ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1391
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500872 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 10196/01.12.21г.,постановено по гр.д.№ 18486/21г.на ПдРС,21-ви
гр.с.е върната на основание чл.130 от ГПК като недопустима искова молба вх.№
71620/24.11.21г.,подадена от „Продом инвест“ЕООД против „ХМЦ“АД и е прекратено
производството по делото.
Подадена е частна жалба от „Продом инвест“ЕООД,ЕИК-********* със седалище
гр.София чрез пълномощника адв.С.Ц.,с която се навеждат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение и се иска същото да се отмени.Посочва
се,че основанието,на което районният съд е прекратил производството по делото-чл.299,ал.2
от ГПК не може да се подведе към настоящия случай,а е приложима разпоредбата на чл.126
от ГПК.Отделно от това намира,че дори и последната хипотеза не е налице,тъй като двата
иска са предявени на различни основания.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение
по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:
Предмет на първоинстанционното дело е предявен от „Продом инвест“ЕООД против
„ХМЦ“АД,ЕИК-********* иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 7760,35лв.,представляваща неплатена наемна цена на трафопост по сключен
1
между страните неформален договор,за която сума е издадена от ищеца фактура №
**********/12.03.20г.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,че сумата
произтича от неформален договор за наем,сключен веднага след придобиването на
собствеността върху трафопоста от ищцовото дружество на 25.09.19г.,като цената на наема
е различна за всеки месец,тъй като се определя на база използваната ел.енергия за
съответния месец.Твърди се,че исковата сума представлява незаплатен наем за периода от
31.01.20г.до 20.02.20г.по издадената фактура от 12.03.20г.
Районният съд в мотивите на атакуваното определение посочва,че на състава е
служебно известно,че между същите страни,на същото основание и за същия размер вземане
е образувано друго,предходно гр.дело № 10476/21г.,по което дело се претендира същата
сума,за която е издадена процесната фактура.Това дело понастоящем било висящо.Съдът е
намерил,че производствата по двете дела са между едни и същи страни,при еднакви
фактически твърдения,искане и основание,т.е.имат еднакъв предмет и е прекратил по-късно
заведеното на осн.чл.299,ал.2 от ГПК.
Основателни са възраженията в частната жалба,че в случая не е приложима
разпоредбата на чл.299,ал.2 от ГПК,тъй като тази разпоредба касае непререшаемост на
спор,който е разрешен с влязло в сила решение.В настоящия случай предходно заведеното
дело не е приключило с влязъл в сила акт,а както сам съдът отбелязва в определението си-
същото е висящо.ПдРС неправилно е приел,че приложима е разпоредбата на чл.299,ал.2 във
вр.с ал.1 от ГПК,когато в действителност приложимата разпоредба е тази на чл.126 от
ГПК.Според последната когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две
дела между същите страни,на същото основание и за същото искане,по-късно заведеното
дело се прекратява служебно от съда.
В конкретният казус има две висящи дела в един и същи съд,между същите страни,за
една и съща претендирана сума,като единият иск е осъдителен,а другият-установителен по
чл.422 от ГПК,но нито фактическите твърдения,нито основанието са еднакви,както е приел
районния съд.От приложеното копие от исковата молба по предходно образуваното гр.дело
е видно,че се претендира същата сума,по същата фактура от 12.03.20г.,но тази сума
произтича от друг договор за наем на трафопоста,считано от 01.03. до 31.03.20г.,с фиксирана
наемна цена от 7760,35лв.,включваща наемна цена и такса.В исковата молба се посочва
също,че и преди периода от 01.03.20г.между двете дружества е имало сключени устни
договори за наем на трафопоста.Следователно в двете искови молби,подадени от „Продом
инвест“ЕООД,вземането се претендира като неизплатено по различни неформални
договори за наем и за различен период,т.е. двете дела нямат еднакъв предмет.
Като е стигнал до обратния извод,първоинстанционният съд е постановил
неправилно определение,което следва да се отмени изцяло и делото следва да се върне на
ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 10196/01.12.21г.,постановено по гр.д.№ 18486/21г.на
ПдРС,21-ви гр.с.,с което е върната на основание чл.130 от ГПК като недопустима искова
молба вх.№ 71620/24.11.21г.,подадена от „Продом инвест“ЕООД, ЕИК-********* против
„ХМЦ“АД, ЕИК-********* и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3