Р Е Ш Е Н И Е № 216/16.10.2019г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №
226 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от „ А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, 1309, район
Илинден, ул."Кукуш" № 1 против
Г.Г.Г., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***. Твърди се в молбата, че по Договор №
М4260740 от 15.10.2014 г. за
електронни съобщителни услуги
и закупени продукти, сключен
между Г.Г., с индивидуален абонатен ********* и
A1 България EAД (с предишно
наименование Мобилтел ЕАД) са налице
парични задължения в размер на 414.35 лева, представляваща предоставени
ел.услуги и сумата от 2954.68 лева, представляваща месечни вноски за
предоставени устройства. Поради неплащане на дължимите суми след изтичане на
срока за плащане, дoгoвopът се счита за едностранно прекратен пo вина на
абоната. Съгласно разпоредбите на дoгoвopa в резултат на предсрочното му прекратяване са начислени неустойки в oбщ
размер нa 1 665,93 лв.
Твърди се още, че по Договор № М5311622
от 13.09.2016 г. за електронни
съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между Г.Г.,
с индивидуалсн абонатен номер *********
и A1 България EAД (с
предишно наименование Мобилтел ЕАД) са налице
парични задължения в размер на 160.28 лева, представляваща предоставени
ел.услуги. Поради неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
плащане, дoгoвopът се счита за едностранно прекратен пo вина на абоната.
Съгласно разпоредбите на дoгoвopa в резултат на предсрочното му прекратяване са начислени неустойки в oбщ
размер нa 177,04 лв.
Поради неплащане в срок на задълженията по фактури и на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД Г. дължи и законна лихва в общ размер на 512,31 лв., като същата е
изчислена считано от 02.02.2017г.-07.11.2018г.
За събиране на вземанията ищецът е инициирал заповедно производство, но
заповедта е връчена при условията на чл. 47,ал.5 ГПК. Предвид изложеното е направено искане да се
приеме за установено спрямо ответника съществуването на описаните вземания.
В с.з. не се явява представител на ищцовото дружество, но е депозирано
писмено становище.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява представител на ответника,
който прави признание на иска с изключение на претенцията за неустойка по двата
договора.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното.
Със Заповед №833 / 12.11.2018г, издадена по ч.гр.д.№ 1276/2018г. по описа на КРС съдът
е разпоредил на длъжника да заплати на ищеца сумата 5 372,28 лева
- главница; сумата 512,31 - законна лихва за забава, изчислена върху
сумата от 3 529,31 лв., за периода от 02.02.2017 г. до 07.11.2018 г.;ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението
– 08.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото съдебни
разноски: сумата 117,69 лева - държавна
такса за образуване на дело и сумата 1,00 лев - банкова комисионна.
Видно от
представените по делото писмени доказателства- Договор № М4260740
от 15.10.2014 г. за електронни
съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между Г.Г. и
A1 България EAД между страните е
налице облигационно правоотношение. По договора са издадени няколко фактури, от
които се установява, че са налице
парични задължения в размер на 414.35 лева, представляваща предоставени
ел.услуги и сумата от 2954.68 лева, представляваща месечни вноски за
предоставени устройства.
Представен е и Договор №
М5311622 от 13.09.2016 г. за
електронни съобщителни услуги,
сключен между Г.Г. и A1 България
EAД, по който са налице парични
задължения в размер на 160.28 лева, представляващи предоставени ел.услуги.
По делото са представени
доказателства за начислени неустойки в размер на 1842.97лв.
Не са представени
доказателства за упражненото от ищеца право да прекрати договора и за момента
на упражняване на това право. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на посочените суми.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба за
заплащане на сумата в размер на 414.35 лева, представляваща стойността на предоставени
ел.услуги по Договор № М4260740 от 15.10.2014 г., сумата от 2954.68 лева,
представляваща месечни вноски за предоставени устройства по Договор № М4260740
от 15.10.2014 г., в размер на 160.28 лева, представляваща стойността на
предоставени ел.услуги по Договор №
М5311622 от 13.09.2016 г. са
доказани по основание и размер. Предвид липсата на доказателства за заплащане
на посочените суми в срок ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва в размер на 512,31 лв. за периода от 02.02.2017г.-07.11.2018г. предвид
изложеното в тази част претенцията следва да бъде уважена.
По претенцията за неустойка.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение
на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да
са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В
случая, от приложените по делото договори
се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги,
доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно
договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в
размер на дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада
тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора
при твърдените обстоятелства. В хода на производството обаче не бе проведено
доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв
начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила
другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на
неустойката.
Следва да се отбележи, че
надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на
изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси,
установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В
случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до
абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за
изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за
разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис
от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които
са начислени неустойките. Т. е. към момента на начисляването не е имало
основание за това.
По изложените съображения,
съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място,
неустойките за предсрочно прекратяване на процесните договори следва да бъдат
квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките,
предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В случая, ответникът
притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне
на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално
определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма
възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията
за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са
сключени при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне между страните като ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на
договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се
отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за
нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика
(така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. №
6627/2013 г.).
По отношение на
договорите след 01.07.2016г. се дължи част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване без да е ясно на потребителя на
каква сума се равнява тази част.
Предвид гореизложеното, като
взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договорите и
съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и
нищожни.
В случая съдът не
следва да присъди сумите за неустойки, равняващи се на три стандартни месечни вноски по постигнато
споразумение между мобилния оператор и КЗП, тъй като,както бе посочено по –горе, липсват доказателства за
едностранно прекратяване на договора от страна на оператора по вина на
потребителя, а това е условието за начисляване на неустойка.
С оглед на горното, съдът
намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, поради което
предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от
спора ответникът дължи на ищцовата страна съдебно-деловодните разноски ,
сторени в заповедното производство в размер на 81.52, както и в исковото
производство в размер на 184.99лв. предвид частичното отхвърляне на иска
ответника има право на разноски, но не е представил доказателства за направата
на такива.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Г.Г.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува вземане в полза
на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, 1309, район Илинден, ул."Кукуш" № 1 в размер на:
- 414.35 лева,
представляващо стойността на предоставени ел.услуги по Договор № М4260740
от 15.10.2014 г.;
- 2954.68 лева,
представляващо месечни вноски за предоставени устройства по Договор № М4260740
от 15.10.2014 г.;
- 160.28 лева,
представляващо стойността на предоставени ел.услуги по Договор № М5311622
от 13.09.2016 г.;
- 512,31 лв.,
представляващо обезщетение в размер на законната лихва за периода от
02.02.2017г.-07.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 1 665,93 лв., представляваща неустойка по Договор № М4260740
от 15.10.2014г. и за сумата от 177,04лв., представляваща неустойка по Договор
№ М5311622 от 13.09.2016 г.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: *** заплати на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
1309, район Илинден, ул."Кукуш" № 1 сумата от 81.52лв. съдебно деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***
да заплати на „А 1 България“
ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, 1309, район Илинден,
ул."Кукуш" № 1 сумата от 184.99лв. съдебно
деловодни разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Г.Г.Г., ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес: *** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: