Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 17.06.2020 г. Град С.З..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и седми май Година 2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова,
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН
МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1078 по
описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.
ЕООД против решение № 1711/06.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 3613/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З.., с което са отхвърлени предявените от “В.” ЕООД, искове
за признаване за установено, че С.Н.П., в качеството му на наследник на Н.С. П.,
ЕГН **********, дължи сумата от 121,63лв. – главница, представляваща половината
от общата сума от 243,26 лв. за доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 01.09.2013г. до 01.11.2014г. по партида №208 с адрес: с.П.,
общ.О., 44,07лв. – лихва за забавено плащане, представляваща половината от общо
дължимата сума от 88,14лв. за периода от 01.09.2013г. до 13.12.2017г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
02.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски –
326,00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №113/05.01.2018г. по ч.гр.дело
№53/2018г. по описа на РС гр.С.З... Във въззивната жалба въззивника излага съображения за
неправилност и незоконосъобразност на постановеното
решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се уважи иска. Претендират се разноските
пред двете инстанции.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия. В
съдебно заседнаие, особенния
представител на въззиваемия моли да се остави ВЖ
без уважение и в сила решението на СтРС, като правилно и законосъбразно.
Твърди, че има две основания, че не трябва да се уважава иска – не са
представени доказателства, че въззиваемият е приел
наследството от общият наследодател, и че на осн. на
ТР № 3/2011г. на ВКС, е налице погасителна давност, която съдът не е обсъдил в
своето решение.
Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК
и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно
чл.269, изр.2 ГПК, по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
От приложеното към
настоящото производство ч.гр.дело №53/2018г. по описа на РС-С.З.., е видно, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 243,26лв. - главница, 88,14лв. законна лихва за забава за периода от
01.09.2013г. до 13.12.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със
заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил
заявлението и е издал Заповед за изпълнение №113/05.01.2018г. Заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от
предявяване на настоящите искове.
Не се спори по делото, че за процесния период от 01.09.2013г. до
01.11.2014г., наследодателят на ответника Н.С. П. е имал открита партида № 208
с адрес: с.П., общ. О., при ищцовото дружество за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода.
В представеното копие на Лихвен лист за партида № 208 са описани всички
неплатени квитанции по горепосочената партида до 01.11.2014г., като общият размер на
задължението по тази партида за посочения период е идентичен с претендирания
размер.
По делото са представени квитанции, относими за
процесния период и обективиращи отчетени количества
консумирана вода. Представено е и копие от карнета за отчитането на
количествата консумирана вода, от което е видно, че потребителят или негов
представител е полагал подпис.
От представеното от ищеца копие на Удостоверение за наследници с изх.№ 036/20.09.2018г.
на с.П., общ.О. се установява, че Н.С. П. е починал на 05.09.2005
г. – т.е. преди процесния период, и е оставил за свои наследници ответника – С.Н.П.,
Надежда Маринова Петкова и Ралица Маринова Петкова.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При цялостно и
правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал
до законосъобразни правни изводи, наложили правилното отхвърляне на
иска.
Спорният
по делото въпрос е дали ответника – въззиваем е приел
наследството на своя наследодател. Безспорно е, че наследникът, който е
призован към наследяване, може да се откаже от наследството и той може да
направи това само ако не го е приел. Отказ извършен след като е прието
наследство е недействителен. Отказът от наследство произвежда
действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд, лицето
което се е отказало губи качеството си на наследник. Същевременно, който се е
отказал от наследство, той не е длъжен да плаща задълженията, които тежат върху
последното. В случая въззивникът твърди, че с оглед липсата на вписване на
отказ от наследство в особената книга при районния съд, то наследникът е приел
наследството. Законът обаче не урежда срок за това кога да бъде заявен отказът
от наследство, единственото възражение може да е свързано с извършеното от
наследника мълчаливо приемане. Поради това възраженията в жалбата се
явяват неоснователни. Фактът, че ответникът не е заявил изрично или чрез конклудентни действия, че не желае да приеме наследството е
без значение. В случая, както беше посочено и по-горе, правно релевантно ще
бъде извършването на конклудентни действия от които
може да се направи извод, че ответникът е приел наследството, а не обратно.
В конкретния
случай, особеният представител на въззиваемия е оспорил факта на приемане на
наследството още с отговора на исковата молба. Така кредиторът - ищец е този, който следва да докаже благоприятния за него положителен
факт на приемането на наследството съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако той не може
да стори това, законът му предоставя възможност да поиска по реда
на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН от съда, пред който делото е висящо,
определяне на срок на ответника - наследник на починал длъжник, да
заяви дали приема наследството на починалия длъжник, или се отказва от него. В
настоящия случай, с доклада си по делото по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че
в негова тежест е да установи, че наследникът е приел наследството, както и че не сочи доказателства за това. Това не е
направено, нито е поискано от съда да даде на ответника срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН. Неоснователно е
възражението на въззивника, че съдът служебно следва да даде указания на
ответниците по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, тъй като както беше
посочено по-горе ищецът само в случай, че не може да докаже приемане на
наследството /изрично или с конклудентни действия/
може да поиска от съда да определи такъв срок. Съдът няма правомощия да
преценява, съобразно обстоятелството
дали ищецът ангажира доказателства или не и дали същите са годни и достатъчни
да установят факта на приемане на наследството, дали
да даде срок на ответника наследник на длъжника. Самият ищец следва да прецени ще ангажира ли доказателства
за приемане на наследството, ако счита, че е прието, или
ако счита, че същото не е прието - ще се възползва от правото си
по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН.
Щом искът е
отхвърлен от СтРС на горното основание, правилно при
това положение първоинстанционният съд не е разгледал направеното от особ. представител на ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Тъй като
правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед цената
на иска, в размер на 165,70 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1711/06.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 3613/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2