Решение по дело №1100/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 20 август 2021 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20201320101100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 31

гр. Видин 02.02.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на  двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                         Председател: НИНА НИКОЛОВА    

                                                          

при секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова                     гр. дело № 1100 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 от Кодекса на труда.

Подадена е искова молба от  М.М.С. ***   против  „Технически компоненти България“ ЕООД, със седалище в гр.Видин, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за отмяна на незаконосъобразно издадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа заради незаконосъобразното уволнение в размер 1800.00 лева     за периода 11.05.2020г.- 31.05.2020г. Сочи се, че правоотношението е било за длъжността „монтажник ел.елементи“ и е прекратено със заповед от  308/11.05.2020г. на основание чл.325, ал.1 , т.1 КТ.   Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като ищцата е била принудена поради упражнен натиск да подпише предварително подготвена молба от нейно име, както и предварително подготвена заповед за прекратяване на правоотношението, не е изявявала воля за прекратяването.Била извикана от  нейния пряк ръководител Г.И., която и казала да ги подписва и да се маха. По същия начин е било прекратено правоотношението и с друга нейна колежка. Твърди,че волеизявлението е нищожно, тъй като е липсвало съгласие за прекратяване.  

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор и е посочил доказателства. Ответникът излага, че ищцата се явила на 11.05.2020г. преди втора смяна при прекия и ръководител с молба за прекратяване на трудовия договор. В помещението се намирали и други служители, провеждащи оперативка. Заповедта е законосъобразно издадена , правоотношението е  прекратено по взаимно съгласие. Моли да бъдат отхвърлени претенциите.  

 

         От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:

         Безспорно е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, за което са представени Трудов договор №189/15.06.2018г. и препис от трудова книжка на работника. Ищцата е изпълнявала длъжността “ монтажник ел.елементи ” в ответното предприятие, с посочено място на работа –  гр.Видин, Североизточен район , имот № 076005.

От свидетелските показания на И. и Стойкова, която също е присъствала лично, се установява, че на 11.05.2020г., ищцата пристигнала за втора смяна, донесла подписана молба за напускане, и помолила да ползва служебния транспорт ,за да се върне в града. Никой не я е викал, не е оказвал натиск върху нея и не я е карал да напусне. Преди смяната се прави оперативка, ищцата дошла с автобуса за втора смяна, на обяд. Молбата дала на свидетелката И., която и казала да изчака и я предала в счетоводството. След десет минути изготвили заповедта и ищцата се върнала с автобуса. Свидетелските показания кореспондират помежду си и с останалите събрани доказателства, поради което съдът ги кредитира.От заключението на изготвената съдебно техническа експертиза  е видно, че не вещото лице не може да отговори дали молбата за напускане от 11.05.2020г. и Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от същата дата са написани на едно и също компютърно устройство и са отпечатани на едно и също печатащо такова. В съдебно заседание допълва, че хартията на двата документа по грамаж, размер и рециклиране е еднаква, но липсват следи от барабана на принтера. По делото са представени и писмените доказателства, находящи се в преписка № 01253/2020г. по описа на РП Видин, образувана по жалба на ищцата, въз основа на които е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.08.2020г., поради липса

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява размера на претенцията по чл.225 КТ – 1819.93 лева нетен размер за периода 11.05.2020г.- 31.05.2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ е неоснователен.  Установи се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие. Не се събраха в производството доказателства за оказан натиск и принуда върху ищцата. В този смисъл писмените, гласните доказателства, както и заключението на съдебно графическата експертиза не си противоречат и установяват посочените факти. 

Претенциите с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ Съдът намира   също за неоснователни, с оглед акцесорния им характер и неоснователността на главния иск, поради което следва да бъдат отхвърлени.

         На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника  направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 966.00 лева съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020г. 

         Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.С., ЕГН:**********  и адрес ***   против  „Технически компоненти България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Видин, район Североизточен, имот №076005,    обективно кумулативно съединени искове за признаване Заповед за прекратяване от  308/11.05.2020г. на У.  М.К.П., издадена на основание чл.325, ал.1 , т.1 КТ за незаконосъобразна и отмяната и, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “монтажник ел.елементи“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа заради незаконосъобразното уволнение в размер 1800.00 лева за периода 11.05.2020г.- 31.05.2020г.  

ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН:**********  и адрес ***   да заплати на „Технически компоненти България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, район Североизточен, имот №076005 и представлявано от У.  М.К.П., сумата от  966.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

         Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ : П

 

Вярно с оригинала

 

Секретар: