№ 66
гр. С., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600281 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 13 / 29.06.2021г. постановена по НОХД № 312 / 2021г. на
Районен съд – С. подс. АНД. С. СТ. е признат за виновен в това, че на
13.12.2020г. срещу 14.12.2020г. в гр. С., в условията на опасен рецидив, в
съучастие като извършител с Б. С. АНД., чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство
/клещи/, извършил кражба на чужди движими вещи – двадесет броя
алтернатори от неустановени като марка и модел различни автомобили на
обща стойност 125 лв., собственост на „В.С. - С.“ ООД, гр. С. – престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1,
вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със
същата присъда подс. Б. С. АНД. е признат за виновен в това, че на
13.12.2020г. срещу 14.12.2020г. в гр. С., в съучастие като извършител с АНД.
С. СТ., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и
чрез използване на техническо средство /клещи/, извършил кражба на чужди
движими вещи – двадесет броя алтернатори от неустановени като марка и
модел различни автомобили на обща стойност 125 лв., собственост на „В.С. -
1
С.“ ООД, гр. С. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Всеки от двамата
подсъдими е осъден да заплати в полза на бюджета на държавата, по сметка
на ОД на МВР – С. сумата 68,25 лв. – направени по делото разноски.
Недоволен от размера на наложеното му наказание, въззивна жалба е
подал подс. АНД. С. СТ. с искане въззивният съд да измени присъдата, като
намали размера на наложеното му наказание лишаване от свобода или
алтернативно – да му наложи административно наказание.
Срещу въззивната жалба не са подадени писмени възражения.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наложеното
с обжалваната присъда наказание е законосъобразно и справедливо, предвид
обремененото съдебно минало на подсъдимия. Моли атакуваната присъдата
да бъде изцяло потвърдена.
Подс. А.С., редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник. Защитникът поддържа жалбата и моли за уважаването й на
основанията, посочени в нея. Предлага присъдата да бъде изменена като
размерът на наказанието лишаване от свобода бъде намален на 2 години.
Подс. С. също поддържа въззивната жалба и моли да бъде намален размерът
на наказанието му.
Подс. Б.А., редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник. Не се присъединява към жалбата. И той и защитникът му посочват,
че са доволни от присъдата.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
Съдът, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, като взе
предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши
цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК
намира СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена от лице с правен
интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството пред РС – С. е образувано по внесен от РП – С.
обвинителен акт против подс. АНД. С. СТ. с обвинение за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и против подс. Б. С. АНД. с обвинение за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК.
2
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на
диференцираната процедура на гл. XXVII от НПК – съкратено съдебно
следствие. Подс. С. и подс. А. са се признали за виновни и са признали
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е
оспорена фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация. С оглед правилата на гл. XXVII от НПК и направените от
подсъдимите самопризнания, и след констатация, че самопризнанията им се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
разгледал делото по същество.
От приобщените по делото доказателства се установява следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Двамата подсъдими са братя и живеят на един адрес в гр. С..
Подс. Б. С. АНД. е на 31 години, с начално образование, не е женен, не
работи, не е осъждан /реабилитиран е по право/.
Подс. АНД. С. СТ. е на 25 години, неграмотен, неженен, не работи.
Многократно осъждан за извършени от него в периода 23.10.2011г. –
20.07.2018г. умишлени престъпления от общ характер по чл. 195, ал. 1 от НК
както като непълнолетен /9 присъди/, така и като пълнолетен /също 9
присъди/. Последно с влязло в сила на 27.11.2019г. определение по ЧНД №
1540 / 2019г. на СлРС на подс. С. е определено едно общо наказание
по НОХД №№ 995/2018г.; 1245/2018г.; 1278/2018г.; 1249/2018г.; 1098/2018г.;
1457/2018г.; 1525/2018г.; 1578/2018г. и по НОХД № 1207/2019г., всичките на
РС – С., а именно лишаване от свобода за срок от две години, при
първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно от подс. С. на
20.05.2020г. и към 14.12.2020г. не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1
от НК.
Подсъдимите С. и А., вечерта на 13 срещу 14.12.2020г. решили да
излязат да „съберат желязо“, което да продадат. В изпълнение на това
решение двамата отишли до имота на „В.С. - С.“ ООД - гр. С., находящ се в
гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 38-Б, като решили да откраднат от там
метални предмети, собственост на дружеството.
Управителят на „В.С. - С.“ ООД - гр. С. Х.К.Х. бил упълномощил свид.
Ю.К.П., който работел в дружеството като „стоковед“ и бил материално –
отговорно лице на фирмата да представлява дружеството. Сградата на „В.С. -
С.“ ООД - гр. С. била разположена в двор, ограден с висока около 1.5 метра
метална мрежа с бодлива тел. В североизточната част на имота били
разположени открити метални контейнери, поставени върху дървени палети,
в които били съхранявани движими вещи, собственост на „В.С. - С.“ ООД -
гр. С., в това число - двадесет броя алтернатори от неустановени като марка и
модел различни автомобили. Всички тези алтернатори били изработени от
3
мед, алуминий и желязо. Свид. Ю.П. бил в имота на дружеството на
12.12.2020г., до около 13.00 ч. След това обектът бил затворен и входната
врата била заключена.
Вечерта на посочената по – горе дата (13 срещу 14.12.2020г.) подс. А.С.
прескочил оградата и влязъл в двора на имота. Там той намерил клещи, с
които срязал телената мрежа на оградата близо до земята, на около 60 см
нагоре. Отивайки до един от металните контейнери в североизточната част на
имота, подс. С. намерил двадесет броя алтернатори от неустановени като
марка и модел различни автомобили. През това време подс. Б.А. останал от
външната страна на оградата и там намерил празен чувал. Подс. С. подавал
алтернаторите през направената с клещите дупка в оградата на подс. А., който
ги слагал в чувала. След като подал и последния алтернатор, двамата
подсъдими си тръгнали, отнасяйки и чувала със себе си. По този начин
подсъдимите прекъснали владението на свид. Ю.П. върху инкриминираните
вещи и установили своя трайна фактическа власт върху отнетото.
Подсъдимите изхвърлили клещите и се прибрали в дома си. Рано сутринта на
14.12.2020г., отишли при братовчед си – свид. М.М.А. (с прякор „М."), който
живеел на същия адрес като тях, и му казали, че са намерили алтернатори,
като го помолили за помощ да ги начупят и да изкарат медта. Заедно
начупили 12 от алтернаторите и изкарали от тях металите мед, алуминий и
желязо. След това подсъдимите помолили свид. А. да продаде 8 на брой
алтернатори, от които били счупили само външната част. Свид. А. продал
тези 8 бр. алтернатори със счупена външна част на свид. А.П.А. за 14 лева.
Свид. А. продал счупените алтернатори на свид. И.Й.. Свид. А. дал парите от
двете продажби на двамата подсъдими.
На 14.12.2020г., около 08.00 ч., свид. Ю.П.. отишъл до имота на „В.С. -
С.“ ООД - гр. С. и установил срязаната ограда и извършената кражба. Той
съобщил на РУ МВР С. за кражбата, като по сигнала била извършена
проверка от полицейски служители от РУ МВР С., сред които свидетелите
И.Ц. и Ж.К.. Пред полицаите подсъдимите признали извършеното от тях и
подробно описали кражбата. С протокол за доброволно предаване от
17.12.2020г. свид. А.А. предал на свид. И.Ц. 8 бр. ротори от алтернатори за
автомобили, като посочил в протокола, че ги закупил от лице с прякор „М.“.
С разписка от 04.02.2021г. тези 8 бр. ротори от алтернатори за автомобили
били предадени на свид. Ю.П..
От заключението на изготвената автотехническа – оценителна
експертиза е видно, че стойността на процесните 20 броя алтернатори, към
инкриминирания период е общо 125 лв.
Тази фактическа обстановка въззивният съд прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Същата е
възприета по идентичен начин и от първата съдебна инстанция, не се оспорва
от страните и кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали. Първоинстанционният съд е изложил последователни
4
съображения защо кредитира доказателствените източници. Обосновано
съдът се е доверил на показанията на свидетелите П., Ц., К., А., А. и Й., както
и на писмените доказателства, всичките безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се и относими към предмета на делото; на заключението
на автотехническата – оценителна експертиза, което допринася за изясняване
конкретни обстоятелства по делото. Направените от двамата подсъдими
самопризнания в хода на първоинстанционното производство кореспондират
изцяло с останалите доказателствени източници, поради което правилно и
законосъобразно съдът е разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на
подсъдимите за това.
Настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния
съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз
основа на това доказателствени изводи. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, извърши своя собствена преценка на доказателствените
материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-горе фактически
констатации. Гласните и писмените доказателства и заключението на
автотехническата - оценителна експертиза в своята съвкупност обосновават
напълно и по несъмнен начин фактическите констатации, приети за
установени от районния съд. Следователно присъдата на районния съд не е
необоснована.
Въззивната инстанция намира, че присъдата на СлРС не само, че не е
необоснована, но не е и материално незаконосъобразна. Въз основа на
напълно изяснената фактическа обстановка районният съд е направил
законосъобразен правен извод, че:
- подс. А.С. е осъществил състава на престъплението кражба,
квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2,
във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, след
като на 13.12.2020г. срещу 14.12.2020г., при условията на опасен рецидив, в
съучастие като извършител с Б.А., чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство
/клещи/, отнел чужди движими вещи – 20 бр. алтернатори от неустановени
като марка и модел различни автомобили на обща стойност 125 лева,
собственост на „В.С. - С.“ ООД, представлявано от Ю.К.П.;
- подс. Б.А. е осъществил състава на престъплението кражба,
квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК, след като на 13.12.2020г. срещу 14.12.2020г. в гр. С., в съучастие
като извършител с А.С., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот и чрез използване на техническо средство /клещи/, извършил
кражба на чужди движими вещи – двадесет броя алтернатори от неустановени
като марка и модел различни автомобили на обща стойност 125 лв.,
собственост на „В.С. - С.“ ООД, гр. С., представлявано от Ю.К.П..
5
Първоинстанционният съд е изложил в мотивите съображенията си
както относно квалификацията на деянията на всеки от подсъдимите и
въобще относно съставомерността им от обективна и субективна страна, така
и относно формата на вината и причините, мотивите и условията за
извършване на престъплението. Правилно и законосъобразно подсъдимите
А.С. и Б.А. са признати за виновни по обвиненията, повдигнати с
обвинителния акт, внесен и поддържан от прокуратурата и съответно са
осъдени за тях. Правилно районният съд е приел, че при извършване на
кражбата, двамата подсъдими са действали като съизвършители – те са
съзнавали, че участват заедно в осъществяването на престъплението, всеки от
тях е участвал в самото изпълнение на престъплението и изпълнявайки
ролята си е целял постигането на престъпния резултат – отнемане на
процесните алтернатори от владението на собственика им и установяване на
своя фактическа власт върху отнетото, като са се разпоредили с тях.
Правилно районният съд е приел, че срязвайки мрежата на оградата на имота,
в който са се намирали инкриминираните вещи, при извършване на кражбата
подсъдимите са разрушили преграда, здраво направена за защита на имот
(квалифициращ признак по чл. 195, ал. 1, т . 3 от НК), като за това са
използвали техническо средство – клещи (чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК). С
оглед на предходните осъждания на подс. С., няма спор, че деянието му е
извършено в условията на опасен рецидив при хипотезата на чл.29 ал.1 б. „а“
от НК – по ЧНД № 1540 / 2019г. на СлРС му е определено едно общо
наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален
строг режим, за всички деяния, извършени от него като пълнолетен. От
изтърпяването на това наказание на 20.05.2020г. до 14.12.2020г.
(инкриминираната по настоящото дело дата) не е изтекъл петгодишния срок
по чл. 30, ал. 1 от НК.
Към инкриминираната дата – 13 срещу 14.12.2020г. и двамата
подсъдими са били пълнолетни, разбирали са свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Както правилно е приел
първостепенният съд, от субективна страна подсъдимите са извършили
престъплението умишлено – при форма на вина пряк умисъл. Съзнавали са
обществено опасния му характер, предвиждали и искали настъпването на
обществено опасните последици, с цел лично облагодетелстване. Налице е
съзнание у подсъдимите, че установяват фактическа власт върху чужди
движими вещи, с които впоследствие се разпореждат.
По изложените съображения Районният съд като е приел посочените
по-горе правни квалификации на деянията на двамата подсъдими не е
нарушил материалния закон. Правилно за установените факти е приложил
закон, който е следвало да се приложи в настоящия казус.
Окръжният съд провери обжалваната присъда и относно
съблюдаването на процесуалните правила, при което констатира липсата на
нарушения, съставляващи основание за отмяна на съдебния акт. Не са налице
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване
6
правата на страните в наказателното производство.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата,
поддържано и в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание
лишаване от свобода на подс. А.С.. За извършеното от него престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал.1 т. 3 и т. 4,пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20 ал.2, от НК, в закона е предвидено наказание от три до петнадесет години
лишаване от свобода. Наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода
за срок от две години и осем месеца като вид и размер не е явно
несправедливо и в този смисъл е неоснователно искането за определяне на
наказание лишаване от свобода в размер на две години или за налагане на
административно наказание.
Окръжният съд намира наложеното наказание за съответно на
извършеното от подс. С.. Размерът му е съобразен от една страна с високата
обществена опасност на самия подсъдим предвид трайно установените му
престъпни навици сочещи, че за него кражбите не са изолирана проява, а
начин на живот и източник на средства за препитание и от друга – със
смекчаващите отговорността му обстоятелства – оказаното съдействие на
разследващите органи, изразеното съжаление за извършеното, ниската
стойност на отнетото спрямо минималната работна заплата за страната към
датата на престъплението и отегчаващото вината му обстоятелство – лоши
характеристични данни. Като отегчаващо вината на подс. С., районинят съд е
преценил и невъзстановяването на причинените от престъплението вреди, но
според настоящия въззивен съдебен състав невъзстановяването на
причинените имуществени вреди не утежнява отговорността на подсъдимия.
Съобразно константната съдебна практика на съдилищата, възстановяването
на причинените вреди в пълен или частичен размер се счита за смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство с по-голямо или по-малко влияние
в зависимост от конкретиката на случая, а в редица случаи връщането или
заместването на предмета на престъплението обуславя приложението на
привилегировани състави (например по чл. 197 от НК), невъзстановяването на
вредите обаче, не е отегчаващо обстоятелство.
Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
районният съд правилно е приел, че наказанието на подс. С. следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК – лишаване от свобода при превес
на смекчаващи отговорността му обстоятелства в размер към минималния
предвиден в закона, а именно четири години лишаване от свобода. Няма
никакво основание за проява на по-голяма снизходителност, която би била
несъвместима с постигането на целите на наказателната репресия. Така
определеното наказание е редуцирано с 1/3 предвид императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и подс. С. следва да изтърпи наказание от
две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС. Така
отмереното след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание въззивният
7
съд прецени за справедливо и адекватно на обществената опасност на
деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подс. С. и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Възприетата правна квалификация на извършеното от подс. С.
престъпление - кражба, при условията на опасен рецидив, предвиденото за
нея наказание и невъзстановяването на причинените имуществени вреди,
изключват възможността за приложението на чл. 78а НК, поради което не
може да му бъде наложено административно наказание и посоченото във
въззивната жалба искане в тази насока е неоснователно.
Въззивният съд в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК за
цялостна проверка на атакуваната присъда, въпреки че подс. А. не се
присъедини към жалбата на подс. С., счита че не са налице основания за
корекция на наказанието и на подс. Б.А.. За престъплението по чл. 195 ал.1 т.
3 и т. 4,пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20 ал.2 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок една до десет години. Правилно
първоинстанционният съд е определил вида и размера на наказанието и на
този подсъдим. И по отношение на подс. А. не са налице нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, затова наказанието му е определено
при условията на чл. 54 от НК в минималния предвиден в закона размер, а
именно за срок от една година. Това наказание е редуцирано съгласно
императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3, т.е. наложеното на
подс. А. наказание е лишаване от свобода за срок от осем месеца. По своя
размер това наказание не се явява завишено и съответства на реалната степен
на обществената опасност на извършеното и на извършителя. Налице са
всички предпоставки за приложението на института на условното осъждане
по отношение на подс. А., поради което правилно районният съд на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в
сила на присъдата.
Въпросът за разноските по делото е разрешен в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Правилно подсъдимите поотделно са
осъдени да заплатят в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на
МВР - С. направените по делото в досъдебната фаза разноски в размер на по
68,25 лв., поради което липсват основания за изменение на съдебния акт в
тази му част.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, като
законосъобразна, обоснована и справедлива.
Ръководен от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
8
НПК, Окръжен съд – С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13 / 29.06.2021г. постановена по НОХД №
312 / 2021г. на Районен съд – С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9