Р Е Ш Е Н И Е
№
31.07.2020г.
В.Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, пети състав, на 31.07.2020г. в
публично заседание в състав
Районен съдия: Галя И.а
Секретар П.Павлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №442 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие.
Депозирана е молба от М.А.М. с ЕГН **********
по чл.8 ал.1 от ЗЗДН, срещу С. С.ова Р.-лице,
което се намира във фактическо
съпружеско съжителство с бащата на непълнолетната дъщеря на молителката-П.П.Х.,
на 16г. В молбата и уточняваща молба се излагат
твърдения за извършено физическо и психическо насилие спрямо непълнолетното
дете от страна на С.Р.. В молбата сочи, че на 03.02.2020г. при телефонен
разговор на детето П. с баща й П. И., се намесва С.Р. ,която отправила към
детето П. обидни думи „уличница”, „боклук”, „мърша”, „където те видя, там ти е
гроба” и др. посочени в молбата. Молителката заявява, че при отправяне на тези
думи детето получило сърдечен пристъп и изпитвало страх да излиза от
апартамента, в който живее. Молителката оправя искане съдът да постанови
решение, с което да издаде заповед за защита от домашно насилие, като посочва
конкретни мерки от ЗЗДН. По делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
С определение от 10.06.2020г.
постановено в закрито съдебно заседание, съдът е конституирал като страна в производството непълнолетното
дете П.П.Х., на 16г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител М.А.М..
В съдебно заседание молителката
се явява лично и заявява, че поддържа молбата по чл.8 ал.1 от ЗЗСДН и
изложените в нея обстоятелства, както и че искането й е за налагане на мерки за
защита от домашно насилие по отношение на непълнолетното й дете П., така и по
отношение на молителката.В съдебно заседание се явява и непълнолетната дъщеря
на молителката-П.П.Х., родена на ***г.
Сочената за извършител
на домашното насилие – С. С. Р., редовно
призована, се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител адв.
Й.Х.-упълномощена, като оспорва изложеното от молителката в декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Заявява, че не е отправяла обидни думи към П.Х.-дъщеря на
молителката. Моли съда да отхвърли молбата.
За да постанови своя акт, съдът взе предвид следното:
Предмет на разглеждане по делото е подадена молба по чл. 8
ал.1 от ЗЗСДН от М.А.М. срещу С. С. Р. за извършен спрямо непълнолетната дъщеря
на молителката и спрямо молителката от страна на ответника акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона.
Молбата е подадена във ВТРС на 11.02.2020г.
Съдът намира, че образуваното производство по ЗЗДН е
допустимо по отношение на непълнолетната дъщеря на молителката, тъй като
молбата е подадена срещу лице, посочено в чл.3 т.10 от ЗЗДН- в конкретния
случай срещу лице, с което бащата на детето П. се намира във фактическо
съпружеско съжителство. Соченият в молбата акт на домашно насилие е с дата 03.02.2020г.,
т.е попада в изискуемия от закона едномесечен срок след упражненото насилие за
подаване на молба за защита по ЗЗДН. Производството по чл.8 от ЗЗДН може да
бъде инициирано съгласно чл.8 т.2 от ЗЗДН и по молба на лице, което е в родство
по права линия с пострадалото лице, като в случая производството е по молба на
майката на непълнолетната П.Х. /роднина по права линия от първа степен/. По
отношение на молителката М.А.М. молбата по чл.8 ал.1 от ЗЗДН е процесуално
недопустима доколкото между молителката и лицето, срещу което се търси защита
по ЗЗДН не е налице някоя от връзките/родствени или семейни/, визирани в чл.3
от ЗЗДН.
Молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, в
която е описала твърденията си за упражнено спрямо непълнолетното й дете П. насилие
от страна на С. С. Р..
От изготвения по делото социален доклад от ДСП В.Търново се
установява, че непълнолетното дете П.П.Х. живее заедно с майка си М.А.М., която
полага адекватни грижи за нея. Изложено е, че детето към момента има по-редки
контакти с баща си П. Х. И., но между детето и двамата родители има изградена
емоционална привързаност. В социалния доклад е посочено,че детето П. споделило,че
отношенията й със съжителката на баща й са обтегнати.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
П. Х. И., С. Р. Н. и О. Г. Н. . Свидетелят П. Х. И.-баща на непълнолетната П.Х.,
разпитан каза, че с майката на дъщеря си П. са разделени и той от 2018г. живее
заедно с ответницата С.Р.. Свидетелят заяви, че дъщеря му П. първоначално
живеела при него, но през лятото на 2018г. отишла да живее при майка си.
Свидетелят каза ,че през месец февруари 2020г. се състоял телефонен разговор
между него и дъщеря му П., при който П. поискала да й занесе сешоар, защото
нейния бил изгорял. По време на разговора С.
се намесила, като казала „майка й не може ли да й купи един сешоар, като
е изгорял”. Свидетелят каза, че по време на разговора не са отправяни заплашителни
думи към П. и че не си спомня да е имало обидни думи към нея от страна на С..
Според свидетеля П. не се страхува от С., но не са в добри отношения, като
свидетеля отдава това на ревност от страна на детето. Свидетелят С. Н., приятел
на П., разпитан каза, че на 03.02.2020г. бил в дома на П., около 17.30ч, като П.
се приготвяла да излизат, но сешоарът изгорял и тя не успяла да си изсуши
косата. Потърсила по телефона баща си, за да й донесе сешоар, като разговорът
се провеждал на високоговорител и свидетелят
Н. чул женски глас, който се намесил в разговора и отправил обидни думи
и заплахи към П.-„че ходила да си отваря краката наляво- надясно, да прави
свирки и където я намерила там ще й гроба”. Свидетелят разбрал от П.,че това е
гласът на жената, с която баща й живее. Свидетелят каза, че П. се разстроила от
думите, станало й „гадно” и не излезли същата вечер. Свидетелят Н. заяви, че
през месец юни 2020г. ответницата идвала до жилищния блок, в който живее
молителката с дъщеря си и питала за нея
и дъщеря й, като използвала думата „копеле” за дъщеря й. Входната врата
била затворена и тя си заминала. Свидетелят каза,че ответницата не е блъскала
по вратата.
В хода на производството, по реда на чл.15 от ЗЗДт, беше
проведено изслушване на детето П., в присъствие на социален работник, при което
изслушване детето П. разказа за това,че спрямо нея на 03.02.2020г. са били
отправяни обидни думи от страна на С.Р., като детето заяви, че изпитва страх
това да не развали психиката й.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните изводи:
Съдът, като съобрази изложеното в молбата и декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
молбата за налагане на мярка за защита по отношение на П.Х.- непълнолетното
дете на молителката за основателна, което обуславя нейното уважаване. Домашно
насилие съгл. легалното определение на чл.2 от ЗЗСДН е всеки акт на физическо,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Следва
да се отбележи, че в случай на
упражняване на домашно насилие,
законът в разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН позволява при липсата на
други доказателства, съдът да постанови своя акт дори само въз основа на
декларацията на молителя по чл.9 ал.З ЗЗДН. Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е
частен свидетелстващ документ, но има обвързваща за съда сила за твърдяните в
нея факти и обстоятелства, с оглед
специалната разпоредба на чл.13 ал.3 от ЗЗДН. Тази обвързваща доказателствена
сила може да бъде оборена с допустими по реда на ГПК доказателствени средства,
като тежестта на доказване се носи от сочения за извършител на домашно насилие.
Съдът приема, че в случая става въпрос за акт на психическо и
емоционално насилие спрямо молителката, изразяващо се в отправени по телефона
на 03.02.2020г. обидни думи срещу непълнолетната П., което се установява от
изложеното в декларацията по чл.9 ал.3 от ГПК
и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Н.,
които кореспондират с изложеното в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, поради
което съдът ги кредитира. Ответникът не проведе успешно обратно доказване, с
което да обори твърденията, посочени в декларацията. Свидетелят П. И.-баща на П.,
каза, че не е чул отправяне на обидни думи и заплахи спрямо дъщеря му от страна
на С.Р., при телефонния разговор от 03.02.2020г., но съдът не кредитира
показанията на свидетеля в тази част, предвид неговата възможна
заинтересованост, преценена с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, доколкото
този свидетел е в близки отношения-съпружеско съжителство с ответницата по
делото и е баща на непълнолетната дъщеря на молителката. Самият свидетел при
изслушването си каза ,че е „между чука и наковалнята” при отношенията му между
дъщеря му и жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство.
С оглед изложеното съдът приема, че на посочената от
молителката в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН дата 03.02.2020г. спрямо непълнолетната
й дъщеря П.Х. е осъществен акт на
домашно насилие от страна на ответницата С.Р., като са отправени по телефона
при разговор с непълнолетната обидни думи, които са разтроили непълнолетната П., видно от
показанията на свидетеля Н. и от изявленията на
П.Х..
С оглед фактическите обстоятелства по делото и наличието на
осъществен от ответницата акт на емоционално и психическо насилие срещу непълнолетното
дете П.Х., съдът счита, че следва да наложи мярка за защита по ЗЗДН. Съдът като
съобрази характера на упражненото насилие намира, че в настоящия случай
подходяща се явява мярката по чл.5 т.1 от ЗЗДН, а именно да бъде задължена С. С.ова
Р. да се въздържа от извършването на
домашно насилие спрямо непълнолетната П.Х.-дъщеря на молителката М.М..
Ответникът следва
да бъде осъдена на основание чл.5 ал.З ЗЗДН да внесе по сметка на ВТРС глоба в
размер на 200 лв., която е в минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.5
ал.З ЗЗДН, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Ответникът следва
да бъде осъдена да заплати на основание чл.11 ал.2 от ЗЗСДН държавна такса в
размер на 25 лв., които да бъдат внесени по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв.
за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Молителката не е
направила искане за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Ответницата е
направила искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на производството,
в полза на ответника не следва да бъдат присъждани направените по делото
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мярка за защита срещу домашно насилие по отношение на П.П.Х. с ЕГН **********, с адрес ***-непълнолетна, със съгласието на своята майка и законен
представител М.А.М. с ЕГН ********** чрез задължаване на С. С.ОВА Р.,
ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо П.П.Х. с ЕГН **********-непълнолетна дъщеря на молителката М.А.М..
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА С. С.ОВА Р.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 5 ал.3 от ЗЗСДН да заплати по сметка на
ВТРС глоба в размер на 200 /двеста/ лв., както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист
ОСЪЖДА С. С.ОВА Р., ЕГН **********, с адрес *** на основание
чл. 11 ал.2 от ЗЗСДН да заплати по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 25 лв./двадесет и пет лева/, както и
сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист
Препис от настоящото решение и от заповедта да се връчи на
страните и на РУ гр. В. Търново.
Решението може да се обжалва пред Великотърновски окръжен съд
в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЗАПОВЕД
В.
Търново, 31.07.2020 г.
Великотърновски
районен съд, пети състав, на основание чл.15 ал.2 от Закона за защита срещу
домашното насилие и Решение от 31.07.2020 г., постановено по Гр. дело № 442/
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА:
НАЛАГА мярка за защита срещу домашно насилие по отношение на П.П.Х. с ЕГН **********, с адрес ***-непълнолетна, със съгласието на своята майка и законен
представител М.А.М. с ЕГН ********** чрез задължаване на С. С.ОВА Р.,
ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо П.П.Х. с ЕГН **********-непълнолетна дъщеря на молителката М.А.М..
Настоящата заповед подлежи на незабавно изпълнение.
При неизпълнение на настоящата заповед нарушителят ще бъде
задържан от органите на полицията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: