РЕШЕНИЕ

 

 

Номер     /         г.                            Година 2021                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     петнадесети състав

На единадесети март                                 Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 315 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : Д.Т.К.-ЕГН ********** ***, против     Наказателно постановление № 23-0001139 / 14.12.2020г. на Директора на РД "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 95 ал.4 от ЗАвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

            В жалбата се изразява становище, че НП е незаконно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

           В съдебно заседание въз. К., редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП, като се оспорва извършването на превоза, във връзка с който е бил подаден сигнала, като освен горното твърди, че проверка никога не му е била извършвана, а е бил поканен в представителството на „Триумф такси“, взет му е бил таксиметровия апарат и същият не е видял какво е било изведено от апарата, тъй като не е присъствал.Жалбоподателят твърди, че през процесния месец септември не е работил, че проверката е била тенденциозна и в заключение отново моли НП да бъде отменено.

        Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява, като в съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката във ВРС са изложени аргументи за неоснователност на жалбата, липса на процесуални нарушения, неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и се иска присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на АНО.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

      Във връзка с постъпил сигнал в РД „АА“-гр.Варна, с per. № 50-00-945/08.09.2020г. , на 24.09.2020г., служители на РД“АА“-Варна, сред които и св.И. извършили проверка на въз.К., извършващ таксиметров превоз  с таксиметров автомобил „Мазда“ с рег.№ В7300НА.Извършено било контролно замерване от заведение „Мак Драйв“ до Аспарухов мост, като св.И. пътувал в таксиметровия автомобил, управляван от жалбоподателя, а колегата му пътувал със служебен автомобил след таксиметровия автомобил.Таксиметровият автомобил "Мазда", с per. № В7300НА бил оборудван с ЕТАФП с № ЕТ005911 и фискална памет № 48033857 и превозите се извършвали от името на превозвача „Гарант такси 2” ЕООД, като таксиметровия апарат бил включен по време на контролното замерване и водачът бил уведомен каква проверка се извършва.След приключване на превоза  в 15:43ч. на 24.09.20г. от ЕКАФП бил изведен служебен бон.В хода на проверката св.И. приел, че горепосоченият таксиметров апарат  не отговаря на изискванията за функциониране, определени в Приложение № 1 от Наредба N-35/1999г. на МТС т. 2 към чл. 2 от същата наредба - да съхранява информацията за извършените таксиметрови услуги, тъй като в изведеният  отчет на водача с № 7007/24.09.2020г. в 15:34ч.  бил отразен 1 брой курс в него, извършен като контролно замерване във връзка със сигнал с per. № 50-00-945/08.09.2020r., с изминати 9.339 км., но  същият курс не бил съхранен в паметта на ЕТАФП, което било установено  от изведеният разширен отчет на фискална памет с № 7010/24.09.2020г. В паметта на ЕТАФП, монтиран в таксиметровия автомобил, управляван от жалбоподателя, не фигурирал и 1 брой курс, извършен на дата 08.09.2020Г., съгласно писмено обяснение от лицето Д. Колев Колев с ЕГН: *********,  което било установено  от разширен отчет на фискална памет с № 7009/24.09.2020г.

       При горните констатации на 05.10.2020год. срещу въз.К. св.Борисов съставил АУАН в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ като нарушението било извършено на 24.09.2020год.Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал и в съответната графа вписал, че има възражения и ще ги представи допълнително. В срока по чл.44 от ЗАНН били подадени  писмени възражения пред АНО, които били приети за неоснователни от АНО и въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП, предмет на настоящата въззивна проверка, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 95, ал.4 от ЗАвП на въззивика било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

      Съдът  напълно кредитира показанията на св.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и доказателства за различна фактическа обстановка не се ангажираха.

      Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

       Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-  от показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН, отчети,снимки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

           

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, сагресно приетата по делото заповед.Поради това и не се споделя възражението изнесено в жалбата за липса на компетентност от страна на АНО. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

   При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може  жалбоподателят да узнае  в какво е обвинен.Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

    Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

      На въз.К. е възведено обвинение за нарушение нормата на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, тъй като очевидно таксиметровия апарат, монтиран в управлявания от него таксиметров автомобил, не е отговарял на изискванията на Наредба №35 от 1999г., респективно на Приложение № 1 от Наредба N-35/1999г. на МТС т. 2 към чл. 2 от същата наредба - да съхранява информацията за извършените таксиметрови услуги.Неоснователни са възраженията, че с автомобила не е бил извършван таксиметров превоз, тъй като безспорно от снимковия материал е видно, че автомобилът е бил оборудван и е работил като таксиметров такъв, а и показанията на св.И. в тази насока не бяха оборени по никакъв начин в с.з.Въззивникът е бил установен по време на работа и е бил уведомен, че се извършва контролно замерване, поради което и тези възражения не се споделят.Има ЕКАФП, има отчет на водача, има и разширен отчет на фиксалната памет, поради което за съда буди недоумение от дома си жалбоподателят ли е бил изведен за контролното замерване и защо го е приел.

       С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ

       Съдът обаче, намира, че АНО неправилно е приложил санкционната разпоредба. Съгласно приложената от АНО, административно наказателната разпоредба - чл.95, ал 4 от ЗАвП, се санкционира водач който промени показанията на таксиметровия апарат.

        В настоящия случай, видно от съдържанието на АУАН и НП, въз.К. е санкциониран  не за промяна на показанията на таксиметровия апарат, а за това, че таксиметровият апарат, монтиран в управлявания от него таксиметров автомобил, не е отговарял на изискванията на Наредба №35 от 1999г., респективно на Приложение № 1 от Наредба N-35/1999г. на МТС т. 2 към чл. 2 от същата наредба - да съхранява информацията за извършените таксиметрови услуги. Следователно нарушение не следва да бъде санкционирано по този текст от закона, който предвижда санкция за промяна на показанията на таксиметровия апарат.

      Нарушението на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, която е подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за автомобилните превози се санкционира по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, който текст гласи, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в  размер от 200 лв.

      Настоящият съдебен състав намира, че прилагането на несъответстваща на нарушението санкционна норма не съставлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят е запознат с фактите с предявяване на АУАН и се е защитавал срещу тях, както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното такова, видно от съдържанието на жалбата. Неправилно приложената санкционна норма е имала за последица налагането на административно наказание „Глоба“ в значително по-висок размер от предвидения в разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Горното настоящият съд, като въззивен съд, може да преодолее, чрез изменение на НП по реда на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН/ този смисъл е и константната практика та АС-Варна, например к. адм. д. № 1077 по описа за 2017 год.,/. Поради което и НП следва да бъде изменено на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр.чл. 84 от ЗАНН като въззивният съд следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и да определи наказание в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП. Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.

         Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвП e призвана да гарантира, а именно безопасното осъществяване на обществения превоз, още повече, че в случая се касае за обществен превоз на пътници, при констатирани  и други нарушения от контролните органи, за които по делото са събрани доказателства.

        Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде изменено като въззивният съд при произнасянето си следва да приложи разпоредбата на чл.334, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложима по препращане от чл. 84 от ЗАНН и да измени НП в частта на наложеното наказание, като определи такова в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП.

 

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001139 / 14.12.2020г. на Директора на РД "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 95 ал.4 от ЗАвП на Д.Т.К.-ЕГН ********** ***,  е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.  като НАЛАГА административното наказание „глоба“ на 200/ двеста/  лева на  основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 41 ал.1 от  Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: