О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../23.07.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди
и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1141 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след
определение № 7989/20.06.2019 год., постановено по гр.д.№ 9393/2019 год. на ВРС
– 9-ти състав, с което е прекратено производството по делото и е изпратена по
подсъдност искова молба на „ОТП Факторинг България“
ЕАД против К.М.Б..
Видно от сезиралата съда искова молба, касае се за
предявени, в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно
основание чл.422 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца, в
качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както следва:
сумата от 28 285.75 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва
върху нея от 30.05.2016 год. до окончателното изплащане на възнаграждението,
сумата от 2 122.74 лева – неплатена договорна лихва за периода от
25.06.2015 год. до 30.05.2016 год., 264.60 лева – лихвена надбавка за забава за
периода от 25.01.2016год. до 30.05.2016 год. и сумата от 120 лева – дължими
заемни такси към 30.05.2016 год., които суми произтичат от договор за кредит
текущо потребление от 13.07.2011 год. и допълнително споразумение от 29.05.2015
год., за които суми в полза на цедента „Банка ДСК“
ЕАД са издадени заповед № 2823/01.06.2016 год. и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр. д. № 5912/2016 год.
В условие на евентуалност,
предявени са осъдителни искове за сумата от 26 369.78 лева – неизплатена
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба и в евентуалност,
за сумата от 25 017.47 лева – неизплатена главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, сумата от
6 244.39 лева – редовна лихва, начислена за периода от
17.06.2016-17.06.2019 год. и 7 891.20 лева – наказателна надбавка,
начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год.
Съдът, като взе предвид така сезиралата го искова
молба и предявения с нея главен иск по чл.422 ГПК, намира, че производството по
този иск се явява недопустимо, поради следните съображения:
Видно е както от твърденията
в исковата молба, така и от представените доказателства, че се касае за частно правоприемство, основано на прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение
в полза на банка. След като обаче заповедта за незабавно изпълнение е била
издадена въз основа на извлечение от сметка и произтича от особеното качество
на кредитора – банка, прието в съдебната практика е, че цесионерът
не е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК.
Действително, в т.10б от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. е
формулиран общ принцип, че при частно правоприемство
основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта
за изпълнение до предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но в редица постановени, след произнасяне на
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г., съдебни актове на ВКС се приема, че
т.10б следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР изключение за
частно правоприемство на страната на кредитора в
заповедното производство. Посочено е, че в хипотезата по чл. 417 т.2 ГПК
възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение произтича от
особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник
трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение. В противен случай се заобикаля законът чрез издаване на заповеди за
незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в закона, за
които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията им.
Законът не е въвел ограничения за цедиране на тези
вземания, но има ограничения за издаване на изпълнителен лист по облекчения ред
на чл. 417, т. 2 ГПК.
И след като производството по
чл. 422 ГПК е продължение на заповедното и в него се проверява възникнало ли е
изпълнителното основание, ограниченията на т. 4г от тълкувателното решение
следва да се приложат и в хода на исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК,
когато заявителят е цедирал вземането преди
стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист.
Приема се, че в горните
случаи при прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор – банка
на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът, който ще продължи участието си в делото, а цесионерът само при условията на чл. 226 ГПК със съгласието
на всички страни в процеса включително и длъжника /напр.решение № 1/01.02.2017
год. на ВКС по т.д. № 3228/2015 год./.
Налага се извод за недопустимост на предявения главен
иск с правно основание чл.422 ГПК, поради което и производството по него следва
да се прекрати като недопустимо, ведно с последиците от това – с оглед дадените
в т.13 от ТР № 4/2013 год. указания, съдът следва да обезсили издадената по гр.д.№
9393/2019 год. на ВРС – 9-ти състав заповед № 2823/01.06.2016 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК- извлечение
от счетоводните книги, както и изпълнителния
лист по чл.418 ГПК.
Доколкото с настоящата искова молба са предявени и
осъдителни искове, съдът следва да отложи преценката за тяхната редовност до
стабилизиране на определението, с което производството по предявения като
главен иск, се прекратява.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1141/2019 год. по описа
на Варненски окръжен съд, ТО, образувано по искова молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД против К.М.Б., с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на частен
правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 28 285.75
лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от 30.05.2016
год. до окончателното изплащане на възнаграждението, сумата от 2 122.74
лева – неплатена договорна лихва за периода от 25.06.2015 год. до 30.05.2016
год., 264.60 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 25.01.2016год. до
30.05.2016 год. и сумата от 120 лева – дължими заемни такси към 30.05.2016
год., които суми произтичат от договор за кредит текущо потребление от
13.07.2011 год. и допълнително споразумение от 29.05.2015 год., за които суми в
полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед
№ 2823/01.06.2016 год. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 5912/2016
год.
ОБЕЗСИЛВА издадената по гр.д.№ 9393/2019 год. на ВРС – 9-ти
състав заповед № 2823/01.06.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК- извлечение от счетоводните книги, както и изпълнителния лист по чл.418 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски АПЕЛАТИВЕН съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страната.
След стабилизиране на настоящото определение, делото
да се докладва за преценка редовността на предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: