Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2017
г.
СГС, VI-4 състав,
в открито съдебно заседание на втори
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 3147/16 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от синдиците на „К.Т.Б.”АД, с която са предявени срещу
„А.”АД искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН. Твърди се в исковата молба, че
с решение от 22.04.2015 г. по т.дело N 7549/14 г. на СГС е обявена неплатежеспособността на банката и е открито
производство по несъстоятелност, а с решение от 03.07.2015 г. по т.дело N 2216/15 г. на
САС е определена начална дата неплатежеспособността - 20.06.2014 г. Сочи се, че на 28.10.2013 г.
банката е сключила с ответника договор за банков кредит, по който е
предоставила сумата от 5 000 000 ЕВРО, а към 21.07.2014 г. банката е
имала вземания в размер на 4 349 338,47 лв. На 27.11.2013 г. е
сключен с
ответника договор за банков кредит, по който Б.та му е предоставила сумата от 30 000 000 щ.д., а с
анекс от 15.05.2014 г. е предоставена сумата от 4 000 000
щ.д. и към 21.07.2014 г. вземанията на Б.та по този договор възлизат на
34 277 900,15 щ.д.
Поддържа се, че на 22.07.2014
г. вложителят Д.Г.К.е уведомил Б.та, че с договор за цесия от 08.07.2014 г. е прехвърил
на ответника вземане от 1 012 868,05 щ.д. – по договор за депозит от
20.11.2008 г., вземане от
1 136 388,75 лв. по договор за депозит от 30.11.2006 г. На
22.07.2014 г. до Б.та е достигнало изявление на ответника за прихващане N 7500 за сумата от 1 136 388,75 лв.,
изявление за прихващане N 7499
със сумата от 1 012 868,05 щ.д.; изявление за прихващане N 7501 със сумата от 3 687 436,80 ЕВРО.
Ответникът с придобите по договора за цесия вземания е прихванал свои задължения към
Б.та.
На 22.07.2014 г. Б.та
е уведомена, че
вложителят „А.”АД с договор за цесия от 08.07.2014 г. е
прехвърил на ответника вземане от 418 175,03 лв. – по договор за платежни
услуги от 28.08.2012 г. и вземане от 1 711 566 щ.д. С изявление N 7500/22.07.2014 г. ответникът е уведомил Б.та, че с
придобитото вземане от 418 175,03 лв. прихваща свои задължения, а с
изявление N 7499 e уведомил
Б.та, че с придобитото вземане по договора за цесия в размер на 1 711 566
щ.д. прихваща свое задължение към Б.та.
Б.та е била уведомена
от Фондация „Либертарианство”, че по договор за цесия от 08.07.2014 г. е прехвърлила
на ответника свое вземане от 711 884,31 ЕВРО по договор за депозит от
05.01.2011 г. На 22.07.2014 г. Б.та е била уведомена от ответника, че с придобитото по договора за
цесия вземане прихваща свои задължения към Б.та в размер на 711 884,31 ЕВРО.
На 07.08.2014 г. А.Б.Б.е
уведомила Б.та, че с договор за цесия от 04.08.2014 г. е прехвърлила на
ответника свое вземане от 277 866,64 лв. – по договор от 17.12.2012 г. На
07.08.2014 г. Б.та е била уведомена от ответника, че с придобитото вземане по договора за цесия прихваща свое задължение към банката в размер на 277 866,64 лв.
На 07.08.2014 г. Б.та
е била уведомена от „А.А.М.”АД, че с договор за цесия от
29.07.2014 г. е прехвърлил на ответника
свое вземане от 265 000 лв. по договор за депозит от 05.12.2013 г. На
07.08.2014 г. Б.та е била уведомена от ответника, че с придобитото
вземане по
договора за цесия прихваща свое задължение към банката от 265 000 лв.
На 07.08.2014 г.
банката е била уведомена от Договорен фонд „А.Д.”, че с
договор за цесия от 29.07.2014 г. е прехвърлил на ответника вземане от
200 000 лв. по договор за депозит от 27.11.2013 г. На 07.08.2014 г, банката е
била уведомена от ответника, че с придобитото вземане по договора за цесия прихваща свое задължение от
200 000 лв.
На 07.08.2014 г.
банката е била уведомена, че договорен фонд „А.Б.“ е прехвърлил на ответника по
договор за цесия от 29.07.2014 г. вземане от 100 000 лв. по договор за
депозит от 27.11.2013 г., а на 07.08.2014 г. ответникът е уведомил банката, че
прихваща с придобитото вземане по договора за цесия свое задължение към банката в размер на 100 000 лв.
На 17.10.2014 г. R.T.Inc е уведомил банката, че с договор за цесия от
14.10.2014 г. е прехвърлил на ответника вземания от 2 697 000 щ.д. по
договор от 28.08.2012 г. и от 20.09.2011 г., както и вземане от 137 000
ЕВРО по договор за депозит от 11.04.2011 г. На 17.10.2014 г. банката е била
уведомена от ответника, че с придобитите вземания по договора за цесия прихваща свои задължения към банката от 2 697 000 щ.д. и 137 000
ЕВРО.
На 17.10.2014 г.
банката е уведомена от N.T.L., че е прехвърлил на ответника с договор за цесия от 14.10.2014 г.
вземане от 38 000 ЕВРО по договори от 03.07.2012 г. и вземане от
107 000 щ.д. по договор за депозит от 03.07.2013 г. На 17.10.2014 г.
банката е била уведомена от ответника, че прихваща с придобитите вземания свои
задължения от 38 000 ЕВРО и 107 000 щ.д.
На 22.10.2014 г.
банката е уведомена от М.И.А., че с договор за цесия от 18.07.2014 г. е прехвърлил
на ответника вземане от 3 508 410,57 лв. по договори за депозит от 18.04.2013 г. На 22.10.2014 г. банката е била уведомена от ответника,
че с
придобитите по договора за цесия вземания прихваща свои задължения към банката от 3 508 410,57 лв.
На 22.10.2014 г.
банката е уведомена от М.А.Д., че с договор за цесия от 20.10.2014 г. е
прехвърила на ответника вземане от 31 319,50 ЕВРО по договор от 09.05.2008
г. На 22.10.2014 г. банката е била уведомена от ответника, че с придобитите по договора за цесия вземания прихваща свои задължения от 31 319,50 ЕВРО.
На 22.10.2014 г.
банката е уведомена от М.А.Д., че с договор за цесия от 21.10.2014 г. е
прехвърила на ответника вземане от 26 447,71 щ.д. по договор за депозит от 26.03.2010 г. На 22.10.2014 г. банката е била уведомена от ответника,
че с придобитите вземания по договора за цесия прихваща свои задължения към банката от 26 447,71 щ.д.
На 23.10.2014 г.
банката е уведомена от „О.****МС”ЕООД, че с договор за цесия от 23.10.2014 г. е
прехвърил на ответника вземане от 8 821,67 лв. по договор за разплащателна
сметка. На 23.10.2014 г. банката е била уведомена от ответника, че с
придобитите вземания по договора за цесия прихваща свои задължения от
8 821,67 лв.
На 23.10.2014 г.
банката е уведомена от „А.Б.” АД, че с договор за цесия от 23.10.2014 г. е
прехвърлил на ответника вземане от 34 693,62 ЕВРО по договор за
разплащателна сметка. На 23.10.2014 г. банката е била уведомена от ответника,
че с придобитите вземания по договора за цесия прихваща свои задължения от
34 693,62 ЕВРО лв.
На 30.10.2014 г.
банката е уведомена от „П.И.Б.” АД, че е прехвърила на ответника с договор за
цесия вземане от 17 305 649 лв., за събирането на които са образувани изп.дела. На 30.10.2014 г. банката е била
уведомена от ответника, че с придобитите вземания по договора за цесия прихваща свои задължения към банката в размер на 17 305 649 лв.
Според синдиците на
банката в несъстоятелност процесните прихващания са недействителни по отношение
на кредиторите в несъстоятелността, освен
за частта, която би се получила при разпределение на осребреното имуществото,
защото са извършени след началната дата на неплатежеспособността, респ. след
датата на поставяне на банката под специален надзор. Сочи се, че фактическият
състав на прихващането е осъществен с получаване на уведомленията от банката,
което е осъществено след посочените дати. Иска се да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите в несъстоятелността процесните
прихващания, извършени от ответника.
Ответникът е
представил писмен отговор, с който е оспорил исковете с възражението, че към
уведомяване на банката за прихващанията е била поставена под специален надзор,
но лицензът не е бил отнет, което е извършено едва на 06.11.2014 г. Нормата на
чл.59 ал.5 ЗБН е приета на 28.11.2014 г. – ДВ бр.98, поради което има действие
занапред, доколкото не е придадено обратно действие. Тази норма намира
приложение за прихващания, които са извършени след влизането й в сила.
Отменената норма на чл.59 ал.5 ЗБН също не може да намери приложение, защото се
отнася до извършени от банката прихващания, а не от нейн кредитор, какъвто е
ответникът. Процесните прихващания са осчетоводени при банката, а синдикът не е
изразявал воля, която да оспорва прихващанията, защото с писмо от 15.05.2015 г.
от ответника е поискано да плати сумата от 4 296 858,87 лв., която се
получава след прихващанията, а в полза на банката е издаден изп.лист по
разпореждане за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от
3 318 693,95 щ.д., която е платена от ответника в левове по
синдическата сметка.
Синдиците на банката
са подали допълнителна искова молба, с която излагат съображения по
приложението на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН. Поддържа се в
допълнителната искова молба, че следва да се прилага и
нормата на чл.59 ал.3 ЗБН, защото към придобиване на вземанията ответникът е
знаел за настъпилата неплатежеспособност и че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност на банката. Освен това нормата се прилага за
прихващане, извършено от длъжник на банката, а не от банката в несъстоятелност.
Навежда се довод, че съгласно пар.6 ал.1 ПР на ЗБН новата норма на чл.59 ЗБН
следва да се прилага и за извършени преди влизането й в сила прихващания.
Ответникът е
представил допълнителен писмен отговор възразява по наведените в
доп.искова молба твърдения за факти, които са включени във фактическия състав
на чл.59 ал.3 ЗБН, защото с исковата молба е наведено основание за
недействителност по чл.59 ал.5 ЗБН и е недопустимо да се въвежда ново
фактическо основание на исковете – знание за настъпила неплатежоспособност или
за открито производство. По отношение на новото основание за недействителност
се сочи, че в закона не е предвидена презумпция за знание на фактите по чл.59
ал.3 ЗБН, а тези факти не са въведени като основание на исковата молба и за тях
не са представени доказателства. Оспорва се ответникът
да е знаел за процесните факти, защото молбата за откриване на производство е
подадена на 07.11.2014 г., а вземанията, с които е прихващал, са придобити по договори за цесия преди 06.11.2014 г. На 20.06.2014 г. банката е поставена под особен
надзор поради опасност от неплатежеспособност, а финансовите отчети за банката
са депозирани в БНБ на 04.11.2014 г. и са обявени на 13.11.2014 г., поради
което ответникът обективно не е могъл да знае за нейната неплатежеспособност
преди 06.11.2014 г. Нормата на чл.59 ал.5 ЗБН определя за длъжник
несъстоятелната б., а пар.6 има отношение към производствата при действието на
ЗБН от 2002 г.
„П.И.Б.“ АД е встъпила на основание чл.218 ГПК като трето лице на страната на „А.”АД. Оспорва исковете по чл.59
ал.5 ЗБН срещу прихващането, извършено с изявление с вх.N 10214/30.10.2014 г., като неоснователни, а исковете по чл.59 ал.3 ЗБН
като недопустими.
Представен е договор за банков кредит във
валута от 28.10.2013 г., от който се установява, че „К.Т.Б.” АД е предоставила
на ответника кредит в размер на 5 000 000 ЕВРО. Към договора са сключени анекси на 08.01.2014
г. и на 25.04.2014 г.
Представено е извлечение от счетоводните
книги на б.та, в което се сочи, че по договора за кредит от 28.10.2013 г.
ответникът има задължения към банката в размер на общо 4 349 338,47
ЕВРО.
Представен е договор за банков кредит във
валута от 27.11.2013 г., от който се установява, че „К.Т.Б.” АД е предоставила
на ответника кредит в размер на 30 000 000 щ.д. Към договора са сключение анекси на
15.05.2014 г. и на 20.10.2014 г.
Представено е извлечение от счетоводните
книги на банката, в което се сочи, че по договора за кредит от 27.11.2013 г.
ответникът има задължения към банката в размер на общо 34 277 900
щ.д.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което Д.Г.К.е уведомил банката, че с
договор за цесия от 08.07.2014 г. е прехвърил на ответника вземане от
1 012 868,05 щ.д. – по договор за депозит от 20.11.2008 г., вземане
от 1 136 388,75 лв. по договор
за депозит от 30.11.2006 г.
Представен е договор за цесия от 08.07.2014 г., с който Д.Г.К.прехвърил на ответника
вземане от 1 012 868,05 щ.д. – по договор за депозит от 20.11.2008
г., вземане от 1 136 388,75
лв. по договор за депозит от 30.11.2006 г.
Представено е изявление
за прихващане N 7500,
изявление за прихващане N 7499 и изявление за прихващане N 7501, с
които ответникът на 22.07.2014 г. е уведомил
банката, че
прихваща придобите вземания по сключение с Д.Г.К.със свои задължения за
Представен е договор за цесия от 08.07.2014
г., от който се установява, че „А.” АД е прехвърлил на ответника свои вземания
към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което„А.”АД е
уведомил банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия от
08.07.2014 г. вземане от 418 175,03 лв. – по договор за платежни услуги от
28.08.2012 г. и вземане от 1 711 566 щ.д.
Представено е
изявление за
прихващане N 7500/22.07.2014 г. и
изявление за
прийващане N 7499, с които ответникът е уведомил банката, че с придобитите
вземания по
сключения с „А.” АД договор за цесия прихваща свои задължения към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което Фондация „Либертарианство” е уведомила банката, че по договор за цесия от 08.07.2014 г. е прехвърлила на ответника
свое вземане от 711 884,31 ЕВРО по договор за депозит от 05.01.2011 г.
Представено е изявление от 22.07.2014 г., с което банката е уведомена от ответника, че с
придобитото
вземане по сключения с Фондация „Либертарианство” договор за цесия прихваща свои задължения към банката от 711 884,31 ЕВРО.
Представен е договор за цесия от 04.08.2014
г., от който се устаноява, че Александра Банкова Банкова- Белвер е прехвърлила
на ответника свое вземане към банката.
Представено е уведомление N 7858/ 07.08.2014 г., с което А.Б.Б.е уведомила банката, че по договор за
цесия от 04.08.2014 г. е прехвърлила на ответника свое вземане от
277 866,64 лв. – по договор за депозит от 17.12.2012 г.
Представено е изявление за прихващане от 07.08.2014 г., с което банката е била уведомена от ответника, че с
придобитото вземане по сключения с А.Б.договор за цесия
прихваща свое задължение към банката в размер на 277 866,64 лв.
Представен е договор за цесия от 29.07.2014
г., от който се установява, че „А.А.М.”АД е прехвърлил на ответника
свои вземания към банката.
Представено е уведомление N 7855/07.08.2014 г., с което банката е уведомена от „А.А.М.”АД, че по
договор за цесия от 29.07.2014 г. е прехвърлил на ответника свое вземане от
265 000 лв. по договор за депозит от 05.12.2013 г.
Представено е изявление за прихващане от 07.08.2014 г., с което банката е уведомена от
ответника, че в придобитото
вземане по
сключения с „А.А.М.”АД договор за цесия прихваща
свое задължение към
банката от 265 000 лв.
Представен е договор за цесия от 29.07.2014
г., от който се установява, че Договорен фонд „А.Д.” е прехвърлил на ответника
свое вземане към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД
N 7856/07.08.2014 г., с което банката е уведомена от Договорен фонд „А.Д.”, че по договор за цесия от
29.07.2014 г. е прехвърлил на ответника вземане от 200 000 лв. по договор
за депозит от 27.11.2013 г.
Представено е изявление за прихващане от 07.08.2014 г., с което банката е била уведомена от ответника, че
прихваща с придобитото вземане със свое задължение от 200 000 лв.
Представен е договор за цесия от 29.07.2014
г., от който се установява, че договорен фонд „А.Б.“ е прехвърлил на ответника
свое вземане към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД
N 7857/07.08.2014 г., с което банката е уведомена от договорен фонд „А.Б.“, че по договор за цесия от
29.07.2014 г. е
е прехвърлил на ответника вземане от 100 000 лв.
по договор за депозит от 27.11.2013 г.
Представено е изявление за прихващане от 07.08.2014 г., с което ответникът е уведомил банката, че с
придобитото вземане по сключения с договорен фонд „А.Б.“ договор за цесия прихваща със свое задължение към банката от 100 000 лв.
Представен е договор за цесия от 14.10.2014
г., от който се установява, че R.T.Inc е прехвърлил на ответника
свое вземане към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД
от 17.10.2014 г., с което R.T.Inc е уведомил банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия от
14.10.2014 г. вземания от 2 697 000 щ.д. по договор от 28.08.2012 г.
и от 20.09.2011 г., както и вземане от 137 000 ЕВРО по договор за депозит
от 11.04.2011 г.
Представено е изявление за прихващане от 17.10.2014 г., с което банката е била уведомена от ответника, че с
придобитите вземания по сключения с R.T.Inc договор за цесия прихваща свои задължения към банката от 2 697 000 щ.д. и от 137 000
ЕВРО.
Представен е договор за цесия от 14.10.2014
г., от който се установява, че N.T.L. е прехвърлил на ответника
свои вземания към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД
с вх.N 9418/ 17.10.2014 г., с което банката
е уведомена от N.T.L., че
е прехвърлил на ответника с договор за цесия от 14.10.2014 г. вземане от
38 000 ЕВРО по договор за депозит от 03.07.2012 г. и вземане от 107 000
щ.д. по договор за депозит от 03.07.2013 г.
Представено е изявление за прихващане от 17.10.2014 г., с което банката
е била уведомена от ответника, че с придобитите вземания по сключения с N.T.L. договор за цесия прихваща свои задължения към банката от 38 000 ЕВРО и 107 000 щ.д.
Представен е договор за прехвърляне на
вземания от 18.07.2014 г., от който се установява, че М.И.А. е прехвърлил на ответника свои
вземания към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД
N 9607/ 22.10.2014 г., с което банката е уведомена от М.И.А., че е прехвърлил с договор за цесия
от 18.07.2014 г. Е прехвърлил на ответника вземане от 3 508 410,57
лв. по договори
за депозит от 18.04.2013 г.
Представено е изявление за прихващане от 22.10.2014 г., с което банката е била уведомена от ответника, че с придобитите
вземания по
сключения с М.И.А. договор за цесия прихваща свои задължения към банката в размер на 3 508 410,57 лв.
Представен е договор за цесия от 20.10.2014
г., от който се установява, че М.А.Д. е прехвърлила на ответника свои вземания
към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД
с вх.N 9633/ 22.10.2014 г., с което
банката е уведомена от М.А.Д., с договор за цесия от 20.10.2014 г. е прехвърлила на
ответника вземане от 31 319,50 ЕВРО по банков договор от 09.05.2008 г.
Представено е уведомление N 9634/ 22.10.2014 г., с което банката е била уведомена от ответника, че с
придобитите вземания по сключения с М.А.Д. договор за цесия прихваща свои задължения към банката от 31 319,50 ЕВРО.
Представено е е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от с вх. N 9634/22.10.2014 г. , с което банката е уведомена от М.А.Д., че с договор за
цесия от 21.10.2014 г. е прехвърлила на ответника вземане от
26 447,71 щ.д. по банков договор от 26.03.2010 г.
На 22.10.2014 г.
банката е била уведомена от ответника, че с придобитите вземания по сключения с М.А.Д. договор
за цесия прихваща свои задължения към банката от
26 447,71 щ.д.
Представено е уведомление N 9698/ 23.10.2014 г., с което банката е уведомена от „О.****МС”ЕООД, че с
договор за цесия от 23.10.2014 г. е прехвърлил на ответника вземане от
8 821,67 лв. по договор за разплащателна сметка.
Представено е изявление за прихващане от 23.10.2014 г., с което банката е била уведомена от ответника, че с придобитите
вземания по
сключения с „О.****МС”ЕООД договор за цесия прихваща свои задължения към банката от 8 821,67 лв.
Представен е договор за цесия от 23.10.2014
г., от който се установява, че „А.Б.” АД е прехвърлил на ответника свои
вземания към банката.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД
с вх.N 9700/ 23.10.2014 г., с което банката е уведомена от „А.Б.” АД, че с договор за цесия от 23.10.2014 г.
е прехвърлил на ответника вземане от 34 693,62 ЕВРО по договор за
разплащателна сметка.
Представено е изявление за прихващане от 23.10.2014 г., с което банката е уведомена от ответника, че с придобитите
вземания по
сключения с „А.Б.” АД договор за цесия прихваща свои
задължения към
банката от 34 693,62 ЕВРО.
Представено е уведомление с вх. N 10207/30.10.2014 г., с което банката е уведомена от „П.И.Б.” АД, че с
договор за цесия е прехвърлила на ответника вземане от 17 305 649 лв., за
събирането на които са образувани
изп.дела.
Представено е изявление за прихващане от 30.10.2014 г., с което банката е била уведомена от ответника, че с
придобитите вземания по сключения с „П. И. б.” АД договор за цесия прихваща свои задължения към банката от 17 305 649 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с
правно основание чл.59 ал.5 и предявени при условията на евентуалност искове по чл.59 ал.3 ЗБН.
Синдиците са предявили искове за
относителна недействителност на извършени от ответника прихващания, всяко от което представлява едностранна правна сделка. Следователно единствено
ответникът,
който е направил оспорените едностранни правни сделки, е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Това е така, защото не се иска обявяване недействителност на двустранна правна сделка /договор/ и не е налице необходимо другарство, при което процесуално легитимирани
като ответници биха
били страните по оспорената двустранна сделка – договор.
Не се спори, че ответникът към 22.07.2014
г. е имал задължения към „К.Т.Б.”АД в размер на 4 349 338,47 ЕВРО и в размер на
34 277 900,15 щ.д., произтичащи от сключени на 28.10.2013 г. и
на 27.11.2013 г. договори за банков кредит. Не се
спори, че на 08.07.2014
г. ответникът, който е длъжник на банката, е сключил
договори за цесия с Д.Г.К., с „А.” АД и с Фондация „Либертаринаство“, по които в
качеството на цесионер е придобил вземания на посочените лица /цеденти/ срещу банката. След тази дата ответникът е продължил да сключва договори за цесия,
последният от които е сключен на 30.10.2014 г. с встъпилото по чл.218 ГПК трето
лице.
След сключване на процесните
договори за цесия цедентите са започнали да уведомяват от 22.07.2014
г. банката длъжник за извършените прехвърляния на вземания, а последното съобщение по
чл.99 ал.3 ЗЗД е получено от банката длъжник на 30.10.2014 г. От 22.07.2014 г. до
30.10.2014 г. ответникът в качеството на цесионер с
едностранни изявления е упражнил потестативното си компенсационно право да прихване своите
задължения към банката с придобитите вземания по сключените с депозанти на
банката договори за цесия.
Първото изявление за
прихващане/компенсация на ответника е достигнало до банката на 22.07.2014 г., а последното е достигнало до
банката длъжник на 30.10.2014 г., поради
което
следва да се съобрази действащата за този период материалноправна уредба на ЗБН.
Според съда нормите,
уреждащи предпоставките за недействителност на прихващането, имат
материалноправен характер, а това означава, че измененията в ЗБН - ДВ. бр.98 от 28 Ноември
2014 г. не следва да се прилагат за отношенията между
страните. Това е така, защото в ЗБН не е предвидена изрична норма, която да
придава обратно действие на новите правила. Такава изрична норма е поместена в
пар.6 ПЗР на ЗБН – ДВ бр. 92/2002 г., но тя се прилага за откритите към влизане
в сила на ЗБН производства по несъстоятелност на банки.
Материалният закон
действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства,
които са възникнали след влизането му в сила. Същинско обратно действие новият закон има
само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения.
Конституционният съд се е произнесъл, че когато новият закон преурежда вече
настъпили правни последици от юридическите факти, е налице хипотезата на
обратно действие на закона - Решение на КС № 10 от 2013 г. по к.д. № 8 от
2013 г., Решение на КС № 4 от 11 март 2014 г. по к.д. № 12 от 2013 г.
Доколкото с изменението на ЗБН – ДВ бр.98/2014 г. не
е предвидена такава изрична норма, съдът приема, че възникналите до влизане в
сила на законовите изменения отношения не са „преуредени”. На
новия закон не се придава действие спрямо вече възникнали и съществуващи правоотношения, които са
"заварени", поради което същият няма
несъщинско обратно действие, респ. незабавно
действие. Следователно за спорното материално
компенсационно право, упражнено от ответника през периода 22.07.2014 г. – 30.10.2014
г., следва да се прилагат действащите през този период норми на чл.59 ЗБН, но не и измененията в ЗБН - ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г.
Повдигнатите в исковата молба
фактически твърдения за извършени от ответника цесионер прихващания след началната дата на неплатежеспособността и след датата на
поставянето на банката под специален надзор, които са въведени като основание
за недействителност на главния иск, са визирани в хипотезата на чл.59 ал.5 ЗБН, но в редакцията
ДВ, бр. 98 от 2014 г.
Тази норма е действащо право от 28.11.2014 г., поради което не може да намери приложение за процесните прихващания, защото те са
извършени преди влизането в сила на тази материалноправна норма.
Фактът, че кредитор на банката е извършил
прихващане след началната дата на неплатежоспособността, респ. след датата на
поставянето на банката под специален надзор, не
е предвиден като основание за недействителност в действащия до 28.11.2014
г. материален закон –
чл.59 ал.5 ЗБН.
Нормата на чл.
59, ал. 5 ЗБН / бр.59
от 21 Юли 2006г./ предвижда, че недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Тази
норма, която се
прилага във времето за процесните прихващания,
урежда отношения във връзка с несъстоятелността на банката, която има
качеството на длъжник в производството по несъстоятелност. Според съда
използването на понятието „длъжника” в нормата на чл.59 ал.5
ЗБН /
бр.59 от 21 Юли 2006г./ има за цел да означи банката,
която е имала задължения към лице, което е нейн кредитор. С понятието „кредитор“ се означава лицето,
имащо вземане към банката, спрямо което банката длъжник е
отправила изявление за прихващане. Нормата има за цел да даде защита на останалите
кредитори и да се избегне поставянето на кредитора, спрямо който банката
длъжник е отправила изявление за прихващане, в по-благоприятно положение от
тях, защото би получил изпълнение на свое вземане към банката, но не по реда на
удовлетворение от масата на несъстоятелността. В случая обаче процесните прихващания са
извършение не от банката длъжник, а от нейн кредитор, поради което тези
прихващания не попадат в обхвата на чл.59 ал.5 ЗБН / бр.59
от 21 Юли 2006г./, която е действащо право до 28.11.2014 г.
Като краен извод – действащата до 28.11.2014
г. редакция на чл.59 ал.5 ЗБН не предвижда, че извършеното от
кредитора прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ.
след датата на
поставянето на банката под специален надзор, е
основание за недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Това означава, че предявените като главни
искове по чл.59 ал.5 ЗБН са неоснователни.
В допълнителната искова молба като основание
за относителна недействителност е повдигнато ново фактическо твърдение - че вземането /“активно“, с което се прихваща/
е придобито от ответника със знание за настъпилото състояние
на неплатежеспособност на банката. В този случай е въведен нов факт
като основание на иска за относителна недействителност. По същество с допълнителната
искова молба е направено изменение в основанието на иска, защото е
прибавен нов факт, който е основание за претендираната относителна
недействителност. Това процесуално действие е допустимо, защото нормата на
чл.372 ал.2, изр.2-ро ГПК позволява с допълнителната искова молба да се измени
предявеният иск. Не съществуват процесуални пречки с допълнителната искова
молба да се измени иска чрез изменение на основанието, което в случая е сторено
чрез прибавяне на нов факт
/знание за
неплатежеспособността/.
В решение № 790 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 148/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че ищецът разполага и с
възможността да измени основанието на предявения иск, т.е. да замени или да
прибави нови правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи или
правоотлагащи юридически факти /в този смисъл е и
решение № 151 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 574/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
С
молба от 22.08.2016 г. синдиците на банката са уточнили, че въведеното с допълнителната
искова молба ново
фактическо основание за недействителност /знание за
неплатежеспособност/ е предявено при условията на
евентуалност. В решение № 473 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1537/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че прибавянето на нови правопораждащи юридически факти, наред
с тези по исковата молба или в евентуалност, е допустимо
изменение на иска. В този смисъл е и становището в правната
доктрина – С., Ж., М., А., С., О., П., В., И., Р. „Българско гражданско процесуално право“, 2012 г.,
стр.467-468 – „ИИ се предприема, като
ищецът въвежда ново основание, нов петитум или нова страна по висящия процес.
Тях ищецът или прибавя към вече заявените с първоначалния иск
основание, петитум или ответник, или пък заменя с тях основанието, петитума или
страната по първоначалния иск.“
Доколкото с исковата молба е
предявен петитум/искане за относителна недействителност, каквото искане се поддържа
и на основание прибавения с допълнителната искова молба нов факт, съдът
намира, че не е налице едновременно изменение на основанието и на петитума на
иска. Искът по
чл.59 ал.5 и искът по чл.59 ал.3 ЗБН имат един и същ характер, защото изрично в
нормата на чл.62 ал.1 ЗБН са визирани като „отменителни искове“. Техният
петитум и правен резултат е един и същ – обявяване на относителна
недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Според съда с допълнителната искова молба
е извършено обективно съединяване на искове
по чл.59 ал.3 ЗБН със същия петитум, основани на нов факт, които е уточено с
молбата от 22.08.2016 г., че са предявени при условията на евентуалност, а това
е допустимо процесуално действие - чл.372
ал.2, изр.2-ро ГПК.
По евентуалния иск правно основание чл.59
ал.3 ЗБН. Договорът за цесия като правен способ за
придобиване на вземане поражда действие за длъжника /банката/ от момента на
съобщаването, което следва да е извършено от цедента /стар кредитор/ - чл.99
ал.4 ЗЗД. До съобщаването на цесията не настъпва спрямо длъжника
прехвърлителното действие на договора. Това означава, че до този
правнорелевантен момент вземането, предмет на договора за цесия, се счита за
съществуващо в патримониума на цедента, а спрямо длъжника до този момент цесионерът /нов кредитор/ не е носител на
вземането.
В случая съобщенията за цесиите, изходящи от цедентите, са
получени от банката длъжник през периода 22.07.2014 г. -30.10.2014 г. Ето защо съдът
приема, че ответникът в качеството на цесионер е придобил цедираните вземания през периода 22.07.2014 г. -30.10.2014
г. За материалноправния ефект по прехвърляне на
вземанията и придобиването им в имуществото на цесионера е от значение денят на
съобщаването на длъжника, а не денят на сключване на отделните договори за цесия.
Вземанията са придобити от
ответника в качеството на цесионер през периода 22.07.2014
г. -30.10.2014
г. - т.е преди постановяване на решението на СГС от
22.04.2015 г. по т.дело N 7549/14 г. за откриване производство по несъстоятелност на банката. Задълженията
на ответника към банката също са възникнали преди 22.04.2015 г., защото
договорите за банков кредит са сключени на 28.10.2013 г. и на
27.11.2013 г. Следователно процесните прихващания попадат в
обхвата на чл.59 ал.3 ЗБН.
Относно знанието на ответника цесионер за изпадането
на банката в състояние на неплатежеспособност. С
решение N 138 на УС на БНБ от 06.11.2014
г. е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на банката, а това
обстоятелство е вписано по партидата на банката в ТР на 07.11.2014 г. Процесните
вземания са придобити от ответника чрез договори за цесия преди датата 07.11.2014 г., на която е вписано в ТР партидата на банката решението на Централната банка
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. Следователно в случая не може да намери приложение нормата на чл.59 ал.4 ЗНБ, която предвижда необорима презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност, защото
вземанията на ответника по договорите за цесия са
придобити преди датата
на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията на банката длъжник.
От вписванията по партидата на банката в търговския регистър се
установява
обаче, че на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от
20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което банката е поставена под
специален надзор за срок от три месеца и са назначени квестори, която
мярка съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ в действалата към 20.06.2014 г. редакция,
се налага в случаите, при които е констатирана опасност от
неплатежоспособност на банката. Обявяването на решенията на УС
на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014. по партидата на банката в
търговския регистър, съгласно които в резултат на спиране на плащанията
към клиенти банката
е поставена под специален надзор, както и затварянето на банката за
клиенти в същия този период, са обстоятелства, които са публично известни и сочат, че ответникът,
както и неограничен кръг физически лица и търговци са узнали за неплатежоспособността
на банката. Банката
е била поставена под особен надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност
да изплаща дължими и изискуеми влогове, което обстоятелства е узнато от
ответника към момента на придобиване на вземанията по договорите за цесия.
При тези факти съдът намира, че към
момента на придобиване на вземанията от ответника по сключените с депозанти на
банката договори за цесия ответникът в качеството на цесионер и правоприемник е
знаел за състоянието на неплатежеспособност на банката.
При действащата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН
придобиването на вземане след поставянето на банката под особен надзор е
самостоятелно основание за недействителност. След като законодателят е
предвидил това фактическо обстоятелство като самостоятелно основание за
недействителност, то няма никакво съмнение, че наличието му се свързва със
знанието за неплатежеспособността на банката. Поставянето на банката под особен
надзор не е предвидено в нормата на чл.59 ал.4
ЗБН като основание за презумпцията за знание за неплатежеспособността.
Това обаче не е пречка въз основа на този доказателствен факт да се приеме за установено знанието у цесионера за изпадането на банката в неплатежеспособност.
Доказателственият извод за знание на определени факти може да се изгради не
само въз основа на предвидена в закона презумпция, но и въз основа на други доказателствени
факти, които съдържат данни за релевантния факт.
Установеният по делото факт на знание на ответника за настъпилата неплатежеспособност на банката към
момента на придобиване на вземанията по договорите за цесия, на който факт синдиците са се позовали в допълнителната искова молба, с която по реда
на чл.372 ал.2, изр.2-ро ГПК са прибавили ново фактическо основание на исковете, е визиран в нормата на чл.59 ал.3 ЗБН като основание за недействителност на прихващането. Ето защо процесните прихващания са относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Цесионерът е знаел за настъпилата
неплатежеспособност на банката към момента на придобиване на вземанията, поради
което процесните прихващания следва да
се обявят на основание чл.59 ал.3 ЗБН за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
Недействително
на основание чл.59 ал.3 ЗБН е и прихващането с вх.N
9417/17.10.2014 г.,
имащо за предмет придобито от ответника вземане по сключен договор за цесия от
14.10.2014 г. с N.T.L., за който банката длъжник е
уведомена на 17.10.2014 г. И това вземане ответникът цесионер е придобил след
20.06.2014 г. – на 17.10.2014 г., когато е знаел за изпадането на банката в
несъстоятелност.
По отношение на това прихващане следва да
се спомене, че вземането по сключения от ответника договор за цесия от
14.10.2014 г. е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, но същото
вземане не е фигурира в петитума, което представлява нередовност на исковата
молба. С доп.искова молба обаче е направено изрично искане в петитума да се
включи и прихващането по изявление с вх.N
9417/17.10.2014 г.,
имащо за предмет вземането, придобито от N.T.L., а това представлява
отстраняване на нередовността, защото петитумът на исковата молба е приведен в
съответствие с твърденията в нейната обстоятелствена част. Не е налице
предявяване на нов иск с доп.искова молба, защото в исковата молба са изложени
фактически твърдения относно цедирането на вземането на N.T.L., което е предмет на
изявление за прихващане с вх.N 9417/17.10.2014 г.
С
оглед на изложеното съдът намира, че главните искове по чл.59 ал.5 ЗБН следва
да бъдат отхвърлени, а предявените при условията на евентуалност искове по
чл.59 ал.3 ЗБН следва да бъдат уважени и процесните прихващания да бъдат
обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, ЕИК *******,
срещу „А.”АД, ***, искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН за обявяване на
недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност извършените от „А.”АД
прихващания с изявление с вх.N 7499/22.07.2014
г., с изявление с вх.N 7500/22.07.2014
г., с изявление с вх.N 7501/22.07.2014
г., с изявление с вх.N 7854/07.08.2014
г., с изявление с вх.N 9415/17.10.2014
г., с изявление с вх.N 9622/22.10.2014
г., с изявление с вх.N 9633/22.10.2014
г., с изявление с вх.N 9634/22.10.2014
г., с изявление с вх.N 9697/23.10.2014
г., с изявление с вх.N 9699/23.10.2014
г., с изявление с вх.N 10214/30.10.2014
г. и с изявление с вх.N 9417/17.10.2014
г.,
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, ЕИК *******,
по предявени искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН от синдиците на „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, ЕИК *******,
срещу „А.”АД, ***, следните
прихващания:
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 7499/22.07.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 1 012 868,05 щ.д., придобито
от „А.”АД по сключен с Д.Г.К.договор за цесия от 08.07.2014 г. за
прехвърляне на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит N 39699/20.11.2008 г.; вземане в размер на
1 711 566 щ.д., придобито от „А.”АД по сключен с „А.“ АД
договор за цесия от 08.07.2014 г. за прехвърляне на вземане по рамков договор
за платежни услуги от 28.08.2012 г., срещу задължения на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, произтичащи от договор за банков кредит от
27.11.2013 г. и анекс N 1 от 15.05.2014 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 7500/22.07.2014 г., имащо за
предмет вземане в размер на 1 136 388,75 лв., придобито от „А.”АД
по сключен с Д.Г.К.договор за цесия от 08.07.2014 г. за прехвърляне на вземане
по договор за преференциален безсрочен депозит N
19648/16.11.2006 г.; вземане в размер на 418 175,03 лв., придобито от „А.”АД по сключен с „А.“
АД договор за цесия от 08.07.2014 г. за прехвърляне на вземане по рамков
договор за платежни услуги от 28.08.2012 г., срещу задължения на „А.”АД
към „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, произтичащи от договор за
банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс N 1 от 15.05.2014 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 7501/22.07.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 3 687 436,80 ЕВРО, придобито от „А.”АД по сключен с
Д.Г.К.договор за цесия от 08.07.2014 г. за прехвърляне на вземане по договор за
преференциален безсрочен депозит N 20009/30.11.2006 г.; вземане в размер на
711 884,31 ЕВРО, придобито от „А.”АД по сключен с Фондация „Либертарианство“ договор за цесия
от 08.07.2014 г. за прехвърляне на вземане по договор за преференциален
безсрочен депозит N 11423/05.01.2011 г., срещу задължения на „А.”АД
към „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, произтичащи от договор за
банков кредит от 28.10.2013 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 7854/07.08.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 265 000 лв., придобито от „А.”АД
по сключен с „А.А.М.”АД договор
за цесия от 29.07.2014 г. за прехвърляне на вземане по договор за индивидуален
срочен депозит N 27919/05.12.2013 г.; вземане в размер на
100 000 лв., придобито от „А.”АД по сключен с Договорен Фонд „А.Б.“
договор за цесия от 29.07.2014 г. за прехвърляне на вземане по договор за
индивидуален срочен депозит от 27.11.2013 г.; вземане в размер на 200 000
лв., придобито от „А.”АД по сключен с Договорен Фонд „А.Д.“ договор за цесия от
29.07.2014 г. за прехвърляне на вземане по договор за индивидуален срочен
депозит от 27.11.2013 г.; вземане в размер на 277 866,64 лв., придобито от
„А.”АД по сключен с А.Б.Б.– Б.
договор за цесия от 04.08.2014 г. за прехвърляне на вземане по рамков договор
за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „плюс“ от
17.12.2012 г., срещу задължения
на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, произтичащи от договор за
банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс N 1 от 15.05.2014 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 9415/17.10.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 137 000 ЕВРО, придобито от „А.”АД
по сключен с R.T.Inc договор за цесия N
1/2014 г. от
14.10.2014 г. за прехвърляне на вземане
по договор за индивидуален срочен депозит от 11.04.2013 г.; вземания в размер
на 2 697 000 щ.д., придобити от „А.”АД по сключен с R.T.Inc договор
за цесия N 1/2014 г. от 14.10.2014 г.
за прехвърляне на вземане по договор N
13901 за индивидуален срочен депозит от 20.09.2011
г. и за прехвърляне на вземане по рамков договор за платежни услуги от
19.09.2011 г., срещу задължения на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД-
в несъстоятелност, произтичащи от договор за банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс N 1 от
15.05.2014 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 9622/22.10.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 3 508 410,57 лв.,придобито
от „А.”АД по сключен с М.И.А. договор за цесия от 18.07.2014 г. за
прехвърляне на вземане по рамков договор за платежни услуги за потребители от
18.04.2013 г., срещу задължения на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД-
в несъстоятелност, произтичащи от договор за банков кредит от 27.11.2013 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 9633/22.10.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 31 319, 50 ЕВРО, придобито от „А.”АД
по сключен с М.А.Д. договор за цесия от 20.10.2014 г. за прехвърляне на вземане
по договор за преференциален безсрочен депозит N 35616/09.05.2008 г., срещу
задължения на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в
несъстоятелност,
произтичащи от договор за банков кредит от 28.10.2013 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 9634/22.10.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на на 26 447,71
щ.д., придобито
от „А.”АД по сключен с М.А.Д. договор за цесия от 21.10.2014 г. за
прехвърляне на вземане по рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит от 26.03.2010 г., срещу задължения на
„А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, произтичащи от договор за
банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс N 1 от 15.05.2014 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 9697/23.10.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 8821,67 лв., придобито от „А.”АД по
сключен с „О.****МС“ЕООД договор за цесия от 23.10.2014 г. за прехвърляне на
вземане по договор за разплащателна сметка на търговски предприятия, срещу задължения
на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, произтичащи от договор за
банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс N 1 от 15.05.2014 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 9699/23.10.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 34 693,62 ЕВРО, придобито от „А.”АД
по сключен с „А.Б.“ АД договор за цесия от 23.10.2014 г. за прехвърляне на
вземане по договор за разплащателна сметка на търговски предприятия, срещу задължения
на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, произтичащи от договор за
банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс N 1 от 15.05.2014 г.;
прихващане, извършено с изявление с вх.N 10214/30.10.2014 г., имащо за предмет
вземане в размер на
17 305 649 лв., придобито от „А.”АД по сключен с „П.И.Б.“ АД договор
за продажба на вземане /цесия/ и допълнително споразумение от 30.10.2014 г., срещу
задължения на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в
несъстоятелност,
произтичащи от договор за банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс от 15.05.2014 г.;
прихващане, извършено от „А.”АД с изявление с вх.N 9417/17.10.2014
г., имащо за предмет вземане в размер на 38 000 ЕВРО и вземане в размер на
107 000 щ.д., придобити от „А.”АД по сключен с N.T.L.
договор за
цесия N 2/2014 г. от 14.10.2014 г. за прехвърляне на вземане по
договор N 22160 за индивидуален срочен депозит от 03.07.2012 г., вземане
по договор N 21639 за индивидуален срочен депозит от 03.07.2012
г. и вземане по договор за индивидуален срочен депозит от 03.10.2012 г., срещу
задължения на „А.”АД към „К.Т.Б.”АД- в
несъстоятелност,
произтичащи от договор за банков кредит от 27.11.2013 г. и анекс N 1 от
15.05.2014 г.
ОСЪЖДА „А.”АД, ***, да заплати по сметка на СГС Държавна такса от 405 661,78 лв.
Решението е постановено при участие на
трето лице „П.И.Б.“ АД, встъпило на основание чл.218 ГПК на страната на „А.”АД.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: