№ 15501
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110145255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „С.Г. груп“ ЕАД срещу М. Р. С.
и М. М. С., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответниците, че всеки от тях дължи на дружеството по 1/2 от
следните суми: 10 457,13 лева – главница, вкл. предсрочно изискуема; 2047,40
лева – договорна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 04.12.2020 г.; 234,59 лева
– законна лихва за забавено плащане в периода от 09.08.2017 г. до 22.02.2019
г.; 63 лева – такси за периода от 09.09.2017 г. до 09.02.2019 г., и 700,20 лева –
обезщетение за разноски за връчване, извършени в периода от 16.07.2018 г. до
04.01.2021 г. – задължения по договор за потребителски кредит №
***********г., сключен между наследодателката на ищците Л. И. С. и
„Юробанк България“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 30.06.2021 г., и за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело №
40840/2021 г.
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски кредит №
***********г. „Юробанк България“ АД е отпуснало на Л. И. С. кредит в
размер на 10 510 лева, които се ползват за погасяване на старо задължение,
като се твърди кредитът да е платен на наследодателката на 09.06.2017 г., като
върху него се дължала и променлива лихва – за първата година – 6-месечния
СОФИБОР плюс фиксирана надбавка от 11,677 процентни пункта, а за
следващите до края на срока – с надбавка от 13,677 процентни пункта. Срокът
за изплащане на кредита бил 09.08.2026 г. Твърди се, че кредитополучателката
била починала на 23.08.2017 г., след което никой не изплащал задълженията по
кредита, затова банката обявила на ответниците като наследници кредита за
предсрочно изискуем на 04.12.2020 г. Твърди се, че била издадена заповед за
1
незабавно изпълнение, срещу която длъжниците възразили. Междувременно
на 30.06.2021 г. вземането на банката било прехвърлено на ищеца по делото, за
което той съобщава на ответниците с изявление към исковата молба.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – М. Р. С. и
М. М. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Правят
възражение за ограничена отговорност, тъй като били приели наследството по
опис. Оспорва се договорът за кредит да е подписан от наследодателката на
ищците. Оспорват да са изпаднали в забава за плащане, тъй като не са били
уведомени по реда на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД като наследници. Твърди се,
че договорът съдържа неравноправни клаузи, а също така – че искането за
заплащане на нотариални такси от ответниците противоречи на закона. Иска
се отхвърляне на иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 85 – 96 от делото Договор за
потребителски кредит № FL858317/09.06.2017 г. ищецът е отпуснал на Л. И.
С. кредит в размер на 10150 лева за погасяване на задълженията на същата по
договори за кредитна карта от 05.10.2006 г. и 26.03.2005 г., като в сумата от
10150 лева, която е оформена като главница (задължение, върху пълния
размер на което се начислява договорна лихва по кредита), и включва съгласно
чл. 1, ал. 2 от договора и такса за преструктуриране на кредита в размер на 1,5
%. Кредитът е отпуснат с променлив лихвен процент съгласно чл. 3, който е
равен на индекса СОФИБОР за 6 месеца, увеличен с фиксирана надбавка от
11,677 процентни пункта за първата година, и 13,677 процентни пункта – за
следващите, като ефективният лихвен процент към датата на отпускане на
кредита е 12 %, като лихвата се променя всяка година на 15 януари и 15 юли.
В чл. 3, ал. 9 е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 16,05
%, и обща сума за връщане от 19 000,98 лева. Срокът за погасяване на кредита
е 09.08.2026 г., а вноските са месечни анюитетни.
Съгласно представено на лист 23 от делото Удостоверение за
наследници с изх. № 1221/27.09.2018 г. на район „Изгрев“ на Столичната
община наследници на Л. И. С., починала на 23.08.2017 г. са съпругът и
дъщеря – ответниците по делото.
Съгласно представено на лист 56 – 59 от делото заверени преписи от
решение № 11757/15.01.2020 г. по гражданско дело № 82634/2017 г. на
Софийския районен съд, 91. състав, и Решение № 13479/15.01.2020 г. по
гражданско дело № 82634/2017 г. на Софийския районен съд, 91 състав,
ответниците са приели наследството на Л. И. С. по опис, като в него се
включват принадлежали на наследодателката идеални части от недвижими
имоти.
Съгласно заключението на графическата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 15.05.2024 г. (на лист 181 – 182 от делото), а в писмен
вид – на лист 128 – 136 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо М.те си на работа и съмненията на вещото лице,
2
може да се даде заключение, че договорът вероятно е бил подписан от Л. И.
С., но малкият обем на сравнителния материал и вариативността на
подписите, някои от които в сравнителния материал съдържат „П“-образен
елемент, а в договора такъв елемент липсва, не позволява категорично
заключение. Подписите в договора не показват следи от имитация.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 15.05.2024 г. (на лист 182 от делото), а в писмен вид –
на лист 140 – 173 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо М.те си на изчисление, таксата за
преструктуриране на задълженията по предходните кредити е включена в
главницата на кредита от 2017 г., като е усвоена от банката и същата е била в
размер на 155,22 лева, като върху нея е начислявана лихва.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр; чл. 432 ТЗ и
чл. 99 ЗЗД, а ответниците правят възражения за недействителност на клаузи от
договора съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, чл. 143 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Исковете се уважават, ако се уважи главният иск за връщане на
вземането – ако съдът установи, че наследодателката на ответниците е
сключила договор за кредит с ищеца, предоставената сума по договора е
усвоена и не е налице погасяване.
В случая подписа на наследодателката е оспорен от ответниците, като
тежестта да се докаже, че договорът е безсъмнено подписан от ищцата
съгласно чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК се носи от ищеца, тъй като договорът
не носи подпис на никого от ответниците. По делото не може да се направи
категоричен и безсъмнен извод, че договорът е подписан от наследодателката
на ответниците, поради което искът за връщане на каквито и да е суми въз
основа на договора следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че договорът няма и реквизит съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр – не е правилно посочен годишният процент на
разходите.
Доколкото действителността на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПКр
е предварителен въпрос по делото, настоящият състав намира, че следва да се
занимае първо с него в решението си. ГПР не е величина, която страните са
напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в
приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива
2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е
изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно цитираните от ответницата принципни положения в
практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от
3
21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява
разпределеното по години глобално съотношение между две величини –
„общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр
като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по
негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“,
който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което
потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и
изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването
на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща)
като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като
общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя
ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
В случая в сумата за главница, върху която се начисляват лихви и която
би следвало да е равна на „чистата стойност на кредита“ неправилно е
включена такса – тази за преструктуриране на дълг по чл. 5, която е разход по
кредита, който се плаща от кредитополучателя, а не му се отпуска, поради
което върху него не следва да се начисляват лихви, а щом това е направено, е
трябвало да влезе във формулата на ГПР не като част от главницата (в
знаменателя), а от разходите (в числителя), и макар и да не е установено точно
какъв би бил размерът на ГПР по договора, той със сигурност няма как да е
посочен вярно в текста му при този размер на изчисление.
За пълнота следва да се посочи също и че ищецът няма право да получи
обезщетение за разноски за съобщаване и издирване на длъжниците, тъй като
подобни клаузи в договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД поради пряко противоречие с правилата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр,
които допускат при договор за потребителски кредит единствената санкция за
забава на потребителя – длъжник да е начисляване на лихва за забава, и то в
размер не повече от този на законната лихва, която е поискана отделно от
ищеца и не може да се присъди втори път.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците на
4
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същите са доказали разноски в размер на по 750 лева – адвокатски
хонорар по договори от 10.05.2024 г. (на лист 178 и 180 от делото), който
съдържа и разписка за плащане, а в заповедното производство такъв е
представила само ответницата М. М. С. – отново за 750 лева с разписка (на
лист 67 от заповедното дело), като съдът намира за основателно възражението
на ответника по писмената му молба от 15.05.2024 г. (на лист 123) за
намаляване на разноските в заповедното производство до 300 лева с оглед
фактическата и правна сложност на делото и това, че се припокриват действия
по исково и заповедно производство, а в исковото производство, макар и
двамата ответници да се представляват от един адвокат няма основание за
намаляване на възнаграждението, тъй като делото е с известна фактическа
сложност (оспорен е подпис) и освен това следва да се вземе предвид и това,
че адвокатът поема риск пропорционално на цената на иска по делото от над
10 000 лева, което е основание да не му се присъжда прекалено нисък хонорар.
Поради това на ответника следва да му се присъдят общо 750 лева разноски, а
на ответницата – 750 лева в исковото производство и 300 лева – в заповедното.
Към момента съдът не следва да издава обратен изпълнителен лист,
доколкото ответниците не са представили доказателства за плащане в
изпълнителния процес по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Г. груп“ искове за признаване за
установено по отношение на М. Р. С., с ЕГН: **********, и М. М. С., с ЕГН:
**********, и двамата с адрес: С., кв. „И.“, ул. „М. Ю. Г.“ № *****, че дължат
на „С.Г. груп“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Рачо Петров – Казанджията“, № 4, ет. 6, по половината за всеки от следните
суми: 10 457,13 лева (десет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 13
стотинки) – неплатен остатък от главница; 2047,40 лева (две хиляди
четиридесет и седем лева и 40 стотинки) – договорна възнаградителна лихва
за периода от 09.08.2017 г. до 04.12.2020 г.; 234,59 лева (двеста тридесет и
четири лева и 59 стотинки) – обезщетение за забава за просрочени плащания в
размер на законната лихва за периода от 09.08.2017 г. о 22.02.2019 г.; 63 лева
(шестдесет и три лева) – такси за поддържане на банкова сметка в периода
09.09.2017 г. – 09.02.2017 г., и 700,20 лева (седемстотин лева и 20 стотинки), и
700,20 лева (седемстотин лева и 20 стотинки) – обезщетение за разноски за
забавено изпълнение, извършени в периода 16.07.2018 г. – 04.01.2021 г. –
задължения на наследодателката на ответниците – Л. И. С. по Договор за
потребителски кредит № ***********г., сключен между последната и
„Юробанк България“ АД, вземането по което е било прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 30.06.2021 г. – вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 5594/15.07.2021 г. по частно гражданско дело № 840/2024 г. на
Софийския районен съд, 28. състав.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.Г. груп“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“,
№ 4, ет. 6, да плати на М. Р. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „И.“, ул.
„М. Ю. Г.“ № *****, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.Г. груп“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“,
№ 4, ет. 6, да плати на М. М. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „И.“, ул.
„М. Ю. Г.“ № *****, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) –
разноски в исковото производство, и 300 лева (триста лева) – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6