О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240
гр. Бургас, 06.08.2020
година
ОКРЪЖЕН СЪД
БУРГАС - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
наказателен състав, в закрито съдебно
заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Събчо Събев
Членове: Станимира Иванова
мл. с. Красен Вълев
след като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.ч.н.д.
№ 830 по описа за 2020 година на
Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7
от НПК.
Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура-Бургас
срещу Определение от 18.06.2020 г. на Районен съд-Бургас по н.ч.д. №2115/ 2020
г. на Районен съд- Бургас, с което е отменено постановление на прокурора от
Районна прокуратура-Бургас от 26.05.2020г. за прекратяване и спиране на
наказателното производство по ДП № 32/2016г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр.
№ 15681/2016г., пор.№ 220/2016г. по описа на Районна прокуратура–Бургас и делото
е върнато на Районна прокуратура- Бургас за изпълнение на задължителните указания, съгласно мотивите
на определението.
Иска се отмяна на обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на постановление от 26.05.2020г.
за прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 32/2016г. по
описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр. № 15681/2016г., пор.№ 220/2016г. по описа на
Районна прокуратура–Бургас.
Излагат се съображения, че в обжалваното
определение са констатирани съществени процесуални нарушения без да е посочено
какви са те.
Оспорват се изводите на съда за допуснати
нарушения при формиране на вътрешното убеждение на прокурора и компрометиране
на показанията на свидетеля Е.М., като се сочи, че трябва да бъде обсъдено защо
дадени показания се кредитират или не, което е сторено, както и че прокурорът е
изложил защо не дава вяра на изготвената в хода на досъдебното производство
експертиза.
Прави се позоваване на протокола за
разпознаване на Г. Г. и показанията на св. М. за променения му външен вид.
Твърди се, че по делото е изяснен въпроса, че
обв. В. и св. Г. не се познават, доколкото и двамата отричат това.
Излагат се съображения за това, че не са
събрани доказателства, които да сочат за противоправна дейност от страна на
обвиняемата В., като обвинението не е доказано.
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, като взе предвид
изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по делото и
правилността на атакувания съдебен акт,
за да се произнесе взе предвид следното:
Досъдебното производство е образувано на
19.01.2016г. по реда на чл.212, ал.1 НПК с постановление на прокурор от Районна
прокуратура – гр.Бургас, за това че в периода от месец април 2014г. до
21.09.2014г. в гр.Бургас, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага в размер на 3250 лева, възбудил у Е.Т.М. заблуждение, че е с
изключителни свръхестествени способности на гадател, лечител, екстрасенс и
биоенерготерапевт, представяйки с името „Х. Г.“, вместо с името си Н. Г. В. и е
поддържало това заблуждение у Е.Т.М. с уверение и демонстриране на
парапсихически възможности на гадател и лечител, който ще излекува страдащата
от тежко заболяване нейна племенница Л. М. К. на 39г., /починала на
21.09.2014г./, с което причинил имотна вреда на Е.Т.М. в размер на 3250 лева -
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С постановление от 26.05.2020 г. на Районна
прокуратура – Бургас е прекратено досъдебно
производство ДП № 32/2016г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр. № 15681/2016г.,
пор.№ 220/2016г. по описа на Районна прокуратура–Бургас спрямо обвиняемата Н.Г.В.,
на която е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, както
и е спряно досъдебното производство.
С обжалваното Определение №917 от 18.06.2020
г. по н.ч.д. №2115/ 2020 г. на Районен съд Бургас постановлението на РП-Бургас
е отменено и делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на задължителните
указания на съда.
Атакуваното определение на Районен съд-
Бургас е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Аргументите
за това са следните:
В производството по реда на чл. 243, ал. 3 и
следващите от НПК съдът е длъжен да извърши проверка на обосноваността и
законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.
Проверката за обоснованост включва дали в
хода на разследването са установени всички релевантни за предмета на делото
факти, дали това е станало чрез валидни
доказателствени източници и дали фактическите изводи на прокурора са изградени
след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, а проверката за законосъобразност се отнася към това дали фактическите
изводи на прокурора и то при положение, че се основават на доказателствената
съвкупност, са съответни и на приложимия
закон (материален и процесуален), така че постановлението за прекратяване на
наказателното производство да е законосъобразно.
Постановлението на РП-Бургас е необосновано.
Установените фактически положения, изложени от прокурора не съответстват на
събрания и проверен доказателствен материал в своята съвкупност и взаимовръзка.
Видно от съдържанието на обжалваното постановление за прекратяване, прокурорът
е формирал вътрешното си убеждение въз основа на повърхностен и незадълбочен
анализ на събраните по делото доказателства в нарушение на разпоредбата на чл.
14, ал. 1 НПК. Действително както е посочено в протеста трябва да бъде обсъдено
защо дадени показания се кредитират или не. Този принцип е валиден не само за
показанията, а за всяко едно
доказателство, като прокурорът е следвало да посочи и на база кои
доказателствени материали е приел установените обстоятелства, а не само да
обоснове защо не кредитира част от събраните доказателства. При противоречия на
доказателствените материали следва да се изложат и съображения защо едни от тях
се приемат, а други се отхвърлят.
Свидетелските показания на св. Е.М./ л. 92-93
от том 1 от ДП /, не са посочени и схематично в постановлението на прокурора,
като настоящата съдебнa
инстанция споделя извода на РС-Бургас, че показанията на св. М. като очевидец
са основното пряко доказателство и именно върху него следва да се гради
фактическата обстановка по делото.
Същото се отнася и за изложеното в проведената между нея и
обвиняемата Николинка Василева очна ставка. /л. 151-154 от том 2 на ДП/.
На следващо място в постановлението за
прекратяване и спиране на наказателното производство прокурорът прави извод, че
телефоните, посочени в обявата във вестник „Фактор“ са били регистрирани на името на св. Е.П. С.
и недоказано остава кой е ползвал горепосочените сим карти през месец април
2014 г. Този извод е в противоречие с обясненията, дадени от подсъдимата на 23.10.2017
г. /л. 147-149 от том 2 от ДП/, като същата заявява, че се е представяла за
ходжа Г., пуснала е обява във вестник „Фактор“ и е ползвала обявените в обявата
телефони. Същите обяснения са възпроизведени в атакуваното постановление и е
направен извода, че не може да бъде доказано дали рекламата, съдържаща се във
вестник „Фактор“ е същата, прочетена от св. М. и пусната от обвиняемата. Този
извод на прокурора е нелогичен, доколкото по делото са приложени част от бр.
596 на вестник Фактор от 25 април- 1 май 2014 г./ л. 29 от том 1 от ДП/, в
който на стр. 5 е публикувана обява от
„Х. Г.“ с телефонни номера **** и ******;част от бр. 593 от 4-10 април 2014 на
вестник Фактор / л. 30 от том 1 от ДП/, в който на стр. 16 е публикувана обява
от „Х. Г.“ с телефонни номера ***** и *****; част от бр. 594 от 11-17 април
2014 на вестник Фактор / л. 31 от том 1 от ДП/, в който на стр. 16 е публикувана обява от „Х.Г.“ с телефонни
номера **** и *****; част от бр. 595 от 18-24 април 2014 на вестник Фактор / л.
32 от том 1 от ДП/, в който на стр. 5 е публикувана обява от „Х.Г.“ с телефонни
номера **** и *****. Същите телефонни
номера са посочени и от св. М. в разпита си на 17.02.2016 г. / л. 92-93 от
том 1 от ДП/ като тези, на които тя е комуникирала през месец април 2014 г. с
„Х. Г.“.
На следващо място необоснован е и извода на
прокурора, че е неясно как св. М. е разпознала подсъдимата. В проведената между
нея и обвиняемата Н. В. очна ставка на 24.10.2017 г. /л. 151-154 от том 2 на ДП/ св. М. сочи, че я
е разпознала по очите, като лицето на момичето е видяла и в обявата във вестник
„Фактор“. В случай, че прокурорът счита, че изложените белези са недостатъчни,
а е необходимо да бъдат посочени по-детайлни такива е можело да бъде възложено
или извършено съответното действие по разследването.
Следва да се посочи, че с постановление за
възлагане на следствени действия от 24.08.2016 г. / л. 35 от том 2 на ДП/ е
възложено на определен от началника на РУ-Пирдоп служител да извърши възложена
проверка, като в докладна записката от 12.09.2016 г. / л. 34 от том 2 на ДП/ е
констатирано, че Н. Г. В. тъпи наказание лишаване от свобода в сливенския
затвор по влязла в сила присъда на21.07.2016 г. по н.о.х.д. №408/2013 г. на Районен съд- Благоевград.
Независимо от изисканата справка за съдимост/ л. 102-105 от том 2 от ДП/, не е
изискано копие от влязлата в сила
присъда на РС-Благоевград. Ако това бе сторено щеше да се установи, че
обвиняемата е осъдена за измама със механизъм, идентичен на процесния, като имотната
вреда е реализирана от пострадалия, като същият е превел сума пари с
телеграфен запис към свидетеля Г. Н. Г..
С постановление за възлагане на следствени
действия от 11.06.2018 г. / л. 60 от том 3 на ДП/ е възложено на определен от
началника на РУ-Пирдоп служител да извърши възложена проверка, като в докладна
записката от 28.06.2018 г. / л. 58 от том 3 на ДП/ е констатирано, че св. Г. Н.Г.и
обвиняемата Н.В. са от т.н. „К. фамилии“ които почти нямат контакти извън
семействата си, не посещават заведения заедно, техните отношения не са явни и публични,
но е посочено, че съпругът на обвиняемата и св. Г. се познават. В разпита си
св. Г.Г./ л. 64 от том 3 от ДП/ твърди, че не познава лице с име Н.Г.В., но
знае, че същата живее в гр. Златица и се намира в Сливенския затвор. В разпита
си на 23.10.2017 г. /л. 147-149 от том 2 от ДП/ обвиняемата твърди, че може и да
познава Г. Н.Г., но няма право да говори с него, тъй като така е прието в
тяхната етническа общност. Ето защо при преценката за познанството между
обвиняемата и св. Г. и евентуална съпричастност на св. Г. към инкриминираната измама
не са отчетени етническите и социални порядки на кардарашките цигани и не са
извършени всички необходими действия по разследването.
На следващо място в атакуваното прокурорско
постановление е направено позоваване на показанията на св. Е. В. Т.- мениджър
реклама в „Черноморски фактор“ ООД, като е прието, че няма как са се установи
кой и кога точно се е явил, представяйки се за „Х. Г.“. Този извод на прокурора
е неправилен. Недопустимо е да се приема за недоказан факт, независимо, че не
са предприети каквито и да е действия по разследването в тази насока. Именно
задължение на прокурора е да проведе всестранно и пълно разследване събирайки
необходимите доказателства, като същото не е сторено.
В допълнение както беше посочено по-горе не
са изяснени съществени обстоятелства по делото от значение за разкриване на
обективната истина, т.е налице е непълнота на доказателствения материал. Това
води до извод за едностранно, необективно и формално извършено разследване, като
именно това представлява посоченото от Районен съд-Бургас съществено
процесуално нарушение и налага отмяна на постановлението на прокурора и на това
самостоятелно основание.
В обобщение съдът, в настоящия състав,
приема, че в случая разследването не е пълно, като съдът е изправен в
невъзможност да провери дали фактическата обстановка е приета на база на
правилно интерпретирани доказателства и дали на база на приетите факти,
правилно е приложен законът.
Ето защо, правилно и законосъобразно
първостепенният съд е отменил постановление на прокурора от Районна
прокуратура-Бургас от 26.05.2020г. за прекратяване и спиране на наказателното
производство по ДП № 32/2016г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр. №
15681/2016г., пор.№ 220/2016г. по описа на Районна прокуратура–Бургас.
С оглед на изложеното и на основание чл. 243,
ал. 8 от НПК, ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №917 от
18.06.2020 г. на Районен съд-Бургас по н.ч.д. №2115/ 2020 г. на Районен съд-
Бургас.
Препис от определението да се връчи на Окръжна
прокуратура-Бургас и на Е. Т. М. за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: