Р Е Ш Е Н И Е
№ 22 01.02.2022 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На деветнадесети януари година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 1 по описа за 2022
година
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „Родна индустрия – 91“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Попово, бул. „България“ № 108, ел. поща: …представлявано от управителя В. А. В., чрез а.. Цв. Д.
***, със съдебен адрес *** против Решение № 274/ 20.12.2021 г. на директора на
ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия против
искането му за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 25120001466/
2012 г. по описа на ТД на НАП – Варна.
Жалбоподателят счита, постановения адм.
акт за незаконосъобразен и необоснован, за издаден при неспазване на
установената форма и при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материално-правни
разпоредби.
В съдебно заседание по делото,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. Цв. Д.
от АК – В.Търново, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на
оспорения адм. акт. Пледира за присъждането на разноски като представя списък
на същите по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП -
Варна, редовно призован, се представлява от гл. юрк. М. Д., която изразява
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесния адм. акт. Пледира
за присъждането на разноски в размер на юрк. възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че против
дружеството-жалбоподател е образувано изп. дело № 25120001466/ 2012 г. по описа
на ТД на НАП – Варна, офис – Търговище, по което се провежда принудително
изпълнение (ПИ) и управителят на дружеството-жалбоподателят е бил с влошено
здравословно състояние, според представените болнични листи (БЛ) (адм.
преписка), което е налагало домашно лечение според последния БЛ до 26.12.2021
г. поради прекаран остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена.
Режимът на лечение на управителя според БЛ от 29.08.2021 г. до 26.12.2021 г. е
свободен с право да напуска населеното място в границите на Р.България.
В с.з. по делото е представен ел. БЛ (стр. 27 от
делото) от процесуалния представител на жалбоподателя от 29.12.2021 г. от който
е видно, че управителя на дружеството е на домашно лечение до 20.01.2022 г. със
същата диагноза.
На 24.11.2021 г. е била обявена публична продажба чрез
търг с тайно наддаване по реда на чл. 251 до 254 от ДОПК (адм. преписка) на
сграда, недвижими и поземлени имоти, собственост на дружеството-жалбоподател,
според представения протокол за провеждане на таен търг.
На 25.11.2021 г. управителят на
дружеството-жалбоподател подал искане за спиране на принудителното изпълнение
по изп. дело № 25120001466/ 2012 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис –
Търговище (адм. преписка), като посочил, че иска да бъде спряно принудителното
изпълнение на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 от ДОПК без да се начисляват лихви
за срока на спирането, поради заболяване на единствения управител на
дружеството, чието участие в процеса на ПИ е наложително.
На 02.12.2021 г. до дружеството-жалбоподател е
изпратено писмо № С210025-178-0030675 (адм. преписка) от публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, офис-Търговище, с което искането за спиране на
принудителното изпълнение на дружеството е оставено без разглеждане като
неоснователно.
На 08.12.2021 г. дружеството-жалбоподател е подало
жалба против действията на публичния изпълнител, като състав на АС- Търговище с
Определение № 486/ 13.12.2021 г. е приел, че се обжалват действията на
публичния изпълнител и по тях следва да се произнесе директорът на ТД на НАП –
Варна и изпратил преписката по подведомственост на последния.
На 20.12.2021 г. директорът на ТД на НАП – Варна се е
произнесъл с Решение № 274 от същата дата, като е оставил без уважение жалбата
на дружеството на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, след като е намерил,
че към настоящия момент не се предприети нови изпълнителни действия, в които да
е необходимо участието на дружеството-длъжник да се извършва само и единствено
от управителя му. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ДОПК – лицата може да се представляват
и от пълномощници, поради което дружеството може да упълномощи друг
представител за извършване на необходимите действия. Решението е връчено на
дружеството по ел. път на 21.12.2021 г. според представеното удостоверение
(адм. преписка).
Недоволен от постановеното решение, дружеството го
обжалва пред настоящата съдебна инстанция с жалба от 29.12.2021 г.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Така постановеното решение е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са нарушени
процесуалните правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на
закона.
В разпоредбите на чл. 34 от ДОПК са уредени основанията и процедурата по спиране на изпълнителното производство,провеждано от публичния изпълнител, като една от предвидените хипотези, е
заболяване на лице, чието участие е наложително – след удостоверяване с
надлежен медицински документ (т. 1); образувано административно, наказателно
или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след
представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано (т.
2); смърт или липса на законен представител на физическото лице – до учредяване
на настойничество или попечителство или до назначаването на представител по чл.
11 (т. 3); смърт на единствения представляващ или липса на представляващ на
юридическото лице – до вписване на нов представляващ или до назначаването на
представител по чл. 11 (т. 4); подадена молба на субекта - еднократно, за
определен срок, но не повече от три месеца (т. 5) и други обстоятелства,
предвидени със закон (т. 6).
Основанията за спиране на производството са
изброени в чл.
34, ал. 1, т. 1-5
и ал.
2 ДОПК, като в ал. 3 е указано, че при наличие на основанията за спиране на
изпълнителното производство по ал. 1 и 2, преценката за спиране се прави от
органа, възложил ревизията, а при административно обжалване - от решаващия
орган. При вземане на решение дали да спре производството, органът по приходите
действа в условията на оперативна самостоятелност. В този случай актът на
административния орган подлежи на съдебен контрол единствено по отношение на
съответствието му с целта на закона.
Анализът на разпоредбата на чл. 34,
ал. 1, т. 1 от ДОПК налага извода, че за да
бъде удовлетворено искането, заинтересованото лице следва да установи, че
кумулативно са налице следните две обстоятелства: че лицето е заболяло (което
се удостоверява с надлежен медицински документ), и че участието на това лице в
производството е наложително. В конкретния случай подателят на искането твърди и доказва единствено наличието на заболяване от лице, чието участие в ревизионното
производство не е наложително. В този смисъл
изложените мотиви от административния орган, въз основа на които е издадено
оспореното решение, съответстват на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 ДОПК. Още повече, че не
е посочено в жалбата кое
точно обстоятелство прави наложително участието на управителя на
дружеството-жалбоподател в изпълнителното производство. В случая съдът намира, че по делото е
доказано безспорно единствено заболяването на управителя на дружеството, но не
и че участието му в изпълнителното производство против дружеството е наложително.
В тази връзка съдът споделя становището, че дружеството може да си упълномощи
представител в изпълнителното производство, което в случая не е пожелателно, а
наложително с оглед на провежданите изпълнителни действия против
дружеството-жалбоподател.
Поради изложеното подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Предвид на изхода от оспорването и на претенцията на
процесуалния представител на адм. орган за присъждане на разноски, съдът
намира, че на последния следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.
определени по реда на чл. 24 от НЗПП във вр. с чл. 37 от НПП.
Воден от горното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Родна
индустрия – 91“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Попово, бул. „България“ № 108, представлявано от управителя В. А. В., чрез а..
Цв. Д. *** против Решение № 274/ 20.12.2021 г. на директора на ТД на НАП –
Варна, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия против искането му
за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 25120001466/ 2012 г. по
описа на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „Родна индустрия – 91“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Попово, бул. „България“ № 108,
представлявано от управителя В. А. В. да заплати на ТД на НАП – Варна направените по делото разноски
в размер на 100 лв. съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: