Р Е Ш Е Н И Е
№ 672
гр.Пловдив, 03.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 8023/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 477138 – F515296/14.11.2019г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД
НАП-Пловдив, с което на „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 200, на основание чл.74, ал.1 от
Закона за счетоводството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 17 743,04 /седемнадесет
хиляди, седемстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/ лева, за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се поддържа, че е налице маловажен случай на административно
нарушение, поради което е следвало наказващия орган, по реда на чл.28 от ЗАНН
да предупреди нарушителя, без да му предлага предвидената в чл.74 за Закона за
счетоводството санкция. В този смисъл
поддържа, че за ГФО за 2018г. са били налице всички документи, като е била
заплатена на 15.05.2019г. и държавна такса, нарушението в следствие бездействие
на пълномощника на дружеството. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. В допълнително писмено становище
сочи, че не е изпълнена процедурата по чл.40 и сл. от ЗАНН, като упълномощеното
от управителя на дружеството лице няма представителна власт да подписва и
получава АУАН, а също и оспореното наказателно постановление. Алтернативно се
предлага размера на наложената санкция да бъда намален до минималния такъв от
200 лева, какъвто е бил наложен на управителя на дружеството. Управителят на
дружеството поддържа жалбата пред съда, като сочи, че санкцията е несправедлива
за дружеството, предвид предприетите действия, включително преди поканата за
съставяне на АУАН, връчването на покана по електронен път е неправилно,
най-голяма вина има пълномощникът на дружеството, като също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ш. оспорва жалбата, сочи че от събраните по делото
материали по безспорен начин се установява нарушението, същото не се оспорва от
жалбоподателя. Поддържа, че е налице 3 месеца закъснение за подаване на ГФО,
което закъснение не е малко и не може да обоснове прилагане на чл.28 от ЗАНН,
както и сочи, че заявлението не е подадено по инициатива на дружеството, а след
изпратена покана от страна на органа по приходите. Посочва, че доводите на
жалбоподателя са ирелевантни, доколкото в случая се ангажира безвиновна
обективна отговорност на юридическо лице, както и че санкцията е наложена в
минималния размер от 0,1 %. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по реда на
чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 02.12.2019г. видно от оформената
разписка към самото наказателно постановление, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез ТД НАП – Пловдив на 09.12.2019г., съгласно отразеното пощенско
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК:********* било търговец
по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2018г., видно от
подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№
1600И0713421/07.03.2019г. и приложен към нея годишен отчет за дейността.
Жалбоподателят „ТЕТА“ ЕООД не публикувал годишен финансов отчет на
същото дружество за 2018г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до
30 юни на следващата година, а именно – до 01.07.2019г. /30.06.2019г. бил
неприсъствен ден/.
За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 21.08.2019г. с
писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП –
Пловдив с писмо изх.№ 12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП
с вх.№ 04-01-1768/05.09.2019г..
С оглед на горното, на 10.10.2019г. свидетелят М.Т.М., в качеството и на
*** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F515296 срещу „ТЕТА“ ЕООД за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Последният АУАН бил съставен в
присъствието на пълномощник на дружеството, който го подписала. Въз основа на
последния акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели М.Т.М. и В.П.Т., които помнят случая и описват извършената проверка и сторените при
същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира
показанията на свидетелите М. и Т. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява и от показанията
на свидетеля А. Я. Ш., който също сочи, че като пълномощник на дружеството е
пропуснал да изпрати по електронен път очета на дружеството, макар да е
получил, макар да е имало платена такса и протокол, последният бил публикуван в периода август – септември
2019г.. Показанията на свидетеля Ш. се преценяват от съда като изцяло
кореспондиращи с тези на свидетелите М.
и Т., поради което съдът също дава вяра на посочените свидетелски показания.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0713421/07.03.2019г.,
от която се установява, че дружеството е извършвало дейност през 2018г., както
и от справка от публично достъпния търговски регистър, от която е видно, че годишния
финансов отчет на същото дружество за 2018г. бил публикуван на 30.09.2019г..
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-610
от 03.07.2018г. на министъра на финансите – от която се установява материалната
компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, в качеството
и на *** *** в ТД НАП - Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ТЕТА“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.„Пещерско
шосе“ № 200 е нарушило разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството
– за това, че на 02.07.2019г., в гр.Пловдив, в качеството си търговец по
смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството, не публикувало годишен финансов отчет на същото дружество за
2018г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата
година, а именно – до 01.07.2019г. /30.06.2019г. бил неприсъствен ден/.
Установено е, а и не оспорва от страните, че „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК:********* е
търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. Ето защо и за същото е налице задължението на чл.38, ал.1, т.1
от Закона за счетоводството за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Съдът намери за
неоснователно възражението, че не е изпълнена процедурата по чл.40 и сл. от ЗАНН, като упълномощеното от управителя на дружеството лице няма представителна
власт да подписва и получава АУАН, а също и оспореното наказателно
постановление. По делото се установява, че пълномощникът на дружеството - А. Я.
Ш., присъствал при съставяне на АУАН и подписал последния, има пълномощно от
управителя на дружеството, съгласно което може да представлява последното пред
Национална агенция по приходите и поделенията и, като взема самостоятелни
решения, подписва и получава всички необходими документи. Ето защо упълномощеното лице разполага с представителна власт да представлява дружеството пред Национална агенция по приходите и нейните
поделения, като като следва да се посочи, че ЗАНН не предвижда особени правила относно
същото пълномощно, съответно - прилагат се общите правила, включително –свободата на договаряне, в случая е
съвсем ясно изразена волята на упълномощителя пълномощникът да го представлява Национална
агенция по приходите и нейните поделения, подписвайки всички документи.
Що се отнася до възражението, че връчването на покана по електронен път
е неправилно, то последното становище е основателно, предвид това, че чл.84 от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Съответните разпоредби на чл.178 – чл.182 от НПК не познават фигурата на „електронно съобщение“, ето защо подобен ред на
изпращане на съобщение е неприложим в производството по ЗАНН. Въпреки това и
доколкото дружеството е надлежно представлявано от пълномощник при съставянето
на АУАН, то горното действие по изпращане на електронно съобщение по никакъв
начин не води до ограничаване правото на защита на субекта, посочен като
нарушител, съответно – последното не съставлява съществено процесуално
нарушение.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно
нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика
при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да подлежат на изследване неблагоприятните последици от
деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда да съобрази вече
посочените особености на конкретното деяние, личността на нарушителя и
обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното на първо място се установява, че липсват всякакви
данни да други нарушения, извършени от дружеството жалбоподател.
Също така констатира се, че нарушението е отстранено преди срещу
дружеството да бъде съставен АУАН № F515296 от 10.10.2019г., а именно –
на 30.09.2019г..
Още следва да се отчете, че нарушението е отстранено не само преди срещу
жалбоподателя да бъде съставен АУАН, но и преди дружеството да бъде поканено за
съставяне на такъв. Извод за последното се налага предвид вече посоченото, че
дружеството било поканено да изпрати представител за съставяне на АУАН с
„електронно съобщение“, но чл.84 от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон
няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съответните
разпоредби на чл.178 – чл.182 от НПК не познават фигурата на „електронно
съобщение“, ето защо подобен ред на изпращане на съобщение е неприложим в
производството по ЗАНН. Предвид това липсва и надлежна покана до дружеството в
горния смисъл, ето защо и съдът не може да сподели становището на въззиваемата
страна, че заявлението не е подадено по инициатива на дружеството, а след
изпратена покана от страна на органа по приходите.
На следващо място съдът отчете и обстоятелствата във връзка с
конкретното нарушение, а именно – действително установява се, че таксата за
публикуване на годишен финансов отчет на дружеството за 2018г. е платена още
към 15.05.2019г., поради което липсва основание съдът да не кредитира
посоченото от свидетеля Ш., че се касае за негов неволен пропуск, като
пълномощник на дружеството. Макар последното по никакъв начин да не е свързано
с факта на извършено нарушени и отговорността
на дружеството, то все пак идва да покаже, че се касае за нарушение,
резултат неволен пропуск, а не целенасочена дейност на жалбоподателя, което от
своя страна разкрива една по-ниска степен на обществена опасност на самото
място.
Също така следва да се съобрази, че санкцията в размер на 17 743,04 лева,
макар да е правилно изчислена съгласно нормата на чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството, явно се явява прекомерна предвид характер на конкретното
нарушение и вече описаните обстоятелства по неговото извършване, включително –
причините и подбудите за същото.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана отговорността на
търговеца представлява „маловажен случай“. Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а
само да предупреди нарушителя, че при друго такова нарушение ще бъде ангажирана
отговорността му посредством издаване на наказателно постановление.
Действително обществените отношения, които регулира Закона за счетоводството са
от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
изобщо неприложима за този вид нарушения и може да бъде основание
административнонаказващия орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 477138 – F515296/14.11.2019г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив,
с което на „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 200, на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 17 743,04
/седемнадесет хиляди, седемстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/
лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.