№ 1004
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Д.Д
при участието на секретаря Д.П
като разгледа докладваното от С.Д.Д Гражданско дело № 20211110157442 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма срещу СВ. Г.
П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32034/2021г. на СРС, 40
състав, а именно: 1 051,80 BGN /хиляда петдесет и един лева и 80 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г.
до изплащане на вземането, 168,31 BGN /сто шестдесет и осем лева и 31
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до 28.04.2021г., 32,12 BGN /тридесет и два
лева и 12 стотинки/, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.07.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от
07.06.2021г. до изплащане на вземането, и 5,12 BGN /пет лева и 12 стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.08.2018г. до 28.04.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното
предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил до процесния имот, находящ се в гр. София, адрес, източен
апартамент, аб. № 36228, топлинна енергия на претендираната стойност,
която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както
и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок (тъй като е постъпил в ел. поща на СРС на 04.12.2021г.), с който оспорва
предявените искове. Поддържа, че всички радиатори в имота са демонтирани,
поради което не се ползва топлинна енергия в него. Евентуално прави
възражение за погасяване на вземанията по давност или чрез извършено
плащане. Оспорва и иска за лихва за забава, като твърди, че сметките не са
публикувани на интернет страницата на дружеството.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – фирма ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и същото се установява от представения
протокол за съдебна делба от 23.05.1986г., че ответникът е собственик на
процесния имот, представляващ жилище на втория етаж от източната страна
на жилищна сграда с адрес: адрес ******. От изслушаното и прието
заключение по СТЕ се установява, че сградата, в която се намира имотът, е
топлоснабдена. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР №
2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Следва да се имат предвид, че в
случая е налице и изричен договор между страните за продажба на топлинна
енергия – л. 22-23.
С оглед изложеното, ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна
енергия и дължи заплащане на цената на потребената енергия.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира,
тъй като я намира за обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в имота на ответника не е имало отоплителни тела, а само
един водомер за топла вода. Посочено е, че за сезон 2017/2018г. и сезон
2019/2020г. топлата вода за битово горещо водоснабдяване е начислявана по
реален отчет, а за сезон 2018/2019г. е начислявана на база брой потребители
/1 лице/ по 140л/ден съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007г. поради
неосигурен достъп. Също така е начислявана и топлинна енергия, отдадена за
сградната инсталация, изчислявана по формулата от т. 6.1.1. от приложението
към наредбата. Топлинна енергия за отопление не е начислявана. Стойността
2
на общото количество потребена топлоенергия /за БГВ и сградна инсталация/
за процесния период възлиза на 1123,51лв.
При изслушването си в открито съдебно заседание, вещото лице по СТЕ
потвърди, че за сезони 2017/2018г. и 2019/2020г. са извършени реални отчети
на средствата за измерване и е отчетено потребление на топла вода. Но
понеже за сезон 2018/2019г. поради неосигурен достъп е начислено
количество на база, което надвишава реалния отчет за 2020г., е приспаднато
реално потребеното количество за 2019/2020г. и бъдещото потребление също
ще бъде приспадано, докато не се стигне до изравняване с количеството,
начислено за 2018/2019г.
Съдът намира, че експертното заключение дава обоснован отговор на
поставените задачи и съответства на останалите доказателства по делото.
Видно от представения от третото лице – помагач протокол /л. 82/, на
30.04.2019г. е поставено съобщение, че ще се извърши отчет в сградата с
първа дата 11.05.2019г. и втора дата 17.05.2019г. На тези дати е извършено
посещение на адреса за отчет на средствата за измерване, но за процесния
имот / ап. 4/ не е осигурен достъп, като това е удостоверено с подписите на
служител на „Техем“ и на представител на етажната собственост. Съгласно
чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-336/2007г., всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си
на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.
139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода
и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към
тях. Същото задължение потребителят има и в чл. 12 от ОУ. Съгласно чл. 69,
ал. 2, т. 2 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. В
случая приложение намира именно последната хипотеза, поради
неосигурения достъп за сезон 2018/2019г. С оглед на това, правилно за този
сезон количеството потребена топла вода е изчислено на база в съответствие с
изискванията по Наредбата.
Съгласно правилата на ЗЕ потребителите в сгради – етажна
собственост, дължат и стойност на топлинна енергия, отдадена за сградната
инсталация, като с Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела
С-708/17 и С-725/17 е прието, че допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент и такава, която предвижда, че
в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Ето
защо, правилно на ответника е начислявана и топлинна енергия за сградна
3
инсталация, като количеството е разпределяно съобразно отопляемия обем на
имота от 203 куб. м.
По изложените съображения, съдът приема, че посочените от вещото
лице по СТЕ количество и стойност на потребено количество топлинна
енергия за БГВ и сградна инсталация съответства на заложените нормативни
правила. Общият размер на потребеното количество топлоенергия за
процесния период възлиза на 1123,51лв.
Възражението на ответника, че в имота не се ползва топлинна енергия
поради демонтиране на радиаторите, е неоснователно, тъй като по делото е
установено, че топлинна енергия за отопление не е начислявана, а само за
БГВ и сградна инсталация, поради което демонтирането на радиаторите е
ирелевантно.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията за
периода м.05.2017г.-07.06.2018г. по давност. Задълженията за заплащане
цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се
погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и
откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 07.06.2021г. Ето защо, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 07.06.2018г., са погасени по давност.
За процесния период в отношенията между страните са приложими
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., а не тези от
2014г., както неправилно твърди ответникът. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за
плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му
задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността
за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се
явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017г.-м.03.2018г.,
тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 07.06.2018г. Техният размер
съобразно СТЕ възлиза на сумата от 126,33лв. В тази сума не е включена
пропорционална част от изравнителната сметка за доплащане за сезон
2017/2018г., която е в общ размер от 49,84лв., тъй като според настоящия
съдебен състав след края на отоплителния сезон при наличие на задължение
за доплащане възниква ново вземане в полза на топлофикационното
дружество, което има отделен и самостоятелен падеж съобразно общите
условия.
Ответникът прави и възражение за погасяване на вземанията чрез
извършено плащане. Съобразно експертното заключение по ССчЕ, което
4
съдът кредитира, се установява, че ответникът е извършил частично плащане
в размер от 100лв. по общата фактура от 31.07.2018г., което е съобразено от
ищцовото дружество, и частично плащане от 2,40лв. по общата фактура от
31.07.2019г., като това плащане също е отчетено. Също така е налице
приспадане на сумата от 36,02лв. поради корекция в цената на
топлоенергията. С извършеното на 15.08.2018г. плащане в общ размер от
142,13лв. само 2,40лв. са погасили задължения за процесния период, като
видно от таблицата на стр. 3 от заключението остатъкът е послужил за
погасяване на задължения за топлинна енергия /включително изравнителна
сметка с обща фактура/ за предходен период и цена на дялово разпределение
за периода м.08.2017г.-м.06.2018г., който също е извън процесния. Следва да
се има предвид, че ответникът не е посочил точно кои задължения погасява с
това плащане, поради което дружеството правилно е приложило правилото на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД и е погасило най-старите. Видно от представената разписка
на л. 51 и от експертното заключение, с извършеното на 11.08.2021г. плащане
на сумата от 22,36лв. също са погасени задължения извън процесния период,
а именно такива за м.05.2020г.-м.02.2021г. С оглед на това, тази сума също не
е послужила за погасяване на процесните задължения. От това следва, че
възражението на ответника за погасяване на вземанията чрез плащане е
неоснователно.
Твърдението на ответника, че след като при извършеното плащане на
11.08.2021г. не излизали други задължения, същият нямал такива към
ищцовото дружество, е несъстоятелно. По никакъв начин от представената
разписка не може да се установи, че с извършеното на 11.08.2021г. плащане
ответникът е погасил всички свои задължения и повече няма такива към
дружеството, доколкото същата не удостоверява такива обстоятелства, а
единствено, че е платена сума от 22,36лв. и как същата е отнесена. По делото
няма данни и че ответникът е заявил, че иска да погаси всички свои
задължения, а не само тези, които изрично са посочени в разписката. В тази
връзка неоснователно се явява и възражението, направено за пръв път с
писмените бележки, че не дължи сумите поради това, че не знаел за тях и това
противоречало на добрите нрави. Дори да се приеме, че при осчетоводяване
на вземането като „съдебно“ същото вече не е видимо за потребителя при
плащане чрез системи за разплащане като EasyPay, FastPay и др. под.,
процесните вземания са станали „съдебни“ с момента на подаване на
заявлението на 07.06.2021г. Същите обаче се отнасят за периода м.05.2017г.-
м.04.2020г. и тяхната изискуемост е настъпила много по-рано. Тоест, при
проявена елементарна добросъвестност от страна на ответника, същият е
разполагал с достатъчно време и възможност да узнае и съответно заплати
задълженията си. Същият не може да извлича благоприятни последици от
собственото си недобросъвестно поведение.
Съдът намира, че доколкото ССчЕ отразява извършените счетоводни
операции, включително плащания и приспадане на суми от корекции в цената
на топлоенергията, посочената в нея дължима стойност на топлинна енергия,
която съответства и на претендираната от ищеца с исковата молба, следва да
бъде приета за релевантна. От нея – 1051,80лв., следва да бъдат приспаднати
5
погасените по давност вземания в общ размер от 126,33лв. и остава дължим
остатък от 925,47лв. Именно до този размер следва да бъде уважен искът за
главница за топлинна енергия и отхвърлен за разликата до пълния предявен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказва да е погасил
необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа,
поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи законна лихва за забава. Както бе посочено по-горе, в случая са
приложими общите условия от 2016г., които уреждат ясно моментът на
настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/, а не тези от 2014г., при които
падежът беше свързан с публикуване на фактурите в интернет. С оглед на
това, направеното възражение за недължимост на мораторна лихва на това
основание не следва да бъде уважавано. На основание чл. 162 ГПК съдът, с
помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия от 925,47лв., отнасяща се за вземанията за
периода м.04.2018г.-м.04.2020г., възлиза на сумата от 148,09лв. за периода
15.09.2018г.-28.04.2021г.
С оглед изложеното, искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия следва да бъде уважен до размер на сумата от 148,09лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 168,31лв.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на
продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните
собственици, на което е взето решение за сключване на договор за
извършване на услугата дялово разпределение с трето лице-помагач/л. 26-27/,
като на това общо събрание е взел участие и ответникът. Въз основа на
решението, е сключен договор с дружеството за извършване на услугата /л.
24-25/. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното
заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и
към процесния период, с оглед на което е неоснователно възражението на
ответника, че договорът бил изтекъл, доколкото същият очевидно е
продължен с конклудентни действия, като няма данни за промяна на лицето,
което извършва услугата. С оглед на това, ответникът дължи на продавача -
ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената
на тази услуга, която за претендирания период м.07.2018г.-м.04.2020г.
възлиза на претендираната сума от 32,12лв. Това вземане не е погасено по
давност, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава,
чийто размер възлиза на 5,12лв. за периода 31.08.2018г.-28.04.2021г. Ето
6
защо, този иск също следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
25,15лв. за държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му
определя 50,00лв. юрк. възнаграждение. От общия им размер – 75,15лв.,
съразмерно следва да му се присъдят 66,39лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 100лв. за платено адв.
възнаграждение, от които съразмерно следва да му се присъдят 10,66лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на
74,85лв. за държавна такса, 500лв. за експертизи и претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на
100лв. От общия им размер – 674,85лв., съразмерно следва да му се присъдят
596,19лв.
В исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на
500лв. за платено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на
отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят 58,28лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от фирма ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. адрес срещу СВ. Г. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, адрес, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 32034/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 925,47лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.04.2018г.-30.04.2020г. до имот с адрес: гр. София, адрес, източен
апартамент, аб. № 36228, ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до
изплащане на вземането, 148,09лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 28.04.2021г.,
32,12лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.07.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до
изплащане на вземането, и 5,12лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до
28.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 925,47лв. до пълния предявен от
1051,80лв. и за периода 01.05.2017г.-31.03.2018г. и иска за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
148,09лв. до пълния предявен от 168,31лв.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 СВ. Г. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, адрес, да заплати на фирма ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. адрес сумата от 66,39лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 596,19лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 фирма ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, с адрес, да заплати на СВ. Г. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, адрес, сумата от 10,66лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 58,28лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - трето лице-помагач
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8