МОТИВИ ПО НОХД №531/2019г. по описа на ПлРС:
Обвинението срещу подсъдимия Ц.И.М., ЕГН ********** е за това, че:
на 24.11.2019г. в гр. Плевен управлявал МПС – л.а. марка
„Ауди“, модел „А8Л“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,67 на хиляда, установено по надлежния ред – с Химическа
експертиза №429/28.11.2019г. на Специализирана
Химическа лаборатория към ЦСМП-Плевен – престъпление по чл.343б, ал.1
от НК,
на 24.11.2019г. в гр. Плевен управлявал МПС – л.а. марка
„Ауди“, модел „А8Л“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества –
кокаин, установено по надлежния ред с Химико-Токсикологична експертиза
№0386/2020г. на ВМА-София – престъпление по чл.343б, ал.3
от НК,
В хода на съдебните прения представителят на ПлРП поддържа обвиненията, като подробно се е спрял на
установените на проведеното съдебно следствие факти и събрани доказателства.
Акцентира както на обективната така и на субективната страна, за което излага и
мотиви, като в заключение се спира на вида и размера на наказанията, които
индивидуализира и предлага на съда да наложи на подсъдимия. Отчита събраните по
делото доказателства, справката съдимост и тази за нарушения по ЗДвП. Взел е
становище по смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
В съдебно
заседание подсъдимият се явява лично и адв.А.К. от ***,
като не признава вината си. Дава обяснения в които излага фактическа обстановка
в подкрепа на собствената му защитна позиция. Моли съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия адв.А.К.
от *** ангажира становище за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния и, като също анализира в детайли установените
по делото факти и събраните доказателства. Навежда доводи за вътрешна противоречивост
в показанията на полицейските служители, както и помежду им, поради което
предлага да не бъдат кредитирани. Насочва вниманието на съда към липсата на
годни доказателства за извършени престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и чл.343б,
ал.3 от НК, при съобразяване и на заключението на в.л. по назначената съдебна автотехническа експертиза. В пледоарията си защитата
достига до извода, че подсъдимият не е извършил нито едно от деянията, за които
му е повдигнато обвинение.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Ц.И.М. е роден на ***г***, ***, ***
гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.М. ***. На 23.11.2019г. вечерта М. посетил дискотека „***“
в гр.Плевен. На 24.11.2019г. след 04:00ч. си тръгнал от дискотеката, като 24.11.2019г.
около 04:50ч. след употреба на наркотични вещества-кокаин и алкохол той
управлявал моторно превозно средство: л.а., марка „Ауди“, модел „А8Л“ с рег.№***
в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“Иван Вазов“ и ул.“Димитър Константинов“ с
посока на движение към бул.“Данаил Попов“. По същото време свидетелите И.Д. и П.Г.-служители
в Сектор “ПП“ при ОД на МВР-Плевен изпълнявали служебните си
задължения в посочения район. Забелязали автомобила, управляван от подсъдимия,
който бил сам в него. Последвали го с ниска скорост. Подсъдимият отбил вдясно и
спрял автомобила на ***, след което излязъл от шофьорското място, преминал
покрай задната част на автомобила и се качил на тротоара. Полицейските служители
възприели всички тези действия на М. като паркирали патрулния автомобил в
близост до неговия. Легитимирали се. Установили самоличността му. Подсъдимият
се държал неадекватно, като твърдял, че не е управлявал той автомобила.
Първоначално не желаел да бъде изпробван за употреба на алкохол, като
впоследствие с съгласил и в 05:02ч. бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с №***, който отчел 1,19 промила алкохолно съдържание в
издишания от него въздух. В 05:20ч. подсъдимият бил изпробван с техническо
средство „Дрегер Дръг Тест
5000“ с фабр.№***, който отчел положителна проба за
употреба на наркотично вещество - кокаин. На подсъдимия бил съставен АУАН,
който той подписал без възражения. Бил му издаден Талон за медицинско
изследване, каквото той направил като му били взети проби кръв и урина за
изследване за алкохол и наркотични вещества. С Протокол за химическо изследване
№429/28.11.2019г. на Специализирана Химическа лаборатория към ЦСМП-Плевен било
установено съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия Ц.М. от 1,67 на хиляда.
Със Съдебна Химико-Токсикологична експертиза било установено присъствие на метаболити на кокаин в пробите урина и кръв, доказващи
употребата на кокаин във времеви период от 12 часа преди вземане на
биологичните проби.
По повод
горното е проведено досъдебно производство № Д-1826/19 г. по описа на ПлРП.
Установената
от съда фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите И.Д. и П.Г.,
отчасти от показанията на св.К.С., К.Д. и К., отчасти от обясненията на
подсъдимия, извършените очни ставки, както и от прочетените на основание чл. 283 от НПК протоколи и други документи анализирани по-долу и кредитирани
напълно от съда, а също и от кредитираните като неоспорени, обективни и
компетентно изготвени заключения на вещите лица по назначените съдебна автотехническа експертиза, химическа експертиза № 429/28.11.2019г.
на Специализирана химическа лаборатория към ЦСМП Плевен, частично от съдебна
химико-токсикологична експертиза на химико-токсикологична лаборатория към ВМА
–София и допълнителна съдебна химико-токсикологична
експертиза на химико-токсикологична лаборатория към ВМА –София.
От показанията нас св. И.Д. се установява, че
на въпросната дата 24.11.2019г.
бил назначен в наряд съвместно с
колегата си – св. П.Г. като около 04:55 часа при движение по ул. „Димитър
Константинов“ с посока „Дом на книгата“, преминавайки през кръстовището,
образувано с ул. „Иван Вазов“, забелязали лек автомобил марка „Ауди“, бял на
цвят, който се намирал на кръстовището. Сочи че движението на автомобила било
по ул. „Иван Вазов“ с посока към училище „***“. Твърди, че преди кръстовището
подминали въпросното МПС, като Д. управлявал служебния автомобил в посока Дом
на книгата и забелязал че докато преминавал с бавна патрулна скорост в
автомобила имал ясна видимост към предната част на л.а. Ауди. Свидетелят
установява още, че процесният автомобил извършил ляв
завой и продължил движението си зад техния, след което в огледалата за обратно
виждане на около 15 метра забелязал отклонение рязко вдясно и спиране на л.а.
„Ауди“. Св.Д. извършил същата маневра и незабавно със св. Г. слезли от
автомобила. Д. допълва, че когато преминавали през кръстовището забелязал при
ясната видимост, която имал, че в л.а.
„Ауди“ има само един човек-водачът. Веднага, видно пак от показанията на св.Д.,
двамата полицейски служители без да изпускат от поглед автомобила, слезли и
видели „как водачът на автомобила слиза от шофьорското място и се насочва към
багажника, преминавайки отзад“, а когато вече приближили автомобила, той вече
бил до дясна пътническа врата. От показанията на св.Д. се установява още, че
след като двамата с Г. отишли при лицето
и му се представили, той първоначално посочил, че не той е управлявал
автомобила, а друго лице, като не предоставил и свидетелството за правоуправление,
контролния талон и малкия талон на автомобила, а само лична карта, по която установили
самоличността му. Заявили на проверяваното лице и, че ще му бъде направена
проба за алкохол, като в първия момент той не пожелал, но след това се съгласил,
решил да направи пробата, а резултатът бил положителен – 1,19 промила на хиляда.
От показанията на св.Д. е видно още че след като със св.Г. се усъмнили предвид
проявеното от него неадекватно поведение, че лицето може да е употребило и
наркотични му заявили, че ще му направят проба за наркотични вещества и техни
аналози, като той се съгласил, а пробата била положителна на кокаин. Отвели
проверявания в СПО при ЦСМП към УМБАЛ „Д-р Георги Странски”-Плевен,
където той пожелал да даде кръв и урина за проба. Свидетелят Д. е категоричен и
многократно заявява, че когато засекли автомобила на подсъдимия, видели, че
вътре има едно лице и това е водачът на автомобила и че същият автомобил бил спрян
на място след кръстовището без да го изпускат от поглед. Категоричен е и, че
когато паркирал управляваното от него МПС, а след това и те пред него служебния
автомобил, никакво друго лице освен подсъдимия не се намирало в близост и не е
излизало от автомобила. Д. твърди, че поради късния час през нощта дори не са
минавали в близост други хора. Отново видно от показанията на свидетеля
подсъдимият се опитвал да звънне от телефона си, който бил изключен но не
споменал че ще търси лице което според него да е управлявало автомобила, а те му
обяснили, че има право на телефонно обаждане, както и да уведоми близък и
всички други права налични при задържане.
От показанията на св.П.Г. се установява, че като
младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” на
23.11.2019г. за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 24.11.2019г. бил
назначен в наряд с колегата си - св. И.Д.. Около 04:55 часа се движели по ул.
„Димитър Константинов” в посока ул. „Данаил Попов” в гр.Плевен, като на
кръстовището, образувано с ул. „Иван Вазов” забелязали лек автомобил „Ауди А8”,
който изчаква на кръстовището. Доколкото автомобилът бил спрял и виждайки го
отпред докато преминавали, свидетелят твърди, че ясно видял, че в лекия
автомобил „Ауди А8” има само един човек. Св.Г. твърди, че го подминали, но след
като той направил ляв завой, след който на *** спрял, отбивайки се вдясно, св.Д., който управлявал служебния автомобил
отбил и също спрял вдясно пред въпросното МПС. Слезли от служебния автомобил и
веднага видели, „как човекът от шофьорското място захожда откъм задната част на
автомобила, откъм багажника.” Свидетелят Г. установява още, че отишли до
автомобила и след като се представили и поискали необходимите документи за
проверка - СУМПС, контролен талон и малък талон на автомобила, водачът не ги
предоставил, а представил единствено лична карта, от която установили
самоличността му. Св. твърди, че водачът лъхал на алкохол и се държал
неадекватно, поради което решили да го изпробват с „Дрегер
Алкотест 7510”, а уредът отчел 1,19 промила алкохол в
издишания от водача въздух. След това извършили проба за наркотични вещества с
„Драг Тест 5000”, на който резултатът показал положителна проба за кокаин. Св.Г.
съставил АУАН на водача-нарушител след което го съпроводили до ЦСМП-Плевен,
където той дал кръв и урина за химичен анализ. Св. Г. също както и Д. е
категоричен, че когато подсъдимият паркирал автомобила и съответно те служебния
такъв, не е имало друго лице в близост освен те двамата и подсъдимия, като той,
както и св.Д. видял как подсъдимия излиза от шофьорското и „подхожда” откъм
багажника. Свидетелят Г. твърди в заключение, че водачът заявил че иска да се
обади по телефона, но не е посочил на кого, като те не му позволили, не
ангажира спомени за възражения. Този свидетел също многократно заявява, че
подсъдимият е бил сам в автомобила и никакви други лица не са излизали или са
били около същия автомобил.
Съдът
кредитира напълно показанията на свидетелите Д. и Г. като взаимно
кореспондиращи си и съответни на ценената доказателствена
основа, в т.ч. заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза видно от което предното челно
стъкло и тези на страничните врати са със светло тониране фабрично и видимостта
вътре в автомобила не е била ограничена. Съдът не откри нито вътрешна
противоречивост която би ги компрометирала, нито противоречия помежду им.
Доколкото свидетелят Г. твърди че водачът е лъхал на алкохол и доколкото този
факт е субективно възприятие, поради което което е
възможно да не бъде усетено от св.Д., доколкото той не го посочи, но не отрече
неадекватност в поведението на подсъдимия, съдът отново не откри несъответствия
между показанията на двамата свидетели. Съдът не откри и индиция
за заинтересованост в показанията на нито един от двамата свидетели –
полицейски служители и в този смисъл възприе твърденията на подсъдимия в тази
връзка като голословни и неподкрепени от никакви доказателства. В този ред на
мисли като обективни, безпротиворечиви и депозирани
под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, съдът оцени напълно
с доверие показанията на св.Д. и Г..
От
показанията на св. К.С. се установява, че на дата, която не посочва сутринта в
края на месец ноември 2019 година станал за работа, доколкото с оглед
местоработата му, рано сутрин следвало да превозва хляб и тъй като се
почувствал гладен, решил да отиде и да си закупи сандвич. Видно от показнията му: „….долу
до „***“ /“***“/ работят сандвичите. Те са денонощни мисля. Това става към
04:00ч и нещо, към 04:30 часа. Аз живея на ***, под х-л „***“. И отидох за
сандвич. Взех си един сандвич от сандвичите там на „***“ на ъгъла, те са
денонощни, до пазара на ***.” Тогава видно от показанията на св.С., видял подс. Ц.М. да идва откъм ресторант „***“ по „Улицата на
цветята“, и се заговорили, като подсъдимият М. го помолил да го откара до
гр.Тръстеник, а С. се съгласил. Твърди че автомобилът на подсъдимия марка „Ауди
А8“, бял на цвят бил паркиран пред търговски комплекс „***“ в гр.Плевен,
отдясно. Сочи, че той се качил на шофьорската седалка, а подсъдимият седнал
отдясно до него, „като се излегнал“. Запознато набляга на факта че предната
дясна седалка в автомобила на подсъдимия била много „гътната“ назад както и че
той така се возел по принцип. Така отново видно от показанията на свидетеля С.:
„Той седна отдясно, излегна се. Неговата седалка е много гътната назад и той по
принцип така се вози. И тръгнахме в посока хотел „***“ за гр. Тръстеник. И аз
погледнах тогава часовника, то беше 05:00ч без нещо и му казах, че няма да мога
да се оправя. И вече там на кръстовището – ние бяхме стигнали някъде там на „***“
– и той ми каза: „Отбий тук и върви се оправяй!“. Аз спрях на 5-6 метра ли беше
след пешеходната пътека. Пред нас имаше доста коли, видях. И слязох от
шофьорската врата. Той слезе след мен и си тръгнах към нас, да се оправям за
работа. Това е.“
По
– нататък в показанията си св.С. сочи дългогодишните си приятелски отношения с
подсъдимия, както и че си помагали, а и бащите им били земеделци, а той бил
управлявал и друг път автомобила му, а и не само този. Твърди, че не е виждал
патрулен автомобил въпросната нощ. От показанията на свидетеля се установява
още, че ежедневно със служебен бус, който паркира
пред дома си около 5,30 всяка сутрин превозва хляб от склада на фирмата в която
работи намираща с в Индустриална зона в гр.Плевен до гр.Тръстеник, като тръгва
от адреса си на бул.Русе в гр. Плевен. Тук вметва
дългогодишните си приятелски отношения и със св.К.Д. при когото работи в продължение на 15 години. Въпросната сутрин
обаче от х-л „***“, където живее, слязъл до въпросното място в центъра на града
пеша, за да си купи сандвич, като след това е следвало да се върне пак до дома
си, за да вземе буса. В същото време след поставени
въпроси свидетелят се досети, че е било почивен ден:“Ами почивен ден беше. Ама,
точна дата... Или събота, или неделя – нещо такова беше.“ Твърди че подс. същата нощ, а и следващите дни не му се е обаждал, а той му звъннал за да го
пита защо не му се е обадил за да се върне тъй като от познати, а не от самия подсъдим
разбрал какво се е случило, а М. му споделил че полицаите не са му дали да се
обади.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля С. единствено в частта в която твърди дългогодишните
си приятелски отношения с подсъдимия, както и със св.Д., за което съдът спор не
откри. Съдът
кредитира показанията на св.С. и досежно местоработата му за което не откри спор като
съответни на кредитираните показания в тази част на св. Д.. Оттук обаче следват противоречията в показанията на
свидетеля и несъответствията им с показанията на другите свидетели, в
конкретност с тези на полицейските служители, кредитирани от съда напълно,
писмените доказателства и експертни заключения. Съдът откри индиция
за заинтересованост в показанията на свидетеля, който от една страна твърди, че
се насочил към павилион за продажба на сандвичи в центъра на града в 4.30
сутринта, като неочаквано го пресрещнал подсъдимия и го помолил да го закара до
гр.Тръстеник. Тук следва да се посочи, че е ноторно
известно немалкото разстояние между местоживеенето на свидетеля на бул. Русе до
центъра на града, което да го мотивира да си купи точно определен сандвич в
този необичаен час – 4,30 сутринта, придвижвайки се пеша, а не с паркираното
пред дома му МПС-бус. Прави впечатление и че лесно се
е отклонил от плана си, като веднага е приел да услужи на подсъдимия, въпреки
че се е отдалечил от дома си и следва да се прибере, да вземе буса и да отиде до друго отдалечено място – Индустриалната
зона на гр.Плевен, откъдето е следвало да вземе хляба. Освен това ако е
следвало да отиде на работа час след това нелогично остава защо е тръгнал пеша
оттам, а не със служебния бус, паркиран пред жилището
му/както твърди/, както и обстоятелството, че индустриалната зона в гр. Плевен
също ноторно известно е че се намира на немалко
разстояние, откъдето следва да вземе хляб за превозването му до
гр.Тръстеник/последното населено място на около 15 км от гр.Плевен/. В същото
време не става ясно предвид твърдените близки отношения с подсъдимия, защо той
не му се е обадил въпросната нощ, доколкото видно от показанията на
полицейските служители той се е свързал с някого по телефона. Не му се е обадил
дори и в следващите дни. Не на последно място свидетелят С. твърди, че не бил
видял полицейски служители когато пристигнал с автомобила на подсъдимия до бул.
Д.Константинов в гр. Плевен, което съдът прие за недостоверно. Съдът не
цени показанията на свидетеля С. в описаните части като заинтересовани и несъоветни на никакви доказателства, освен на обясненията
на подсъдимия в некредитираната част. Дори в
кредитираната такава досежно близките им
приятелски отношения, съдът при съобразяване и на обясненията на подсъдимия в
ценената част анализирани по-долу би подложил на съмнение степента на близост
помежду им и дори през призмата на тези обяснения би приел за компрометирани
показанията на св.С., доколкото подсъдимият го определи като „момче живеещо
наблизо“.
От показанията на свидетеля К.Д. се установяват
приятелските му отношения със св. С., като последният му помагал без подписан
трудов договор тъй като Д. имал
такъв с друга фирма, а С. от своя страна следвало да докарва хляба от гр.Плевен
до гр. Тръстеник с бус предоставен му от Д.. Твърди
че така работели от години на приятелски начала и без писмен договор с работно
време за С. сутрин от 05:30 часа до 08:00 часа, като се редували при
превозването на хляба. Свидетелят сочи
още че следвало хлябът да бъде докаран принципно
в 7,00 часа в гр.Тръстеник като в 06:40-06:45 часа трябва да се тръгне от гр.
Плевен, а в индустриалната зона на Плевен св.С. трябвало да отива в 06:30 часа.
В тези части съдът цени показанията на св.Д. доколкото установяват вида,
мястото и времето за работа на св.С. и отношенията помежду им по принцип, което
не се оспорва. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта в която заучено
заявява, че за дата 24.11.2019г. „би трябвало да е бил той….“ И в същото
време:“…. Със сто процента не мога да кажа…….“ Т.е. твърди, че в събота и
неделя би трябвало да е С. като в същото време не сочи защо далечната спрямо
днешно време дата 24.11.2019г. следва да е почивен ден, след което уклончиво
отговаря: „Така си мисля, че е. Нямам си на представа. Просто много далечна
дата, няма как да знам….“ В последната част съдът не оцени с доверие цени
показанията на св. Д. като заинтересовани, колебливи и вътрешнопротиворечиви.
От показанията на св.К. се
установява познанството му с подсъдимия, както и обстоятелството, че последният
притежава лек автомобил марка „Ауди А8“, бял на цвят с тонирани стъкла
като твърди, че му бил давал автомобила да го управлява. Установява още, че
макар да не живее в гр.Плевен, често му се налага да пътува покрай бизнеса си в
гр. Кнежа като в тази връзка, без да посочва конкретна дата заявява: „Слизам
покрай полицията, от ул. „Шипка“ надолу. И на светофара на кръстовището на „***“.
Не знам улиците, защото не съм реално от града жител. На училището му видях
колата, след кръстовището. Видях колата спряна след кръстовището на 3-4-5 метра
– нещо такова. Непосредствено след пешеходната пътека беше.“ Твърди още че
забелязал М. да пуши зад автомобила си, като на въпросителния жест на свидетеля
докато преминавал покрай подсъдимия с автомобила си дали има нужда от помощ,
той отново с жест отказал насочвайки го да продължи и да не се отклонява. След
което на 60-80 метра надолу „след училището след оградата, където седят винаги
полицаите“ забелязал патрулен автомобил с полицейски служители които слизали от
него. Твърди, че след известно време се чули с подсъдимия и той го попитал от
любопитство какво е станало, а той му разказал, че полицаите са дошли при него,
както и че той им обяснил че „друго момче“ е управлявало автомобила. Съдът не
кредитира показанията на св. К. като намира същите за недостоверни, заинтересовани
и напълно противоречащи на останалия ценен от съда доказателствен
материал. Така свидетелят от една страна не сочи конкретна дата, което по
принцип е нормално предвид изтеклия период от време, като в част от показанията
си твърди че не познава града и не може да посочи улици. В същото време сочи други
конкретни факти които е нелогично да бъдат заявени от лице непознаващо града.
Така видно от показанията му:„на 60-80 метра надолу
след училището след оградата, където седят винаги полицаите“ забелязал патрулен
автомобил с полицейски служители които слизали от него. На следващо място - посочва
споделеното му от подсъдимия в по-късен момент, че автомобилът бил управляван
от момче „живеещо наблизо“-обстоятелсто, което е
опровергано от останалите ценени
доказателства досежно местоживеенето на св. С., за
което не се спори. Т.е. от една страна налице е житейски неправдоподобна конкретика в част от показанията на свидетеля, което е
нелогично при положение че е изминал период от повече от година и половина от
въпросната дата, като същевременно в друга част от детайлите влиза в
противоречие с останалите ценени доказателства.
Противоречи
на житейската логика и ясният спомен на св.К. досежно
случилите се събития на 24.11.2019г. при съобразяване на степента на приятелски
отношения и краткостта на преминаването на автомобила покрай подсъдимия/
въпреки което заявява, че го видял че пуши в близост до задната част на
автомобила, за да съвпадне изцяло с твърдението на подсъдимия в обясненията му
че се е намирал точно зад автомобила и е пушел/.Нелогични и житейски
неправдоподобни са показанията на св.К., че той преминал покрай подсъдимия и
автомобила му без да спре и запомнил всички детайли, въпреки че в част от
разпита твърди, че не познава града. Не на последно място – съдът приема за
недостоверни показанията на св.К. и поради житейската им неправдоподобност и
абсурдност и при съобразяване на момента на появата на този „свидетел“ едва в
хода на съдебното следствие.
Съдът счита, че свидетелят К. не е бил на мястото на
инцидента, както не е бил и св.С., а заучено по указание на подсъдимия и за да
бъде оневинен последния и в момент, в който се налага някой да подкрепи
обясненията на подсъдимия са намерени за да депозират недостоверни показания, а св. К. е следвало да допълни защитната
версия на подсъдимия в съдебна фаза вероятно поради преценена необходимост от затвърждаване на „достоверността“ с още един свидетел в
негово лице. Съдът намира, че показанията на св.К. и С. с изключение на частта касаеща приятелските отношения с подсъдимия не следва да
бъдат ценени като се приемат като недостоверни, нелогични и противоречащи на
ценените доказателства и по съображения изложени по-горе при анализа, не следва
да бъдат кредитирани. Обратното – съдът
кредитира като обективни, незаинтересовани и съответни на останалия ценен
доказателствен материал показанията на свидетелите – полицейски служители
анализирани по-горе. Същите са депозирани под страх от наказателна отговорност
за лъжесвидетелстване, съответстват си напълно без никакви разминавания помежду си и съдът няма основание да не им
даде вяра.
Показанията на св.С. и К. в некредитираните части намират опора
единствено в обясненията на подсъдимия – отново в некредитираните части. Подсъдимият
в обясненията си заявява единствено, че е употребил алкохолни напитки, не
отрича да е употребил и наркотични вещества, макар да твърди, че това не е било
с негово знание, и не е разбрал кога е станало докато е бил на заведение
въпросната вечер. Сочи, че е собственик на процесното
МПС, но заявява че не го е управлявал. Досежно частта
в която твърди че е употребил алкохолни напитки съдът цени обясненията на
подсъдимия като съответни на кредитираните доказателства. В останалата част, в
която заявява че не е разбрал кога е употребил наркотични вещества както и че
не е управлявал той съответното МПС, съдът не кредитира обясненията и ги приема
като израз на защитна позиция доколкото обясненията на подсъдим са не само
доказателствено средство, но и средство за защита. Така
съдът на първо място не кредитира обясненията на подсъдимия, че няма вина
свързана с откритото в кръвта му наркотично вещество. Съдът прие това твърдение
за нелогично при съобразяване от една страна на липсата на оспорване от негова
страна както на резултата от направената с Дрегер
Драг тест проба за наркотични вещества отразена в самия талон за изследване,
така и в специалната за това графа в съставения АУАН. Липсва оспорване както в
досъдебна така и в съдебна фаза на процеса и на експертното заключение
изготвено от вещи лица на ВМА – гр.София, видно от което било установено присъствие на метаболити
на кокаин в пробите урина и кръв, доказващи употребата на кокаин във времеви
период от 12 часа преди вземане на биологичните проби, което
ще бъде обсъдено в детайли по-долу. На
следващо място - нелогично подсъдимият сочи като причина за липсата на
оспорване, че не е „наясно с актове“, и
в същото време твърди, че няма нарушение, а видно от кредитираните писмени
доказателства, в конкретност справка за нарушител, подс.М.
е санкциониран многократно по ЗДвП като са му съставяни АУАН, НП и ел.фишове.
Това, в контекста и на неговата образованост /лицето притежава средно
образование/води до извода, че М. е запознат с процедурата по оспорване и
процесуалните възможности, които тя предоставя на лицата, сочени като
нарушители.
На следващо място
- подсъдимият в обясненията си твърди, че при спирането на автомобила,
първоначално не бил видял полицейските служители като св. С., който управлявал
автомобила излязъл от предна лява врата и си тръгнал, а той самият - от предна
дясна като в продължение на около 5 минути се намирал зад колата и обмислял с
какво да се прибере, тъй като бил употребил алкохолни напитки. След това
забелязал от около 15 метра св. Д. и Г., които идвали „от другата страна на
булеварда“, като били без патрулен автомобил. През това време той пушел зад автомолила. Твърди, че искал да се обади по телефона на св.С.,
но следвало да си зареди телефона, като св.Д. не му позволил. Така:“Да.
Казах, че искам да звънна на момчето, което караше колата. Исках то да се
върне. Те не ми позволиха и започнаха с нападения, като: „Сега няма как да
стане. Ще ти напишем акт” и въобще не ми разрешиха, специално той /сочи св. Д./
другият колега мълчеше само... Господинът, той почна да ме напада….“ От
обясненията на подсъдимия е видно още, че бил на дискотека и тъкмо си тръгнал
като мислел да си хване такси тъй като бил употребил алкохолни напитки,
случайно забелязал св.С. който си купувал сандвич наблизо и след като го
попитал дали ще го закара, той се съгласил ,след което С. се качил на
шофьорското място, а подсъдимия от другата страна и потеглили. Твърди, че при
завиване покрай хотел „***“ той си погледнал часовника и заявил: „Братле, аз
няма да мога да се справя. Ще трябва да отида да вземам хляба“. И аз му казах:
„Добре. Щом не можеш, ще видя какво ще правя. Спри тук в дясно!“ и спряхме
непосредствено. Последна кола сме, защото там имаше място. Пред нас имаше и
други автомобили. Слязохме от автомобила. Той си тръгна вече към тях. Аз
слязох. Извадих си една кутия цигари от автомобила и почнах да пуша. И в един
момент си вдигам главата и видях отсреща полицаите, че идват срещу мен, на 30-40
метра. Може и повече да е….“ По-нататък в обясненията си подсъдимият твърди, че
дал проба за алкохол и наркотични вещества, като след това полицейските
служители го откарали в ЦСМП Плевен където предоставил и кръв и урина за
изследване. Сочи че стъклата на автомобила му са тонирани
и е невъзможно да се види колко лица са вътре, а също и че не му позволили да
се обади на св.С. - обратно на твърденията на полицейските служители. Казал
им:“ „Искам да звънна, да видите момчето, което кара колата. Той ще се върне
след две минути, защото той живее наблизо“. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия и в тези части, а именно че не той е управлявал автомобила като
противоречащи на кредитираните като обективни и достоверни показания на полицейските
служители. А че св.К.С. не живее наблизо се установи и от показанията на самия
свидетел в частта в която се ценят с доверие.
Следва да бъдат ценени като неоспорени и
кореспондентни с възприетата от съда доказателствена
основа и приложените талон за изследване № 36575 на л.27, протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, АУАН бл.№ 151355/24.11.2019г.,
справка за нарушител на л.6-20 от делото, протокол за химическо изследване № 429/28.11.2019г. за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на
л.25, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество на ЦСМП-Плевен на л.26,
протокол за приемане на биологични проби за химико-токсикологичен анализ в ХТЛ
на л.30, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози на л.36, констативен
протокол за ПТП с план схема на ПТП, свидетелство за съдимост на подсъдимия
ведно с бюлетини към него.
Съдът цени напълно
като неоспорено, обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице
инж. А.Ц. – химик в Специализирана лаборатория към ЦСМП-Плевен, обективирано в протокол за химическо изследване № 429 К/19.02.2020г. за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта на л.46, видно от
което в получената за изследване
кръв взета от лицето Ц.И.М. се доказал етилов алкохол в концентрация 1, 67
промила. В тази връзка съдът съобрази оцененото
с доверие като обективно и компетентно изготвено заключение на вещите
лица в назначената в съдебно заседание допълнителна съдебна
химико-токсикологична експертиза с оглед различието в стойностите на
установената концентрация етилов алкохол в кръвта на подсъдимия. Така видно от
това заключение на въпрос идентичен ли е
методът за изследване на кръвните проби за наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия Ц.И.М., използван по изготвените по делото две съдебно-химически
експертизи, които са съответно на
Специализирана химическа лаборатория към ЦСМП - Плевен и съдебна химикотоксикологична експертиза. изготвена
от Специализираната химикотоксикологична лаборатория
на ВМА и в какво се изразява той, отговорът е, че по аналитичен принцип методът използван в
Специализираната химическа лаборатория към ЦСМП - Плевен и Химикотоксикологичната
лаборатория към ВМА - София са идентични - газова хроматография,
изразяващ се в предварително хроматографско разделяне на летливите компоненти в
пробата и тяхната детекция по време на задържане. Така според експертите
методът позволява разграничаване на етилов алкохол от другите летливи вещества
в пробата.Отново според експертите на въпрос - каква е
причината за различните резултати, получени при изследването на кръвните проби
на подсъдимия Ц.И.М. за наличие на алкохол те сочат че при първоначалното и повторното изследване в ЦСМП
- Плевен е използвана предназначената проба (основна и контролна) за изследване
на алкохол, която е в специално предназначен контейнер за целта (съгласно чл.
17, ал. 1. от Наредба 1/19.07.2017 г.), а именно вакуумни епруветки, съдържащи
натриев флуорид (стабилизатор) и антикоагулант
(калиев оксалат или сол на ЕДТА).Установяват още, че
изследваната проба в Химикотоксикологичната
лаборатория на ВМА - София е във вакуумна епруветка със зелена капачка
(съдържаща хепарин, без стабилизатор натриев флуорид), което допуска хипотезата за промяна на
количеството алкохол в пробата, в резултат на протичащи биохимични процеси в
самата проба.В същото време, като аналитично по-достоверен се приема резултатът
получен в по-кратко време след пробовземането (в
настоящия случай резултатът е потвърден и от повторното изследване на
контролната проба), при изследването на предназначената за целта проба
(съдържаща стабилизатор). Поради изложените съображения от страна на експертите
в заключението им по назначената допълнителна съдебна
химико-токсикологична експертиза изготвена от експерти на ВМА-София, съдът
оцени с доверие заключението на вещото лице инж. А.Ц. – химик в Специализирана
лаборатория към ЦСМП-Плевен, обективирано в протокол
за химическо изследване № 429
/28.11.2019г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на л.25, видно от което в получената за изследване кръв взета от
лицето Ц.И.М. се доказал етилов алкохол в концентрация 1, 67 промила, при
извършен анализ на основната проба. По
същите съображения не оцени с доверие заключението на вещото лице инж. А.Ц. –
химик в Специализирана лаборатория към ЦСМП-Плевен, обективирано
в протокол за химическо изследване № 429
К/19.02.2020г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на л.46, видно от което в получената за изследване кръв взета от
лицето Ц.И.М. се доказал етилов алкохол в концентрация 1, 70 промила при изследване на контролна проба. Отново по
описаните съображения в допълнителното заключение, съдът не оцени с доверие
заключението на вещите лица по назначената основна съдебна химико-токсикологична
експертиза изготвена от експерти на специализирана лаборатория при ВМА-София в
частта в която същите са приели наличие на алкохол от 2, 15 промила в кръвта на
подсъдимия Ц.М., но само досежно размера на концентрацията, а не относно това дали има или не наличие на алкохол в кръвта на лицето. Съдът оцени с доверие напълно компетентно и
прецизно обосновано изготвеното заключение на вещите лица в частта в която
приели наличие на наркотично вещество кокаин в пробите кръв и урина на
подсъдимия. Така според експертите от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Ц.И.М., ЕГН **********. се установило присъствие метаболити на кокаин (метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин) в пробите кръв и урина, доказващи употреба на кокаин, както и присъствие на метаболит на кокаин (кокаетилен) в урина, доказващ съвместна употреба на кокаин
и алкохол. Посочили са че наркотичното вещество кокаин спада към - Списък I
(Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата към чл. 3 от ЗКНВП. Експертите заключават, в който извод съдът няма
основание да се съмнява, че настоящия случай е доказана
комбинирана употреба на наркотично вещество кокаин с алкохол от изследваното
лице, при която ефектите се видоизменят, проявяват се при по-ниски концентрации
и продължават по-дълго време.
Според заключението на вещото лице инж. В.П. по назначената еднолична съдебна
автотехническа експертиза предното челно и стъклата на
предните врати са светло тониране фабрично и не ограничават видимостта към вътрешната
част на автомобила, като задното стъкло на автомобила и
тези на задните врати са облепени с черно фолио. Фолиото ограничава видимостта
към вътрешната част на купето. Тъмната облицовка на фолиото ограничава
видимостта от външната страна видимостта в купето. Пак според
експерта не
е възможно от посоченото разстояние и в движение на
патрулния автомобил, в тази част на денонощието /в 04:50 часа/ в автомобил
„Ауди А8“, да бъде видян пасажер в него, който, се намира при свалени седалки,
т.е.“ излегнал се“, а стъклата на автомобила са
фабрични и неса променяни. Вещото лице сочи и, че предната дясна седалка е по-
ниско от горната част на облицовката с ламарина на вратата на 60 см. Всички
елементи на седалката до тази височина са невидими от външната страна на
автомобила.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
за установено следното от правна страна:
По отношение на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК:
По така
безспорно установените факти съдът намира от правна страна, че с действията си
подсъдимият Ц.И.М. осъществил обективните и субективни признаци на вмененото му
в отговорност престъпление, тъй като на 24.11.2019г.
в гр. Плевен управлявал МПС – л.а. марка „Ауди“, модел „А8Л“ с рег. № ***, след
употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с
Химико-Токсикологична експертиза №0386/2020г. на ВМА-София – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Съгласно НАРЕДБА No1 ОТ 19 ЮЛИ 2017
Г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози,
за констатация на употреба на алкохол и / или наркотични вещества или техни
аналози се използват технически средства и медицински изследвания (чл. 1, ал.
3) , като при извършване проверка на място от контролните органи употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява с тест(чл. 3, ал. 1).
При проверката на място в съответствие с чл. 5, ал. 1
от Наредбата при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества
или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване, като при съобразяване на чл.3, ал.2 от същата наредба
при съставяне на АУАН при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, контролният орган попълва и талон за
изследване по образец. Подсъдимият е изпробван с техническо средство -– дрегер Дръг тест 5000 с фабр.№ ***, за което няма спор че е посочено в Регистър на одобрените типове средства за измерване който
показал положителна проба за употреба на кокаин. При съобразяване на
чл.7, ал. 2 от Наредбата полицейският орган съпроводил подсъдимия до мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксикологично изследване. Със Съдебна Химико-Токсикологична експертиза било
установено присъствие на метаболити на кокаин в
пробите урина и кръв, доказващи употребата на кокаин във времеви период от 12
часа преди вземане на биологичните проби.
Съдът
напълно се доверява и на заключението на съдебно-химическата токсикологична
експертиза в анализираната по-горе част, касаеща
употребеното наркотично вещество, която намира за обоснована, незаинтересована,
компетентно изготвена.
От
обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци
от състава на посоченото престъпление, за което е привлечен под отговорност,
защото управлява моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество,
надлежно установено с химическо лабораторно изследване. От обективна
страна съставът на деянието по чл. 343б, ал.
3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на
наркотичните вещества в кръвта или доказване на
неспособност за управление на МПС.
Необходимо и достатъчно условие за съставомерността
на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК е да е употребено наркотично вещество
преди управление на МПС, което да е установено по надлежния ред. Настоящият
случай е точно такъв.
От субективна страна деянието е било извършено при форма на вината
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е.
знаел е, че е употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на
нормалните функции на възприятията, но въпреки това е управлявал моторно
превозно средство. Това, че подсъдимият е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението и неправомерността на
поведението си е видно от поведението му преди, по време и след извършване на
деянието.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че подс.М. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което го
призна за виновен.
За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК законодателят
е предвидил при условията на кумулативност две
санкции - "Лишаване от свобода от една до три години" и
"Глоба" от 500 до 1 500 лева.
При определяне на наказанието лишаване от свобода съставът
на съда прие, като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства високата степен на обществена опасност на
деянието и степента на обществена опасност на дееца – висока с оглед предишната
му съдимост, видно от доказателствения материал по делото подсъдимия е лице с
подчертано престъпни навици. Предишните му осъждания сочат на висок интензитет
на престъпната му дейност. Подсъдимият не е бил осъждан ефективно, поради което приложената до
момента наказателна репресия не е успяла да го превъзпита и поправи в дух на
спазване установените за всички граждани на Републиката правила и норми за
поведение.
Като отегчаващо вината обстоятелство съставът на съда
отчете и обстоятелството, че автомобилът е управляван
в централната част на града, като макар, че това е станало в нощните часове,
при липса на интензивност на движението, е съществувала потенциална опасност за
живота и здравето на останалите участници в движението. Отегчаващо
обстоятелство според съда е и едновременната употреба на наркотични вещества с
алкохолни напитки.
Предвид изложеното по-горе съдът наложи на подс.М. наказания при условията на чл.54 от НК, а именно:
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което постанови да
бъде търпяно ефективно при първоначален общ режим, доколкото приложената до
момента наказателна репресия не е успяла да го превъзпита и поправи в дух на
спазване установените за всички граждани на Републиката правила и норми за
поведение, и глоба в полза на държавата размер
на 600 лв.
При съобразяване на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства съдът във вр. чл.343г вр. чл. 37, ал. 1 т.7 от НК наложи на подсъдимия наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца считано
от датата на фактическото отнемане на свидетелството му за управление на
МПС.
Съдът не приложи чл. 55, ал.1, т.1 НК
и не определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, тъй като и
за това престъпление, както и за следващото
не се установиха нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът намира, че така определените размери на
наказанията са справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат възпитателно и предупредително както върху подсъдимия,
така и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат
постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК
При така изложената фактическа обстановка
съдът счита за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият Ц.И.М., ЕГН ********** е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като на 24.11.2019г. в гр. Плевен управлявал МПС – л.а. марка
„Ауди“, модел „А8Л“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,67 на хиляда, установено по надлежния ред – с Химическа
експертиза №429/28.11.2019г. на Специализирана
Химическа лаборатория към ЦСМП-Плевен – престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вина – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК като подсъдимият е съзнавал всички обстоятелства от обективната страна на деянието,
както и общественоопасния му характер, а именно, че управлява
моторно превозно средство след употребата
на алкохол със съответната
концентрация. Инкриминираното деяние
е такова на просто извършване, не е необходимо настъпването на други общественоопасни последици, извън самото управление на МПС след употреба
на алкохол.
Причина
за извършване на престъплението е незачитане от страна на подсъдимия на
установения в страната правов ред и в частност на правилата за движение по
пътищата, ниското му правно съзнание, липсата на морално-волеви задръжки и
чувство за съпричастност към обществената реакция оформила се към такъв вид
неправомерно поведение.
Поради
описаното
деецът Ц.М. подлежи на съответно наказание.
Относно вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия Ц.М. престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от
една до три
години и глоба от 200 лв. до
1000 лв.
При определяне на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия Ц.М., съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК съобрази смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В
конкретния случай като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат посочени
предходните осъждания на лицето, немалкият брой нарушения по ЗДвП, за които е
наказван видно от приложената по делото справка за нарушител, които не са
дребни и нямат инцидентен характер. Липсва и критично отношение към
извършеното.
Следва
да бъде възприето като смекчаващо вината обстоятелство невисоката концентрация
на алкохол в кръвта и и изтеклия период от време от извършване на деянието от
почти две години, депозираните обяснения които макар в голямата си част да
представляват израз на защитна позиция, са и доказателствено
средство освен средство за защита и съдействат по отношение на това деяние за
изясняване на обективната истина.
Съдът
намира за необходимо в тази връзка да отбележи, че самото престъпление по
чл.343б ал.І от НК е с изключително висока степен на обществена опасност, макар
същото да не представлява тежко умишлено престъпление по чл.93 т.7 от НК,
предвид ръста и динамиката на тези престъпления и ясно изразената остра
отрицателна обществена реакция към този вид престъпления и разкриването на
завишена обществена опасност в последно време.
Ето защо, съпоставяйки и
преценявайки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намира, че
положителни промени в съзнанието на Ц.М. могат да бъдат постигнати единствено с
налагане по отношение на него на наказание лишаване от свобода. Единствено то
би довело до отстраняване на негативните му възгледи и заместването им изцяло с
положителни такива както и ново отношение към обществото, обществения порядък и
длъжностните лица, задължени да го охраняват. Възпиращото въздействие наред с
поправителното такова е обвързано и с целите на генералната превенция, която съдът
намира, че не може да бъде постигната по друг начин освен чрез наказание
лишаване от свобода. Последното държи сметка не само за чувствителната
обществена реакция към този вид зачестили престъпления, голяма част от които
съпроводени и с други неблагоприятни последици, но и за необходимостта от запазване моралната стабилност на водачите на
МПС които управляват същите при строго съблюдаване на правилата за движение по
пътищата. В този ред на мисли справедливото наказание според съда е лишаване от
свобода за срок от една година и три месеца, който срок съдът намери за
достатъчен, като отделно от това прие, че същото следва да бъде търпяно
ефективно от подсъдимия при първоначален общ режим тъй като съдът прие че само
изолиране на подсъдимия в местата за лишаване от свобода и за посочения период и
в съответствие на обществената опасност и на деянието и на дееца и би
съдействало за постигане целите и на генералната превенция. По този начин ще се реализира ефективно както
индивидуалната превенция /поправяне на самия осъден/, така и наказанието ще
спомогне да се предупредят и останалите членове на обществото за грозящото ги
наказание при тези обстоятелства на извършеното противоправно
поведение.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба, чийто размер прецени да бъде около средата в размер на 500
лева, отново като прецени и съпостави смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и наличието на данни за по-добро материално положение предвид
факта че подсъдимият работи.
Следва
на основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Ц.И.М.,
със снета по делото самоличност да бъде лишен от правото да управлява МПС за
срок от 1 /една/ година и 6/шест/ месеца,
считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за управление на
МПС, като размерът и на този вид наказание, съдът съобрази със смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът намира,
че следва на основание чл.23, ал.1
от НК на подсъдимия Ц.И.М., със
снета самоличност, да се определи едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му две наказания „Лишаване от свобода”, а
именно лишаване от свобода за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Съдът намира, че следва да присъедини на основание чл.23, ал.2 от НК към така
определеното общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, наложеното на
подсъдимия Ц.И.М. наказание по чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.3 от НК, във вр.
с чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно по-тежкото такова – „лишаване от право да управлява мпс” за срок 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за управление на мпс.
Съдът намира, че следва да присъедини на основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо, най-тежко
наказание „Лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимия Ц.И.М. наказание по чл.343б, ал.3
от нк, във вр. с чл.37,
ал.1, т.4 от нк, а именно по-тежкото такова – „глоба” в полза на държавата в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Ц.И.М.,
със снета самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 969,61 лева.
Следва
на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Ц.И.М.,,
със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 388,00 лева.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: