№ 3836
гр. София, 13.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110170349 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от З.“, срещу „Р..
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Ищецът e представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Следа да бъде уважено искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на задачите, поставени в исковата молба, тъй като същите са допустими,
относими и необходими за изясняването на предмета на правния спор и установяването на
обстоятелствата и връзките между тях са част от предмета на доказване за които страната
носи доказателствена тежест.
Ответникът е поискал З. да бъде задължен да представи в оригинал част от
доказателствата, представени от ищеца, като съдът намира искането за неоснователно –
посочените документи са заверени „вярно с оригинал“ от адвокат и имат силата на
официално заверени преписи, а освен това представянето им в оригинал би се явило
самоцелно и неотговарящо на възраженията на ответника.
Ответникът е поискал допускането до разпит при режим на довеждане на един
свидетел, който да уточни датата, на която автомобилите са предадени на съответния
наемодател. Съдът счита, че следва да отложи произнасянето по това доказателствено
искане, след като ответникът заяви конкретно на кои дати твърди да е върнал автомобилите
на наемодателите и след това ищецът да заяви дали оспорва тези обстоятелства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.04.2022 г., от
10:15 часа, за която дата и час страните бъдат призовани, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба, при депозит в размер на 250 лева, вносими от ищеца по сметка на
Софийски районен съд, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М., тел. ., която да бъде уведомена да работи по
поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на един свидетел за
установяване на сочените от него обстоятелства за първото открито съдебно заседание по
делото, като ДАВА възможност на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението
да заяви на коя дата твърди автомобилите да са върнати на наемодателите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи по делото в оригинал следните документи: договор за застраховка загуби
вследствие неплащане на лизингови вноски в З.“ - полица ., ведно с одобрение за сключване
на застрахователен договор и добавък № ., Доклад по щета ., договор за застраховка загуби
вследствие неплащане на лизингови вноски в З.“ - полица ., ведно с одобрение за сключване
на застрахователен договор и добавък № ., Доклад по щета ..
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на
решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът– да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на всяка от страните, че страна по делото, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако
същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за
2
връчени.
УКАЗВА на всяка от страните, че страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ от З.“ срещу „Р. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4189,39 лв., представляваща главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ ., както и сумата от 5655,56 лв., представляваща главница по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на исковата молба в съда /08.12.2021 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 02.10.2019 г. между „А., в качеството на лизингодател, и „Р.“
ЕООД, в качеството на лизингополучател, е сключен договор за наем – оперативен лизинг
№ . г. Предмет на договора бил лек автомобил марка „Ш., рама № ., двигател № ., като
стойността на договора била в размер на 21420,00 евро, а сумата била разделена на 60 броя
месечни лизингови вноски. Сочи, че лизингополучателят е заплатил напълно гаранционната
лизингова вноска в размер на три месечни лизингови вноски и четвърта месечна лизингова
вноска за месец февруари 2020 г., след което преустановил погасяването на поетото
задължение. Лизингодателят бил изпратил до ищеца, в качеството му застраховател по
застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ - полица № ., претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че в тази връзка З.“ образувало щета № .,
въз основа на която загубата била определена в размер на 4189,39 лв., която сума била
заплатена на „А. с преводно нареждане от 02.11.2020 г. Твърди, че с оглед факта, че за
периода от спиране на плащането от страна на ответника до връщането на държаната от
него лизингова вещ, лекият автомобил е бил във фактическо държане от лизингополучателя,
то същият дължал сумата в размер на 4189.39 лв., която е била изплатена от ищеца.
Ищецът твърди, че на 05.07.2019 г. между „Е., в качеството на лизингодател, и
ответника, в качеството на лизингополучател, бил сключен договор за наем - оперативен
лизинг № . г. Предмет на договора бил лек автомобил марка „Ш.“ с ДК № ., двигател № DFH
., като стойността на договора била в размер на 28916,40 евро, а сумата била разделена на 60
броя месечни лизингови вноски. Сочи, че лизингополучателят е заплатил напълно
гаранционната лизингова вноска в размер на три месечни лизингови вноски и лизингови
месечни вноски до м.март 2020 г., след което преустановил погасяването на поетото
задължение. Лизингодателят бил изпратил до ищеца, в качеството му застраховател по
застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ - полица № ., претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че в тази връзка З.“ образувало щета № .,
въз основа на която загубата била определена в размер на 5655,56 лв., която сума била
заплатена на „Е. с преводно нареждане от 02.11.2020 г.
3
Ищецът претендира заплатените от него суми, представляващи застрахователно
обезщетение по посочените договори за застраховка съответно в размер на 4189,39 лв. и
5655,56 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземанията, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че е внасял своевременно всички вноски по двата
договора. Счита, че развалянето на договорите от страна на наемодателя е
незаконосъобразно и не е настъпвало, а в случай че са били преведени суми от страна на
застрахователя, това е било сторено без основание. Твърди, че развалянето на договора от
страна на „А. е незаконосъобразно, тъй като не е бил даден достатъчен срок за изпълнение, а
освен това развалянето било в противоречие със Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение. Относно развалянето на договора от втория наемодател ответникът
счита, че с приспадането на внесената тримесечна гаранция по този договор всякакви
незаплатени вноски по договора са били погасени. Твърди, че гаранцията, която е
предоставена във връзка с договорите за наем, се дължи от страна на наемодателя, но не е
възстановена, като е била задържана неправомерно от лизингодателите, поради което прави
възражение за прихващане в случай, че дължи вноски по двата договора с наемодателя.
Оспорва претенцията по размер, тъй като счита, че тя е изчислена некоректно. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира сторени по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Основателността на заявената претенция по чл. 410, ал. 1 КЗ предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните елементи от фактическия
състав: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и третото
застраховано лице – в конкретния случай лизингодател по два договора за наем - оперативен
лизинг, с предмет – застраховане риска от неплащане на лизингови вноски от страна на
лизингополучателя по всеки от двата договора, настъпило застрахователно събитие –
неплащане на лизинговите вноски на падежа от ответника-лизингополучател, в резултат на
което да са причинени вреди на застрахования при ищеца лизингодател и изплащане на
застрахователното обезщетение от ищеца – на третото застраховано лице – лизингодател в
размера на имуществените вреди, нанесени в резултат на застрахователното събитие.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълговете си към „А.“, „Е. или към ищеца.
На основание чл. 153 ГПК безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване е
фактът, че между ответника „Р.“ ЕООД и „А. е бил сключен договор за наем – оперативен
лизинг № . г., както и че между ответника „Р.“ ЕООД и „Е. е бил сключен договор за наем -
оперативен лизинг № . г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5