Решение по дело №2228/2023 на Административен съд - Пловдив

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2003

 

гр. Пловдив,  13.11.2023 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЙОРДАН РУСЕВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА	и с участието
на прокурора	ГИНКА ЛАЗАРОВА	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.адм. дело № 2228 по описа на съда за 2023 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

        Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Решение № 1250/14.07.2023г.  по АНД № 2864/2023г., по описа на Районен съд- Пловдив.

        В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено решението на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се отмени изцяло НП №НП-6/06.04.2023г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 60а, ал.1 Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) на „Електроразпределение Юг” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ.

        В съдебно заседание, касаторът се представлява от юрисконсулт И.К., която поддържа изложените доводи в касационната жалба и моли да бъде отменено решението на ПРС и НП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба се представлява гл. юрисконсулт Н., който моли да се остави без уважение депозираната касационна жалба и да се остави в сила решението на ПРС, с което е потвърдено издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Представя писмени бележки.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

„Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ е допуснало следното нарушение: „Електроразпределение Юг” ЕАД, не е издало в срок до 16.09.2021г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 67338.703.541 по КК.

Съгласно чл. 26, ал. 3 вр. с чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ): „За енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.

В съответствие с чл. 87 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) В.С.Г.-Т., упълномощен представител на П.В.Т.- управител на „МХ ТОП“ ЕООД е подала на 17.08.2021 г. „Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа“.

На 03.11.2021 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило писмо с изх. № 50292 от 03.11.2021 г. за прекратяване на процедурата по присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване, а постройка за допълващо застрояване.

Процесното НП е издадено за нарушение на чл. 26, ал.3 ЗВЕИ във вр, с чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ, като е прието, че като не е издало в срок до 16.09.2021 г. на адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37 становище, с което да определи условията за присъединяване електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 67338.703.541 по КК, на 17.09.2021 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е нарушило чл. 26. ал. 3 от ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ.

Приложено е делото е също Удостоверение № 20 от 02.02.2021г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория за обект „склад за инвентар-едноетажна постройка на допълващо застрояване“, находящ се в УПИ XV-396, отреден „За обществено обслужване“, кв. 100, по плана на кв. „Речица“, гр. Сливен, ПИ с идентификатор 67338.703.541 по КК. В Удостоверението е посочено, че на основание чл. 147а ЗУТ се променя текста от „едноетажна постройка от допълващо застрояване“ на „етажна постройка на основно застрояване“, като промяната е в сила ведно с влизане в сила на Разрешението за строеж - 19.07.2021г.

В хода на производството пред ПРС е допусната и приета СТЕ, която въззивният съд е кредитирал частично относно констатираното от експерта, че строежът е трайно прикрепен към земята, с налични под, ограждащи стени и покрив, поради което може да представлява постройка или сграда по смисъла на ЗУТ.

Относно констатациите на ВЛ, че строежът е постройка на допълващото застояване е посочено, че този извод не може да бъде кредитиран по съображения, че  преценката дали даден обект е строеж на основаното или допълващото застрояване е правна и се основава на установените факти и в този смисъл е от компетенциите на съда.

Относно заключението на ВЛ, че строежът е на допълващото застояване, е посочено от Съда, че тази преценка е направена само въз основа на конструктивните особености на строежа, а  критерият за разграничаване на сградите на основаното застрояване от постройките на допълващото застрояване не е конструктивен, а е функционален, а именно съответствието между предназначението на строежа и предназначението на поземления имот, в който той е изграден.

Районният съд е приел от правна страна, че разграничението между сграда на основното застрояване и постройка на допълващото застрояване не се състои в конструктивните особености на строежа, доколкото и двете представляват строежи, трайно прикрепени към земята, с четири ограждащи стени и покрив, а във функционалното им предназначение и неговото съответствие с предназначението на поземления имот, в който е реализиран строежа.

Според мотивите на решението на ПРС под „сграда“ по смисъла на чл. 24, т.1 ЗЕВИ следва да се разбира сграда на основното застрояване по смисъла на ЗУТ, като от приложното поле на чл. 24, т.1 ЗЕВИ са изключени постройките на допълващото застрояване.

Съобразявайки приложеното удостоверение за въвеждане в експлоатация ПРС е приел, че „склад за инвентар-едноетажна постройка на допълващо застрояване“, находящ се в УПИ XV-396, отреден „За обществено обслужване“, кв. 100, по плана на кв. „Речица“, гр. Сливен, ПИ с идентификатор 67338.703.541 по КК, представлява сграда на основното застрояване.

Според Съда при промяната в предназначението е допусната техническа непрецизност с посочването „постройка от основното застрояване“, като ПРС е приел, че след отразената в удостоверението дата на влизане в сила на промяната (19.07.2021г.) обектът е представлявал „Склад за инвентар- едноетажна сграда на основното застрояване.“ В мотивите на Съда е прието, че удостоверението за въвеждане в експлоатация не подлежи на косвен съдебен контрол и е следвало да бъде съобразено от административния орган, който да приеме, че в имота е налице сграда на основното застрояване по смисъла на ЗУТ, ерго сграда по смисъла на чл. 24 от ЗЕВИ и в срок до 16.09.2021г. да издаде предвижданото в чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ становище.

На следващо място Съдът е приел, че действителният момент на откриване на процесното нарушение и неговият извършител е този, от който в рамките на извършвана проверка КЕВР реално е разполагала с всички необходими документи, които позволяват установяването на фактическите признаци на конкретно вмененото деяние. Видно от приложения по преписката констативен протокол № Е-10 от 12.12.2022г. изисканите документи са постъпили в периода от 16.09.2022г. до 06.12.2022г. АУАН е съставен на 23.01.2023г., поради което шестмесечния срок се явява спазен.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.3 от ЗЕВИ /в приложимата редакция/ за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. За да издаде писмо за прекратяване на процедурата по присъединяване изх. № 50292/03.11.21 г., касаторът е приел, че „МХ ТОП“ ЕООД не отговаря на условията за обект по чл. 24 т.1 от ЗЕВИ/отм./, като дали тази преценка е законосъобразна или не е въпрос на изследване в отделно административно производство- по оспорване на цитираното писмо. Същественото в случая е, че няма как да се издаде становище за условията за присъединяване, в случаите в които е отказано самото присъединяване. Издаването на становище по чл. 26 ал.3 от ЗЕВИ /в приложимата редакция/ изисква задължително позитивна оценка на оператора на съответната електрическа мрежа, че са налице предпоставките за присъединяване към електрическата мрежа, каквото в случая не е налице.

Ето защо следва да се приеме, че не е извършено вмененото на дружеството касатор административно нарушение.  Касационната жалба е основателна и решението на РС Пловдив следва да се отмени като бъде отменено и атакуваното наказателно постановление.

При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и формата на участие на юрисконсулта в същото, съдът намери, че следва да присъди в полза на „Електроразпределение Юг” ЕАД юрисконсултско възнаграждение  за двете инстанции в общ размер на 200 (двеста) лева, по 100 лв. за всяка инстанция.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК СЪДЪТ,

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1250/14.07.2023г. по АНД № 2864/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП-6/06.04.2023г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 60а, ал.1 Закона за енергията от възобновяеми източници на „Електроразпределение Юг” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати в полза на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,  сумата от 200 (двеста) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          2.