ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32072
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110153204 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. „Г“, бл. , вх. , ет. , чрез пълномощника си адв. П. П., със
съдебен адрес гр. С, ул. „Т“ № , ет. , против .................., с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, представлявана от главния прокурор.
Ищецът твърди, че на 12.06.2014 г. е бил задържан неправомерно за 24 часа в 9-то
РПУ-СДВР въз основа на Заповед за задържане на лице, рег. № 176, на основание чл. 63,
ал.1, т.1 ЗМВР. С Постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. по ДП № ЗМ
64/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014 г. по описа на Специализираната
прокуратура, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени две престъпления- по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК. Сочи се,
че с постановление от същата дата ищецът бил задържан под стража за срок от 48 часа за
довеждането му пред съда. Твърди се, че с Определение о 15.06.2014 г., постановено по
НЧД № 756/2014 г. по описа на Специлизирания наказателен съд , 6-и състав, спрямо ищеца
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена впоследствие от
Апелативния специализиран наказателен съд по ВНЧД № 106/2014 г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд, IV състав. След това на 19.09.2014 г. мярката
за неотклонение била изменена в по-лека, а именно в „Парична гаранция“ в размер на 1500
лв. с Определение на Специализирания наказателен съд, 5-и състав, постановено по НЧД №
1173/2014 г.
На 13.04.2016 г. ищецът отновно бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр.
4, алт. 1 НК. Било образувано НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 8-ми състав, което след сключване на споразумение от 13.07.2017 г. с част
от подсъдимите, продължило по отношение на ищеца и други лица пред 14-и състав на
съда. С Присъда № 48 от 12.10.2018 г., постановена по НОХД № 3349/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатите обвинения.
След протест от Специализираната прокуратура било образувано ВНОХД № 547/2018
г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 4-и състав, като били проведени
общо 5 съдебни заседания, в резултат на което била потвърдената присъдата на
1
първоинстанционния съд с Решение № 201957 на 20.01.2020 г. Решението е влязло в сила на
04.02.2020 г. поради липса на протест. Поддържа, че воденото наказателно производство
продължило почти 5 години, през който период ищецът изживял множество негативни
емоционални преживявания, душевни болки и страдания от неоснователно повдигнатите
обвинения, унижения, притеснения, психически тормоз, персистирало състояние на
тревожност и несигурност, безсъние, изпитване на страх от изхода на делото, неудобство,
стрес, депресия, дискомфорт от промененото отношение на приятелите и близките на ищеца
към него, ограничение на социалните контакти на ищеца и семейството му. Посочва, че в
хода на наказателното производство ищецът бил задържан под стража в продължение на
три месеца и половина, през което време било ограничено правото му на свободно
придвижване и невъзможност лицето да упражнява труд като управител и едноличен
собственик на „Супер М.“ ООД. Била ограничена възможността ищецът да полага грижи за
семейството си- съпруга и две малолетни деца. Твърди, че задържането му станало повод за
отлив на клиенти от притежавания от него магазин и спад на търговската му дейност.
Поддържа, че общо били проведени около 25 съдебни заседания, явяването на които било
причинило изключителен дискомфорт и на ищеца, който ги е преживявал тежко. Посочва,
че повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК
причинило висока степен на стрес у ищеца и психичното му състояние, като също така и
накърнило достойнството му и личната му сфера. С повдигането на обвиненията на ищеца и
семейството му били причинени неимуществени вреди, сред които и накърняването на
доброто име, негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на
чувство за несигурност в продължение на 6 години, страх от незаконно осъждане и попадане
в затвора. Поддържа се, че посочените неимуществени вреди били в пряка причинна връзка
с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. По отношение на претенциите му за
имуществени вреди ищецът посочва, че вследствие на задържането му не е могъл да полага
трудова дейност, с оглед което моли за обезщетение в размер на пропуснат доход в размер
на минималната работна месечна заплата за периода от 12.06.2014 г. до датата на внасяне на
паричната гаранция. Претендира и законна лихва върху сумата от 1500 лв., представляваща
внесената парична гаранция в досъдебното производство.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на М. П. Х. обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителни искове против ответника за сумата от
25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализиран наказателен
съд, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 по описа на СДВР, пр.
пр. 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на присъдата до окончателното й изплащане, сумата от 1350 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в невъзможността
ищецът да полага труд поради наложена мярка „Задържане под стража“ за периода от
12.06.2014 г. до датата на внасяне на паричната гаранция, сумата от 837,11 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от законна лихва върху сумата от 1 500
лв., внесена като парична гаранция, и сумата от 1000 лв., представляваща платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НЧД № 1173/2014 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, 5-и състав, ведно със законната лихва от
19.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства – разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на
претъпените неимуществени вреди. На последно място, М. Х. моли да бъде изискано и
приложено по настоящето дело наказателно общ характер дело № 3349 по описа за 2016 г.
на СпНС, както и частно наказателно дело № 756 по описа за 2014 г. и частно наказателно
дело № 1173 по описа за 2014 г. на същия съд.
2
В срока по чл. 131 от ГПК, П................... представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу искове по основание и размер.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че срещу ищеца е водено наказателно
производство, привлечен е като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда.
Сочи, обаче, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерно
завишен размер, тъй като ищецът не е претърпял морални вреди, чието репапиране да
възлиза на сумата от 25 000 лв. Твърди се в отговора, че продължителността на
наказателното производство е може да се вмени в отговорност на П..................., тъй като в
съдебната фаза на наказателното производство същата не зависи от ответника, а от друга
органи. В тази връзка се навеждат твърдения, че производството е водено срещу няколко
лица, част от които са сключили споразумение с прокуратура, което са допълнителни
причина за продължителността му. По повод на възраженията за интензитета на
претърпените неимуществени вреди, ответникът навежда твърдения, че ищецът е осъждан с
влязла в сила присъда и е криминално регистриран.
С отговора се оспорват като изцяло неоснователни исковете за репариране на
имуществени вреди като недоказани.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва.
Представителят на П................... се противопоставя на исканията на ищеца за
изискване и прилагане по настоящето дело на частно наказателно дело № 756 по описа за
2014 г. и частно наказателно дело № 1173 по описа за 2014 г. на Специализирания
наказателен съд, както и на искането за събиране на гласни доказателства, тъй като не са
индивидуализирани свидетелите с имена и адреси.
Не възразява по искането за изискване и прилагане на наказателно общ характер дело
№ 3349 по описа за 2016 г. на СпНС.
С отговора са представени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, преди насрочването на открито съдебно
заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания
на страните, както и да съобщи на страните проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Следва да бъде уважено и ищцовото искане за събиране на гласни доказателства, но
по аргумент на разпоредбата на чл. 159 ал. 2 от ГПК следва да бъде дадена възможност на
ищеца да разпита един свидетел при режим на довеждане и в случай, че той не установи
фактите, за които се ангажират свидетелските показания, ще бъде допуснат и разпита на
другите поискани свидетели.
Основателно е искането на М. Х. за изискване на наказателно общ характер дело №
3349 по описа за 2016 г. на СпНС, както и частно наказателно дело № 756 по описа за 2014
г. и частно наказателно дело № 1173 по описа за 2014 г. на същия съд (ако последните две се
съхраняват)
По приемането на писмените доказателства, представени с отговора съдът ще се
произнесе в първото по делото открито съдебно заседание като даде възможност на ищеца
да изрази становище по допускането им, вкл. като му осигури процесуална възможност да
оспори тяхната автентичност и/или съдържание.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба писмени доказателства.
ДАВА възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства – разпит на един
свидетел при режим на довеждане.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на гласните доказателства до приключване на първото
по делото редовно открито съдебно заседание.
УКАЗВА да се изиска от служба „Архив” при Софийски градски съд наказателно общ
характер дело № 3349 по описа за 2016 г., частно наказателно дело № 756 по описа за 2014 г.
и частно наказателно дело № 1173 по описа за 2014 г. и трите на Специализирания
наказателен съд.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по приемането като писмени
доказателства на документите, приложени към отговора на исковата молба в срок до
приключване на първото по делото редовно открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца процесуалната му възможност да оспори автентичността и/или
съдържанието на писмените доказателства, представени с отговора на исковата молба, в
срок до приключване на първото по делото редовно открито съдебно заседание.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) с постановление
за привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. по ДП № ЗМ 64/2014 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ищецът бил привлечен като
обвиняем за извършени две престъпления- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал.
2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК и с постановление от същата дата ищецът бил
задържан под стража за срок от 48 часа; б) с определение от 15.06.2014 г., постановено по
НЧД № 756/2014 г. по описа на Специлизирания наказателен съд , 6-и състав, спрямо ищеца
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена впоследствие от
Апелативния специализиран наказателен съд по ВНЧД № 106/2014 г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд, IV състав; в) на 19.09.2014 г. мярката за
неотклонение е изменена в по-лека, а именно в „Парична гаранция“ в размер на 1500 лв. с
определение на Специализирания наказателен съд, 5-и състав, постановено по НЧД №
1173/2014 г.; г) на 13.04.2016 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр.
4, алт. 1 НК; д) по внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 3349/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 8-ми състав, приключило присъда № 48 от 12.10.2018 г.,
с която М. Х. е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите обвинения; е)
присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена от въззивната инстанция с решение №
201957 на 20.01.2020 г., влязло в сила на 04.02.2020 г.; ж) в следствие на воденото
наказателно производство ищецът изживял множество негативни емоционални
преживявания, душевни болки и страдания от неоснователно повдигнатите обвинения,
унижения, притеснения, психически тормоз, персистирало състояние на тревожност и
несигурност, безсъние, изпитване на страх от изхода на делото, неудобство, стрес, депресия,
дискомфорт от промененото отношение на приятелите и близките на ищеца към него,
ограничение на социалните контакти на ищеца и семейството му; з) по време на
изтърпяване на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ М. Х. е лишен от
възможността да реализира трудови доходи като управител и едноличен собственик на
„Супер М.“ ООД; и) ищецът е претърпял и имуществени вреди изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение и пропусната лихва върху сумата от 1500 лв., представляваща
внесената парична гаранция в досъдебното производство.
4
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника – а)
продължителността на наказателното производство в съдебна фаза не се дължи на действия
или бездействия на служителите на П...................; б) интензитетът на претърпените от ищеца
неимуществени вреди не е в претендирания размер, тъй като същия е осъждан и има
криминални регистрации; в) част от претенциите за заплащане на мораторна лихва са
погасени по давност поради изтичането на тригодишния давностен срок.
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 111
б. „в“ и чл. 52 от ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: М. Х. е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, душевни
болки и страдания от неоснователно повдигнатите обвинения, унижения, притеснения,
психически тормоз, персистирало състояние на тревожност и несигурност, безсъние,
изпитване на страх от изхода на делото, неудобство, стрес, депресия, дискомфорт от
промененото отношение на приятелите и близките на ищеца към него, ограничение на
социалните контакти на ищеца и семейството му, ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение за периода, в който е търпял мярка за
неотклонение „задържане под стража“, заплатено адвокатско възнаграждение за защита по
наказателното производство и лихва върху сумата от 1 500 лв., депозирана парична
гаранция.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяването на следните
обстоятелства: 1) какъв е размерът на полученото от него трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който му е наложена мярката за неотклонение „задържане под
стража“; 2) сумата от 1 500 лв., внесена като парична гаранция е била собственост на ищеца;
3) какъв е размерът на лихвата по депозит върху сумата от 1 500 лв. за периода от внасянето
на паричната гаранция до нейното освобождаване.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: ответникът не
твърди факти, които да са в негова тежест за установяване.
7. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
8. Не се спори между страните относно следните обстоятелства: с постановление за
привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. по ДП № ЗМ 64/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ищецът бил привлечен като
обвиняем за извършени две престъпления- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал.
2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК и с постановление от същата дата ищецът бил
задържан под стража за срок от 48 часа; с определение от 15.06.2014 г., постановено по НЧД
№ 756/2014 г. по описа на Специлизирания наказателен съд , 6-и състав, спрямо ищеца била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена впоследствие от
Апелативния специализиран наказателен съд по ВНЧД № 106/2014 г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд, IV състав; на 19.09.2014 г. мярката за
неотклонение е изменена в по-лека, а именно в „Парична гаранция“ в размер на 1500 лв. с
определение на Специализирания наказателен съд, 5-и състав, постановено по НЧД №
1173/2014 г.; на 13.04.2016 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр.
4, ал. 1 НК; по внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 3349/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 8-ми състав, приключило присъда № 48 от 12.10.2018 г.,
с която М. Х. е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите обвинения;
присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена от въззивната инстанция с решение №
201957 на 20.01.2020 г., влязло в сила на 04.02.2020 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.11.2023 г., 14.30 часа, за която дата и
5
час да бъдат призовани ищеца и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6