№ 7
гр. Силистра, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Частно наказателно дело №
20223400200029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по искане Република Румъния, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за
признаване и изпълнение на Решение №3448/12.11.2018г., в сила от
23.01.2029 г., постановено от Съд Сектор 4-Букурещ, с което на българския
гражданин ХР. В. ХР., от с.Айдемир, обл.Силистра, е наложено задължение
за плащане в размер от 500 леи
Прокурорът, в съдебно заседание, изразява становище за основателност
на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото лице не може да бъде намерено, за да бъде призовано.
Служебно назначеният защитник намира искането за основателно и за
липса на пречка за уважаването му.
Силистренски окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото
и съобразявайки изразените становища от страните, намери за установено
следното:
Настоящата инстанция е съд по местоживеенето на засегнатото лице,
което обуславя и нейната компетентност съгласно чл. 31, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС да се произнесе по въпроса за признаване и изпълнение на
1
съдебния акт, с който Х. е санкциониран.
Румънските власти претендират признаване и изпълнение на
Наказателно решение №3448/12.11.2018г., постановено от Съд на Сектор 4
Букурещ, потвърдено с Решение №64-С/23.01.2019г от Окръжния съд Илфов,
с които в тежест на ХР. В. ХР. е възложено изплащането на съдебните
разноски, общо в размер на 500леи.
От мотивите на съдебните решения е видно, че Х. е осъден с
наказателна присъда №594/2017г. на Трибунал Букурещ I, за престъпление
по чл.314 НК- притежаване на инструменти с цел фалшифициране на
ценности, и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет
години и един месец.
По време на изтърпяване на наказанието той е инициирал процедура за
предсрочно освобождаване, в която е постановено съдебното решение
посочено в Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
Наложеното задължение за плащане на разходите в това производство,
обаче не е по процедура довела до осъждането на лицето.
Съгласно чл.3 ал.1 т.1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на
финансова санкция е влязъл в сила акт на държава членка на ЕС, с който се
налага задължение за плащане на глоба, имуществена или друг вид санкция,
наложена, в случая, от съдебен орган за извършване на престъпление, и
разходите по съдебната процедура довела до постановяването на този акт.
Законът транспонира нормите на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета. Съгласно
чл.1 б.“а“ i от това Рамково решение, „решение“ означава влязло в сила
решение за плащане на финансова санкция, постановено от съд на държава,
взела решението по отношение на деяние, наказуемо по нейното
законодателство. Определението на финансова санкция е дадено в чл.1 б.“б“в
i и в iii, а именно, финансова санкция е задължение за плащане на парична
сума, наложена с решението за осъждане за престъпление или парични суми
по съдебните процедури, които са резултат от решението.
Горното подкрепя становището на съда, че съдебните разноски са
направени в съдебно производство, несвързано с осъждането на лицето, а в
производство последващо самото осъждане за престъпление, поради което
намира, че не попадат в обхвата на определението за финансова санкция, нито
са постановени с решение съответстващо на чл.1 б.“а“ i РР 2005/214/ПВР на
Съвета, изм. РР 2009/299/ПВР на Съвета.
В случаят това Рамковото решение и ЗПИИРКОРНФС на Република
България са неприложими и следва да бъде постановен отказ от признаване и
изпълнение.
Неслучайно европейският законодател е поставил изискване в
2
настоящото производство за признаване и изпълнение да се извършва
проверка за двойна наказуемост на деянията, тъй като са свързани с
осъждащото ги решение на издаващата държава. Именно за това е поставено
и изискване включително и във формуляра на удостоверението за обобщено
представяне на фактите и описание на обстоятелствата-време и място, при
които е извършено престъплението.
Такова фактическо описание на деянието липсва в попълнения от
издаващия орган формуляр в раздел б.“ж“ т.2. Липсата на фактическо
описание на обстоятелства относими към престъплението води до очевидна
непълнота на депозираното удостоверение и това е допълнителен аргумент
изводим от чл.35 т.1 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и
изпълнение на исканото от издаващата държава решение.
Ето защо, и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение
№3448/12.11.2018г., в сила от 23.01.2029 г., постановено от Съд Сектор 4-
Букурещ, Р Румъния, с което на българския гражданин ХР. В. ХР., от
с.Айдемир, обл.Силистра, е наложено задължение за плащане в размер от
500 леи.
Прекратява производството по делото.
Решението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от днес
пред Варненски Апелативен съд.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати на Министъра на
правосъдието, а на издаващия орган – препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3