Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 29.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровски районен
съд в публично заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева
при секретаря Радинка
Кулекова-Атанасова и в присъствието на прокурора ...................... като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №397 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д.Н.Д. ЕГН
**********, е обжалвал наказателно постановление №27-210/08.02.2019
г. на Заместник директор на ИА „Медицински одит”, с което затова че не
предоставил дължимата грижа за потърсилия медицинска помощ пациент, в условията
на съблюдаване и извършване на дейности,
съгласно правилата на добрата медицинска практика, за нарушение на чл.86 ал.1
т.3 във вр. с чл.81 ал.2 т.4 от Закона за здравето и на основание чл.229 ал.1
от същия закон му е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят моли съдът да
отмени цитираното наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Изразява несъгласие с
възприетата фактическа обстановка и следващите от нея изводи. Твърди, че
първото посещение при пациента не е изисквало транспортиране в болнично
заведение, оказаната на момента медицинска помощ била адекватна, достатъчна и в
съответствие с медицинската практика.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли
съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Изразява становище, че
същото е правилно и законосъобразно.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
През месец април 2018 г.
жалбоподателят Д.Н.Д. заемал длъжност "медицински фелдшер" в ЦСМП -
Габрово. На 16/17.04.2018 г. същият бил дежурен нощна смяна по график-
В 22,01 ч.. на 16.04.2018 г. в
ЦСМП Габрово постъпило повикване за
пациент М.Х.М., на 77 от .Трънето, общ. Габрово. Медицински фелдшер Д. поел случая и
пристигнал на адреса в 22,15 ч. Попълнен бил фиш за спешна медицинска помощ, в
който било отразено: анамнеза - не говори, дишане - честота/минута 10-24, тип
нормално, хемодинамика - сърд. честота 70/мин, RR200/90, лекарства и дози -
хлофазолин, работна диагноза - ПРМК. Пациентът бил оставен в дома си и не бил
транспортиран до лечебно заведение.
В 04,30 часа на 17.04.2018 г. в
ЦСМП Габрово било прието ново повикване
за същия пациент, което отново било дадено за изпълнение на мед. фелдшер Д.Д..
Същия пристигнал на адреса в 04,40 часа. Попълнен бил фиш за спешна медицинска
помощ, където като работна диагноза било посочено - състояние след мозъчен
инсулт. Пациентът бил транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ "Д-р Тота
Венкова" гр. Габрово, където бил приет за лечение в отделение по нервни болести.
Изписан бил на 24.04.2018 г. с диагноза, отразена в епикризата: мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии -
исхемичен инсулт в БДСМА.
На основание Заповед
№27-210/31.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА "Медицински
одит" била извършена проверка на място в ЦСМП Габрово в периода от
04.06.2018 г. до 08.062018 г.. Проверката била по повод постъпила жалба от
дъщерята на пациента Минчев, в която се изразявало недоволство от оказаната спешна
медицинска помощ и забавеното транспортиране на баща й до болнично заведение за
оказване на медицинска помощ.
Проверяващите заключили, че има
допуснато нарушение на разпоредби от Закона за здравето от страна на медицински
фелдшер Д.Д.. За направените констатации бил съставен АУАН №А-27-210/10.08.2018
г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.Т.Й. и М.В.В., както и
приложените писмени такива - писмо 2907/11.04.2019 г.; жалба; пощенска
разписка; НП 27-210/08.02.2019 г.; АУАН А27-210/10-08-2018 г.; копие на лична
карта; разписка за получаване на АУАН; копие на заповед РД-27-210/31.05.2018
г.; копие на жалба; копие на график; копие на рапорт нощна смяна; копие на
книга за повикванията в ЦСМП - 3 листа; копие на фиш за спешна медицинска помощ
от 16.04.2019 г. и от 17.04.2019 г.; копие
на обяснения; копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение;
кардиограма; копие на епикриза отделение по нервни болести; копие на епикриза
неврология-продължително лечение легла; копие на писмо от 04.06.2018 г.;
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за
това лице по смисъла на чл. 235, вр. с чл. 229 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок, пред
надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна,
макар и не по съображенията, изложени в жалбата.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от
ЗЗ предвижда, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска
помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното
осигуряване. Не са предвидени никакви различния в обема на правата, с оглед
състоянието на гражданите – дали са „перспективно” или „неперспективно” болни,
дали има изгледи за оздравяване или не. В чл. 81, ал. 2 от ЗЗ са дефинирани
принципите, при които се осъществява правото на достъпна медицинска помощ:
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност
на пациентите; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите
между лечебните заведения; зачитане правата на пациентите. Посочените
разпоредби са във връзка с нормата на чл. 79 от ЗЗ, съгласно която медицинската
помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80 от ЗЗ
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени
по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В понятието
"качество" на медицинската помощ, посочено в чл. 80 от ЗЗ, се
включват и нейната своевременност и достатъчност. Доколкото в медицинската
наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и
противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че следва да
се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика,
Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването.
Тези общи принципи, залегнали
законодателно, имат пряко отношение към настоящия казус.. На жалбоподателя се
вменява нарушение по чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ във вр. с чл.81 ал.2 т.4 от същия
закон. Цитираните норми гласят следното: "Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна
помощ";" Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: зачитане правата на пациента."
Относно
нарушенията по посочените текстове от ЗЗ в съдебната практика има две
становища. Първото приема, че нормата на чл. 81, ал.2, от Закона за здравето
макар и бланкетна и установяваща общи принципи за поведение, все пак съдържа онова изискване към лекарят
добросъвестно, качествено и своевременно да изпълнява професионалните си
задължения, с оглед на което следва да се приеме, че всяко поведение на лекар,
което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика
методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в
съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската
помощ - своевременност, достатъчност и качество, означава противоречие с
добрата медицинска практика. В този смисъл има постановени съдебни решения.
Настоящият съдебен състав, обаче
възприема другото становище. Посочената за нарушена
норма не съдържа конкретно правило за поведение, а регламентира правата на
пациентите, които следва да бъдат съблюдавани при предоставяне на медицинска
помощ. Не съдържа конкретен фактически състав на административно нарушение. Актосъставителят
и административно – наказващият орган са се задоволили само с нейното
посочване, без да са цитирали разпоредби на медицински стандарти, които са били
нарушени. Не са посочили правното задължение за действие, което да позволи на
съдът да направи преценка дали описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка съставлява административно нарушение..
Административнонаказателното
производство има строго формален характер и изисква конкретно, ясно и точно
посочване на задължението, чието неизпълнение
се обвързва със съответната санкционна норма. Това е същността на този
процес и се съблюдава безусловни при всички производства, както от
административните органи, така и от съда. Възприемането на становището, описано
по-горе би било едно изключение от общото правило при водене на
административния процес, което няма опора в закона. Допускането на бланкетно
формулирано задължение би довело до тълкуване, прилагане по аналогия или по
обикновена житейска логика, което съдът намира в противоречие с принципите на
административното производство. Липсата на фактически състав на нормата, приета
за нарушена, препятства изясняване на релевантните факти и съответно -
установяването на съставомерността на деянието.
В словесното описание на
нарушението в настоящия случай, АНО внася конкретика, като сочи, че приема за
нарушение обстоятелството, че при първото посещение жалбоподателят не е
транспортирал пациента до здравно заведение, където да се извърши консултация
със специалист. Тази словесна конкретика, обаче не е отразена в цифровото
изписване на нарушението, което дава правната му квалификация По този начин има разминаване между цифровото
и словесно описание, което също е недопустимо в административнонаказателното
производство. За да бъде законосъобразно, наказателното постановление трябва
стриктно да посочва нормата от закона, която е нарушена и тази норма трябва да
съответства в пълнота на описателната част.
По изложените съображения съдът
приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в
съдебната фаза на административнонаказателното производство, което е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Известно е, че всеки елемент от
фактическия състав на една норма подлежи на доказване и по отношение на него
наказаното лице може да изказва доводи и да излага аргументи. От такава
възможност е бил лишен жалбоподателят в настоящия случа. Същият по никакъв
начин не би могъл да разбере какво точно нарушение му се вменява, за да
организира защитата си.. Съдът, при осъществяване на контролните си функции,
също не би могъл да направи обективна преценка, тъй като основна част в
неговата работа е да провери дали са налице елементите от фактическия състав на
нарушението, посочено от административния орган. Когато такова не е
конкретизирано, няма как да бъдат обследвани и отделните елементи от състава.
Посоченото процесуално нарушение
е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо обсъждане на правния спор по същество.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-210/08.02.2019 г. на
Заместник директор на ИА „Медицински одит", с което на Д.Н.Д. ЕГН
**********, за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 във вр. с чл.81 ал.2 т.4
от Закона за здравето и на основание чл.229 ал.1 от същия закон е наложена
глоба в размер на 300,00 лева като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд
Габрово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: