ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. Перник, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.538, ал.1 във вр с чл. 278 от ГПК и е образувано по
частна въззивна жалба, подадена
ОТ: Л. Ц. С. с ЕГН ********** и адрес: ***,
КАТО майка и законен представител на малолетния В. Р. С.
СРЕЩУ: Решение №442/2021 г от 17.12.2021г по гр.д.№ 5878/21г на ПРС, с което е
отказано да се разпореждам с банковата сметка в „***“ АД на дъщеря ми С.Р. С. и да
постановите ново решение за теглене на пет хиляди лева от нейната сметка
В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа и постановяването му в
противоречие с приложимия материален закон, тъй като по сметките на трите малолетни
деца, имало преведени по 10 005.00 лв. /десет хиляди и пет лева/ в „***“ АД , съгласно
Решение №26/2021г на Министерство на правосъдието, като компенсация за неплатена
издръжка. От доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, било е видно, че поисканите
парични суми / по пет хиляди за всяко дете, или 15 хил. лева общо ще бъдели разходвани в
интерес на децата. Тъй като нямат жилище, като тяхна майка искала с част от тези пари да
закупя такова, но все още не били намерили такова на цена, която да ги удовлетворява. В
тази покупка щели да участват и двете й го-големи деца, от които едното било пълнолетно, а
другото непълнолетно, като и двамата били получили обезщетение на същото правно
основание.
С допълнителна уточнителна молба вх. № 728/ 14.02.2022г. с оглед дадени указания
за отстраняване на нередовности на подадената жалба от 22.01.2020г., молителката е
уточнила, че обжалваното гр.д. № 5878/2021г. на РС Перник е за малолетният В. Р. С..
1
Въз основна на изложеното, съдът приема, че с подадената жалба се иска отмяна на
отказа и постановяване на ново решение за теглене на пет хиляди лева от сметката на
малолетния В. Р. С..
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно
ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване по реда на чл. 278 от ГПК с частна жалба
пред местно компетентния окръжен съд, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата на Л. Ц. С. да бъде дадено разрешение за разпореждане с парични средства –
теглене на суми от банкова смета собственост на детето В. Р. С.
В мотивите на обжалвания акт се сочи, че след всяко оставяне на производството
без движение и даване на указания, молителката е променяла фактическата обстановка, въз
основа на която иска да бъде изтеглена сумата от 5000 лв. от сметката на малолетното й дете
В. е конкретизирала, че сумата е необходима за закупуване на къща, като не е предварителен
договор, в който като купувач да е упоменато детето, в конкретна квота от собствеността,
отговаряща на вложените средства, в който смисъл били и указанията на съда, като само е
посочила, че такъв не е сключван почти един месец след подаване на молбата, както и че
води преговори с продавачи без да посочва. Поради което приел, че тъй като не можело да се
извърши минимална преценка за защита интересите на детето, доколкото била посочена
хипотетична сделка, с неясни параметри, исканото следвало да бъде оставено без уважение.
В жалбата пък сочи се става въпрос за разрешение за теглене на сумата от 15 000 лв.
общо за три деца, едно от които е В., без обаче да има данни за сметките на останалите две
деца, като част от сума щяла да бъде разходвана за закупуване на жилище, като
същевременно сочи, че все още не била намерила „такова на цена която да ни
удовлетворява“.
На следващо място в подадената жалба се изтъква, че ставало въпрос за средства за
издръжка които й били необходими сега, тъй като наличната сума била преведена съгласно
Решение№26/2021г. на Министерство на правосъдието, като компенсация за неплатена
издръжка и жалбоподателката останала „учудена“, тъй като средствата били за издръжка,
която МП изплатило вместо починалият й съпруг и била предназначена за разходите при
отглеждане на дете, а не била социално подпомагане.
Подаденото искане до първоинстанционният съд е с правно основание чл.130 от СК,
съгласно която – извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с
движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на
детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако
разпореждането не противоречи на интереса на детето.
Съгласно трайно установената съдебна практика – преценката дали да бъде
разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи
чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето по реда
на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на детето от
извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до
каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката
следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай, както по отношение
на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на
разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска
да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на детето, който трябва да е безусловно
2
и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали
удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на детето, чрез
извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и
самото извършване на разпореждането, т. е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на
разпореждането нужди и потребности на детето без интересите му да бъдат накърнени.
Разпореждане с влог на детето може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за
удовлетворяване преките нужди на детето или за изпълнение на поети от него или от негово
име задължения, за изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за
други плащания в негов интерес, но не и за удовлетворяване на претенции на трети лица,
произтичащи от договор, по който детето не е страна, респективно за претенции
произтичащи от неоснователно обогатяване, които не са установени по съдебен ред, тъй
като в производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът не разполага с правомощието и
възможността /доколкото производството е едностранно/ да прецени основателността на
подобни претенции и доколкото нуждата на детето не може да бъде безусловно изведена от
естеството на самия договор.
В настоящия случай разпореждането, което се иска да бъде разрешено, няма за цел
удовлетворяване преки нужди на детето – удобство, сигурност, здравословни и безопасни
условия на живот, както за осигуряване достъп до образование и необходими социални
контакти, поради което правилно в обжалваното определение е прието, че в охранително
производство при наличните данни не може да бъде направен преценка на първо място за
каква нужда се иска даване на разрешение, на следващо дали разпореждането е в интерес на
детето, включително дали договорът не е в негов ущърб и на последно, но не по важност
дали същото не би поело неприсъщи за възрастта му задължения, за изпълнението на които
и законният му представител би изпитал изключителни затруднения. Обстоятелството, че
ако претенцията бъде съдебно предявена запретеният ще бъде натоварен със заплащане на
съдебни разноски само по себе си не би могло да обоснове наличие на интерес от
разрешаване на разпореждането при липса на категорични доказателства за основателността
на тази претенция.
За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че съгласно чл. 533 от ГПК, в
охранителните производства съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията
за издаване на искания охранителен акт, но няма задължение да събира доказателства и да
взема предвид факти, непосочени от молителя. В разглеждания случай не се ангажират
никакви доказателства, че извършването на конкретното разпореждане е интересите на
детето, поради което искането се явява неоснователно и следва да се откаже даване на
разрешение за извършване на разпоредителни действия със средства на влог принадлежащи
на детето В.Р. В..
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 442 от 17.12.2021г., имащо характер на определение,
постановено по ч. гр. д. № 5879 / 2021г. по описа на Районен съд Перник, с което е оставена
без уважение молба вх. № 11099 / 25. 11. 2021г., подадена от В.Р. В. чрез неговата майка и
законен представител Л. Ц. С. с искане да бъде дадено разрешение за разпореждане с
парични средства – теглене на суми от банкова сметка, собственост на детето В.Р. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4