РЕШЕНИЕ
№ 1422
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110105549 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от М.И. И., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ж.к. В., бл.73, вх.Д, ет.3, ап.45 срещу „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: град София,
район Лозенец, ул. „Х. И.“ № 15 отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124
ГПК, с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че М.И. И., ЕГН
********** не дължи на „Ф. и.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2234 лева, представляваща
вземане по договор за кредитна линия № 62782320010751515/08.04.2008 г., сключен между
М. ИВ. ИВ. и „О. Б. Б.“ АД, което вземане е прехвърлено на „Ф.и.“ ЕАД с Договор за цесия
от 04.12.2015 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
През месец януари 2021 г. се нуждаела от средства и кандидатствала за кредит, но
след проверка й било отказано поради кредитна задлъжнялост. По този повод подава
заявление в Централния кредитен регистър, воден при БНБ и установява, че ответникът е
подал данни за активен кредит от 04.12.2015 г. в размер на 2234 лева. След запитване по
телефона установила, че „О.Б. б.“ е прехвърлила вземането си, което има към нея, съгласно
сключен договор от 08.04.2008 г. на ответника, чрез договор за цесия от 04.12.2015 г.
позовала се пред ответника на изтекла давност, но последният й отговорил, че дори и след
установяване на изтекла погасителна давност – вземането продължавало да съществува и
можело да бъде изплатено. Посочва, че никога не е била уведомявана за извършената цесия,
а освен това вземането в размер на 2234 лева е недължимо поради изтекла давност. Моли за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който заявява,
че между „О.б.б.“ АД и ищцата е сключен договор за кредитна линия от 08.04.2008 г., по
който същата не е изпълнявала задълженията си, поради което неизплатения дълг в размер
1
на 2234,31 лева му е прехвърлен въз основа на сключен между него и „Обединена българска
банка“ АД договор за цесия от 04.12.2015 г. С пълномощно с нотариална заверка на подписа
цедента го е упълномощил да съобщи от негово име за извършената цесия. Посочва, че
законът не е предвидил форма, в която да се извърши уведомяването като форма за
действителност, поради което твърди, че поведението на ищцата обосновава извод, че тя е
била уведомена за извършеното прехвърляне на вземането. В условията на евентуалност
заявява, че с получаване отговора на исковата молба и приложенията към него е уведомен за
извършената цесия. Заявява, че признава обстоятелството, че вземането е погасено по
давност. Развива подробни съображения, че не станал повод за завеждане на исковата
претенция. Моли за присъждане на разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 ГПК.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната
фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото е приета справка за кредитна задлъжнялост
относно лицето М. ИВ. ИВ. към 12.02.2021 г., издадено от Централен кредитен регистър към
Българска народна банка. От нея е видно, че има задължение към „Ф. и.“ ЕАД в размер на
2234 лева.
Приет като писмено доказателство е отговор на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД от
24.02.2021 г. относно отправено от страна на ищцата искане за коригиране на подадена от
него информация, от който се установява, че ответникът твърди, че е придобил вземането
спрямо И. по силата на сключен договор за цесия от 04.12.2015 г., сключен с цедента „О. Б.
Б.“ АД, за което е уведомил надлежно И.. В него се посочва още, че позоваването на изтекла
давност от страна на длъжника препятства възможността единствено за принудително
събиране на вземането, но същото би могло да бъде заплатено и доброволно.
От договор за кредитна линия от 08.04.2008 г. се установява, че същият е сключен
между „О. Б. б.“ АД и М. И. И., ЕГН ********** с предмет предоставяне от страна банката
на кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален
кредитен лимит от 1000 лева. Отразено е, че срокът на договора е две години и изтича в края
на отпечатания върху картата срок.
Прието като писмено доказателство по делото е прието уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, изпратено от „Ф. и.“ ЕАД като пълномощник на „О. Б. б.“ АД, с
оглед сключения между тях договор за цесия от 04.12.2015 г. От приетото по делото
пълномощно се установява, че „О.Б. Б.“ АД е упълномощила „Ф. и.“ АД да уведоми
длъжниците от нейно име за извършената цесия, въз основа на сключения договор за
прехвърляне на вземанията от 04.12.2015 г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи, че не съществува едно правно отношение или едно право, когато има интерес от
това. В настоящия случай, предвид становището на ответника, е налице спор относно
съществуването на процесното вземане, което обуславя и правния интерес на ищеца, респ.
допустимостта на настоящото производство. При предявен отрицателен установителен иск в
тежест на ответника е да докаже, че оспорено от ищеца вземане съществува. С оглед
наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата ответникът следва да
установи наличието на валидно сключен договор за цесия за процесното вземане между
договарящите страни и съобщаването на същия от последния кредитор, както и
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
2
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Спорните въпроси се концентрират върху правнорелевантните факти дали ищцата е
била уведомена за сключения договор за цесия и дали процесното вземане е погасено по
давност. Предявен е един отрицателен установителен иск като ищецът ясно е посочил защо
не дължи процесната сума, а именно защото не му е надлежно съобщено за извършената
цесия и защото вземането е погасено по давност. Тези твърдения за недължимост на
процесното вземане, обосновават наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на
исковата претенция, но не обуславят извод за наличието на два иска. В депозирания отговор
на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички основания, въз основа на които
твърди, че му се дължи сумата и да докаже последните. С оглед гореизложените мотиви,
следва че предявеният от страна на М.И. Иванов иск срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД
е един – отрицателен установителен за недължимост на процесната сума, поради което
изложените твърдения от страна на ответника за наличието на два иска се явяват
неоснователни.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
са отделени обстоятелствата, че между „О.б. б.“ АД и ищцата – М. И. И. е сключен договор
за кредитна линия от 08.04.2008 г., по който същата не е изпълнявала задълженията си,
поради което неизплатения дълг в размер на 2234,31 лева му е прехвърлен въз основа на
сключен между него и „О.б. б.“ АД договор за цесия от 04.12.2015 г.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите
писмени доказателства – договора за кредит и цесия, както и справка от ЦКР на БНБ за
задълженията на кредитополучателя - ищец.
Видно от представената справка от ЦКР на БНБ за задълженията на М. И. И., се
установява, че ищецът има текущо задължение по кредит, към „Ф. и.“ ЕАД, придобито въз
основа на договор за цесия от 04.12.2015 г.
Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство, договор за
кредитна линия, се установява, че на 08.04.2008 г. е сключен между ищеца М. И. И. и "О.Б.
Б." АД, Договор кредитна линия. От обявените за безспорни факти се доказва, че вземанията
по горецитирания договор са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания от
04.12.2015 г. на ответника „Ф. И.“ ЕАД.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и "О. Б. Б.“ АД е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредитна линия, по който М.И. е усвоила заетата й
сума. Липсват доказателства, че предоставената й сума е била възстановена на
кредитодателя, съобразно сключения между тях договор.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и
на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с
което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов
кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария
кредитор /цедента/ - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на
договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията - това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Няма доказателства установяващи, че е налице
3
валидно съобщаване на извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на
исковото производство.
Получаването от М. ИВ. ИВ. на уведомлението за извършената цесия в хода на
исковото производство /с връчването на отговора на исковата молба и преписите към нея/ е
факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл
Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т.
о., ТК.
С оглед събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че
ищцата е била надлежно уведомена за цесията с връчването на уведомлението заедно с
отговора на исковата молба, тъй като получаването от М. ИВ. ИВ. на уведомлението за
извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното
право и който следва да бъде съобразен при решаването на делото, аргумент от чл. 235, ал. 3
ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС и решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., T. К., ІІ T. О. на
ВКС.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира, че в
случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като при
договора за кредит е налице единно плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части –
по аргумент от противното на основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС, по
гр. д. № 795/2010 г. на IV г.о. В настоящия случай срокът на договора е две години, поради
което крайният срок на издължаване от страна на кредитополучателят е 08.04.2010 г.,
поради което петгодишният давностен срок е изтекъл на 08.04.2015 г., от където следва
изводът, че вземането е погасено по давност.
Фактът, че вземането е погасено по давност се признава и от ответната страна, в
депозирания отговор на исковата молба, който представлява признание на неизгоден факт и
следва да се вземе предвид от страна на съда.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция се явява
доказана, поради което подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира присъждането на сторените в производството разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 89,36 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 390 лева. Ответникът също претендира заплащането на сумата
от 300 лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца и
заявява, че не следва да бъде осъждан за разноски, доколкото не е станал повод за
предявяване на исковата претенция.
4
Предвид изхода на спора и уважаване на предявената искова претенция, на
ответника, не се следват разноски.
С оглед направеното, от страна на последния, възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът дължи произнасяне по същото. На
основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение е в минималните
размери, поради което възражението следва да бъде оставено без уважение.
По отношение заявеното от страна на ответника, че не е станал повод за завеждане на
исковото производство, съдът намира от правна страна следното: По силата на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, приета с Решение № 88
от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, ответникът е бил
длъжен да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Фактът, че
вземането е погасено по давност не освобождава ответникът от задължението, вменено му с
горецитирания подзаконов нормативен акт, аргумент от чл. 10 и сл. от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Обстоятелството, че вземането е погасено по
давност лишава кредитора от възможността да събира същото по принудителен ред, но
длъжникът от своя страна може доброволно да заплати същото, въпреки наличието на
изтекла погасителна давност. По делото няма данни ищецът да е поискал сключване на
споразумение за отписване на задължението, което предложение да е било отхвърлено от
ответното дружество. В кориците на делото се съдържа единствено отправено искане за
коригиране на подаваната от „Ф. и.“ ЕАД към Централния кредитен регистър към БНБ,
което не може да се приравни на искане за сключване на извънсъдебно споразумение и
отхвърляне на същото от страна на ответника. Няма твърдения и данни ответникът да е
предприемал действия за принудителното събиране на погасеното по давност вземане. Той е
признал, че задължението е погасено по давност. На основание гореизложените мотиви
съдът приема, че ответникът, не е станал повод за завеждане на настоящото исково
производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца не следва да се
присъждат претендираните разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.И. И., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ж.к. В., бл.73, вх.Д, ет.3, ап.45 и „Ф. и.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: град
София, район Лозенец, ул. „Х.И.“ № 15, на основание чл. 124 ГПК, че М.И. И., ЕГН
********** не дължи на „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2234 лева, представляваща
вземане по договор за кредитна линия № 62782320010751515/08.04.2008 г., сключен между
М. ИВ. ИВ. и „О.Б. Б.“ АД, което вземане е прехвърлено на „Ф. и.“ ЕАД с Договор за цесия
от 04.12.2015 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6