№ 5636
гр. *, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110162824 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от
17902 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди по повод настъпило застрахователно събитие по договор
за застраховка *, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2023 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 905.92 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2023г. до
15.11.2023г.
Ищцовото дружество твърди, че процесната сума е дължима на
основание застрахователна полица по сключен договор за застраховка *** №
***, със срок на действие от 01.03.2023г. до 29.02.2024г. за настъпило на
28.05.2023г. застрахователно събитие, при което, в резултат на проливни
валежи в района на *** е настъпило увреждане на част от застрахованото
имущество, а именно – около 11 тона слънчоглед и около 7 тона сорго, които
към момента на настъпване на увреждането са се намирали в склад за зърно,
също предмет на процесния договор за застраховка. Твърди, че ответното
дружество е отказало да заплати застрахователното обезщетение с аргумента,
че падналото количество дъжд не отговаря на изискванията на чл. 4.2.2 от
Общите условия, доколкото съобразно последните, за да е налице проливен
дъжд, то следва да са паднали големи количества валеж за кратко време като в
клаузата са посочени количеството вода, които трябва да паднат за определена
1
единица време, за да бъде прието, че е налице застрахователен риск „проливен
дъжд“. Съобразно гореизложеното счита предявените искове за основателни и
доказани. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна *** в който се оспорват предявените
искове като недопустими. В тази връзка се сочи, че ищецът не е процесуално
легитимиран да предяви исковете, доколкото договорът за застраховка е
сключен в полза на *** по смисъла на чл. 398, ал. 1 КЗ. В условията на
евентуалност исковете са оспорени като неоснователни като в тази връзка са
релевирани следните възражения: не е налице настъпване на покрит риск,
съобразно сключения договор; оспорен е размерът на посочените в исковата
молба вреди като прекомерно завишен. Претендира разноски
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са от *** срещу *** обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на
ответника да заплати следните суми: сумата от 17902 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод
настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка *, ведно със
законната лихва, считано от 16.11.2023г. (датата на депозиране на исковата
молба) до окончателното изплащане на вземането и сумата от 905.92 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.06.2023г. до 15.11.2023
Не е спорно между страните, а и от представената по делото писмени
доказателства се установява, че между същите е сключен договор за
имуществена застраховка ***, обективиран в Застрахователна полица № ***,
със срок на действие от 00:00 ч. на 01.03.2023 г. до 24:00 ч. на 29.02.2024 г. и
общи условия към него. Застрахованото имущество включва сгради и стоки -
зърно, в това число ***, намиращи се в ***, община *, ограден стопански двор
с дейност Земеделие и животновъдство, собственост на ***. Видно от
съдържанието на договора, покрити рискове са: буря, пороен дъжд, градушка,
наводнение, вреди след проникване на дъжд през непосредствено причинени
от бурята отвори на сградата/прозорци, външни вратни покривни конструкции
и др./, покриват се щетите причинени от последиците на поройния дъжд,/ като
измокряне, отнасяне и затлачване/, земетресение, пожар, мълния и други,
записани в застрахователната полица.
Ответникът въвежда възражение за липсата на материалноправна
легитимация на ищеца да претендира процесното вземане, доколкото
застрахователният договор е сключен в полза на трето лице. Възражението е
неоснователно по следните съображения:
От съдържанието на Застрахователна полица № *** г. се установява, че
същата е сключена между ищеца по делото ***, като застраховащ и отвтеника
*** - застраховател, в полза на *** – трето ползващо се лице. Следователно,
процесният договор за имуществено застраховане е сключен в полза на трето
лице по смисъла на чл. 398 КЗ, съгласно който промитентът (обещателят)
2
поема задължение спрямо стипуланта (уговарящия) да изпълни на едно трето
лице (бенефициер). Правата по договора се придобиват от бенефициера от
момента на неговото сключване, и ако не е налице отмяна на уговорката или
отказ от нея, той е материалноправно легитимиран да иска изпълнение по
договора в своя полза. За уговарящия, в качеството му на застрахован,
възниква правото да иска изпълнение от застрахователя в своя полза, само в
две хипотези – 1/ при изрична отмяна на клаузата в полза на трето лице или 2/
при отказ на третото лице. В случая, видно от представеното по делото
писмено изявление с изх. № 0757-08-002324/30.09.2024 г. от страна на *** е
налице изричен отказ от правото на бенефициера, което следва да бъде
съобразено от съда, като обстоятелство, настъпило в хода на процеса (вж.
Решение № 105 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 815/2014 г., I т.о., ТК).
Спорно между страните е и обстоятелството за настъпил покрит риск –
„проливен дъжд“, съобразно предвиденото в чл. 4.2.2 от ОУ към
застрахователния договор, а именно – наличие на дъжд с продължителност
над 5 мин и количество валеж – 2,5 л./кв.м.
Видно от становището в приложеното по делото писмо от 30.06.2023 г.,
потвърдено с писмо от 02.08.2023 г., за да откаже заплащане на
застрахователното обезщетение, ответното дружество се позовава на
предоставена от НИМХ справка с изх. № *** г., в която е посочено, че по
данни на метеорологичната станция в гр. *, на процесната дата – 28.05.2023 г.,
след обяд между 12,45 часа и 18,45 часа има гръмотевична дейност и вали
дъжд на няколко пъти, като количеството валеж е около 2 мм (л/кв.м.), поради
което не е налице настъпило застрахователно събитие – покрит риск
„проливен дъжд“, съгласно ОУ.
От представеното по делото уведомление за настъпила вреда по
Застрахователна полица № 2***, се установява, че застрахованото лице е
уведомило застрахователят своевременно.
Видно от Констативен протокол по щета № ***, съставен на 30.05.2023
г., изготвен в присъствие на вещо лице (експерт), е направен опис на вреди от
проливен дъжд - увредено зърно в склада за зърно: слънчоглед - 11 тона и
сорго - 7 тона.
По делото е приложено и експертно заключение по щета № ***,
изготвено на 06.06.2023 г., по възложение на застрахователното дружество, от
експерт, който е извършил оглед на процесния склад за зърно на 30.05.2023 г.
В хода на съдебното следствие е прието без възражение от страните
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено. След
преглед на материалите по делото, вкл. т.нар. „частна експертиза“,
предоставена от ответното дружество, вещото лице е констатирало, че,
дъждовната вода е навлязла в складовото помещение, през вратата и през
основите на сградата, в резултат на преливане на вода от отводнителния канал
около склада. Съгласно заключението на СТЕ, въпреки допуснатите грешки
при съхранението на зърно от слънчоглед и сорго, не би се стигнало до
неговото измокряне. Съхранението по този начин, за кратко време, при ниски
температури, слаба вентилация и стандартна влага, не води до увреждане на
3
зърното. В случая, именно навлизането на дъждовна вода в склада е причина
за разваляне на зърното и неговата негодност да бъде използвано за храна на
животни или за преработка. Видно от представената по делото фактура за
рециклиране на отпадък - 17 тона и приемо-предавателин протокол от
07.07.2023 г. за приет отпадък - *** - 17 тона, увредената продукция е
унищожена, като биологичен отпадък.
По делото е приета без възражения от страните съдебна метеорологична
експертиза, по която вещото лице след задълбочен анализ и извършено
проучване с помощта и съдействието на ***, *** *, както и на Изпълнителна
агенция *** (***) към Министерство на земеделието и храните (чрез
системата за визуализация и анализ на радарни данни по предоставени
изображения), вещото лице - доцент доктор И. Г. от ***, е достигнало до
извод, че има голяма вероятност праговете от таблица 4.2.2 от ОУ на
застрахователя, за 15 и 30 минутен валеж, да са били достигнати в района на
склада в ***, но няма преки доказателства дали такова събитие наистина се е
случило. Имайки предвид, че до *** се откриват и зони с 15 минутни
количества валеж между 5 мм и 10 мм и между 10 мм и 15 мм, вещото лице е
достигнало до извод, че има вероятност праговете за 15 или 30 минутен валеж
от таблица 4.2.2. (съответно 5 мм и 8 мм) да са били преминати, освен да са
били достигнати, но също няма преки доказателства дали такова събитие
наистина се е случило. При изслушване на експерта в проведеното на
01.10.2024 г., открито съдебно заседание, същият сочи, че съгласно
представената справка от НИМХ, не е удовлетворен минималният праг,
посочен в ОУ на ответника, но това се отнася за валежа в района на
метеорологичната станция на гр. * и не може да се приеме за вярно за района
на склада в село Лозево, който се намира на няколко километра по права линия
от гр. *. Вещото лице допълва, че от анализа на радарните изображения в
експертизата става ясно, че в този ден, в следобедните часове в района на ***,
в радиус от няколко километра е имало преминаване на гръмотевични облаци,
по които има и по-големи количества валежи от 2 мм.
Към доказателствата по делото е приобщено и заключение на СТЕ,
изготвено от в.л. инж. С. С., който след запознаване с материалите по делото и
личен оглед на процесния склад е констатирал, че в склада е изградена
отводнителна система за събиране и отвеждане на дъждовни води. След
проверка на проводимостта, както на отделните елементи на системата, така и
в цялост, вещото лице е установило, че същата отговаря на действащите
строителни норми, като експертът не е констатирал отклонения, които да са
причина за навлизането на вода в склада. В проведеното на 25.11.2024 г., о.с.з.,
вещото лице допълва, че падналото количество дъжд трябва да бъде с такава
интензивност, че образуваният водосбор (в това число от съседния терен), да
надхвърли капацитета на отводнителния канал, който е много голям - възлиза
на 201 л./сек. оразмерителна проводимост, т.е.очакван дъжд 32 литра за 5
минути.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в това
число експертните такива, съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на предявения иск по чл. 405 КЗ – валидна възникнало
4
правоотношение по договор за имуществено застраховане, в срока на което е
настъпило застрахователно събитие („проливен дъжд“ съгл. ОУ) по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на КЗ – настъпил покрит риск по застраховката в периода на
застрахователното покритие.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, застрахователното
обезщетение следва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума -
максималния размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото по аргумент
от чл. 400 КЗ.
Видно от заключението на СТЕ, изготвено от в.л. ***, към датата на
изготвяне на заключението (15.09.2024 г.), след направена справка в НСИ,
няма публикувана цена на зърно от слънчоглед (шарен) и сорго, за
стопанската 2023/2024 г., като по счетоводни данни на фактурираната
стойност на стоките, 11 тона слънчоглед (шарен) на стойност от по 1130
лв./тон възлиза на сумата от 12 430 лв., а 7 тона сорго (фуражно) х 0.601 лв./кг.
възлиза на сумата от = 4 207 лв., или общо стойността на увредената стока
възлиза на сумата от 16 637 лв., до който размер предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер – 17 902 лв. – отхвърлен като недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, след изтичане
срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Следователно, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ. Видно от текста на чл. 108, ал. 1
КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането. Изчислено на осн. чл. 162 ГПК с
електронен калкулатор (https://www.calculator.bg), за периода от 30.06.2023 г.
(датата на писмен отказ за плащане от застрахователя) до 15.11.2023 г. (датата
на депозиране на исковата молба), размерът на обезщетението за забава
възлиза на сумата от 842,01 лв., до който акцесорният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 905,92 лв.
– отхвърлен като недоказан.
По разноските.
Предвид този изход на спора право на разноски възниква и за двете
страни, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от
предявените искове.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК, в общ размер на сумата от 3 761,84 лв., от която 800 лв. – д.т.; 461,84 лв.
– депозит за СТЕ и 2500 лв. – адв. хонорар, заплатен по банков път с преводно
нареждане от 26.10.2023 г. Пропорционално на уважената част от исковете, в
5
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 3496,04 лв. –
разноски за производството. Ответникът претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 4 293,42 лв., от
която 600 лв. – депозит агрономическа експертиза; 450 лв. – депозит за СТЕ и
2 893,42 лв. – адв. хонорар, заплатен по банков път с преводно нареждане от
09.01.2024 г. и 350 лв. – допълнителен депозит за СТЕ. Съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 303,36 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405 КЗ, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. *, ул. ***, ет. 6, сумата от 16 637 лева (шестнадесет хиляди
шестстотин тридесет и седем лева) – главница, представляваща
застрахователно обезщетение по щета № *** за настъпил на 28.05.2023 г.,
покрит застрахователен риск – проливен дъжд, по договор за имуществена
застраховка ***, обективиран в Застрахователна полица № ***, със срок на
действие от 00:00 ч. на 01.03.2023 г. до 24:00 ч. на 29.02.2024 г., в резултат на
което е унищожена стока – зърно (11 тона слънчоглед и 7 тона сорго),
съхранявана в склад в ***, община *, ограден стопански двор с дейност
Земеделие и животновъдство, собственост на ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
16.11.2023 г., до окончателното й плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 16 637 лева до пълния предявен размер от 17 902 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ***, ЕИК ***, да заплати на
***, ЕИК ***, сумата от 842,01 лева (осемстотин четиридесет и два лева и 01
стотинка) – обезщетение за забава върху главницата, изчислено за периода от
30.06.2023 г. (датата на писмен отказ за плащане от застрахователя) до
15.11.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба), като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 842,01 лева до пълния предявен размер от 905,92
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ ***, ЕИК ***, да заплати на
***, ЕИК ***, сумата от 3496,04 лева (три хиляди четиристотин деветдесет и
шест лева и 04 стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, ЕИК ***, да заплати на
***, ЕИК ***, сумата от 303,36 лева (триста и три лева и 36 стотинки) –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6