№ 21020
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110166922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца В. А. Ц. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата в
размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било
повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК,
приключило с оправдателна присъда № 20216271 от 05.10.2020 г. по НОХД № 1096/2017 г.
по описа на СРС, НО, 1 състав, потвърдена с Решение № 260066 от 04.02.2021 г. по ВНОХД
№ 44 по описа за 2021 г. на СГС, НО, 14 въззивен състав, ведно със законна лихва от
05.02.2021 г., до окончателното плащане на сумата, сумата в размер на 966,13 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи - заплатена законна лихва върху сумата от
2000 лв., внесена като парична гаранция в производството по незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за периода от 19.05.2016 г. до 20.02.2021 г., както и за сумата в
размер на 4200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнграждение в представителство по НЧД № 8429/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и ВНЧД № 2320/2016 г. по описа
на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав, по НОХД № 1096/2017
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав и по ВНОХД №
44/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 въззивен състав,
включващо: 2200 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А № 454893 от
15.05.2016 г. по ДП № 63/2018 г. по описа на 8 РУ - СДВР, пр. пр, 5679/2014 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, 1000 лв. по Анекс към Договор за правна защита и
съдействие от 24.02.2020 г. по НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение 1 състав и 1000 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А
№ 454856 от 17.01.2021 г. по ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 14 състав, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
1
датата на плащането на всяко от адвокатските възнаграждения до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че срещу него с постановление на СРП било образувано ДП № 63/2015
г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по описа на Софийска районна
прокуратура (обединено с ДП № 116/2015 г. на 08 РУ-СДВР). Сочи, че на 13.04.2016 г. му
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Било образувано НЧД № 8429/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и съдът е постановил постоянна
мярка „Задържане под стража“, като постановеното определение е отменено от Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав по ВНЧД № 2320/2016 г. и на
19.05.2016 г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
2000 лв. С вх. № ....... от 26.07.2016 г. на Софийски районен съд е внесен Обвинителен акт от
Софийска районна прокуратура по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
от НК и е образувано НОХД № 13467/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 1 състав, като с Разпореждане на съда от 14.10.2016 г.
производството по делото е прекратено, а делото върнато на Софийска районна прокуратура
за отстраняване на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на
обвиняемото лице. Било образувано НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 1 състав, по което били проведени 15 съдебни заседания. На
05.10.2020 г. била постановена присъда, с която подсъдимият бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда на 12.10.2020 г.
бил подаден протест, предвид което било образувано ВНОХД № 44/2021 г. по описа на СГС,
НО, 14 въззивен състав, в което била потвърдена оправдателната присъда на
първоинстанционния съд и същата влязла в сила на 04.02.2021 г. Ищецът поддържа, че в
хода на цялото производство бил стресиран. Твърди се, че изпитвал чувство за несигурност в
продължение на дълго време, страх от незаконно осъждане и попадане в затвора,
преживявал душевни болки и страдания, стрес и депресия и имал проблеми психическото му
здраве. Сочи, че било засегнато достойнството и доброто му име в обществото. Твърди, че
не успял да започне работа, тъй като многократно е призоваван за различни процесуално-
следствени действия и съдебни заседания, което обстоятелство е довело до допълнителни
притеснения и душевни терзания, чувствал се унизен пред близки, познати и приятели,
много от които се отдръпнали от него. Твърди, че претърпял имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от заплащането на законна лихва върху сумата внесена на 19.06.2016
г. „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв., както и разноски по наказателното
производство - адвокатско възнаграждение в производството по взимане на постоянна мярка
за неотклонение и адвокатско възнаграждение по ДП, първоинстанционно и въззивно
производство. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в настоящото производство.
Ответникът Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба,
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че липсват доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства, че действително
2
претърпените вреди са пряк и непосредствен резултат - именно от процесното обвинение.
Сочи, че спрямо ищеца имало данни да е изпълнявана и МНО„Задържане под стража“ за
срок от 72 часа от прокуратурата, но не било приложено писмено доказателство от ищеца за
поставено от съда решение. Не били представени доказателства органи на ответника по
досъдебното производство да са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно
регламентираните в хода на наказателното производство. Оспорва иска по основание и по
размер. Недоказани били твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние и
преживян непрекъснат стрес като пряк резултат от обвинението. Възразява срещу размера
на претендираните обезщетения от 15 000 лв. за неимуществени вреди като прекомерно
завишен. Счита същия за недоказан. Алтернативно, ако се приеме, че исковата претенция е
основателна и доказана, то моли да се присъди обезщетение в размер, по-нисък от
претендирания. Възразява относно присъждането на разноски, включително сумата за
адвокатски хонорар. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, респективно и за сумата от 4200 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляваща
обезщетение равняващо се на заплатено адвокатско възнграждение в наказателното
производство; както и притезанието за обезщетяване на претърпените имуществени вреди
в размер на на 966,13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи - заплатена
законна лихва върху сумата от 2000 лв., внесена като парична гаранция в производството по
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за периода от 19.05.2016 г. до
20.02.2021 г.,
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
материални предпоставки: 1) че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2) че наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда; 3) че е претърпял твърдените неимуществени и имуществени вреди,
както и какъв е размерът на тези вреди и 4) наличието на причинно следствена връзка между
незаконните действия на правозащитния орган и неблагоприятните последици /вредите/.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно
от длъжностните лица - чл. 4 от ЗОДОВ.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
фактите и обстоятелствата, които водят до основателност на въведените правоизключващи
възражения.
Исковата молба следва да бъде оставена без движение, като ищецът следва да уточни
претенцията си за законна лихва върху главницата за неимуществени вреди от 05.02.2021 г.,
3
до окончателното плащане на сумата.
Претенцията за заплащане на законна мораторна лихва от подаване на исковата
молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има
самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата
вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2
ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я
разгледа. В този смисъл - Определение № 869 от 2.11.2023 г. по к. ч. т. д. № 1360/2023 г. на
ВКС, Т.О. Претенцията за мораторна лихва в законен размер по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
самостоятелен иск, макар и акцесорен, и като такъв следва да бъде индивидуализиран по
период, предхождащ завеждането на исковата молба, т.е. в конкретния случай от твърдяната
дата на влизане в сила на присъдата до предявяването на иска, доколкото не недопустимо да
се гледа искова претенция индивидуализирана по период, т.е. с крайна дата, която не
предхожда завеждането на исковата молба.
Ищецът следва да уточни претенцията си за имуществени вреди в размер на 966,13
лв., посочена едновременно като 1) обезщетение за пропуснати ползи и 2) заплатена законна
лихва върху сумата от 2000 лв., внесена като парична гаранция в производството по
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за периода от 19.05.2016 г. до
20.02.2021 г. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се
претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на
правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на
спорното правоотношение. Ищецът следва да уточни дали претендира обезщетение за
пропуснати ползи или е налице претенция за мораторна лихва за забава.
3. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че срещу
ищеца В. А. Ц. с постановление на СРП е образувано ДП № 63/2015 г. по описа на 08 РУ-
СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по описа на Софийска районна прокуратура; че на 13.04.2016
г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК; че било образувано НОХД № 1096/2017 г. по описа
на СРС, по което е постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, която е
влязла в сила след потвърждаването й от Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав,
където било образувано ВНОХД № 44/2021 г.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.
Съдът счита, че следва да се допусне изслушването на гласни доказателствени
средства, като допуска на ищеца един свидетел в режим на довеждане за установяване на
твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за наличието и размера на
претърпените неимуществени вреди.
Доказателственото искане по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено.
4
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да отстрани констатираната в
мотивната част на настоящето определение нередовност в исковата молба, т.е. свързаните с
претенцията за заплащане на 1) претенцията си за законна лихва върху главницата за
неимуществени вреди от 05.02.2021 г., до окончателното плащане на сумата; 2)
претенцията си за имуществени вреди в размер на 966,13 лв., посочена едновременно като
обезщетение за пропуснати ползи и заплатена законна лихва върху сумата от 2000 лв.,
внесена като парична гаранция в производството по незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за периода от 19.05.2016 г. до 20.02.2021 г. При неизпълнение на указанията
в срок исковата молба в тази част ще бъде върната, арг. чл. 129, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.06.2025 г. от 10:00 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един
свидетел на ищеца при режим на довеждане, като УКАЗВА на ищеца да осигури
присъствието му за съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ като краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени
средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за разпит на втори свидетел,
тъй като не е необходимо за установяването на релевантните за предмета на доказване
факти.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване от Софийски районен съд, Наказателно отделение,
5
НОХД № 13467/2016 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, НОХД № 1096/2017 г. по описа на
СРС, НО, 1 състав, ВНОХД № 44/2021 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, НЧД № 8429/2016
г. по описа на СРС, НО, 122 състав и ВНЧД № 2320/2016 г. на СГС, НО, 9 въззивен състав,
като в писмото изрично се укаже датата на насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6