Р Е Ш
Е Н И Е
№ 786
гр.***, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2031 по описа на БРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, кв. „***“, вх. 1, ет. 2, чрез управителя Д.П., против Наказателно постановление
№ 487182-F493176/03.12.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност,
противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната
процедура. Посочва се, че въпросната Клетка
3, където е било констатирано нарушението се експлоатира от дружеството „***
3“ ООД с ЕИК: ***, а не от жалбоподателя. В тази връзка се посочва, че АНО
неправилно е санкционирал жалбоподателя, а не действителния стопанин на обекта,
като се акцентира, че този пропуск е бил забелязан в производството по издаване
на ЗППАМ, където органите на НАП са привлекли именно „*** 3“ ООД. На следващо
място се посочва, че в конкретния случай приложение следва да намери и
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото е настъпила по-благоприятна
промяна на закона, уреждаща, че при продажбите от автомати на самообслужване
вече бонът се визуализира на дисплея на устройтвото, без за търговеца да
съществува задължение за отпечатване на хартиен документ. В заключение се
изброяват и още редица пороци на санкционния акт, сред които лисата на
посочване на място на извършване на нарушението, несъответствие с целта на
закона и др.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Георги Денборов
– САК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които
допълва и детайлизира. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва
жалбата и пледира за постановяване на съдебен акт на база събраните
доказателства. Акцентира, че действително към момента е настъпила промяна в
относимите правни уредби, която обаче не е била налична към датата на
нарушението. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6, НП е
връчено на управителя на 11.05.2020г., а жалбата е депозирана на 15.05.2020г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.06.2019г. в 10.39 часа Г.Ж. - инспектор
по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство
на обект – автомивка „Джани“, находяща се в гр. ***, ж.к. „***“, паркинг на
магазин „***“, която преценила, че се стопанисва от дружеството-жалбоподател. По
време на проверката Ж. извършила контролна покупка – почистване на автомобил на
самообслужване на стойност 1 лев, заплатена в брой, при което констатирала, че
на място в клетката има монтирано ФУВАС „TEREMOL V-KL” с ИН на ФУ
– ZK129731, което визуализирало
на дисплея си плащането /ФКБ 007745/, но поради липсата на принтиращо
устройство ФКБ не бил отпечатан на хартиен носител. Проверяващата преценила, че по този начин ФУВАС
„TEREMOL V-KL” с ИН на ФУ – ZK129731 не отговаря на изискването да отпечатва
ФКБ на хартиен носител, поради което решила, че „***“ ЕООД с ЕИК: *** е
извършило нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредбата. За констатациите на място бил съставен
констативен протокол с № 0340959/10.06.2019г., като представител на търговеца бил
поканен да се яви в ТД на НАП – ***.
На 18.06.2019г. в ТД на НАП-*** се явил управителят,
който представил редица документи. На база фактите, отразени в протокола от
проверката Ж. преценил, че дружеството е извършило нарушение на данъчното
законодателство, поради което и в присъствие на управителя съставила АУАН № F493176/18.06.2019г.,
квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 3, ал.9 от Наредбата, вр. с
чл. 118, ал. 4 ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя,
който го подписал и получил копие от него, посочвайки, че ще депозира
възражения в срок. Такива възражения по преписката обаче не са приложени.
Въз основа на АУАН на 03.12.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че
горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 3, ал.9 от Наредбата, вр. с чл.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във
вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер
на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че
са налице основания за отмяна на санкционния акт. Това е така на първо място поради противоречие с
материалния закон, във връзка с настъпили законови промени, след съставяне на
НП, но преди същото да влезе в сила. Според чл. 3, ал. 9 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към датата на установяване на
нарушението - 10.06.2019г.) - Лице, което извършва продажби на услуги чрез
автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2,
ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова
бележка на хартиен носител.
Следва да се
обърне внимание обаче, че считано от 28.01.2020г.
разпоредбата на чл. 3, ал. 9 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 8 от 2020г.
Според новата уредба – чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредбата - лице, което извършва
продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване (както безспорно е в случая), с изключение на услуги по обмяна на
валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей. Казано по друг начин – към настоящия момент
е отпаднало задължението на търговците, които извършват продажби на стоки или
услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване да отпечатват
ФКБ и на хартиен носител, а е достатъчно само тази ФКБ да се визуализира на
дисплея на устройството, което в случая безспорно е било сторено. Именно поради
това към настоящия момент поведението на
търговеца е несъставомерно.
В чл. 3, ал. 1
от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това
правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е
точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 3
от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва ФКБ
и на хартиен носител.
Към настоящият момент наказателното
постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява
състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба,
поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По
тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за
жалбоподателя, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание.
Съдът не може да отмине и това, че дори
преди приемане на законовите промени е съществувала практиката на съдилищата,
според която неиздаването на хартиен документ от ФУВАС, при продажба на услуги
от автомат за самообслужване, като процесния, не е нормативно установено
изискване. Изрично в този смисъл е Решение
№ 7529 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2020 г., VIII о.,
приложено по делото. Според мотивите на този състав на ВАС - съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредбата /ред. ДВ бр. 26/2019
г., в сила от 29.03.2019 г./ при продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, всяка продажба се регистрира от ФУ по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2,
което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен
носител. Това са ФУ – електронни касови апарати и фискални принтери по смисъла
на чл. 2, ал. 2 като изискването за издаване на хартиен документ касае само
тези устройства. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от същата наредба ФУ са и устройствата,
вградени в автомат на самообслужване /ФУВАС/, каквото действа в обекта, и
спрямо които няма нормативно изискване за отпечатване на хартиен фискален
бон.
С оглед горните правни изводи съдът
намира за безпредметно да обсъжда другите доводи за незаконосъобразност на
нарушението, като само ще маркира, че изначално в случая контролните органи
неправилно са определили субекта на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. Безспорно от приложените документи – Договор за наем (л.54),
Свидетелство за регистрация на фискално устройство (л.7) и Договор за
абонаментно обслужване (л.8) се установява, че клетката, където е извършена
контролната покупка (Клетка 3) и за която реално е бил регистриран ФУВАС, се
стопанисва от друго дружеството, а именно -
„*** 3“ ООД с ЕИК: ***, поради което и ако някой е следвало да бъде
санкциониран, то това е било именно последното дружеството, а не жалбоподателят.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им.
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л.44-45), в който
изрично е посочено, че е уговорен адвокатски хонорар от 600 лева, който видно
от приложеното преводно нареждан (л. 43) е бил заплатен изцяло. По делото е
направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като
съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за
адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 100 лв.
Съобразявайки горните правила и като взе
предвид, че жалбата по делото не е изготвена от адв. Денборов – САК, а е подписана от управителя
(договорът за правна защита е от 26.06.2020г.), както и че адв. Денборов се яви
само в едно съдебно заседание, продължило около 10 минути, в което не бяха
разпитвани свидетели, то и настоящият състав счита, че възражението от страна
на АНО за прекомерност е основателно и на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер близък до минималния предвиден в закона размер, а именно 150
лева, който по мнение на съда съответства на фактическата и правно сложност на
конкретното дело.
Съгласно чл.19 от Закон за Националната
агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и
юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението
на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и
се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от
органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С
оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 487182-F493176/03.12.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185,
ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 3, ал. 9
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите – гр. София да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: *** съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.