№ 1722
гр. Варна , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503769 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод молба с вх. 6369/05.04.2021 г., подадена от С. Д. Д., чрез адв.
М.Д., в която е обективирано искане за изменение на Решение № 445/01.03.2021 г. в частта
за разноските.
В обстоятелствената част на молбата се посочва, че съдът е осъдил С. Д. Д. да
заплати на Технически университет - Варна, сумата от 650 лв., представляващи сторени във
въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, без да отчете направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Твърди, че в производство
пред ВОС, процесуалното представителство на Технически университет–Варна е
осъществено едновременно от юрисконсулт и от адвокат, поради което адвокатската защита
се явява ненужна и натоварва излишно с разноски противната страна. Отправено е искане до
съда за отхвърляне на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, а в условията
на евентуалност - за неговото намаляване, с оглед направеното възражение за прекомерност,
до размера на 305.00 лв., представляващи половината от дължимото адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
Насрещната страна Технически университет-Варна не изразява становище по молбата
в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
Въззивното производство е образувано въз основа на две въззивни
жалби, подадени от С.Д. и ТУ-Варна, срещу Решение № 260801 от 21.10.2020
1
г., постановено по гр. дело № 6447 по описа на ВРС за 2020 г., в съответните
неблагоприятни за страните части. Отговорът на подадената от С.Д. въззивна
жалба и подадената от ТУ-Варна въззивна жалба, са изготвени от адв. В.Т..
Същият е редовно упълномощен за въззивната инстанция с пълномощно от
20.07.2020 г. (л. 33 от гр. дело № 6447/2020 г. на ВРС). Представлявал е
страната и в проведеното на 09.02.2021 г. открито съдебно заседание, в което
като процесуален представител на ТУ-Варна, се явява и юриск. Тодорова.
Настоящият състав на ВОС намира, че доколкото всички процесуални
действия са извършени от адв. Т. и няма данни да е осъществено процесуално
представителство от упълномощения от ТУ-Варна юрисконсулт, извън
явяването му в открито съдебно заседание, то и направеното възражение за
недължимост на адвокатско възнаграждение, е неоснователно.
По направеното в условията на евентуалност искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
С Решение № 445/01.03.2021 г. ВОС е потвърдил изцяло Решение №
260801 от 21.10.2020 г. постановено по гр. д. № 6447 по описа на ВРС за 2020
г., и е осъдил С. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. “Гавраил Кръстевич“ 23, ет.
4, ап. 13, да заплати на Технически университет–Варна, Булстат *********, представляван
от Венцислав Цеков Вълчев, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща
разноски по делото, във връзка с неоснователна въззивна жалба с вх. рег. № 279092 от
05.11.2020 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По делото е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от ТУ-Варна, в който
са посочени разноски общо в размер на 1300 лв. (по 650 лв. адвокатско възнаграждение по
въззивната жалба на ТУ-Варна и по въззивната жалба на С.Д.). Приложени са Договори за
правна защита и съдействие от 13.11.2020 г., в които е уговорено адвокатско
възнаграждение за адв. В.Т. в размер на по 650 лв., платими по банкова сметка, за
процесуално представителство пред ВОС на ТУ-Варна в качеството му на въззивник,
съответно въззиваем по делото. Представени са и 2 бр. извлечения от сметка и 2 бр. Фактури
№ **********/13.11.2020 г. и № **********/13.11.2020 г., които доказват извършеното
плащане.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 г., С. Д. Д., чрез процесуален
представител адв. Д., е направила възражение за прекомерност на претендираното от ТУ-
Варна адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗАдв., който препраща към
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият състав на ВОС приема за основателно направеното от С.Д. възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна
сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на
съдопроизводството.
2
Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал. 1
, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., в който е предвидено, че когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ (за отмяна на уволнение и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност), са предявени при условията на обективно съединяване,
минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална
работна заплата. Представените по делото договори за правна защита и съдействие са
сключени на 13.11.2020 г., поради което и минималният размер на работната заплата се
преценява към този момент. За 2020 г. МРБ е 610 лв. (съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.).
Като съобрази гореизложеното, както и изхода на спора във въззивната инстанция,
съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна и
следва бъде уважена, като дължимото в полза на ТУ-Варна адвокатско възнаграждение, бъде
редуцирано до 610 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 445/01.03.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 3769/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на Технически университет –
Варна, Булстат *********, представляван от Венцислав Цеков Вълчев, от 650 лева
/шестстотин и петдесет лева/ на 610 лева /шестстотин и десет лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4