№ 98
гр. София, 31.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600097 по описа за 2023 година
Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Р. Р. Р. чрез
служебния му защитник адв. Н. Н. от САК, срещу постановено на 17.01.2023
г. протоколно определение по НЧД № 5485/2022 г. по описа на СГС, НО, 19
състав, с което е оставено без уважение искането за допускане на условно
предсрочно освобождаване на остатъка от търпяното от него наказание
„лишаване от свобода“, а именно 5 месеца и 27 дни от определеното му по
НОХД № 3285/2020 г. по описа на СГС наказание в размер на 3 години и 6
месеца за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б „а“ от НК.
В жалбата се прави искане постановеното от СГС определение да бъде
отменено като несправедливо и да бъде уважена молбата на лишения от
свобода Р. Р. Р. за постановяване на условното му предсрочно освобождаване
за остатъка от определеното му наказание. Изтъкват се доводи за влошено
здравословно състояние и за необходимост от провеждане на постоянно
лечение и контролни специализирани медицински прегледи. Навеждат се
твърдения, че са налице законовите предпоставки на разпоредбата на чл.70,
ал.1 от НК, като в допълнение се посочва, че индивидуалният план и
програмата за ресоциализация се изпълняват успешно, като осъденият има
положителна оценка при участието си в провежданото обучение в мястото за
1
лишаване от свобода, както и ангажираността му с трудова дейност.
Отбелязва се в жалбата, че наказанията на лишения от свобода Р. са изтекли,
въпреки че са му наложени за поета чужда вина, както и че след това е
получил и писмена похвала.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и съобрази доводи в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите
му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва
да се споделят от въззивния съд. Първата инстанция е извършила обобщена и
цялостна преценка за наличието на предпоставките по чл.70 от НК.
Правилна е констатацията на СГС, че към момента на произнасянето
му, осъденият Р. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от НК, която в
случая е приложима за него, тъй като престъплението, за което е осъден, е
извършено при условията на опасен рецидив. По този въпрос не се спори по
делото.
Въззивната инстанция се съгласява със становището на
първоинстанционния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка, а
именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне,
поради следните съображения:
Съгласно изискването на закона, СГС се е съобразил с наличния по
делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно
чл.155 от ЗИНЗС, от който е видно че действително първоначалната оценка
на риска от рецидив е с високи стойности, а именно 131 т., като с оглед
липсата на положителни резултати от провежданата корекционна дейност,
остава непроменен. Налице са и множество проблемни зони, като СГС в
определението си е обърнал особено внимание на нагласите на лишения от
свобода, изразяващи се в това, че не приема вината си, не осъзнава мотивите
и нанесените вреди. Налице е липса на мотивация за промяна на поведението
му с оглед утвърдените криминални нагласи, както и уменията му за мислене.
2
В доклада от 30.11.2022 г. не се отчита промяна в положителна насока
относно възможността да разпознава проблемите си в цялост и да ги
разрешава по адекватен начин, както и обстоятелството, че същият е
импулсивен при вземане на своите решения. Правилно първоинстанционният
съд е съобразил наличните в досието на осъдения заповеди за наложени
дисциплинарни наказания, а именно Заповед № 141/19.11.2021 г. –
„Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от
седем дни“ и със Заповед № 32/08.02.2022 г. – „Лишаване от хранителна
пратка за срок от три месеца“, които са в подкрепа на констатациите в
доклада. Действително лишеният от свобода е бил и поощряван с награда
„Писмена похвала“ със Заповед № 70/01.04.2021г. за проявената
дисциплинираност и сериозно отношение към учебните занятия и следва да
се цени в положителен аспект, но неправилно се посочва от защитата, че
същата е получена след изтърпяване на наложените му наказания с оглед
датите, на които са издадени съответните актове.
В допълнение следва да се посочи, че не се отчитат промени в
стойностите на риска от вреди за обществото, риска за персонала в местата за
лишаване от свобода, риска за останалите в общността и риска от сериозни
вреди за лишения от свобода с настоящия доклад в сравнение с изготвения
първоначално такъв.
В подкрепа на така направените констатации е и експертната справка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода, като
инспекторът-психолог също дава становище за импулсивност на действията,
които често са съпътствани с проявена агресия. Същият не дава благоприятна
криминогенна прогноза.
Въззивната инстанция се съгласява със становището на СГС, че следва
да бъдат положително отчетени обстоятелствата, че лишеният от свобода на
територията на затвора упражнява трудова дейност, както и че посещава
учебни занятия. Според представената характеристика от класния
ръководител на лишения от свобода Р., същият успява безпроблемно да се
адаптира към учебната среда, активно участва в учебния процес, усвоил е
знания, умения и компетентности, предвидени в учебния план, справя се с
поставените задачи, както и участва в извънкласни дейности. Направена е и
констатация, че същият не е конфликтна личност проявява уважение към
3
останалите ученици в класа и зачита авторитета на учителите.
В съдебния си акт СГС правилно оценява факта, че по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, осъденият Р. – през месец
август 2022 г., е претърпял исхемичен мозъчен инсулт. Здравословното му
състояние е взето предвид от СГС, като съдът се е позовал на материалите в
досието на осъдения и на отбелязването в изготвения доклад, като е отчел, че
спрямо Р. се прилага редовна медикаментозна терапия. Не може да бъде
възприет доводът на защитата, че следва да бъде уважено направеното искане
за условно предсрочно освобождаване, тъй като лишеният от свобода се
нуждае от постоянно лечение и провеждане на контролни медицински
прегледи. Законодателят ясно е посочил какви действия следва да предприеме
затворническата администрация, в случай че е невъзможно провеждането на
лечение в рамките на пенитенциарното заведение. Съобразно разпоредбите на
ЗИНЗС, когато лечението не може да бъде провеждано в местата за лишаване
от свобода, осъденият се насочва към друго специализирано лечебно
заведение (чл.135 от ЗИНЗС). Видно от материалите в досието на осъдения Р.
е, че същият по предложение на лекаря ординатор в ЗОЗТ „***“ и със Заповед
№ 519/2022 г. на началника на затвора, предвид констатираното заболяване, е
приведен за консултация в неврологичен кабинет към Клиниката по
неврология в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София. Поради тези съображения
въззивният съд приема, че актуалното здравословно състояние на лишения от
свобода Р. не се явява пречка за продължаване изпълнението на наложеното
му наказание.
Правилен е изводът на първата инстанция, че лишеният от свобода Р. не
е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, въпреки трудовата му
ангажираност и посещението му на занятия за продължаване на
образованието. Същият, въпреки изразеното намерение, все още не е
демонстрирал поведение, въз основа на което може да се приеме, че е
постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличието на
положителната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за законосъобразно
атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на
осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и същото следва да
4
бъде потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от определение от
17.01.2023 г. по ЧНД № 5485/2022 г. по описа на СГС, 19 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5