Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П., 06.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - П., трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдията Паралеева
гр. д. № 285 по описа на РС-П.за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, предявена от Л.Н.Н., ЕГН: **********, в качеството
и на майка и законен представител на малолетните деца П. П. А., ЕГН: **********,
Ю. П. А., ЕГН: **********, Д. П. А., ЕГН: ********** и С. П. А., ЕГН: **********,
срещу П.П.А., ЕГН: **********, въз основа на която се иска последният да бъде
осъден да заплаща чрез нея като майка на децата месечната издръжка от 140 лв.
за П. П. А., 130 лв. за Ю. П. А., 120 лв. за Д. П. А. и 115 лв. за С. П. А.,
ведно с лихвата за закъснение на всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното и изплащане и настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
Ищцата в исковата молба твърди, че с ответника са
живели заедно близо 13 години без да имат сключен граждански брак, от което
съвместно съжителство имат родени 4 деца- П. П. А., Ю. П. А., Д. П. А. и С. П. А..
Сочи, че с ответника живеят разделени от месец януари 2017 г., като към
настоящия момент тя и четирите деца живеят в гр. П.в апартамент на нейната
майка, а ответникът живее в гр. З.. Заявява, че от раздялата между двамата
бащата не е давал почти никакви средства за задоволяване на нуждите и
потребностите на децата, а три от децата са ученици, като ищцата сама се грижи
за отглеждането и възпитанието им и поема всички разходи, свързани с нуждите на
децата за храна, облекло, учебна и извънучебна дейност, ползваните мобилни
услуги, както и всички по домакинството. Твърди, че към настоящия момент е
безработна, а разходите около отглеждането на децата месечно надхвърлят 800
лв., поради което на нея и е много трудно да се справи с тях и поради това се
налага да и помагат майка и и единият от братята и. Сочи още, че ответникът
реализира ежемесечно значителни и сигурни доходи, защото работи и тъй като има
възможност следва да се ангажира поне финансово като заплаща месечна издръжка.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна П.П.А., като същият е взел
становище по исковата молба чрез пълномощника си адв. Н.З. от САК. Ответната
страна счита исковете за допустими, но частично неоснователни, тъй като
ответникът в действителност е баща на децата и трябва да участва в издръжката
им, но размерът им е завишен и не е съобразен с възрастта на децата, техните
нужди и потребности. Заявява, че не отговаря на истината твърдението, че като
баща на децата не се грижи за тях от раздялата на родителите.
В съдебно
заседание майката на децата и ищец по спора се явява лично, като заявява, че
според нея е редно бащата да заплаща поне минимума на издръжката, установен за
страната и че въпреки че претенцията и касае четирите припознати деца,
ответникът А. има и пето дете. Желае съдът да го осъди да заплаща поне
минимална издръжка за всяко едно от четирите деца.
Ответникът изразява становище по предявените искове чрез пълномощника си
адв.Н.З., според когото по делото е доказано, че бащата не е прекъсвал връзка с
децата си и всячески помага за отглеждането им, като дава необходими средства
за тяхната издръжка. Сочи, че доверителят му е съгласен да заплаща обща
издръжка от около 200 лв. за всички деца, тъй като такива са възможностите му и
моли съда да присъди издръжка под минимума.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане № 622743/20.06.2005 г.
, издадено от дл.лице към община П.въз основа на акт за раждане №57/20.06.2005
г. е видно, че детето П. П. А. е родено на *** г. от майка Л.Н.Н. и баща П.П.А..
Установява се от служебна бележка изх. №168/24.04.2017 г., издадена от СУ „Саво
Ц.Савов“ – П., че П. П. А. е бил записан като редовен ученик в 5-ти клас в
същото училище и редовно е посещавал учебните занятия през учебната 2016/2017
г.
От представеното по делото удостоверение за раждане № 653995/12.07.2006 г.
, издадено от дл.лице към община С., р-н М. въз основа на акт за раждане
№881/12.07.2006 г. е видно, че детето Ю. П. А. е родено на *** г. от майка Л.Н.Н.
и баща П.П.А.. Според удостоверение изх. №329/24.04.2017 г., издадено от НУ
„Тодор Г. Влайков“ – П., Ю. П. А. е бил записан като редовен ученик в 4-ти клас
през учебната 2016/2017 г.
От представеното по делото удостоверение за раждане № 688365/17.03.2008 г.
, издадено от дл.лице към община П.въз основа на акт за раждане №023/17.03.2008
г. е видно, че детето Д. П. А. е родено на *** г. от майка Л.Н.Н. и баща П.П.А..
Според удостоверение изх. №330/24.04.2017 г., издадено от НУ „Тодор Г. Влайков“
– П., Д. П. А. е бил записан като редовен ученик във 2-ри клас през учебната
2016/2017 г.
От представеното по делото удостоверение за раждане № **********/30.12.2016
г., издадено от дл.лице към община С., р-н М. въз основа на акт за раждане
№1553/30.12.2016 г. е видно, че детето С. П. А. е родено на *** г. от майка Л.Н.Н.
и баща П.П.А..
Ответникът П.П.А. е представил по делото удостоверение за доходи, издадено
от „В.“ ЕООД изх. №53/24.05.2017 г., видно от което брутното му месечно
възнаграждение за периода от май 2016 г. до април 2017 г. възлиза на общо
7022.50 лв., като за един от месеците е получил и обезщетение за временна
неработоспособност. Средномесечният доход на лицето се равнява на около 590 лв.
Изготвен е и приложен по делото
подробен социален доклад от ДСП-П.от 21.06.2017 г., според който при
проведените срещи с родителите на децата, по отношение на които се претендира
издръжка, бащата П.А. съобщава, че няма възможност да заплаща издръжка в
искания размер, тъй като има два кредита, които изплаща и му е наложен запор на
заплатата за трети такъв, поради което може да заплаща общо 200 лв. за четирите
деца. Майката Л.Н. пък е съобщила на социалните служители, че не възразява
бащата да заплаща издръжки за децата в минималния за страната размер. Сочи се,
че основни грижи за децата полага майката, като им е осигурено необходимото
облекло, подслон и възможност за образователно развитие. Обсъдено е жилището, в
което децата са живели до този момент и където не е имало необходимото
пространство за всяко от тях, но е отбелязано, че с настанителна заповед
№268/20.06.2017 г. семейството е настанено под наем в общински едностаен
апартамент в община П.. Доходите на майката е посочено, че произтичат от
получаваните от нея от ДСП-П.месечни помощи в размер на 260 лв. По данни на
майката бащата не е предоставял средства, но е купувал дрехи на децата. В
заключение социалните служители са посочили, че майката е родителят, който е
пряко ангажиран с грижите за децата си, като от значение е осигуряването на
средства за издръжка и от двамата родители, като по този начин по-пълно биха
задоволени потребностите на децата, а размерът на издръжката следва да се
определи съобразно възрастта и необходимостта от средства за покриване на
ежедневните потребности на всяко от децата.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявените четири кумулативно субективно съединени
искове са с правно основание чл.143 СК.
Същите се явяват частично основателни до размера от 115
лв. за издръжка на всяко от четирите деца и частично неоснователни за
претендираната горница.
Основателността на предявените претенции произтича от
факта, че малолетните П., Ю., Д. и С. А. са лица по чл. 139 СК, които имат
право да получат издръжка, след като с оглед възрастта си са неработоспособни и
не е налице имущество, от което да се издържат.
Ответникът е сред лицата по чл. 141 СК, от които може да
се търси издръжка, а така също ответникът е лице, което в качеството си на родител
на малолетните деца е длъжно на основание чл. 143, ал. 1 СК да осигурява условия на живот, необходими
за развитието на децата, съобразно своите възможности и материално състояние.
Без никакво съмнение се установи, че ответникът П.А. е
баща на четирите деца- П., Ю., Д. и С. А., което обстоятелство и не се оспорва
от него.
Съгласно
разпоредбите на чл. 142 СК размерът на издръжката се определя като справедливо
житейско съотношение между нуждите на лицето, което има право да я получи и възможностите
на лицето, което я дължи.
Ангажираните доказателства в посока установяване
конкретните нужди на децата са оскъдни, макар частично извод за тях да може да
се формира от социалния доклад.
Безспорно е за съда обаче, че въпреки липсата на
доказателства за специфични нужди, то обичайните такива са налице по отношение
на четирите деца- за осигуряване на нормални битови условия, за които ще следва
да бъде заплащан определен наем, доколкото на семейството е отдаден апартамент
под наем и свързаните с жилището консумативи; здравословна и разнообразна
храна, която ще е необходима на децата за правилното им израстване, физическо и
психическо здраве; дрехи и обувки, които следва да бъдат подменяни всеки сезон
с оглед възрастта, в която се намират децата и съпровождащото възрастта им
неминуемо израстване. Както се установи от събраните писмени доказателства-
служебни бележки и удостоверения и становището на ДСП-П.три от децата са
ученици, съответно през вече изтеклата учебна година са били във 2-ри, 4-ти и
5-ти клас, поради което без никакво съмнение ще бъдат необходими и допълнителни
средства за осигуряване на необходимите учебни помагала и пособия, като в тази
насока следва да се отбележи и задължението на родителите по чл. 125 СК да
осигурят условия за добро образование на децата, което би позволило формирането
им като личности.
Според съда е безспорно, че ответникът следва да бъде ангажиран
с отглеждане и възпитание на децата си, което следва да бъде първостепенна грижа
за всеки родител. Макар ответникът да не е от родителите, които неглижират
децата си, доколкото, както и самата майка е заявила пред социалните служители,
се грижи за тях, като ги посещава, обръща им внимание и им купува дрехи, не е
доказано той да им е заплащал издръжка, което задължение е специфично за всеки
един родител и следва да се изпълнява за вбъдеще.
Относно размера на претендираната издръжка съдът намира,
че претенциите на ищцата не са съобразени изцяло с възможностите на ответника,
който бе доказано, че реализира средномесечен доход от около 590 лв. Децата на
свой ред са 4, което обстоятелство увеличава и общия размер на дължимата
издръжка. Възможностите на ответника не са големи, като получаваният от него
доход би създал за него затруднение да заплаща на четирите си деца месечна
издръжка над минималния законоустановен размер. Въпреки твърдението му, че дори
минималният размер би го затруднил и искането на процесуалния му представител
присъдената издръжка да бъде определена под минимума, възлизащ към датата на
завеждане на исковата молба и към настоящия момент на 115 лв., не съществува
възможност съдът да прави преценка дали тази минимална сума би съставлявала
затруднение за родителя. Сумата от 115 лв. е дължима, независимо от
съпътстващите обстоятелства, получаваните доходи и фактът дали изобщо родителят
има доходи. Разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е императивна и въвежда конкретна
стойност на допустимия минимум за издръжка на всяко непълнолетно лице, която е
обвързана с минималната работна заплата за страната (понастоящем 460 лв.) и е в
размер на ¼ от същата, т.е. както вече бе констатирано- 115 лв. Този
минимален размер се дължи от родителя независимо дали същият има възможност да
го осигури, тъй като задължението за издръжка на непълнолетен има абсолютен
характер, от което правило няма
изключения. Това е началната стойност, от която
съдът следва да изходи при определяне размера на дължима издръжка. Следователно
до този размер родителят има дълг към своето дете и не следва да се отчита какви точно са конкретните нужди на детето и дали
родителят има достатъчно доходи да ги покрие,
т.е. за присъждане минималния размер
на издръжката е достатъчно самото завеждане
на иск по чл.143 СК.
Щом законодателят периодично изменя размера на минималната работна заплата за
страната, спрямо който се определя и минималната издръжка, той държи сметка и за нуждите, които същата покрива.
Правото на издръжка има алиментен характер, което означава, че лицето разчита
на нея за прехраната и физическото си оцеляване. Правата, които съдът е призван
служебно да брани са тези на социално уязвими лица, каквато група са децата. Техните
интереси са от висш порядък и са приоритетни пред интересите на родителите,
които в определени случаи може да нямат необходимия финансов капацитет за
заплащане на дължимата издръжка, който факт обаче не е от правно значение и не
следва да се съобразява щом съществува родителска отговорност към ненавършило
пълнолетие дете/ респ. деца.
Що се отнася до споменатото в социалния доклад обстоятелство,
че ответникът имал задължения за плащане на кредити, посочените задължения не следва да
се отчитат като намаляващи имущественото му състояние. Тегленето на кредит от лице се свежда до
получаване на парични суми и последващо им възстановяване не дава отражение върху
крайното му имуществено
състояние. Според
настоящия съдебен състав обстоятелството, че ищецът изплаща кредитни задължения
е ирелевантно, тъй като в противен случай, ако се приеме друго, би означавало,
че дължащите издръжка биха се освободили от това задължение чрез поемане на
повече кредитни задължения, при което това за издръжката ще ги постави в особено
затруднение и по този начин ще се заобиколи закона.
Като краен извод, преценката на всички конкретни обстоятелства, житейския опит,
обичайния поглед на съдебната практика, сочат че за издръжката на четирите деца, ако родителите
живееха заедно и с общи усилия им осигуряваха препитание, на месец биха били
необходими за храна, дрехи, обувки и учебни разноски около 200 лева. Това е една
относителна парична оценка само на текущите, неотменно бъдещите и най-насъщни
обикновени потребности на деца на същата възраст при
съвсем общоприет пестелив икономически стандарт в нашето общество, съобразно с
установената за страната минимална работна заплата, относима към издръжката на
трудово заетите лица, и изследванията на Националния статистически институт за
средната работна заплата и размера на пенсиите. От тези 200 лв. сумата от
115 лв. следва да се поеме от родителят, който не осъществява родителската грижа,
а именно бащата, а остатъчната стойност от 85 лв. - от майката, по отношение на
която следва да се отчете, че се грижи за текущите непосредствени всекидневни
разходи по домакинството по един или друг начин. Затова размерът от 115 лв.
месечна издръжка за всяко едно от децата следва да намери изражение в
правораздавателната воля на съда, а исковете в размера над 115 лв. всеки следва
да бъдат отхвърлени.
Началният момент, от
който ответникът следва да изпълнява
това свое задължение да заплаща издръжка за децата, съдът определя 24.04.2017 г. / датата на подаване на
исковата молба/ до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване.
По отношение на разноските за
водене на делото, съдът счита, че не следва да бъдат присъждани разноски на
ищцата, след като не са налице доказателства за направени такива и присъждането
им не е поискано.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, предвид обстоятелството, че решението е в
полза на ищцата, същата е освободена от заплащането на държавни такси и
разноски за производството, разноските за дължимите държавни такси следва да бъдат присъдени в полза на съда и
заплатени от ответника. Поради това и доколкото исковете са 4, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-П.сумата от 662.40 лева (по 165.60
лв. за всеки от исковете), представляваща дължима държавна такса върху
тригодишния размер на издръжката за бъдещ период.
Следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК в частта за
присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.П.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син – П. П.
А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.Н.Н., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 115.00 лв./сто и петнадесет лева/, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2017 г., до настъпване на причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежът й до окончателното й
изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част за горницата от 25.00 лв. до пълния размер на претенцията от 140.00 лв.
ОСЪЖДА П.П.А., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син – Ю. П. А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Л.Н.Н., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 115.00 лв./сто и петнадесет лева/, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 24.04.2017 г., до настъпване на причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, считано от падежът й до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
за горницата от 15.00 лв. до пълния размер на претенцията от 130.00 лв.
ОСЪЖДА П.П.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАЩА на малолетния си син – Д. П. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Л.Н.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 115.00
лв./сто и петнадесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба –
24.04.2017 г., до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежът й до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата от 5.00 лв. до
пълния размер на претенцията от 120.00 лв.
ОСЪЖДА П.П.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАЩА на малолетния си син – С. П. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Л.Н.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
115.00 лв./сто и петнадесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 24.04.2017 г., до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от падежът й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.П.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-П.сумата от 662.40
лв./шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса за производството върху размера на издръжката по
четирите иска /по 165.60 лв. за всеки от исковете/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от постановяването му на 06.07.2017 г. му пред С. окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: