Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,18.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО ІV -А състав,
в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
7513 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 05.02.2018 г., постановено по гр.
д. 46971/16 г., СРС -55 състав ПРЕКРАТЯВА
производството по
делото по предявените от „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***
НП, /чрез адв.К.Б./, установителни
искове за сумите: 1200.00 евро главница по Договор за банков кредит от 15.09.2011г.,
ведно със законната лихва от 17.11.2015г. до окончателното плащане, 150.00 евро
- възнаградителна /договорна/ лихва, начислена за
периода 26.06.2012г. - 25.03.2014г., и 334.00 евро - неустойка за забава по
договора за периода 26.12.2011г. - 16.11.2015г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав, като недопустими, поради липса на правен интерес за
ищеца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** НП, /чрез адв.К.Б./, дължи на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, ал. вр.чл.415, ал. ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ - сумата 1233.81 евро - главница по Договор за банков кредит от 15.09.2011г., ведно със законната лихва от 17.11.2015г. до окончателното плащане;
на основание чл. 422, ал. вр.чл.415, ал. ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ - сумата 168.71 евро - възнаградителна /договорна/ лихва, начислена за периода 26.06.2012г.-25.03.2014г.,и
- на основание чл. 422, ал. вр.чл.415, ал. ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД - сумата 543.52 евро - неустойка за забава за периода 17.12.2012г. - 16.11.2015г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдения размер до 989.89 евро и за периода 26.12.2011г. - 17.11.2012г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.А.Д., ЕГН **********, да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, сумата 896.17 лева разноски, от които 318.59 лева по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав, и 577.58 лева - по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр.чл. 78, ал. 4 и чл.78, ал.З ГПК, „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат К.И.Б., с адрес: гр.София, бул. „*******НП, сумата 383.59 лева за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ответника по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр.чл.78, ал.З ГПК, „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат В.В.Т., с адрес: гр.София, бул. „*******НП, сумата 58.09 лева за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ответника по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответницата,
която поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага
съображения, че съдът неправилно не е изследвал наличието на неравноправна
клауза за неустойка.Счита,че въззивният съд следва да
се произнесе за нищожност на клауза.Твърди, че клаузата за наказателна
лихва,която всъщност е мораторна неустойка по чл.92 ЗЗД е неравноправна, защото била неуговорена
индивидуално. Във въззивната жалба се поддържа, че
съдът следва да разгледа императивната норма на чл. 33 ЗПК уреждаща лимитирания
размер на мораторната лихва. Твърди се, че посочената
разпоредба е императивна и не може да бъде дерогирана
от страните, като лихвата не може да надвишава законната лихва, а видно от
исковата претенция, тази лихва за забава е в размер на 28 %,три пъти по-висока
от законната.
Искането към съда е да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове.Претендира разноски на основание чл.38 ЗА.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на жалбата, с който я оспорва. Излага подробни съображения за
правилност на първоинстанционното решение и
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че
клаузите на договора за кредит са били индивидуално уговорени и не противоречи
на закона уговорената неустойка. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба.Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен по реда
на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 430 ал.2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд не е разгледал дали е налице неравноправна клауза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.Съгласно ТР №1/09.02.2013 г. по тълк.д.1/2013
г.на ОСГТК на ВКС „при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма,дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.“
Не е спорно
между страните, а и от представения договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, се установява, че на 15.09.2011 г. между ищеца от една страна,
в качеството на кредитор и ответника - кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит, с който кредиторът е предоставил сумата в размер на 2620
евро. Съгласно т. 4 от договора е уговорен годишен лихвен процент за кредит изплащан чрез анюитетни
вноски, който се формира от базов лихвен процент 22.69 % и надбавка към БЛП
10.01 % . Съгласно т. 10 плащания,дължими ,но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка се отнасят в просрочие
и се олихвяват с договорения лихвен процент по т.4 от договора плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва,от деня следващ падежа на съответната
вноска.
Клаузата на
чл.10 от договора не е неравноправна клауза .Същата е индивидуално уговорена. Съгласно Раздел II, т. 10 от Договора
за кредит, плащанията, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар
по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Б.та, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в Раздел II, чл. 4 от
Договора лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от денят, следващ датата на падежа на съответната вноска.
Посочената клауза от Договора не е
част от Общите условия на „П.и.б.” АД за кредити на физически лица („Общите
условия“), приложими към същия. В т. 6.1. от Общите условия е предвидено, че
„Плащанията, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на Кредитополучателя в Б.та, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер съгласно Договора, считано от денят, следващ
датата на падежа на съответната вноска.“
От горното е видно, че между двете
клаузи - тази от Общите условия и посочената в Договора за кредит,
по-конкретизираната е тази от Договора за кредит, в която е уговорен изрично
какъв ще е размерът на обезщетението - договорната лихва, увеличена със
законната лихва.
Настоящият въззивен
състав намира, че са основателни оплакванията във въззивната
жалба относно противоречието на разпоредбата на чл. 10 от процесния
договор и императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Претендираните от ищеца наказателни лихви по чл. 10 от договора, имащи характер на неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД, обаче, не се дължат в претендирания размер поради противоречието на уговорката по процесния договор за кредит със закона, а именно с императивната правната норма на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, водещо до частичната й нищожност - до размера на законната мораторна лихва. Законната мораторна лихва съгласно Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. (отм.) и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2014 г.), определена въз основа на основния лихвен на БНБ плюс 10 пункта (процента), през процесния период възлиза в размер от 10.05 % до 10.00 %, поради което за разликата над нея уговорката по чл. 10 от процесния договор е нищожна, като същата продължава да обвързва страните, но с това съдържание, което следва от императивната разпоредба на закона - чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Предвид тези съображения и наличието на виновно неизпълнение на поетите от ответницата парични задължения по процесния договор във времево отношение, въззивният съд на основание чл. 162 от ГПК определя размера на дължимите наказателни лихви, имащи характер на мораторна неустойка, в размер от 265 евро,след приспадане на признатото задължение и погасените по давност
Искът следва да
бъде отхвърлен в частта,с която се иска признаване за установено,че се дължи мораторна неустойка в размер по-голям от законната лихва,а
решението да се отмени частично.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за първоинстанционното
производство и заповедното в размер от 786 лв., а на осн.
чл. 38 ЗА на адвокат Б.следва да бъдат присъдени разноски в размер на 402 лв.
за прекратената и отхвърлена част,а на адв.Т.сумата 60
лв.,съобразно отхвърлената част на исковата претенция. За въззивното
производство съобразно изхода на спора на адвоката на въззивницата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв.на основание чл.38 ЗА,за
подаване на въззивна жалба ,на въззиваемата
страна сумата 100 лв.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 05.02.2018 г., постановено по гр. д. 46971/16 г., СРС -55 състав в частта ,с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** НП, /чрез адв.К.Б./, дължи на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл. 422, ал. вр.чл.415, ал. ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД –горницата над сумата 265 евро до сумата 543.52 евро - неустойка за забава за периода 17.12.2012г. - 16.11.2015г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.А.Д., ЕГН **********, да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, сумата 896.17 лева разноски, от които 318.59 лева по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав, и 577.58 лева - по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр.чл. 78, ал. 4 и чл.78, ал.З ГПК, „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат К.И.Б., с адрес: гр.София, бул. „*******НП, сумата 383.59 лева за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ответника .
ОСЪЖДА,
на основание чл.38
ЗА вр.чл.78, ал.З ГПК, „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на адвокат В.В.Т., с адрес: гр.София, бул. „*******НП,
сумата 58.09
лева за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ответника по
ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав.и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.и.б.“ АД, ЕИК ******* иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** НП, /чрез адв.К.Б./, дължи на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл. 422, ал. вр.чл.415, ал. ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД –горницата над сумата 265 евро до сумата 543.52 евро - неустойка за забава за периода 17.12.2012г. - 16.11.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.А.Д., ЕГН **********, да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, сумата 786 лева разноски в заповедното и исково производство и 100 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр.чл. 78, ал. 4 и чл.78, ал.З ГПК, „П.и.банка“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат К.И.Б., с адрес: гр.София, бул. „*******НП, сумата 402 лева за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ответника по исковото производство и 300 лв.по въззивното производство.
ОСЪЖДА,
на основание чл.38
ЗА вр.чл.78, ал.З ГПК, „П.и.банка“ АД, ЕИК *******,
да заплати на адвокат В.В.Т., с адрес: гр.София, бул.
„*******НП, сумата 60 лева за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ответника по ч.гр.д.№ 70518/2015г. на СРС, 55
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.