О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.1.2020 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело №1421 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на съдружник за защита на членствено право в дружество с ограничена отговорност.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх. № 25871/02.09.2019г. на Р. БОРИСОВ Р., чрез адв. Ж. е редовна,
съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени
фактите, на които ищеца основава
претенциите си и са направени доказателствени искания. В допълнителна искова
молба вх. № 31454/24.10.2019г., подадена чрез адв. Хаджидимова са оспорени
възраженията на ответника.
В срок е депозиран отговор вх. № 20365/05.07.2018г
от ответното дружество „КАГИП“ЕООД,
ЕИК *********, с който се възразява по допустимостта на производството и оспорване
на претенцията с възражения за законосъобразно провеждане на оспореното
събрание и приетите на него решения. Допълнителни доказателствени искания от
ответното дружество са направени в допълнителен отговор вх.№3458/21.11.19г.
Насрещните страни са предупредени за
последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на членствено правоотношение на ищеца към 20.06.2019г в
ответното дружество, потвърдени и при справка по партидата на дружеството в ТР.
Предявен е конститутивен иск, основан на твърдения за незаконосъобразно решение
на колективен орган, взето на тази дата, с което ищецът е бил изключен от
дружеството. По възражението за
пропуснат срок за защита, съдът отчита разграничението, въведено в съдебната
практика с Определение № 635 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 538/2010 г.,
I т. о., ТК. Тъй като уведомяването за провеждане на събранието е изрично
оспорено от ищеца, преценката за началото на срока за оспорване на взети
решения на този етап от подготовка на делото следва да се сведе до оспорването
на признанието на ищеца, че е узнал за провеждането на събранието едва на 23.08.3019г.
По-ранен момент следва да установи възразяващия ответник, но такава обосновка
на възражението липсва. Съдът приема, че при липса на конкретни твърдения за
фактическо по-ранно узнаване, срокът следва да се тълкува в полза на ищеца. В
случая ответникът не посочва и дата на вземане на решението преди 2.06.2019г,
поради което е спазен пределният 3-месечен срок за защита на членствените права
(в този смисъл е и установената практика -
Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о.,
ТК).
По предварителните въпроси:
Сезиран е родово и местно компетентен съд( чл. 104 т.6 ГПК вр. чл. 74
ал.1 ТЗ).
Авансово дължимата държавна такса за
неоценяем иск е внесена в държавен бюджет.
Въз основа на твърденията, съответни и на
предявеното искане за реализация на права на участник в дружество съдът
квалифицира спора, като приема да го разглежда като търговски на осн. чл. 365
т.3 от ГПК.
Възражения срещу местната подсъдност и търговския
характер на спора не се предявяват. Процесуален представител на ищеца е
надлежно упълномощен( л. 9), ответникът се представлява от законен представител.
Страните са предупредени за реда по чл. 40 и 41 от ГПК.
По доказателствените искания: В исковата молба са посочени само доказателства за
притежавани от ответника активи по повод
на искане за допускане на обезпечение. Те нямат отношение към съществото на спора и не следва да се приемат
като доказателства.
В отговора са формулирани доказателствени искания за
събиране на писмени доказателства, идентични с представени в регистърно
производство за вписване на спорното решение. Документите са посочени за
установяване на релевантни за спора твърдения за основания за отмяна на
незаконосъобразно свикано събрание. Исканията са допустими и следва да бъдат
уважени само по отношение на представените писмени документи относно
събранието, чието решения са предмет на отмяна, като съдът приема копията,
заверени за вярност, представени с допълнителния отговор. Ответникът допълнително сочи документи относно дейността на дружеството.
Основанията за отмяна, посочени от ищеца обаче се изчерпват само с
процесуалните нарушения по свикване на събрание и предупреждението към
изключван съдружник. Самото поведение на съдружника не е въведено като предмет
на делото поради което и книжата отнасящи се до отношения на дружеството с
негови съконтрагенти, кредитори и партньори, приложени към допълнителния
отговор са неотносими към фактите
по делото и не следва да се допускат.
Искането на ответника за събиране на преписка
по нотариално производство следва да се уважи, тъй като оспорването на
действията на нотариуса е съществена част от защитата на ищеца.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от представяне на списък на разноските най –късно в съдебното
заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявен конститутивен иск за отмяна на решение на общо
събрание, взето при допускане на закононарушение при провеждане и вземане на конкретните
решения.
ОБЯВЯВА на
страните като служебно известни факти, ненуждаещи се от доказване: наличните по
партидата на дружеството вписвания и обявявания на документи, визуализирани
чрез публичен достъп до електронен търговски регистър, включително на книжа,
съдържащи лични данни на страни към Заявление А4 20190621115652 и вписване 20190807130746
по партидата на „КАГИП“ЕООД, ЕИК
*********.
ДОПУСКА като доказателства по
делото документите представени в заверени преписи по реда на чл. 183 ГПК с допълнителен отговор по исковата молба: дружествен договор, справка за
нотариално действие, констативен протокол от 05.06.2019г, покана за свикване на
събрание, товарителници за доставена куриерска пратка.
Оставя без уважение искане за допускане на останалите
писмени доказателства, приложени към искова молба , отговор и допълнителен
отговор
На осн. чл. 192 ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА
длъжностните лица - служители в НОТАРИАЛНА КАНТОРА и нотариус ИЛИАНА МАДЖУНОВА,
вписан в регистъра на НК под № 195 да
предоставят в седмичен срок от уведомлението заверени преписи от представени в
охранителното производство документи, налични в служебния архив на нотариуса в
досието на нотариално дело, представляващи доказателствата, въз основа на които
е установен факт с констативен протокол рег. № 3876/05.06.2019г.
Предупреждава длъжностните лица, че при
неизпълнение на това задължение без съдът да е уведомен за причината за
неиздаването на преписите ще им бъде наложена глоба по реда на чл.89 т.2 ГПК в размер от 50 до 300 лева.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.2.2020г от 9.30 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът
обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и
явилите се по делото други участници се считат призовани.
Проект за устен доклад, представляващ
приложение към настоящото определение да
се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на
страните( на ищеца чрез адв. Ж.), ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението
за ищеца да се приложи и преписа от допълнителен отговор вх.№3458/21.11.19г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1421 по описа за 2019
год,
Производството е образувано по реда на чл.
365 и сл. от ГПК.
Приет е за разглеждане иск на Р.Б.Р., ЕГН **********
*** 29 със съдебен адрес ***. Макариополски 2, чрез адв. Ж. срещу „КАГИП“ЕООД,
ЕИК *********, с. Тополи, Адм сграда ЗК Тракия, представлявано от управител Георги
Казаков за отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на съдружниците,
проведено на 20.06.2019г.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се
нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно провеждането на 20.06.2019г на
събрание и вземане на решения със съдържание, отразено в протокола, представен
при заявяване на промени по партидата на дружеството в ТР. Членственото право
на ищеца, изключен като съдружник с решение на същото събрание също е изрично
признато в отговора. Не е спорно съставянето на поканата за събранието до неприсъствалия
на събранието съдружник еднолично от другия съдружник и управител Георги
Казаков и съдържанието й във вида,
оповестен по делото и при заявяването на промяна в ТР.
В отговора си ответникът изрично е признал,
че други предупреждения или покани касаещи изключване на този съдружник не са
съставяни.
Спорни са обстоятелствата
относно последиците от тези
безспорни факти и твърденията на
насрещните страни относно достигането на изпратената покана до адресата.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения за липса на каквото и да е
уведомление за насроченото събрание.
Ответникът насрещно сочи, че съставената от него покана е била изпратена
чрез нотариална кантора с куриерска пратка № ********** и получена на 04.06.19г
лично от съдружника Р.. Позовава се на съставен от помощник нотариус
констативен протокол за факта по изпращане и връчване на пратката, регистриран
като нотариално действие с рег.
№ 3876/05.06.2019г. Евентуално сочи, че в дружествения договор не е било
уговорен специален начин за връчване на поканите и достигането на пратката до
ищеца е достатъчно за да е уведомен.
Ищецът репликира с възражение за
недействителност на удостоверяването, като сочи, че в нарушение на законови
изисквания нотариуса е удостоверил факти, които не е възприел лично и
действията не са съобразени с изисквания за удостоверяване на самоличност на
участниците в процедурата, подписване и изписване на имената им.
Евентуално ищецът сочи, че дори и да е
получил тази пратка с това съдържание, то посочения в документа дневен ред не е
включвал обсъдения в негово отсъствие въпрос относно изключването му като
съдружник и освобождаването му от управителни функции. Сочи, че не е бил и предварително предупреден
за допуснати нарушения и не му е предоставена възможност да коригира
поведението си преди да бъде разгледан въпроса за изключването му.
Ответникът насрещно твърди, че в
достигналата до ищеца покана за събранието са били описани конкретни нарушения,
изразяващи се в продължило над 2 години бездействие, с вече настъпил вредоносен
резултат. Сочи, че въпросът за изключване е бил посочен като евентуална част от
обявения дневен ред именно за да има възможност така предупредения съдружник да преустанови бездействието си и
да отстрани вредите в 14 дневния срок преди датата на това събрание.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на претенцията като конститутивен иск за защита на
потестативно право за внасяне на промяна в правната сфера на дружеството, чрез
отмяна на взето решение на върховния му орган, поради процесуални нарушения и
неспазване на законово изискване по процедурата за изключване на съдружник. Законовите
текстове, уреждащи претенцията на ищеца
се съдържат в общите норми за защита на членствено право в търговско дружество
(чл. 74 ТЗ) и специални императивни норми на чл.139 ал.1 пр. последно ТЗ и чл.
126 ал.3 ТЗ.
Разглеждането на възражението на ответника по
удостоверяването на достигането на поканата до неприсъствалия съдружник изисква
и прилагане на специални правила относно нотариалното удостоверяване на факти.
В случая действието е удостоверено като протокол, което налага спрямо него да
се приложи правилото на чл. 593 ГПК. Тъй като в самото съдържание на протокола
обаче не е отразено явяване на лице за конкретно нотариално действие, а
изплащане на изявление във връзка с глажданско-правно отношение, съдът ще
съобразява и чл.592 ал.2 ГПК.
Възражение по действителност на нотариално
действие може да се квалифицира само по
специалното правило на чл. 576 ГПК. В
случая правилото по чл. 580 т.3 и 6 ГПК се прилага за съставяне на протоколи за
явяване на лица, и възражението срещу такова удостоверяване може да се основава
на такова нарушение.
Изложените твърдения относно факти, послужили
на съставителя на поканата, сочена и като предупреждение за изключване не
съответстват на предмета на делото. Такава обосновка би била необходима само
ако ищецът бе упражнил право да оспорва решението въз основа на липса на
основание за санкциониране. Тъй като всяко нарушение представлява самостоятелно
основание за конститутивен иск, а оплакванията, заявени в срока за оспорване на
решението се изчерпват само с процедурни нарушения (липса на покана, несъответствие
на дневен ред с взето решение и липса на предупреждение за изключване) всички
твърдения, обосноваващи наличието, респективно липсата на основания за търсене
на отговорност от съдружника биха били преклудирани. Съдът изключва от релевантните
обстоятелства твърденията на ответното дружество относно поведението на ищеца и
предприетите след изключването му действия по продължаване на дейността под
ръководство на вече едноличния собственик на капитала.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Претенцията на ищеца се основава на оспорване
на законосъобразност на взети решения,
поради което в негова тежест е само опровергаването на факти, удостоверени
спрямо него по обвързващ начин.
В случая такива биха били факти, удостоверени
в подписани от него частни документи (разписка за получаване на куриерска
товарителница) или в официални свидетелстващи документи. Възражението за
недействителност би изключило доказателствената стойност на нотариалното
удостоверяване, поради което ищецът следва да докаже нарушенията на процесуалните
норми в охранителното производство. Посочени са доказателства за това.
Евентуално, дори и да отпадне официалното удостоверяване обаче, в тежест на
ищеца ще остане и да опровергае признанието си, че е получил куриерска пратка №
**********, респективно да докаже твърдението си, че с тази пратка му е
доставен документ, различен от посочения от адресанта.
Ответникът основава защита си на възражения,
за които носи доказателствена тежест да
установи твърденията си достигането на съставената от него покана до ищеца и за
смислово съвпадение на оповестените в нея като дневния ред въпроси, включително
и включени под условие за продължаващо бездействие, въпроси и взети по тях
решения и надлежно отправено предупреждение за изключване на съдружника. Позовава
се на писмени доказателства. На страна следва допълнително да се укаже
евентуална тежест да докаже фактите, удостоверени от нотариуса, в случай, че
възражението за недействителност на нотариалното удостоверяване бъде доказано
от ищеца, тъй като в такъв случай няма
да са посочени доказателства за вида на документа, изпратен от нотариуса като
адресант на връчената на ищеца пратка.
Други относими към предмета на делото факти,
които да се сочат без съответно ангажирано доказателство съдът не установява.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора оставащ в рамките
на вътрешни отношения между дружество и съдружник и заявените, макар и извън
предмета на делото насрещни възражения
за злоупотреба с права, съдът намира, че следва да укаже предварително на
страните възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между
страните половината от дължимата
държавна такса ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под
условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на
спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията
на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз
основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с
вътрешни отношения в търговско дружество, съдът счита, че спорът им е подходящ
за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои
от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.