№ 151
гр. София, 14.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четирИ.десети февруари през две хиляди двадесет и трета годИ.
в следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600154 по описа за 2023 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения К. Т. Т. чрез адв.И. С. срещу
определение №460 от 01.02.2023г. на СГС НО ХХVII н.с., постановено по
ЧНД 532/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от
свобода К. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една годИ.,
наложено му по НОХД №17023/2019г. по описа на СГС за престъпление по
чл.206 ал.1 от НК с остатък два месеца и дванадесет дни.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие
на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително примерно поведение на
осъдения, тежко семейно положение, желанието му да се завърне в семейна
среда и да полага грижи за близките си. Приложени са доказателства за
смъртта на бащата на осъдения на 9.10.2022г. и неговата баба на 4.02.2023г.
Защитата се позовава на упражняваната трудова дейност на лишеният от
свобода, който от месец юли 2022г. работил на външен обект като „охрана“, и
не били констатирани отклонения в тази насока.
В заключение се прави искане първоинстанционното определение да
бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване
да бъде уважена.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено
следното:
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
С определение от 01.02.2023г., постановено по ЧНД 532/23г., съдът е
оставил без уважение молбата на лишения от свобода К. Т. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от една годИ., наложено му по НОХД
№17023/2019г. по описа на СГС за престъпление по чл.206 ал.1 НК с остатък
два месеца и дванадесет дни.
Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали,
съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в
съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за
лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за
уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият
въззивен състав.
Понастоящем лишеният от свобода К. Т. изтърпява наказание лишаване
от свобода в размер на една годИ. с първоначално определен общ режим за
извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК по НОХД №17023/2019г. по
описа на СРС. Заради наличие на сънна апнея е бил настанен в стационара на
СБАЛЛС.
От материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да
търпи наказанието една годИ. лишаване от свобода на 22.06.2022г., като към
датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял
фактически седем месеца и осем дни, от работа два месеца и десет дни или
общо девет месеца и осемнадесет дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната
част от наказанието е в размер на два месеца и дванадесет дни, което не се
оспорва от жалбоподателя.
При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл
изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било
основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно
освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма
предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички
предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Т.
първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му
досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК,
правилно е приел, че не са налице категорични и убедителни доказателства за
неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата
ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.
От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на
основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода К. Т.
е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение
рискът от рецидив е със средни стойности 42 точки и въпреки отчетените
ресурси на личността като трудоспособна възраст, образователен ценз, липса
на трайно формирани кримИ.лни нагласи и позитивни семейни контакти,
рискът от сериозни вреди към обществото е останал същият, което правилно е
2
отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и
необходимостта от продължаване на работата по отразените дефицитни зони.
Действително осъденият е полагал доброволен труд като общ работник
въз основа на Заповед № 121/22.07.2022г. на Началник сектор ЗООТ
„Казичене“ на обект ИПДС „Враждебна“ с външно нощуване на обекта,
награждаван е със Заповед №168/24.11.2022г., но и е наказван респективно
със Заповеди №171/12.08.2022г. и Заповед №20/20.01.2023г. за неспазване на
вътрешните правила и ограничения, а именно държане и използване на
неразрешени предмети в мястото за изпълнение на наказанието. Не е без
значение обстоятелството, че второто нарушение е извършено на 16.01.2023г.,
след подаване на молбата от осъденото лице за условно предстрочно
освобождане, което потвърждава извода, че у него не е настъпила нужната
положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, напротив
дисциплИ.рните му нарушения са еднотипни и преобладаващи, поради което
и е бил освободен от работа на определения обект.
Действително представени са доказателства за настъпила смърт на
бащата на осъдения Т., заради което с постановление от 11.10.2022г. на
Градския прокурор изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било
прекъснато за срок от 24 часа на основание чл.447 т.2 от НПК. По отношение
сочените в жалбата здравословни проблеми на майката на лишения от
свобода не са ангажирани каквито и да било доказателства. Що се отнася до
искането за прекъсване изпълнението на наказанието същото е от
компетентността окръжния прокурор съгласно чл.447-448 от НПК.
За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК
следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради
което възражението на защитата за наличието на усложнено семейно
положение в случая се явява ирелевантно и няма как да бъде уважено.
Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по
делото събраните доказателства относно реалното поправяне и
превъзпитаване на осъдения Т. не са убедителни, за да се приеме, същият
следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталната
работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и
добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а
от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което
поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на
защитата.
В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че
пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не
са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието
и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, към обществото и към
самата личност на осъдения, които са в средните непроменени нива видно от
оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати
3
целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице
при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на
лишаване от свобода.
С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован
извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по
отношение на осъдения Т..
При проверката на атакуваното определение САС констатира, че
първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които
са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.
Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но
не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент
не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и
добрите нрави.
Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и
неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.02.2023г. на СГС НО ХХVII н.с.,
постановено по ЧНД 532/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата
на лишения от свобода К. Т. Т. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4