид. част от следния недвижим имот, а
именно жилище (апартамент) № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.7.111.3.11, намиращ се в *******************, представляващ
сграда № 3, вход 2, етаж 1, със застроена площ 36,57 кв.м., състоящ се от стая,
кухня, сервизни помещения и балкон, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 63427.7.111.3.12, 63427.7.111.3.10, под обекта: няма,
над обекта: 63427.7.111.3.14, с избено помещение № 1 с площ 6,86 кв.м., при
граници: изба № 2, стълбище, коридор, външен зид, заедно с 4,38% идеални части
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена,
представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.7.111 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Русе срещу грижите, които е получавал за минало
време в продължение на 6 месеца и задължението на П.П.С. да дава издръжка и
полага грижи за Л.И.Н. докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот.
Тази сделка била обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 168, том I, рег. № 3035, дело № 82 от
Ответниците В.Й.К. и К.Й.К. оспорват
предявените искове и считат същите за неоснователни.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
Видно от Договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по
реда за държавните имоти от 18.02.1991 г. на посочената дата Л.И.Н. и П.П.С.закупили апартамент № 2, находящ се в *************,
със застроена площ 36,57 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна,
балкон и маза №1, с площ 6,86 кв.м.,
заедно с 4,38% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху терена.
Според Нотариално заверено
пълномощно от 18.04.2013 г., рег. № 3029/2013 г. на нотариус Ц.М. с район на
действие РРС, Л.И.Н. упълномощил П.П.С.да
го представлява пред нотариус и да прехвърли срещу издръжка и гледане сама на
себе си при условията на чл.38 от ЗЗД , както и срещу грижите и издръжката,
които бил получавал за минало време ½ ид. ч. от процесния имот, като
подпише от негово име НА срещу издръжка и гледане, като си запазвал правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.
На 18.04.2013 с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане по описа на нотариус Ц.М., с район на действие
РРС, Л.И.Н., действащ чрез пълномощника си П.П.С. прехвърли на П.П.С. ½
идеална част от жилище (апартамент) № 2, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.7.111.3.11, намиращ се в *****************, в жилищен блок
№ 51, представляващ сграда № 3, вход 2, етаж 1, със застроена площ 36,57 кв.м.,
състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения и балкон, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 63427.7.111.3.12,
63427.7.111.3.10, под обекта: няма, над обекта: 63427.7.111.3.14, с избено
помещение № 1 с площ 6,86 кв.м., при граници: изба № 2, стълбище, коридор,
външен зид, заедно с 4,38% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ поземлен имот с
идентификатор 63427.7.111 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Русе, срещу грижите и издръжката, които бил получавал за минало време в
продължение на 6 месеца и задължението на П.П.С.да дава издръжка и полага грижи
за Л.И.Н. докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто бил
водил до сега, като си запазвал правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота..
Видно от Удостоверение за наследници на Община Русе, Л.И.Н. починал на
09.10.2013 г. и оставил за свои наследници по закон ищцата и Е.Л.Н. - негови деца.
Съгласно Удостоверение за наследници на Община Русе, П.П.С. починала на 04.11.2016 г. в гр. Русе и оставила за
свои наследници по закон ответниците в настоящото производство - нейни деца.
Според заключението на назначената по делото съдебно-графологична
експертиза подписът в долния край под машинописен текст „упълномощител“ в
пълномощно от 18.04.2013 г., рег. № 3029/2013 г. на нотариус Ц.М. бил положен/
изпълнен от Л.И.Н.. Ръкописният текст – трите имена „Л.И.Н.“ в пълномощно от
18.04.2013 г., рег. № 3029/2013 г. на нотариус Ц.М. бил изпълнен от Л.И.Н..
Ищцата в съдебно заседание е заявила, че не живее в гр. Русе от
Според разпитания по делото свидетел П.Д.М., трета братовчедка на ищцата, тя
познавала баща й от преди 20 години, той живеел в кв. ……. В. и казвала,
че посещавала баща си всеки месец в продължение на 10 години. Ищцата не живеела
в Русе от преди 15 години, но когато си идвала, винаги го е посещавала.
Помагала му е финансово. Нейните деца също го посещавали когато били малки - в детската
градина, в първи, втори клас. Баща и бил в добро състояние, но свидетелка не била
разговаряла с него, не била ходила при него, и не го била посещавала, виждала
го на улицата, но не много често. През
Разпитания по делото свидетел И.П.И., първи братовчед на ищцата, изнася данни, че Л. бил брат на баща му, който
починал през
Свидетелят Г.К.А., сестра на бившия съпруг на П.С., твърди, че познавала Л. повече от 30 години.
Той живеел с жената на нейния починал брат. Живеели близо до тях. Почти всеки
ден, когато отивала на работа с нейния съпруг, минавали покрай техния блок,
виждали се постоянно, били неразделни семейства, много близки, много си
помагали. Л. бил много услужлив човек, весел. На него му били дали жилище и
след като той заживял с П., решили да си го купят със собствени средства, без
да теглят заеми на името на двамата. Познавала и ищцата, когато децата й били
малки, тя живеела в Русе, но не общувала с нея, не я виждала по празниците –
Нова година, Великден или рождени и именни дни, двете семейства винаги били
заедно, но нея никога не я била виждала. Л. на празниците винаги се натъжавал,
защото казвал, че неговите деца не го уважавали, а го търсели, когато имали
нужда от него. Той бил много жизнен, много здрав, бил около 80 и няколко годишен,
но много ходел, много работел, непрекъснато ходел на пазара, като докер, ходел
на вторични суровини, помагал навсякъде и вземал по някой лев. Винаги казвал,
че бил здрав и нищо му нямало, но почнал отведнъж да се оплаква, че го болят
краката, тялото. Отначало започнал само до тях да ходи и да се връща, дори те
му дали бастун. После му купили проходилка и накрая той почнал да стои само в къщи.
П. непрекъснато вървяла подире му, с него под ръка, защото той вече не можел
сам. В началото, тя можела да го обслужва сама, баня, правела му тоалет,
обличала го, хранела го, а след това те започнали да помагат - съпругът на
свидетелката ходел да го облича, а след това не можели и двамата да го обръщат,
защото той бил едър мъж. Той бил една година на легло и тогава те тримата му
помагали. Трябвало да отиде на лекар, но той се притеснявал и не отишъл. Викали
рехабилитатор, той показал какви упражнения да прави, показал на П. как да го
разтрива, масажира, защото му се схванало цялото тяло, не можел да си мърда краката.
Цяла година бил на легло и трима души го били обслужвали, а той все плачел и казвал, че дъщеря му не се
обаждала. Когато Л. бил на легло свидетелката и съпругът и всеки ден били там,
съпругът и в последните му дни спял при него, защото го виждали, че си
заминава. Той винаги казвал, че не може без П., накрая със сламка поемал храната
и много искал да извика нотариус да прехвърли неговия дял на П.. Още отначало, П.
и Л. се били разбрали, че апартамента
щял да остане за този, който останел последен, за да може да си изкара
старините си спокойно. П. извикала нотариус и когато прехвърлили апартамента,
той три дни повтарял, че бил спокоен вече, защото знаел, че апартамента вече бил
на П. и нямало да има проблеми. Той починал и по-късно и П. почивала.
Св. В.Й.С., тъща на
първия ответник, посочва, че познавала П. от 80-та година, след като дъщеря и
се омъжила за сина и В.. Л. и П. били много добро семейство бяха. Били съседи и
когато свидетелката се връщала от работа
или отивала, много често се отбивала у тях. Отначалото живеели във ведомствено
жилище, събирали пари двамата и си го купили. Не познавала ищцата за първи път я видяла на погребението на Л.. Л.
бил много подвижен човек. Последната година се оплаквал, че го наболявало
цялото тяло и след година и половина вече бил на легло. Отначало го гледала П .и
когато минавали, виждали най-вече Г.А. да им помага, защото той бил много едър
и висок човек, но цялото тялото го боляло, но си бил запазил разсъдъка. Когато бил
на легло свидетелката ходела един път в седмицата при него, Г. по-често. П. му
сменяла памперсите, хранела го, миела го. Той бил много доволен от грижите,
които тя полагала за него. Лично от Л. чула, още когато закупили жилището, че
този, който остане последен от двамата на него да бъде да прехвърлен
апартамента. Л. имал страх от лекари и от зъболекари и категорично отказвал да
ходи на прегледи, но въпреки това П. го записала за личен лекар, който от време
на време идвал и П. колкото можела с Г. му помагали и му правели масажи. Не
знае от каква болест боледувал Л., но бил скован, не можел да става, но се шегувал, говорел
спокойно, лежал. Тъгувал много за внуците си и за В., тъй като не му се
обаждали.
Установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
Процесният договор е алеаторен. Същият е с начално
прехвърляне на право на собственост срещу задължения на приобретателя да
предоставя издръжка и грижи. Този вид договор не е кодифициран от действащото
право и е ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие. Законът -
чл.79 ал.1 от ЗЗД, изисква точно изпълнение, което предполага изпълнение на
дължимата престация по вид, обем и качество.
Според приетото в трайната съдебна практика,
включително и в ТР № 30/1981 г. на ВС, допустимо е наследник да иска разваляне
на алеаторния договор, поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на
кредитора- прехвърлител. Наследниците на починалия кредитор могат да
претендират, всеки според неговия наследствен дял, съответната част от
останалото дължимо на техния наследодател или разваляне на съответната част от
договора само за техния наследодател.Следва да се посочи, че процесният договор
е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи и издръжка.
Съдът намира предявените искове за неоснователни.
Това е така, тъй като от събраните по делото писмени
доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно
–графологична експертиза, се установи по безспорен начин, че лично Л.И.Н. е положил подписът и е изписал имената си в пълномощно
от 18.04.2013 г., рег. № 3029/2013 г. на нотариус Ц.М., с което е
упълномощил П.П.С. във връзка със
сключване на процесния договор за издръжка и гледане. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал.
2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр., нито лице, в полза на
което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за
пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от
изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. С оглед изложеното не
може да се приеме твърдяното от ищцата обстоятелство, че наследодателят на
ищцата бил представляван лице без представителна власт.
Съдът намира за неоснователно и твърдението, че
упълномощеното лице било излязло извън пределите на представителната си власт.
Както бе посочено в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
5/2014 г., ОСГТК , за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на
упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от
негово име чрез пълномощника, като последният (един или няколко - чл. 39, ал. 2 ЗЗД) също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното. Само когато
правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото
съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания
(например - посочените по-горе особени хипотези на чл. 22, ал. 2, изр. 1 ТЗ,
чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК и др.). По пътя на тълкуването на
закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на
пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова
тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона
възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и
ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник.
С процесното пълномощно Л.И.Н. е
упълномощил П.П.С. да го представлява пред нотариус и да прехвърли срещу
издръжка и гледане сама на себе си при условията на чл.38 от ЗЗД , както и
срещу грижите и издръжката, които бил получавал за минало време ½ ид. ч.
от процесния имот, като подпише от негово име НА срещу издръжка и гледане, като
си запазвал правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.
Видно от събраните по делото гласни доказателства - свидетелски показания на св. А. и св. И., които съдът кредитира изцяло, тъй като същите разкриват непосредствени и лични впечатления от живота на Л.И.Н. в последните месеци от живота му, се установи безспорно, че същият е страдал от заболяване, което му е пречило да се предвижва, но то не се е отразило на разсъдъка му. Същият е искал процесния апартамент да бъде за този, който останел последен, за да може да си изкара старините по-спокойно, искал е П., с която е живял на съпружески начала повече от 30 годни и която му е помагала и е полагала непосредствени грижи за него, когато вече е бил болен, да го получи изцяло.
Процесния договор не е сключен при липса на основание,
той е сключен, срещу грижите и издръжката, които наследодателят на ищцата бил
получавал за минало време в продължение на 6 месеца и срещу задължението на П.П.С.
да му дава издръжка и полага грижи за него докато е жив, като му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто бил водил до сега, като Л.И.Н. си запазвал
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота..
Сключеният между Л.И.Н. и П.П.С. договор е
правопораждащ юридически факт, който създава права и задължения, които следва
да се изпълняват точно. Точното изпълнение предпоставя престиране на дължимото
по вид, обем, качество и срок съобразно уговореното. По правната си същност
процесния договор е ненаименован, допустим от закона предвид регламентираната в
чл.9 от ЗЗД автономия на волите на страните, има двустранен характер и е
възмезден. Съдържанието на правата и задълженията на всяка от страните се
урежда изключително от волята им и от общите правила на закона. Задълженията по
договора за издръжка и гледане са с нравствено-етични и социално-битови
изисквания, които произхождат от целта му.
Съдът, като изхожда от уговореното съдържание в
договора, приема, че същият се характеризира с еднократност на престацията на
прехвърлителя - да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, а
задължението на преобретателя е с продължителен характер. Той дължи ежедневни
грижи и издръжка.
В спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в тежест на ответниците е
да докажат точното на техния наследодател изпълнение на вмененото му с
алеаторния договор задължения за гледа и издържа прехвърлителя. Това изпълнение
трябва да е в пълен обем, постоянно и без прекъсване от момента на сключване на
договора до прекратяването му със смъртта на кредитора, тъй като всяко неточно
изпълнение е основание за развалянето на сделката.
В конкретния случай съдът приема, че наследодателката
на ответниците е изпълнявала в пълен обем задължението да осигурят на
прехвърлителя издръжка и гледане. Ежедневно П.С. е полагала грижи за Л. Н.,
който в последната година от живота си е бил трудно подвижен. В тази връзка
съдът цени показанията на св. А. и св. И., които редовно са участвали в
обгрижването му, тъй като той бил едър мъж.
Същият е приемал този начин на изпълнение, отговарящ на установените му
навици и здравословното състояние.
Личността на приобретателя следователно, макар да има
съществено значение за сключването на договора, не би могла да изключва от
значение и качествата на лицата, които образуват най-непосредственото
обкръжение на приобретателя. Освен това прякото изпълнение на задълженията на
приобретателя не налага лично той да извършва всички действия. Приготовлението
и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите
средства за издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат
осъществени и чрез други лица. В смисъл преобладаващата им част по вид и
естество се касае до заместими, а не до незаместими действия.- т.4. от Тълкувателно
решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК.
Съдът не цени св. показания на св. М. и св. И. относно
твърдението, че Л. Н. бил в добро здравословно състояние в последната година от
живота си. Тези свидетели не са участвали активно в живота му, а са го срещали
епизодично. Съдът приема, че същият е бил силен човек, който не обичал да
говори за здравословното си състояние и да ходи по лекари. Полаганите от наследодателката на ответниците грижи
представляват изпълнение задължението за предоставяне на грижи по алеаторния
договор. Същата му е осигурила емоционална близост, топлина и уют.
Алеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем - на прехвърлителят са
били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите му, които са от характер да
осигурят неговото спокойното и нормално съществуване.
Както бе посочено, по предявения иск за разваляне на
договора за издръжка и гледане поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена
тежест на ответниците-наследници на приобретателя е да установят, че
изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане.
Ответниците са установили, че П.С. е изпълнявала поетите задължения с
алеаторния договор за полагане на грижи и издръжка на Л. Н. в ежедневието му. Изложеното
мотивира съда да приеме, че е предявения иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
С оглед изложеното съдът приема, че предявения иск по
чл.124 от ГПК за признаване за
установено, че ищцата е собственик на ¼ ид. ч. от правото на собственост
на процесния имот също следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца са направените
от ответниците разноски в размер на 1000 лева – възнаграждение на редовно
упълномощен адвокат.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Л.П., ЕГН **********,***,
против В.Й.К., ЕГН ********** и К.Й.К., ЕГН ********** ***, искове за прогласяване нищожността на Договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 168, том I, рег.№ 3035, дело № 82 от
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.П.,
ЕГН **********,***, против В.Й.К., ЕГН ********** и К.Й.К., ЕГН **********
***, иск с правно основание 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 168, том I, рег.№ 3035, дело № 82 от
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.П.,
ЕГН **********,***, против В.Й.К., ЕГН ********** и К.Й.К., ЕГН **********
***, иск за признаване за установено, че
е собственик на ¼ ид. ч. от недвижимия имот, представляващ жилище
(апартамент) № 2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.7.111.3.11, намиращ се в *************, представляващ сграда № 3, вход 2,
етаж 1, със застроена площ 36,57 кв.м., състоящ се от стая, кухня, сервизни
помещения и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.7.111.3.12, 63427.7.111.3.10, под обекта: няма, над обекта:
63427.7.111.3.14, с избено помещение № 1 с площ 6,86 кв.м., при граници: изба №
2, стълбище, коридор, външен зид, заедно с 4,38% идеални части от общите части
на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ поземлен
имот с идентификатор 63427.7.111 по кадастралната карта.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********,*** да заплати на В.Й.К., ЕГН ********** и К.Й.К., ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
Районен съдия: