РЕШЕНИЕ
№ 2269
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110200127 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Е., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СО-Т-С-21-04-380 от 11.11.2021 г., издадено от зам. кмет на
Столична община Д Б, с което за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДТСО), на жалбоподателката е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 600 лева, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и
се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателката. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление по изложените в нея аргументи. Заявява, че търговката дейност не е
била извършвана от жалбоподателката в лично качество, а от името и за сметка на
дружеството-работодател. Претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган иска жалбата да бъде
оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
1
законосъобразно. Счита, че жалбоподателката е била „търговец“ по смисъла на
Наредбата и следвало да носи отговорност за извършеното нарушение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Наказателното постановление не е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на
настоящата жалба. От доказателствата по делото е видно, че нарушителката е била
търсена само веднъж за връчване на издаденото НП, като в известието за доставяне е
отбелязано, че пратката не била потърсена. Без да предприеме никакви допълнителни
действия за лично връчване, АНО директно е отбелязал, че НП е било връчено по реда
на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема, че не са били извършени
всички необходими действия за връчване на наказателното постановление – не е била
направена справка за евентуална промяна на адреса на лицето, не е бил съставен
протокол за проверка на адреса и не е било търсено съдействие от общината или
полицията за връчване на издаденото НП, поради което не са били налице
предпоставките за прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Един единствен опит за
връчване чрез куриер, при който е отбелязано, че пратката не е била потърсена, не е
достатъчен за да се пристъпи към процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН и затова съдът
прие, че депозираната жалба е в срок.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 29.06.2021 г. свидетелят Н. Н. и колежката му Д. Л. - инспектори в Столичен
инспекторат, извършили проверка на лица, осъществяващи търговска дейност на
територията на парк „З“ в гр. С, район „О“. На същата дата, около 14:05 часа,
жалбоподателката С. Д. Е. извършвала търговия на открито на централната алея в
парка, като предлагала за продажба палачинки и безалкохолни напитки. За
осъществяване на търговската дейност жалбоподателката заемала около 6 кв. м.
публична общинска собственост – пешеходна алея. В изпълнение на служебните си
задължения двамата инспектори извършили проверка на жалбоподателката, която не
представила разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
„Оборище“. Проверяващите изискали касова бележка, в която по спомени на свидетеля
Н. Н. фигурирало юридическо лице, от чието име се извършвала търговската дейност.
Към момента на проверката жалбоподателката С. Д. Е. била служител в юридическото
лице „КРИСПИ-2019“ ЕООД, ЕИК на длъжност „продавач-консултант“, която
2
длъжност заемала от 15.09.2020 г. до 13.08.2021 г.
Срещу С. Д. Е. бил съставен АУАН № 21-04-380 от 29.06.2021 г. за извършено
нарушение по чл.23 от НРУИТДТСО. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел очевидец на нарушението, след което бил връчен на жалбоподателката, която
го подписала без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-380 от 11.11.2021 г., с което за нарушение
на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО), на жалбоподателката е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 600 лева, на основание чл.36, ал.1 от
НРУИТДТСО.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Н. Н. и приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Н. е един
от инспекторите, извършили процесната проверка, като разказва как заварили
жалбоподателката Е. да извършва търговия на открито на централната алея в парк „З“.
Тя предлагала за продажба палачинки и безалкохолни напитки. На мястото имало
клиенти, които си закупували хранителни стоки в присъствието свидетеля.
Проверяващите изискали касова бележка, в която по спомени на свидетеля Н. Н.
фигурирало юридическо лице. След това проверяващите пристъпили към съставяне на
АУАН срещу продавачката. Показанията на свидетеля са последователни, логични и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно.
От представените по делото справка от НАП и трудов договор става ясно, че
жалбоподателката С. Д. Е. е била служител в юридическото лице „КРИСПИ-2019“
ЕООД, ЕИК на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от
15.09.2020 г. до 13.08.2021 г., което доказва, че към момента на проверката е била в
трудово правоотношение с юридическо лице, от чието име и за чиято сметка е била
извършвана търговската дейност.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от
кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. В случая
неправилно е бил определен субектът на нарушението. Наказана е продавачката С. Д.
Е., която обаче не е стопанисвала съоръжението, чрез което е била извършвана
търговията на открито и съответно осъществено нарушението. По делото категорично
3
се установява от приложените справка от НАП и трудов договор, че жалбоподателката
С. Д. Е. е била служител в юридическото лице „КРИСПИ-2019“ ЕООД, ЕИК на
длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 15.09.2020 г. до
13.08.2021 г. Нарушението е било установено на 29.06.2021 г., тоест докато Е. е била в
трудово правоотношение с дружеството. Следователно търговската дейност е била
извършвана фактически от Е., но тя е действала от името и за сметка на работодателя
си „КРИСПИ-2019“ ЕООД, ЕИК *********. Предвид на това акт е следвало да бъде
съставен срещу юридическото лице, а не на работника Е.. Няма как да се приеме, че
винаги следва да се наказват физическите лица, които фактически извършват
търговията, тъй като съгласно чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, за нарушения на
разпоредбата на чл.23 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева, тоест субект
на нарушението може да бъде не само физическо, но и юридическо лице. Да се наказва
винаги продавачът, би означавало никога да не бъде ангажирана отговорността на
юридическо лице, тъй като фактически винаги самата продажба ще се осъществява от
някое физическо лице, понеже юридическото лице е неодушевено и то осъществява
дейността си чрез физически лица. Физическите лица следва да се наказват в случаите,
когато извършват продажбата от свое име и за собствена сметка, но след като Е. е
осъществявала търговията от името и за сметка на работодателя си „КРИСПИ-2019“
ЕООД, то е трябвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическото лице. При тези проверки се изисква касов бон, именно за да се
установи обстоятелството, кой стопанисва търговския обект. Тежестта за доказване е
на наказващия орган и той трябва да установи по категоричен начин всички
обстоятелства от обективната и субективната страна на нарушението, едно от които
несъмнено е авторството и самоличността на извършителя. Наказаното лице представи
по делото доказателства, които подкрепят възраженията му в жалбата, че е работило за
юридическо лице, но проверяващите не са си направили труда да извършат такава
проверка, а директно са пристъпили към съставяне на АУАН на Е.. Явно така е било
най-лесно на проверяващите, за да може проверката да приключи със съставянето на
акта още на място, да не се налагат последващи действия и призоваване на
представител на юридическото лице за съставяне на АУАН, но макар така да е било
по-лесно за инспекторите, то стореното от тях не е било законосъобразно. Наказания се
налагат на лицата, за които се установи, че имат отношение към стопанисването
(собственици, наематели) или управлението на търговския обект, каквото
обстоятелство не се установява за наказаното лице С. Е.. Следователно съдът намира,
че в случая жалбоподателката неправилно е била приета за лице отговорно за
извършеното нарушение и това е основание за отмяна на атакуваното НП.
Няма как да се приеме, че жалбоподателката е търговец по смисъла на § 3 от ДР
на НРУИТДТСО. Нарушената разпоредба на чл.23 от НРУИТДТСО посочва как се
4
извършва търговия на открито - въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Тук се говори за търговия и това е използваното понятие, а не думата
търговец, на която се дава легално определение в § 3 от ДР на НРУИТДТСО.
Санкционната разпоредба на чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО визира виновните лица и
също не използва понятието търговец, за да се препраща към дефиницията на § 3 от ДР
на НРУИТДТСО. Освен това, дори да се приеме, че от обективна страна Е. може да е
субект на това нарушение, то ще е несъставомерно от субективна страна и би липсвало
виновно поведение, понеже съответното разрешение за осъществяване търговия на
открито следва да се издаде не на продавача С. Е., а на юридическото лице търговец
„КРИСПИ-2019“ ЕООД, което стопанисва търговския обект за продажба на палачинки
и безалкохолни напитки. Работникът Е. е само служител на дружеството и тя няма как
да знае, дали юридическото лице има издадено такова разрешение или не, това не
влиза в нейните задължения като продавач, дружеството не е длъжно да й дава такива
отчети, а тя просто има задължение да осъществява продажбите от името и за сметка
на търговеца, като му отчита получените средства. Няма как да се вмени във вина на
продавача Е., която е на трудов договор към работодателя „КРИСПИ-2019“ ЕООД,
неизпълнение на задължението на юридическото лице да има издадено разрешение за
извършване на търговия на открито. От субективна страна, като служител на трудово
правоотношение с „КРИСПИ-2019“ ЕООД, жалбоподателката Е. не е била длъжна в
това й качество да има разрешение, което се издава на работодателя й, от там и след
като не е била длъжна, то въобще не се изследва въпросът дали е могла да има такова
разрешение, поради което деянието й е изцяло несъставомерно от субективна страна
заради липса на виновно поведение. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция по идентични казуси, а именно Решение № 5888 от 17.10.2022 г.,
постановено по КНАХД № 7308/2022 г. по описа на АССГ, XIX касационен състав;
Решение № 8020 от 23.12.2022 г., постановено по КНАХД № 9473/2022 г. по описа на
АССГ, XIV касационен състав и др.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателката е заплатила в брой уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 300 лева, като това е станало
преди подписването на договора на 20.01.2023 г. Съдът намира, че не следва да се
редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо
няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, а освен това, с оглед представените
5
доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението не надхвърля
размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, което е 400 лева. Защитникът се е явил в трите
открити съдебни заседания, а преди това е изготвил въззивната жалба. Поради това и
съдът счита, че заплатеното от страна на жалбоподателката възнаграждение не може да
бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие, който е и доказателство за
реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-380 от 11.11.2021 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община Дончо Барбалов, с което за нарушение на
чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО), на С. Д. Е., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, на
основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
община да заплати на С. Д. Е., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща сторените от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6