Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 113
12.11.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1003 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и следващите
от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №17334/19.04.2019г., подадена
от Б.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Пламен Борисов – АК Перник,
срещу Решение №700 от 28.03.2019г. по гр.д. №5789/2018г. по описа на Районен
съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил
иск с правно основание чл. 127а от СК, предявен от Б.И.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу К.Д.Т., ЕГН **********,***,
офис 5, за заместване съгласието на майката за пътуване на детето К.Б.Т., ЕГН **********,
извън територията на Република България, придружавано от бащата до Испания,
Университетски болничен комплекс на Албасете, колкото пъти е необходимо за
извършване на медицински изследвания, операция и следоперативно лечение за
период от 6 /шест/ месеца, неопределен във времето и последващо наблюдение,
периодични прегледи и консултации, като пребивава по време на престоя си в
болницата на адрес: ул. „Кристобал Перес Пастор“ № 108, ет. 4 Д, гр. Албасете
п.к. 02004, Испания, провинция Кастиля – Ла Манча, и в жилището на своя дядо по
бащина линия.
Осъден е Б.И.Т., ЕГН **********, да
заплати на К.Д.Т., ЕГН **********, сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева,
представляваща направени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон, както
и че съдът не е изследвал в достатъчна степен най-добрия интерес на детето.
Посочва се, че експертизата, изготвена
и приета в първоинстанционното производство е непълна и не отговаря на спорните
по делото въпроси и най-вече на тези, дали операцията е належаща и може ли да
бъде извършена в България.
Твърди се, че първоинстанционният съд
се позовава на личните отношения между родителите, което не е предмет на спора
по настоящото дело.
Посочва се, че майката на детето
категорично отказва да преговаря относно това къде да бъде оперирано детето и
се противопоставя на това операцията да бъде извършена в Испания, без да посочи
основателни аргументи.
Излагат се обстойни доводи за необходимостта
операцията да бъде извършена във възможно най-кратък срок и именно в Испания,
тъй като това е в най-добър интерес на детето, като изрично се подчертава
обстоятелството, че там операцията и болничният престой са напълно безплатни.
На следващо място се развиват подробни съображения
относно това, че решението на първоинстанционния съд е в пълно противоречие с
международните стандарти за закрила на детето.
Подчертава се, че ищецът желае да
отведе детето единствено до Испания и то за периода на операцията, която детето
следва да претърпи.
Иска се от съда да отмени обжалваното
решение изцяло и вместо него да постанови друго, с което да разреши на бащата Б.Т.
да пътува до Испания с малолетното си дете за извършване на спешна операция за
периода на операцията и за следболничното лечение, ако такава е препоръката на
лекарите в Университетската болница в Албасете, Испания. Моли се за спешно и
бързо разглеждане на делото, предвид спешността на операцията и препоръката на
лекарите да се извърши възможно най-скоро. Иска се да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението. Претендират се разноски. Не са
ангажирани доказателства и не са направени нови доказателствени искания в
настоящото производство от страна на въззивника.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. К.Я. – пълномощник на ответницата К.Д.Т., с който
същата се оспорва като необоснована, а първоинстанционното решение се счита за правилно
и законосъобразно. Твърди се, че след постановяване на първоинстанционния
съдебен акт е извършена операция на детето в България, в болница „Пирогов“, която
е била успешна, протекла е без усложнения, детето е изписано на 28.06.2019г. в
добро общо състояние. С оглед на това новонастъпило обстоятелство се твърди,
че въззивната жалба се явява
безпредметна. Представена е Епикриза №146 на К.Б.Т. и се иска от съда да я
приеме като писмено доказателство. Иска се от съда да потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
При проверката, извършена по реда на
чл.267, ал.1 от ГПК, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното решение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивникът Б.Т., не се явява, не
се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна К.Д.Т., се явява
лично и с адв. Янев, оспорва въззивната жалба.
ДСП Бургас не изпраща представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 127а от СК.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Б.Т. срещу К.Т., пред Районен съд
Пазарджик, с която се претендира от съда да постанови решение, с което да
разреши малолетното дете К.Б.Т. да напуска територията на Република България с
баща си Б.Т., да пътува до Испания колкото пъти е необходимо за извършване на
необходимите медицинска интервенция /операция/ и последващо наблюдение,
периодични прегледи и консултация, като пребивават колкото време е необходимо
на адрес „Кристобал Перес Пастор“ №108, ет.4 Д, гр. Албасете п.к.02004,
Испания, провинция Кастиля – Ла Манча. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че между
страните е налице висящ бракоразводен процес, като от брака си имат дете – К. Т.,
роден на ***г. Посочва се, че детето е родено с малформация тежка форма на
хипоспадия, която изисква специфични грижи, внимание и лечение. През 2016г.
семейството заминало за Испания, като заживяло в дома на бащата на ищеца, с цел
извършване на операция. Детето било регистрирано на адрес в Испания, а
ответницата отказала да се регистрира. Детето било оперирано на 23.11.2016г.
При извършен контролен преглед на 22.02.2017г. се установило, че за
окончателното коригиране на малформацията е необходима втора операция, като
ответницата присъствала на този преглед и дала съгласие лечението на детето да
продължи в Испания, както и последващата операция да бъде извършена там.
Посочва се, че ответницата се прибрала в България и отказала да замине повече
за Испания, заедно с детето и поради това детето пропуснало насроченият за
17.05.2017г. преглед. Ответницата отказала детето да замине с баща си за
Испания. Твърди се, че до момента на депозиране на исковата молба ответницата
отказвала да пусне детето с баща си, а в случай, че не се извърши втората
операция, това би могло да доведе до неблагоприятни последици за здравословното
състояние на К. Т..
В законоустановения срок е подаден отговор
на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. На първо място е
направено възражение за местна неподсъдност на спора, тъй като настоящият адрес
на детето е в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.98, вх.3, ет.6, ап.50, като
смяната на адреса на детето станала преди подаване на исковата молба. По
същество се излагат твърдения, че втората операция на детето е абсолютно
наложителна, но не е необходимо да бъде извършена в Испания, тъй като и в България
има лечебни заведения, където би могла да се извърши. Твърди се, че ответницата
е проучила възможностите за извършване на операцията в България, дори била
насрочена дата, но ищецът категорично се противопоставил. Изложени са подробни
съображения и се претендира отхвърляне на иска. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
С Определение №1496/04.06.2018г.,
постановено по гр.д.№4827/2017г. по описа на Районен съд Пазарджик, е
прекратено производството и делото е изпратено на Районен съд Бургас по
подсъдност.
С Разпореждане №15349/08.08.2018г.,
постановено по гр.д. №5789/2018г. по описа на Районен съд Бургас, е указано на
ищеца да конкретизира искането си, като посочи в какво се състои то,
конкретните дати или времеви период на пътуване до Испания и продължителността
на периодите.
С молба от 31.08.2018г. ищецът е уточнил,
че иска разрешение, малолетното дете К. Т. да може да напуска територията на
Република България с баща си Б.Т., да пътува до Испания не по-късно от
25.09.2018г. за преглед в Университетски комплекс Албасете, насрочен за
28.09.2018г., както и да се разреши детето да пътува с баща си колкото пъти е
необходимо за извършване на медицински изследвания, операция и следоперативно
лечение за период от 6 месеца, считано от 25.09.2018г. до 25.03.2019г. и
последващо наблюдение, периодични прегледи и консултации, като пребивават по
време на престоя си в болница, както и на адрес: ул. „Кристобал Перес Пастор“
№108, ет.4 Д, гр. Албасете, п.к.02004, Испания, провинция Кастиля – Ла Манча,
жилището на бащата на Б.Т..
В производството пред първата инстанция са
ангажирани множество писмени доказателства, голяма част, от които неотносими
към настоящия спор, тъй като касаят личните отношения между страните по делото,
поради което съдът не дължи тяхното обсъждане.
Представени са много медицински документи,
установяващи здравословното състояние на детето.
По делото са изготвени социални доклади от
ДСП Бургас и ДСП Пазарджик.
Депозирано е експертно становище от д-р
Васил Ангелинов Попов, уролог, Отделение по детска урология „Пирогов“, в което
е описано подробно здравословното състояние на детето, провежданото до момента
лечение, както и възможностите за извършване на втора операция. Посочено е, че
втората операция може да се извърши в България, като всички видове хирургично
лечение на хипоспадия и нуждата от евентуални следоперативни хирургични
корекции се извършват в пълния им обем в сертифицирани центрове с най-високо
ниво на компетентност в България. Вещото лице посочва още, че такива операции
се извършват в пълния им обем в отделение по детска урология на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, като всички български граждани до 18г. могат да се лекуват
свободно и са освободени от всякакъв вид такси и плащане на консумативи. Детето
може да бъде лекувано напълно безплатно в български клиники, сертифицирани за
извършване на такъв вид дейност, в частност отделение по детска урология към
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В съдебно заседание вещото лице е дало подробни
уточнения.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Д.Т.Г.и Т.Х.П. От показанията на свидетеля Г. се установяват обстоятелства,
касаещи личните отношения между страните, както и отношението на бащата към
детето. Свидетелят твърди още, че от страните научил, че операцията в България
би струвала между 6000 лв. и 8000 лв. Заявява, че майката не е присъствала на
първата операция на детето в Испания, защото отказала да бъде хоспитализирана,
а детето било придружено от бащата, който полагал и всички необходими грижи за
следоперативното му възстановяване.
Според свидетелката Петрова първата
операция в Испания е била неуспешна и затова се налагала втора. Излага
твърдения относно състоянието на детето след срещите с баща му, както и за грижите,
които се полагат за К. от страна на майката и нейните родители.
Като доказателство пред въззивната
инстанция е приета Епикриза КП №146
оперативни процедури при вродени заболявания на пикочо-половата система,
Диагноза МКБ 10 Q54.2 хипоспадия,
пеноскротална, видно от която след постановяване на първоинстанционното
решение, на детето е извършена успешна операция в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и на
28.06.2019г. К. Т. е изписан в общо добро здравословно състояние.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните са безспорни следните
обстоятелства: детето К. Т., родено от брака им, е родено с малоформация –
тежка форма на хипоспадия. Било е консултирано от лекари и е претърпяло
медицинска интервенция /операция/ в болница в Албасете, Испания на 23.11.2016
г.; след извършената операция в Испания, детето К. се нуждае от допълнителна
медицинска интервенция /коригираща/ за пълното отстраняване на вродената
малоформация. За установяване на тези обстоятелства по делото са ангажирани
множество писмени доказателства – медицински документи.
Спорът между страните се свежда до това
къде да бъде извършена коригиращата медицинска интервенция – в България или в
Испания, като по този въпрос е невъзможно да бъде постигнато съгласие между тях.
Първоинстанционният съд е приел, че с
оглед интересите на детето операцията следва да се извърши в България, тъй като
предлаганите тук медицински услуги са аналогични по обем и качество на тези,
предлагани в Испания, но в по-добър интерес на детето е да ги получи в
България, като запази връзката с двамата си родители и социалния си кръг. С
тези съображения е отхвърлено искането за даване разрешение за заместване
съгласието на майката, детето да пътува с баща си до Испания за извършване на
операция.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното
решение е правилно, постановено при изяснена фактическата обстановка, след
установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразно
събраните по делото доказателства и приложимия закон. Бургаският окръжен съд
споделя окончателните правни изводи на първата инстанция за неоснователност на
исковата претенция. Първата инстанция е събрала необходимите, допустими и
относими доказателства, ангажирани от страните, като обжалваното решение е
постановено след анализ на доказателствения материал и в съответствие с
приложимите законови разпоредби.
Съгласно задължителната съдебна практика
на ВКС, обективирана в ТР 1/2016г. от 03.07.2017г. на ОСГК на ВКС, изискването
за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период
от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем
(напр. държавите членки
на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен
период от време, но също до определени държави. Възможните ограничения, при
които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в
чужбина без съгласието на единия
родител, са само
гарантиращите опазването на
най-добрия интерес на детето,
а това не
може да стане,
ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството.
Районният съд, при постановяване на акта
си се е съобразил изцяло със задължителните указания, дадени в ТР 1/2016г. от
03.07.2017г. на ОСГК на ВКС, като е взел предвид обстоятелството, че
заместващото съгласие се иска единствено във връзка с операцията и
следоперативното възстановяване, преценил е, въз основа на събраните
доказателства, че медицинската интервенция може да бъде успешно извършена в
България и поради това е отхвърлил искането за заместващо съгласие.
Следва да се отбележи, че с въззивната
жалба е поискано заместващото съгласие
да бъде дадено във връзка с необходимостта от извършване на спешна операция,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по това искане. Настоящият
състав споделя изцяло възприетото от първоинстанционния съд, като следва да
вземе предвид и представената пред въззивната инстанция епикриза, от която се
установява, че детето е оперирано успешно в България, изписано е в добро
здравословно състояние, без усложнения. Операцията е извършена след
постановяване на първоинстанционния съдебен акт и с извършването ѝ спорът
между страните къде точно да се извърши се явява безпредметен.
Направеното с молба от 09.09.2019г. /датата
на която е било насрочено първото заседание пред въззивния съд/, от бащата Б.Т.,
заявление, че предвид извършване на операцията, заради която е искано
разрешението, следва съдът да постанови решение, с което да разреши на детето
да пътува с баща си във времето за лични контакти на територията на държави от
ЕС и е посочено това като още едно основание, заедно с вече отпадналото такова
по причина на насрещната страна, не е прието от въззивния съд, тъй като
представлява изменение на иска и като такова е преклудирано, на основание чл.
214 от ГПК. Поради това по него въззивният съд не дължи произнасяне.
Районният съд е достигнал до
законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав, поради
което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна К.Д.Т..
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени от
въззиваемата страна пред въззивната инстанция са в размер на 2000 лв. –
адвокатски хонорар. В договора е отразено, че възнаграждението е заплатено, но
не е посочен начин на плащане. Съгласно ТР №6/2012г., съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай не
са представени доказателства за заплащане на договорената сума по банков път,
нито е отразено в договора, че възнаграждението е заплатено в брой. Поради това
претендираното възнаграждение от 2000 лв., не следва да се присъжда в полза на
въззиваемата страна.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №700 от 28.03.2019г.,
постановено по гр. дело №5789/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.