Решение по дело №60/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от И. В. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адвокат В. К. – АК Перник против Заповед за прилагане на принудителна административна марка /ЗППАМ/ № 14 от 01.01.2024г., издадена от С. Г. С. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с която на настоящият жалбоподател на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на товарен автомобил [Марка], модел „**“ с рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността, като е отнето свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ № **.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорента заповед, твърди се, че същата е постановена при неспазване на установената форма, съществени нарушения на материалните и процесуалните правила, и при несъответствие с целта на закона. Сочи се, че по аргумент на чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., изменението в конструкцията се отразява при първоначалната регистрация и при промяна в регистрацията на ППС, като се посочва, че в конкретния случай не е налице нито едно от двете обстоятелства. Твърди се, че не е налице изменение в конструкцията без съответното разрешение. Наведени са доводи, за това, че в заповедта липсва описание на фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, като не са отразени всички данни довели до налагането на ПАМ. При тези съображения се иска отмяна на процесната заповед и присъждане но сторените по делото разноски.

По подадената жалба първоначално е образувано адм. дело № 578/2024 година по описа на А. съд – София град. По делото е постановено Определение № 844 от 54.01.2024 г., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на А. съд – Перник.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат К. поддържа жалбата. Пледира за отмяна на оспорената заповед по мотиви, подробно изложени в жалбата, както и по съществото на спора в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и 10 лева – държавна такса.

Ответникът по жалбата - С. Г. С. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, редовно уведомен за съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

А. съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ № 14 от 01.01.2024г., издадена от С. Г. С. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на товарен автомобил [Марка], модел „**“ с рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността, като е отнето СРМПС № **. Заповедта е бланкетна, същата е издадена въз основа на АУАН № GA № 1085336 от 01.01.2024 г., като е посочено, че конструкцията му е изменена без съответното разрешение. С оглед, на което според органа са налице материално-правните предпоставки на чл. 171, т. 2, буква "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ – временно спиране от движение на ППС. Заповедта е връчена на 01.01.2024 г., видно от отбелязването върху нея.

Заповедта е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1085336/01.01.2024 г., съставен от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при СДВР. Актът е съставен за това, че на 01.01.2024 г. в 20:56 часа в [населено място], по [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място] до бензиностанция Л. О., И. В. е управлявал собственото си моторно превозно средство – товарен автомобил [Марка], модел „**“ с рег. № [рег. номер], като при извършената от полицейските служители проверка се установява, че според представеното СРМПС част 2 № ** на позиция D /превозно средство/ е посочено товарен автомобил, а от проверката се установява, че ППС е с изменена конструкция, като е монтирана платформа за специален автомобил /тип автовоз/. Посочено е, че по този начин е извършено нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя с възражения, като същите са депозирани в законоустановения срок. /стр. 9 от адм. д. 578/24 г. по описа на А. съд - София град/.

По преписката е приложена справка за регистрациите на ППС, като видно от същата първата регистрация е направена на 22.11.2016 г. – поделение сектор „Пътна полиция“ – Смолян. Жалбоподателят е придобил процесното ППС на 15.03.2017 г., видно от приложената разпечатка за служебна промяна на регистрация на МПС.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. за оправомощаване на длъжностни лица от СДВР да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – държавен служител в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Представена е от страна на ответника и приета като доказателство по делото Заповед № 513з-4278/06.06.2016 г. удостоверяваща заеманата от издателя на акта длъжност, а именно: младши автоконтрольор I степен, в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 517з-4278/06.06.2016 г. и Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. се установява по несъмнен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Заповедта е в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма, но не е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната й законосъобразност.

Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, съгласно която, временното спиране от движение на пътно превозно средство се прилага в две хипотези: 1 когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, и 2 когато конструкцията на пътното превозно средство е изменена без съответното разрешение.

Даденото от органа описание на фактите, довело до издаване на процесната ЗППАМ е следното: „управлява товарен автомобил М. С. 311 ЦДИ с рег. № [рег. номер], лична собственост, като при извършената проверка водачът представя СРМПС част 2 № **, като на позиция D /превозно средство/ е посочено товарен автомобил, а от извършената проверка се установява, че МПС е с изменена конструкция, като му е монтирана платформа за специален автомобил /тип автовоз/“. В АУАН нарушението е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДВП.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗДвП "Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията."

В изпълнение на цитираната законова разпоредба е издадена Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

При тази законова регламентация, следва извод, че за да са налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката, в конкретния случай, следва да е установено по надлежен ред управление на ППС, чиято конструкция е изменена без необходимото разрешение, съгласно изискванията на Наредба Н-3/18.03.2013 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /Наредбата/.

Процедура за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства е уредена в глава II-ра от наредбата, като същата обхваща сложен фактически състав, приключващ с издаване на удостоверение за извършено изменение в конструкцията на регистрирано в страната МПС по реда на чл. 36 от Наредбата.

Настоящият състав намира, че изложеното от органа описание на фактите, не сочи на конкретно противоправно поведение, обосноваващо налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП. Последната разпоредба изисква издателя на акта да е установил изменение на конструкцията на МПС без разрешение за това. Твърдения в тази посока не се излагат в процесния акт. Бланкетно използвания от органа израз "изменена конструкция без съответното разрешително", не води до яснота, в какво се изразява промяната, кога е извършена същата, както и кой я е извършил, освен това не е посочено и точно на кои изисквания не отговаря, както и кои разпоредби от посочената наредба са нарушени.

Гореизложеното мотивира извод, за издаване на процесния акт при непълно изясняване на всички относими към разпоредбата на чл. 171, т. 2, буква "а" от ЗДвП факти, както и при непълно и бланкетно описание на същите. В тази насока, напълно се споделят изложените от жалбоподателя възражения за издаване на процесния акт при неясно описание на нарушението, за което се налага ПАМ, както и при засягане правото на адресата на акта да разбере, за какво конкретно неправомерно поведение е издадена процесната принудителна мярка, за да упражни в пълен обем правото си на защита.

Този извод на съда следва и след съобразяване с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следва да се посочи, че приложеният по делото АУАН, не съдържа всички относими към нормата на чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП факти, които да бъдат приети за установени по силата на законовата презумпция на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

С АУАН е установено, че на 01.01.2024 г., в 20:56 часа в [населено място], И. В. В., управлява товарен автомобил [Марка], модел „**“ с рег. № [рег. номер], лична собственост, с изменение в конструкцията, като му е поставена платформа за специален автомобил /тип автовоз/. В АУАН, обаче не се съдържа установеност, посоченото изменение в конструкцията, да е извършено в разрез на която и да било законова разпоредба, нито се твърди в АУАН, същото да е без разрешение или направено не по установения ред. Ето защо, тези факти и обстоятелства е следвало да бъдат изяснени и установени непосредствено от издалия процесната ЗППАМ, административен орган. В административната преписка не се съдържат, доказателствата за извършени от органа служебни справки относно наличието или липсата на издадено за съответното МПС разрешение за изменение на конструкцията, въз основа на които органа да достигне до извод за липсата на такова, нито пък се съдържат доказателства за предоставяне възможност на адресата на акта да представи доказателства в тази насока. Ето защо съдът намира, че като не е изяснил тези обстоятелства на свой ред, административния орган е издал оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка в разрез с разпоредбата на чл. 35 от АПК, което обстоятелство е обусловило и материалната незаконосъобразност на ата.

Н. следващо място, съдът намира, че при постановяване на акта не е съобразено обстоятелството, че на 18.05.2023 г. автомобилът е преминал преглед за техническа изправност, резултатите от който са обективирани в Протокол № 38008 /стр. 15 от делото/. Прегледът е извършен от компетентни длъжностни лица, които са установили техническа изправност на ППС и са го допуснали да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, Този официален документ е игнориран от административния орган. Цитираният протокол за преминат технически преглед е официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена с годни доказателствени средства.

В подкрепа на горното е и приобщеното, като доказателство по делото представеното от пълномощника на жалбоподателя писмо с рег. № 10-00-00-137/3/ от 17.04.2024 г. на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от което се установява, че след извършена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за електронното регистриране на извършените периодични прегледи по реда на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, за периода от 01.01.2020 г – до 18.05.2023 г., товарен автомобил [Марка], модел „Спринтер“ с рег. № [рег. номер] и идентификационен номер /VIN/ *** е преминал четири периодични прегледа, като за последните две години информацията е подкрепа и с видеозапис представен с приложен по делото диск, удостоверен и със снимков материал.

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 15, ал. 11 от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е предвидила задължение именно на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за издаване на удостоверение за изменение в конструкцията на превозното средство.

За пълнота на изложеното настоящият съдебен състав намира за необходимо до отбележи, че административният орган е следвало да разграничи разрешена промяна в конструкцията и регистрация/пререгистрация по реда и условията на Наредба № I-45 от 2000 г., с арг. от чл. 35 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г.: "Когато изменението в конструкцията на ППС води до промяна в данните, посочени в свидетелството за регистрация, се прилагат изискванията на глава втора, раздел II от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства". Това обстоятелство обаче не попада в хипотезата "изменение на конструкцията без съответното разрешение", като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 б. "а" ЗДвП. Отразяване в СРМПС на направените изменения в конструкцията на автомобила, се свързва с регламентирания в Наредба № I-45/2000 г. регистрационен режим на измененията в конструкцията на ППС, когато същите водят на промяна на данните, посочени в СРМПС.

Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на последните. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото водят до извод в тази насока, тъй като задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е обосновал волята си в съответствие с доказателствата.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оспорения административен акт за издаден при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, предвид което същият следва да бъде отменен.

Относно разноските:

При този изход на спора, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, а именно в размер [рег. номер]., от които 1000 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. В. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна марка № 14 от 01.01.2024г., издадена от С. Г. С. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на товарен автомобил [Марка], модел „**“ с рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността, като е отнето свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №**

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, да заплати на И. В. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.