Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. №
787 по описа на ВрРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно
съединени конститутивни иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.3 КТ във връзка
с чл.225 ал.1 КТ. В условията на евентуалност е направено възражение за
прихващане от ответника.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от Н.П.Г. *** ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, за признаване на уволнението
на ищцата за незаконно и неговата отмяна, възстановяването й на предишната
работа и присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа
поради незаконото уволнение, като претендира обезщетение в размер на 3930 лв.
за период от 6 месеца, считано от 02.01.2018 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата е
работила при ответника, като заемала длъжността „отчетник, счетоводство“, а
впоследствие – „технически организатор“.
На 02.01.2018г. й била връчена заповед № 70/29.12.2017г., с която било
прекратено трудовото й правоотношение с ответника, като основание за това било
посочено решение №442/06.04.2017г. на Общински съвет – Враца – закриване на
предприятието. Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено
незаконосъобразно. Твърди, че по този начин било прекратено трудовото
правоотношение само с някои от служителите, като по отношение на останалите
била спазена волята на принципала – Общински съвет гр. Враца, обективирана в
решение № 495/08.06.2017 г. В т. 3 на цитираното решение бил определен
численият състав на новосъздаденото общинско предприятие „БКС“, като било взето
решение трудовите правоотношения с работниците и служителите да се уредят при
условията на чл. 123 КТ. При тези съображения моли уволнението да бъде признато
за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „технически организатор“ и да й бъде заплатено обезщетение
за времето, през което е останала без работа - за периода от 02.01.2018г. до
02.06.2018 г. в размер на 3930 лв. Моли да бъде допуснато предварително
изпълнение на постановеното решение. Претендира разноски.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и недоказани. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна и
издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Излага, че
работодателят е спазил законовата процедура, като е заплатил и начислените
обезщетения по КТ. Сочи, че Общински
съвет – Враца е взел решение за прекратяване на ответното дружество, поради
което то е било обявено в ликвидация. Сочи, че са предприети всички действия за
извършване на процедурата по ликвидация съобразно закона, като изрично е
посочено, че дружеството се прекратява, а не се преобразува, за да бъде приложена
разпоредбата на чл.123 КТ. Сочи, че е достатъчно дружеството да бъде обявено в
ликвидация, а не да е прекратило окончателно дейността си и да е заличено.
Сочи, че новосъздаденото общинско предприятие „БКС – ВРАЦА“ ЕООД е нов правен
субект, с нова структура. Твърди, че искът за заплащане на обезщетение за
оставане без работа е предявен преждевременно по отношение на част от периода,
следващ датата на приключване на последното открито съдебно заседание по
делото.
При условията на евентуалност с иска по чл. 225 КТ,
ответникът е направил възражение за
прихващане с изплатените на ищцата обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ в размер
на 510 лева, по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 655,00 лева, както и по чл. 224,
ал. 1 КТ в размер на 618,61 лева с претендираното обезщетение по чл. 225 КТ.
Твърди, че изплатените обезщетения ще се явят недължимо платено при признаване
на уволнението за незаконно. В съдебно заседание сочи, че представените по
делото извлечения от банкови сметки, в които са отразени плащанията към ищцата,
представляват нетния размер, дължим на Н.Г.. В представената писмена защита е
посочено, че останалата сума до пълния размер на заявеното прихващане е
преведена по сметка на НАП и НОИ, като уточнява, че направеното възражение за
прихващане е с брутни суми, тъй като и претендираното от ищцата обезщетение е в
брутен размер.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от
приетия по делото трудов договор № 45/20.07.2012 г., сключен между страните на
осн. чл. 68, ал.1, т. 1 КТ, вр. с чл. 70, ал.1 КТ в полза на работодателя /л.
171/, че ищцата е била назначена на длъжност „отчетник, счетоводство“ със срок
на изпитване до 22.01.2013 г. С допълнително споразумение №65/22.01.2013 г. към
трудовия договор, на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ и чл.119 КТ /л. 167/, срокът
на трудовия договор бил продължен до 21.01.2014 г. Съгласно допълнително
споразумение № 220/08.08.2016 г. трудовият договор с ищцата е станал безсрочен,
като последната е заемала длъжността „технически организатор“ /л.115/. С
допълнително споразумение № 217/02.11.2017 г. основното месечно трудово
възнаграждение на ищцата е определено на 500 лева, а допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определено на 31% като към
този момент е възлизало на сумата от 155 лева.
Видно е от
предизвестие № 103/29.12.2017 г., че ответникът е предизвестил ищцата, че след
изтичането на 30-дневен срок трудовото правоотношение с нея ще бъде прекратено
на основание чл. 326, ал. 2 КТ вр. чл.
328, ал. 1, т. 1 КТ – закриване на предприятието /л. 100/.
Установява
се от заповед за прекратяване на трудов договор № 70/29.12.2017 г., че
правоотношението между ищцата и ответника е прекратено на основание чл.328,
ал.1, т. 1 КТ – при закриване на предприятието, съгласно Решение № 442/06.04.2017г.
на Общински съвет – Враца. От заповедта се установява, че работодателят е приел
за дължими на лицето обезщетения по чл.220, ал.1 КТ – обезщетение за неспазен
срок на предизвестието; по чл. 222, ал. 1 КТ – обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение поради оставане на ищцата без работа и по чл.
224, ал. 1 КТ за 17 дни неизползван отпуск за 2017 г.
От
регистрационна карта №10038471/02.01.2018 г. на Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Враца /л. 42/, се установява, че ищцата е регистрирана в същата и изпълнява
предвидените й срещи с трудов посредник от Дирекцията.
В
проведеното открито съдебно заседание съдът е извършил констатация, че в оригинала
на трудовата книжка на ищцата с № 338989, не са вписани трудови договори след
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника с процесната заповед.
Като
неоспорено от страните, по делото е прието заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че размерът на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период от 6 месеца, считано
от 02.01.2018 г., възлиза на сумата от 3930 лв. Вещото лице е посочило, че
средно дневното брутно трудово възнаграждение за всеки отработен ден от исковия
период би бил в размер на 29,77 лв. за дните през м. януари 2018 г., 32,75 лв.
за дните през месец февруари 2018 г., 31,19 лв. за дните през м. март 2018 г.,
34,47 лв. за дните през м. април 2018 г., 32,75 лв. за дните през м. май 2018
г. и по 31,19 лв. за дните през м. юни 2018 г.
От
представен отчет по сметка № 7 от 16.02.2018 г. /л. 54-55/ се установява, че на
16.02.2018 г. на ищцата е преведена сумата от 498,95 лева от ответното дружество.
От отчет по сметка № 9/02.03.2018 г. /л.56-57/ се установява, че на 28.02.2018
г. на ищцата е преведена сумата от 38,79 лв. от ответното дружество. Видно от
отчет по сметка № 2/12.01.2018 г. /л. 58-62/ на 12.01.2018 г. ответното
дружество е изплатило на ищцата и сумата от 1375,26 лв. Като основание за
извършените преводи е посочено „заплата доп-е“.
Приет по
делото е протокол № 31 от 06.04.2017 г. /л.10/, в който е обективирано решение
№ 442 на Общински съвет – Враца за прекратяване чрез ликвидация на „БКС –
Враца“ ЕООД, открито е производство по ликвидация на същото, определен е
ликвидатор, определен е срок за провеждане на процедурата от 7 месеца от
обнародване в Търговския регистър към Агенция по вписванията на поканата до
кредиторите по чл.267 ТЗ, възложени са конкретни задължения на назначения
ликвидатор.
Като
доказателство по делото е приет и протокол № 35 от 08.06.2017 г. /л. 11-12/, в
който е обективирано решение № 495 на Общински съвет – Враца, с което е
създадено общинско предприятие „БКС“. В т.3 от посоченото решение е приета
Структура на Общинско предприятие „БКС“, съгласно приложение №1, и е определен
числен състав от 148 бр., включително директор, като изрично е посочено, че
трудовите правоотношения с работниците се уреждат съгласно чл.123 КТ и при
изискванията на приетата структура. В т. 4 от решението е прието да бъде
предоставено на Община Враца за управление и безвъзмездно ползване от Общинско
предприятие „БКС“ на недивжими имоти и движими вещи, собственост на „БКС –
Враца“ ЕООД, както и стоково-материални запаси по балансова стойност на „БКС –
Враца“ ЕООД. В т.6 от Решението е
изрично прието, че Общински съвет – Враца дава съгласие Общинско предприятие „
БКС“ да поеме изцяло дейността и функциите на „БКС – Враца“ ЕООД – в
ликвидация. Утвърдени са актуализирани разпределения за извършване на разходи
за заплати за 2017 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
За да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на
посоченото в заповедта прекратително основание, като установи наличието на
посочената в закона предпоставка – закриване на предприятието.
Установява се от представените по делото доказателства – трудов договор №
45/20.07.2012 г. и допълнителни споразумения към него, че между ищцата и
ответника е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което Г.
заемала длъжността „технически организатор“. Трудовото правоотношение било
пререкратено със заповед за прекратяване на трудов договор № 70/29.12.2017 г.,
като посоченото основание е чл. 328, ал.1, т.1 КТ. Тези обстоятелства са
отделени и като безспорни в отношенията между страните с изготвения доклад по
делото, неоспорен от страните, обективиран в определение № 842/11.04.2018 г.
Основното възражение на ищцата относно законосъобразността на прекратяването
на трудовото правоотношение е, че въпреки че ответното дружество действително е
обявено в ликвидация, то трудовото й правоотношение е следвало да бъде запазено
при условията на чл. 123 КТ, като страна по него е следвало да бъде дружеството,
което е поело дейността на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 КТ трудовото правоотношение с работника
или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на
изчерпателно изброени от законодателя хипотези.
С Тълкувателно решение № 2/23.03.2011
г. по тълк. дело № 2/2010 г., на ОСГК на ВКС е прието, че с нормите на чл.
123 КТ и чл.123а КТ в българското законодателство е създадена по-обхватна
закрила на правата на работниците и служителите при промяна на работодателя от
тази, предвидена с Директива на Съвета 2001/23/ЕО от 12.03.2001 г., като
уредбата е императивна и изчерпателна. С разпоредбата на чл. 123, ал.1 КТ са
уредени седем хипотези, при които правата и задълженията на работодателя по
трудови правоотношения, заварени при промяната му, преминават върху
правоприемника. По правната си природа това е регламентация на форми на
правоприемство в трудовото правоотношение. В изброените случаи, промяната на
работодателя не води до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците
и служителите, а напротив, те се запазват такива, каквито са били към момента
на извършването й. В частност, когато се закрива предприятие и негови функции и
дейности, активи и пасиви, права и задължения, преминават към друго,
съществуващо или новообразувано предприятие, е налице правоприемство на
работодателя, съгласно чл.123, ал.1 т.7 КТ. В този случай прехвърлените
материални активи продължават да се използват за осъществяваната дейност,
необходимостта от която не е отпаднала. От това произтича и продължаващата
заетост на работниците и служителите. Съществуващото или новообразуваното
дружество – правоприемник става страна - работодател по заварените трудови
правоотношения на мястото на закритото предприятие. В този смисъл е и Тълкувателно решение от 27.11.2014 г. по
тълк. дело № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Видно е от решението, с което е създадено общинското дружество „БКС“ –
Враца, че същото е поело изцяло функциите на дейността и функциите на „БКС –
Враца“ ЕООД – в ликвидация. В т. 3 от решение № 495 на Общински съвет – Враца
изрично е посочено, че трудовите правоотношения с работниците се уреждат
съгласно чл.123 КТ и при изискванията на приетата структура. В случая решението
за прекратяване чрез ликвидация на ответника – „БКС - Враца“ ЕООД – в
ликвидация, както и решението за създаването на ново общинско предприятие –
„БКС“ – Враца, са взети от един и същи орган – Общински съвет гр. Враца, в
рамките на неговите правомощия. Двете решения са взети в непродължителен период
от време – решението за закриване на ответника чрез ликвидация е от 06.04.2017
г., а за откриване на новото общинско предприятие – от 08.06.2017 г.
В случаите, когато органът по закриване на предприятието, независимо дали
то има статут на юридическо лице, или не с оглед специалните правила на КТ, е и
органът по учредяване /откриване/ на ново предприятие и дейностите между новото
и старото се припокриват и това е станало в кратък интервал от време, така че
основната дейност не е преустановена, то е налице форма на вътрешна
реорганизация. В хипотезите, когато в резултат на новата организация има
промяна на работодателя, правоотношенията с работниците и служителите се
подчиняват на правилата на чл. 123 КТ и не е налице основание по чл. 328, ал.
1, т. 1 КТ. Обратното разбиране би означавало, че органът по учредяване и
закриване на конкретния работодател – предприятие може да използва разпоредбата
на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ за преуреждане на трудовите правоотношения чрез
формално закриване на предприятие, което е злоупотреба с право и е нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ – в този смисъл е произнесеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 477/12.07.2010 г. по гр. дело №
544/2009 г., IV г.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че соченото от ответника основание
за прекратяване на трудовото правоотношение в процесната заповед за
прекратяване на трудов договор № 70/29.12.2017 г. – чл.328, ал.1, т.1 КТ –
закриване на предприятието, не е налице, тъй като дейността на дружеството е
прехвърлена за изпълнение на новосъздаденото общинско дружество „БКС“ – Враца и
трудовото правоотношение с ищцата е следвало да бъде уредено съобразно
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.7 КТ.
Предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като
уволнението се признае за незаконно и бъде отменено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността
на иска се обуславя от незаконността на уволнението. Необходимо е също
трудовото правоотношение да не е имало срочен характер или към момента на
устните състезания да не са настъпили факти, които препятстват възстановяването
/напр. осъществяване на друга причина за прекратяване на трудовото
правоотношение/.
Съдът
достигна до извод за незаконност на уволнението, а от приетото по делото
допълнително споразумение № 220/08.08.2016 г. се установява, че трудовото
правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Не се доказа
осъществяването на други факти, които, независимо от уволнението, биха довели
до прекратяване на трудовото правоотношение към момента на устните състезания.
Ето защо
искът за възстановяване на работа е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.344
ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ:
Предявен е
осъдителен иск за сумата от 3930 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода от 02.01.2018 г. до 02.06.2018 г.
Искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Последното обстоятелство се установява от представените от
ищцата писмени доказателства /заверен препис от трудова книжка, регистрационна
карта, издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда”/. Ето защо в полза
на ищцата е възникнало вземане за обезщетение, което е доказано за периода от
прекратяване на трудовото правоотношение до приключване на устните състезания –
от 02.01.2018 г. до 09.05.2018 г. В останалата си част /за периода от
10.05.2018 г. до 02.06.2018 г./ искът се явява преждевременно предявен.
Съгласно чл.
228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е
полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор.
За определяне на размера на дължимите обезщетения съдът е приел заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза. От прекратяването на трудовото
правоотношение до приключване на устните състезания е изминал период от 4 пълни
месеца /от 02.01.2018 г. до 02.05.2018 г./, за които се дължи обезщетение в
размер на 2620 лв. /4 х 655 лв./ съобразно отговора по въпрос № 1 от приетата
ССчЕ. Изчисленото средно дневно брутно трудово възнаграждение за м. май, съобразно
отговора на въпрос № 2 от експертизата, е в размер на 32,75 лв. В периода от
03.05.2018 г. до 09.05.2018 г. има 4 работни дни /03.05., 04.05., 08.05 и
09.05/, за които се дължи обезщетение в размер на 131 лв. /4 х 32,75 лв./.
Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 2751 лв. и за периода от 02.01.2018
г. до 09.05.2018 г., като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 3930 лв. и за периода от 10.05.2018 г. до 02.06.2018 г. като неоснователен.
По направеното възражение за
прихващане:
В условията
на евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане с изплатените на
ищцата
обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 510 лева, по чл. 222, ал. 1 КТ в
размер на 655,00 лева, както и по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 618,61 лева с
претендираното обезщетение по чл. 225 КТ. В случая се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на възражението, тъй като съдът достигна
до извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Прихващането е способ за погасяване на две
насрещни вземания, до размера на по-малкото от тях. Фактическият
състав на правото да се извърши прихващане, предполага наличието
на следните кумулативно дадени предпоставки: 1/наличие на две вземания,
които са действителни; 2/същите да са насрещни, без да е необходимо да бъдат
предмет на едно и също правоотношения; 3/ двете задължения да имат за предмет
пари или еднородни заместими вещи и 4/ вземането на страната, която прихваща да
е изискуемо и ликвидно.
Установи се
от приетите по делото доказателства, неоспорени от ищцата, че на 16.02.2018 г.
е получила обезщетение в размер на сумата от 498,95 лева, на 28.02.2018 г.
сумата от 38,79 лв. и на 12.01.2018 г. сумата от 1375,26 лв. Като основание за
извършените преводи е посочено „заплата доп-е“.
За
основателността на възражението за прихващане следва да бъде установено, че
действително сумите са дължими от ищцата. В случая са налице предпоставките за
възникване на вземане на ответника към ищцата за изплатени от него суми за
обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ, тъй като с отмяната на
уволнението, трудовото правоотношение се възстановява и отпада основанието за
тяхното получаване.
По отношение
на обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да се
посочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на
работника или служителя парично обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползвания
годишен отпуск, като при отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на
работника или служителя на заеманата длъжност не се възстановява и правото му
на платен годишен отпуск, тъй като трудовото правоотношение е било
прекратено. В този смисъл, трайната практика на ВКС по този въпрос,
обективирана в решение №289/19.10.2011 по
дело №618/2010 на ВКС, ГК, III г.о, решение
№1627 от 13.10.2005г. по гр.д.№562/2003г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №623 от
24.06.2002г. по гр.д.№933/2001г. на ВКС, ІІІг.о., е че обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ безусловно се дължи към
датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му
извършване. Ето защо, служителят не дължи връщане на полученото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В случая от представения фиш
за м. декември 2017 г. /л. 7/ се установява, че сумата от 618,61 лева /брутен
размер/ е преведена на ищцата именно на това основание. Установява се от фиш за
м. декември 2017 г. /л. 7/ и фиш за м. февруари 2018 г. /л. 8/, че брутният
размер на сумите, преведени на ищцата като обезщетение по чл. 220 КТ и по чл.
222 КТ са в размер на по 655,00 лева всяко от тях.
Ответникът е
поискал прихващане да бъде направено с брутния размер на дължимите суми, а не с
реално изплатения нетен размер. Съдът счита, че така направеното искане е
неоснователно. Прихващането може да бъде осъществено само с реално получените
от ищцата суми, а не и със суми, преведени на трето лице, каквито в случая се
явяват Национална агенция по приходите и Национален осигурителен институт. Размерът
над реално изплатения на ищцата би бил дължим от лицето, на което е изплатено и
не може да бъде възложено в тежест на Г.. Реално полученият размер на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на сумата от 537,74 лв., видно от
приетия по делото фиш за м. февруари 2018 г. /л. 8/, като сумата е изплатена от
работодателя чрез два превода – на 16.02.2018 г. и на 28.02.2018 г. – л. 55 и
56. Видно от приетия по делото фиш за изплатени суми от м. декември 2017 г. /л.
7/, брутният размер на обезщетението по чл. 220 КТ възлиза на сумата от 655,00
лв. Върху обезщетението по чл. 220 КТ не се изчисляват и внасят осигурителни
вноски съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Ето
защо, нетният размер на реално полученото от ищцата обезщетение представлява
разликата между брутния размер и дължимия 10 процентен данък върху доходите на
физическите лица, а именно сумата от 589,50 лв., която съставлява част
преведената на ищцата сума от 1375,26 лв. на 12.01.2018 г. /л. 60/. Полученият
от ищцата размер на обезщетение по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 1 КТ възлиза
на стойност от 1127,24 лв., която сума, след отмяна на уволнението, се явява получена
на отпаднало основание и подлежи на връщане от ищцата. До този размер следва да
бъде извършено съдебно прихващане с присъденото в полза на ищцата обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ.
След като
бъде извършено прихващане на дължимата от ответника сума, представляваща
обезщетение за оставане без работа в размер на 2751 лв., с дължимата от ищцата
сума от 1127,24 лв, представляваща получени на отпаднало основание суми,
дължима от ответника остава сумата от 1623,76 лева, като над този размер
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По направеното искане за допускане
на предварително изпълнение на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 242 ГПК, когато присъжда обезщетения за работа,
съдът служебно постановява предварително изпълнение. Понятието обезщетение за работа не е
дефинирано в ГПК, поради което обемът му следва да бъде очертан от специалния
закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудовото правоотношение –
Кодекса на труда. Присъденото в настоящия случай обезщетение е уредено в раздел
ІІІ на глава Х от КТ, озаглавен „Други видове обезщетения”. То обезщетява
пропусната полза от увеличаване патримониума на ищеца чрез полагане на труд по
трудово правоотношение, поради което следва да се приеме, че има характер
именно на обезщетение, свързано с работа. Следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта му на присъденото обезщетение
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
Съгласно
чл.7, ал.1 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при самостоятелно предявяване на всеки от исковете
по чл.344, т.1 и т.2 КТ размерът на възнаграждението е равен на минималната
работна заплата за страната към този момент. С оглед обстоятелството, че в
случая са предявени три кумулативно съединени иска, както и че минималната
работна заплата към момента на сключване на договора за правна помощ е 510
лева, а размерът на възнаграждението по чл.7, ал.2 от Наредбата за искът с
материален интерес над 1000 лева, какъвто е този по чл.344, т.3 КТ е 505,10
лева, възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата, е
неоснователно.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
разноски по делото в размер на 703,85 лева. Не е посочено по какъв начин е
разпределено възнаграждението по всеки от исковете, поради което съдът приема,
че то е равно по всеки от тях и размерът е определен като е взето предвид, че
два от предявените искове са уважени изцяло, а по оценяемия иск е съобразен
уваженият размер – за конститутивните искове се дължи адвокатско възнаграждение
в размер на 291,67 лв. по всеки от тях, а за осъдителния иск – сумата от 120,51
лв.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените
от него разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. Съдът като съобрази,
че ответникът не е посочил какво е възнаграждението по всеки от исковете, срещу
които се е защитавал, то същото е равно за всеки от трите иска. Съобразно отхвърлената
част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
от 172,13 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от
226,11 лв. - 2 х 80 лева определена
държавна такса по двата предявени неоценяеми иска; 20,66 лева държавна такса по
иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради незаконното уволнение, пропорционално на уважената част от иска,
както и сумата от 45,45 лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо
лице съобразно уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Н.П.Г., ЕГН **********, за което е издадена заповед № 70/29.12.2017 г. на „БКС -
Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Георги Апостолов” № 13.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Н.П.Г.,
ЕГН ********** на
заеманата до уволнението длъжност „технически организатор” с код по НКПД
41102007 при „БКС - Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, гр. Враца, ул.
„Георги Апостолов” № 13.
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ „БКС
- Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Георги Апостолов”
№ 13 да заплати на Н.П.Г., ЕГН сумата от 1623,76
лв. /хиляда шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
размера на брутното трудово възнаграждение за периода 02.01.2018 г. до 09.05.2018 г., в
който ищцата е останала без работа след уволнението, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера от 2751 лв. като погасен по направено
възражение за прихващане от „БКС - Враца” ЕООД – в ликвидация срещу Н.П.Г. за изплатени
на последната на 12.01.2018 г., на 16.02.2018 г. и на 28.02.2018 г. обезщетения
по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ, а за сумата до пълния предявен
размер от 3930 лв. и за периода от 10.05.2018 г. до 02.06.2018 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „БКС -
Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Георги Апостолов” № 13 да заплати на
Н.П.Г.,
ЕГН ********** сумата от 703,85 лева, представляваща направени
разноски в производството съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Н.П.Г.,
ЕГН ********** *** ЕООД – в ликвидация, ЕИК
*********, гр. Враца,
ул. „Георги Апостолов” № 13 сумата от 172,13
лева, представляваща направени разноски в производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „БКС -
Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Георги Апостолов” № 13 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата
от 226,11лв., представляваща
държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта по иска по 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано
от 23.05.2018 г. на основание чл.315, ал.2 ГПК, а в частта по чл. 242 ГПК,
имащо характер на определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в
едноседмичен срок, считано от посочената дата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: