Р Е Ш Е Н И Е
№ 41 07.02.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 07.01.2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония
Атанасова- Алексова
Секретар: Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 833 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение № 1091/19.06.2019г., постановено по гр. д. № 1094/2019г. по описа на П. районен съд, е признато за установено по отношение на П.М.А. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от
204,31 лв., представляваща ½ част от стойността на доставената и
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се ***, за периода от 01.05.2016 г.
до 31.01.2018 г., сумата от 29,61 лв., представляваща ½ част от
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
04.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 204,31
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
С решението, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е осъден П.М.А. с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 37,50 лв. за
разноски в заповедното производство и сумата от 125 лева за разноските в
настоящото производство.
Недоволен от
решението е останал П.М.А., който чрез процесуалния си представител адвокат Б.В., го е обжалвал изцяло. В жалбата се моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Моли
да му се присъдят направените разноски пред П. районен съд
„Топлофикация Перник“ АД не e подала писмен отговор на въззивната жалба. За съдебно заседание е подала
писмена молба, чрез юрисконсулт М., с който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
За да постанови
решението си П. районен съд е приел
следното:
Приел е, че за
процесните суми и периоди е водено заповедно производство по ч.гр.дело
№7133/2018г. по описа на РС-П., като в срок е постъпило възражение по образец
от ответника и в срок е предявена исковата молба, поради което предявените
искова са процесуално допустими.
От публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съпрерник” бр.82/ 2008г., е приел,
че общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. установяват съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот,
като с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че сумите, посочени в исковата молба и извлечението
от сметка, отразяват коректно количествено и стойностно доставената до
посочения в исковата молба имот за процесния период топлинна енергия, както и
размерът на обезщетението за забава в месечните плащания.
От писмо изх.№17-МСИ-1240-1/***г. на Община П.,
отдел „МПТ”, е приел за установено, че жилището с адрес *** е декларирано по
реда на чл. 14 ЗМДТ от П.М.А. като съсобствено със С. М. А..
Отбелязал е, че в представеното по делото и
неоспорено по реда на чл. 193 ГПК, копие от данъчна декларация вх.№69652 от ***г.,
П.М.А. е декларирал под страх от наказателна отговорност пред органите на
държавната администрация, че същият жилищен имот е придобит от него и другия
длъжник по заповедното производство – С. М. А. при равни права в
съсобствеността, на основание покупка с нотариален акт №***г. на нотариус при П.
районен съд.
Отбелязал е, че по делото е представен и
цитираният в данъчната декларация,
нотариален акт със страни П.М.А. /като купувач/, и Л. Д. Т. и предмет –
10/12 ид. ч. от правото на собствеост върху жилище №* в *** с адрес ***.
Въз основа на удостоверение с изх. №
17/СЛУ-7880 от ***г., издадено от Община П., е приел, че административен адрес ***
е идентичен с административен адрес ***.
При така
установената фактическа обстановка, съдът е направил своите правни изводи:
Въз основа на писмо
от Община П., отдел „МПТ”, данъчна декларация, нотариален акт за
покупко-продажба и удостоверение за идентичност, съдът е направил извод, че
ответникът П.М.А. притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, за който са начислени процесните
вземания. Съдът е отбелязал, че съгласно
чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици или титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.
Отбелязал е, че съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2.
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74
от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал.
3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения,
като по делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия
между старините, поради което съдът е приел, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Съдът е отбелязал,
че Общите условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата
на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за
кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на
територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който закон
урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в
областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Отбелязал е, че
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Въз основа на
изложеното, съдът е приел, че в настоящия случай в между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Отбелязал е, че съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, купувачът
е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал.
1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни
вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна
консумация; че съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата се сума; че съответно при сключени договори с търговец по реда на чл.
140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа
на данните на фирмата за дялово разпределение, както и че самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от
процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .
По отношение
размера на иска е отбелязал следното:
От представеното по
делото писмено доказателство за задълженията на абонатен №*** – извлечение от
сметка и признанието на ответника, съдът е приел за установено, че за процесния
период половината от общо дължимите се суми за главница и лихви са в размер на
предявените искове. Отбелязал е, че представения
по делото документ - извлечение от сметка
за размера на това задължение,
представлява извлечение от търговските книги на ищеца, което съгласно
чл. 55 от ТЗ може да се ползва като доказателство в съдебното
производство. Посочил е, че ответникът
признава коректността на представената
сметка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приел
за доказани удостоверените в нея размери
на вземанията за главница и за обезщетение за забава. Съгласно чл. 30 ЗС
отговорността на ответника за разноските, свързани с ползването на съсобствения
имот, е ограничена до част, съответна на дела му в съсобствеността, или в
случая – до ½ част от задълженията.
Съдът е отбелязал,
че с предявения иск ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива,
но по делото не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника. Въз основа на гореизложеното, съдът е приел, че така
предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по основание и
размер.
Съдът повторно е
отбелязал, че задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане. Отбелязал е, че съгласно чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Посочил е, че предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода от 10.07.2016г. до 08.06.2018г., като следва
да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в
настоящето производство 28.06.2018г. до
окончателното й изплащане.
Съдът е обсъдил
възраженията на ответната страна, направени с отговора на исковата молба, за
погасяването им по давност. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца, но предявяването на иска спира течението на
давността, а в случая на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - на
17.10.2018г., поради което извън погасителната давност са всички вземания,
доколкото изискуемостта им е настъпила след 17.10.2018г.
Въз основа на
гореизложеното съдът е направил извод, че така предявените искове се явяват
основателни за пълните им предявени размери.
Съдът е изчислил
дължимите разноски в заповедното и в исковото производство и ги е присъдил.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното
решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 07133/2018г. по описа на П. районен съд. В срок е постъпило възражение от длъжника,
както и в срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. П. районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква
по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е
носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
Възникването на
облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква по силата
на закона, съгласно разпоредбата чл.
153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото право на ползване
на апартамента или негов собственик.
Основните
доводи във въззивната жалба са, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не
представлява доказателство за правото на собственост на ответника върху
процесния апартамент, както и че искът е недоказан. Изхождайки от изложеното в
жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
По
делото е приложена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подписана лично от ответника,
който документ не е оспорен при представянето му пред съда. С нея ответникът е
декларирал, че притежава правото на собственост върху ½ идеална част от имот с адрес ***, със застроена площ от
86 кв.м., собственик на останалата ½ идеална част от апартамента е С. М.
А.. С декларацията е направено изявление от ответника пред административен
орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство
е неблагоприятен за ответната страна, а именно – ½ идеална част от топлофицираният
имот е собственост на П.М.А.., още повече че за дължимата от С. М. А. сума за
процесния период в размер на 271,42лв. е заплатена по сметка на „Топлофикация –
Перник“ АД гр. П. /л.34 от първоинстанционното производство“. Декларацията по
чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника и
удостоверява неизгодни за издателя факти в настоящия процес, поради което този
документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл е Определение №
220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о., касаещо
абсолютно аналогичен казус). Ако А. се е
разпоредил с правото си на собственост по отношение на процесния недвижим имот,
то именно върху него би тежало доказването на този факт, но такива
доказателства няма. Въпросът дали ответникът реално е живял в процесното жилище
или не е живял, е без значение за дължимостта на сумата за доставена топлинна
енергия до процесния апартамент.
По
отношение на основния довод на жалбоподателя, във въззивната жалба, че с
нотариален акт № **, том **, 313/1992г. от ***г. на нотариуса към П. районен
съд, прехвърлителката си е запазила правото на ползване на апартамента и тя
следва да отговаря за процесните суми
към „Топлофикация – Перник“ АД гр. П., Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи следното:
Предметът
на делото се определя от твърденията на ищеца в исковата молба и твърденията на
ответника в писмения му отговор. Видно от нотариален акт № **, том **, 313/1992г.
от ***г. на нотариуса към П. районен съд, прехвърлителката на 10/12 идеални
части от апартамента Л. Д. Т. е майка на П.М.А. и тя действително си е запазила
правото на ползване, но само върху северозападната стая от жилището. В
писмения отговор на ответника такива изложения няма, поради което ищцовата
страна не е ангажирала доказателства за обстоятелството дали Л. Т. е жива към
настоящия момент, чийто син П.А. сега е на ** години. Освен това в настоящия
казус от значение е последния документ, от който може да се направи извод за
правото на собственост и за евентуално учредено право на ползване, а той е
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответника на ***г., в която в таблицата
ползватели /вещно право на ползване/ няма отбелязване да съществува такъв, а
със знака „х“ е отбелязано – не /л.29 от
първоинстанционното производство/.
Размерът
на процесните задължения за топлинна енергия не е оспорен от ответника и е
признат от него.
Следователно
процесните суми се дължат от ответника на „Топлофикация – Перник“ АД.
Поради
съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на П. районен съд,
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното на П. районен
съд, следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема
аргументираните и обстойни мотиви на П. районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК П.А. следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение №1091/19.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 1094/2019г. по описа на П. районен съд.
Осъжда П.М.А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. П., с ЕИК
*********, сумата 100лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.