Определение по дело №1096/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “М. Ю. с ЕИК .,със седалище и адрес на управление:Г.С.,бул.”Т.” №3.,представлявана от изпълнителните директори М. И. и А. А. ,с която е предявен иск против Я. А. М. от Г.Р.,ул.”Хр.Б.” №23 В. А. за установяване съществуването на парично вземане в размер на 30 000лв ,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чГ.д.№468/2009г- на РС-Р. въз основа на запис на заповед ,изд. на 30.10.2008г. в Г.Р..

В исковата молба се твърди,че вземането на банката-ищец произтича от запис на заповед,който ответникът е издал в качеството си на едноличен търговец с фирма ”Я.-Я. М.” и е обезпечил като ФЛ –нетърговец с поето менителнично поръчителство-авал ,материализирано в ценната книга.Сочи се,че вземането по записа на заповед в размер на 30 000лв произтича от договор за овърдрафтен кредит,сключен между ищеца и ответника в качеството на търговец с посочената по-горе фирма.Вземането на кредитодателя по записа на заповед е обезпечено с авал,поет от ответника като физическо лице-нетърговец.Издадената по искане на банката заповед за незабавно изпълнение срещу ответника като авалист по ценната книга била оспорена чрез възражение от длъжника ,предвид което на ищеца е указано от РС-Б. да предяви иск за установяване на вземането си.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва валидността на авала по записа на заповед с възражението,че не е поел менителнично поръчителство,тъй като не е подписал ценната книга като авалист.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначената съдебно –графологическа експертиза.

Като извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,Благоевградският Окръжен съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

Не се спори,че между банката-ищец и ответника в качеството му на едноличен търговец с фирма ” Я.-Я. М.”-седалище Г.Р. е бил сключен на 30.10.2008г. договор за овърдрафтен кредит,по който на едноличния търговец-кредитополучател са били предоставени парични средства в размер на 30 000лв с краен срок на погасяване на кредита-30.10.2009г.За обезпечаване на вземането си,банката –кредитодател е поискала издаване на запис на заповед за посоченото вземане и такъв е бил издаден от кредитополучателя без протест платим на предявяване с краен срок на предявяване-3 месеца след крайния срок за погасяване на кредита.,ведно с годишната лихва върху главницата от 30 000лв в вразмер на 12,52 %.От своя страна вземането по записа на заповед е обезпечено с авал .За авалист е посочен ответника като ФЛ-нетърговец.Проведеното графологическо изследване на автентичността на подписа на авалиста в записа на заповед установява несъмнено,че подписът в графата “авалирал” на ценната книга е положен от ответника .Експертът-графолог е категоричен в констатацията си,че подписът на авалиста в записа на заповед е изписан/положен/ от ответника.С нотариална покана от 08.05.2009г. ,която се счита връчена П. удостоверен отказ от нотариус С. В. с район на действие РС-Р.,банката-ищец е предявила записа на заповед на ответника в качеството му на едноличен търговец- издател на ценната книга и в качеството на менителничен поръчител- авалист.Установява се от представения договор за прехвърляне на предприятие ,че на 14.11.2008г. ответникът е прехвърлил предприятието си на едноличен търговец с горепосочената фирма на “ММ Г.” ЕООД и е поискал заличаване като .Последното обстоятелство е вписано към 13.01.2009г. в Търговския регистър,видно от представената справка-извлечение от електронен документ за вписванията по партидата на ” Я.-Я. М.” .Със заявление по реда на чл.417 ГПК ищецът е поискал от РС-Р. издаване на заповед за незабавно изпълнение против ответника в качеството му на авалист по записа на заповед за обективираното в него парично вземане в размер на 30 000лв,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението -22.05.2009г. до окончателното изплащане на сумата.С влязло в сила разпореждане от 26.05.2009г. по чГ.д.№468/2009г. Разложкият РС е осъдил ответника да заплати на заявителя сумата 30 000лв,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението -22.05.2009г. до окончателното плащане на главницата,както и да заплати 600лв –разноски по заповедното производство.Ответникът е възразил в срок,предвид което с определение №2688/19.08.2009г. по чГ.д.0468/2009г. РС-Р. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.Искът е предявен в указания срок,предвид което е допустим ,а с оглед събраните доказателства по същество е основателен.

Заповедното производство е уредено в ГПК като част от изпълнителното производство.Издадената на ищеца заповед за незабавно изпълнение е годно изпълнително основание и е послужила за издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на вземането.Принудителното изпълнение е насочено направо против менителничния поръчител-авалиста ,който в случая е ответника М..Авалът е обезпечение,което се дава по менителничния ефект /записа на заповед/ и представлява едностранна сделка, материализирана върху ценната книга.За действителността на менителничното поръчителство като едностранна сделка важат правилата на ЗЗД-чл.26-35 .За да се породи задължението на менителничния поръчител /авалиста/, главният длъжник трябва да е индивидуализиран.Съгласно чл.484 ал.3 от ТЗ когато поръчителят не е посочил за кого се отнася поръчителството му ,се презумира че поръчителството е за издателя на менителницата/респ.записа на заповед,чиято уредба-чл.537 ТЗ препраща към тази на менителницата/.В случая с отговора на исковата молба ответникът е оспорил съществуването на вземането на ищеца по отношение на него като авалист по записа на заповед с възражението,че не е поемал валидно менителнично поръчителство.Предвид неоспореното заключение от извършената съдебно-графологическа експертиза ,с което се установява автентичността на положения от ответника подпис за “авалирал” в записа на заповед,менителничното поръчителство е валидно и поражда присъщите му правни последици.Една от последиците се състои във възможността на кредитора да реализира пряко отговорността на авалиста пред приносителя на ценната книга досежно задължението за плащане на паричната сума.Въпреки че с отговора на исковата молба ответникът не е въвел като спорни други обстоятелства,освен валидността на авала предвид оспорената автентичност на подписа му за “авалирал” ,за пълнота на изложението следва да се отбележи,че са изпълнени условията по чл.538 ал.2 ТЗ.Записът на заповед е издаден без протест ,но П. условието –“на предявяване”,което е изпълнено видно от представената по делото нотариална покана.Удостовереният от нотариуса отказ на издателя на ценната книга ,който е и авалист в качеството на ФЛ –нетърговец ,да получи нотариалната покана се приравнява на редовно връчване ,тоест менителничният ефект се счита предявен на 08.05.2009г.Към този момент крайният срок на погасяване на кредита,уговорен в каузалната сделка-т.1.11 от договора за овърдрафтен кредит не е бил изтекъл,но по силата на т.8.1.4 от раздел ІІ-стандартни условия по кредита,вземането на банката е станало предсрочно изисуемо предвид предприетото от кредитополучателя прехвърляне на предприятие и едновременно с това-прекратяване на дейността му като търговец и заличаването му от ТР.Това обстоятелство следва да се третира като такова по т.8.1.4 от раздел ІІ на договора за овърдрафтен кредит,което обуславя възможността на кредитора да обяви вземането си по договора за предсрочно изискуемо.В т.8.2 от раздел ІІ на договора за овърдрафтен кредит е регламентирано правото на банката –кредитор да уведоми длъжника ,че дължи изпълнение на цялото задължение,което в случая е извършено чрез връчване на нотариалната покана за предявяване на менителничния ефект. Предвид посоченото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,банката-ищец е имала по отношение на ответника изискуемо парично вземане в посочения в менителничния ефект размер .Както П. обикновеното поръчителство,така и П. авала кредиторът може да насочи принудително изпълнение направо срещу поръчителя-авалиста,предвид обстоятелството,че отговорността на авалиста и главния длъжник –издателя на менителничния ефект ,е солидарна по силата на закона /чл.485 ал.1 ТЗ/.По изложените съображения искът е основателен и следва да се уважи.

В исковата молба е направено искане за присъждане на направените разноски по производството,които са доказани в размер на 700лв-платена д.т. -600лв и 100лв-възнаграждение за експерта-графолог.Не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК,предвид което съдът приема ,че поисканото юрисконсултско възнаграждение не е установено по размер.Съдът няма задължението да пресмята възнаграждението за юрисконсулт по минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно Наредба №1/2004г. на Висшия Адвокатски съвет.Страната ,която е поискала такова възнаграждение като разноски по делото следваше да посочи неговия размер съобразно фактическата и правна сложност на делото и визираната по-горе Наредба.Следва да се отбележи,че разноските по заповедното производство пред РС-Р. са присъдени с разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение,и предвид установеното вземане за главницата ,следва да се признае за установено и вземането за разноските по заповедното производство в размер на 600лв.

По изложените съображение и на основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.124 ал.1 ГПК и чл.415 ал.1 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. А. М. от Г.Р.,ул.”Х. Б.” №23 В. А.,с ЕГН-*, че „. Ю. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: Г.С.,бул. ”Т.” №3., представлявана от изпълнителните директори М. И. и А. А.,има изискуемо парично вземане срещу него в размер на 30 000лв/тридесет хиляди лева/ ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,основана на документ по чл.417 ГПК-22.05.2008г. до окончателното плащане на главницата ,произтичащо от запис на заповед ,издаден на 30.12.2008г. в Г.Р. от длъжника в качеството му на едноличен търговец с фирма ” Я.-Я. М.” и авалиран от него като физическо лице-нетърговец като обезпечение на паричното вземане по договор за овърдрафтен кредит,сключен между банката-ищец и ” Я.-Я. М.”със седалище Г.Р. за сумата 30 000лв с краен срок на погасяване -30.10.2009г., както и че има изискуемо парично вземане срещу посочения длъжник в размер на 600лв/шестотин лева/ за направените съдебно-деловодни разноски по заповедното производство по чГ.д.№468/2009г. по описа на РС-Р..

ОСЪЖДА Я. А. М. от Г.Р.,ул.”Х. Б.” №23 В. А.,с ЕГН-* да заплати на „. Ю. с ЕИК .,със седалище и адрес на управление:Г.С.,бул.”Т.” №3. сумата 700лв/седемстотин лева/за направените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски –държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: