О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.03.2019
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. СЛАВЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 138/2019 год. по описа на
същия съд, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Е.Й.С. ***, о.С.
чрез адв. С.-А. от САК срещу определение № 23 от
11.01.2019 год. по гр. дело № 423/2018 год. по описа на С.нския
районен съд, с което съдът е отказал да възстанови срока по чл. 131 от ГПК за
депозиране на отговор на искова молба и предявяване на насрещен иск от
жалбоподателя. Моли съда да го отмени и да възстанови срока.
Ответникът
О.С. взема становище за неоснователност на частната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК е образувано по молба на ответника Е.С. от
25.10.2018 год. за възстановяване на срока за отговор по чл. 131 от ГПК на
подадена от О.С. искова молба. Сочи, че не му е връчен препис от исковата молба
и приложенията към нея. Твърди, че не му е известна причината, поради която не
му е връчен препис от исковата молба, а ако е връчен на друго лице, то същото
не го е предало на ответника, с което на практика е лишен от призната от закона
възможност да подаде писмен отговор и да направи възражения срещу предявените
искове.
Исковата
молба на О.С. с която срещу ответника са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, е
подадена на 17.07.2018 год. След отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба с разпореждане от 23.07.2018
год. съдът е разпоредил на ответника да
се връчи препис от исковата молба с указания за възможността да подаде писмен
отговор по реда на чл. 131 от ГПК със съответното съдържание и с предупреждение
за последиците от неподаването на отговор. Съобщението за разпореждането на
съда ведно с препис от исковата молба е връчено на ответника чрез неговия син С.С. на 30.07.2018 год. В едномесечен срок не е постъпил
писмен отговор, поради което с определение от 12.10.2018 год. съдът е изготвил проекто-доклад по делото и е насрочил същото в о.с.з. на
12.12.2018 год. Съобщението за определението на съда
ответникът е получил лично на 24.10.2018 год. С молба от 25.10.2018 год. същият
е посочил, че не е получил препис от исковата молба, поради което не е
депозирал отговор по чл. 131 от ГПК. Моли да му бъдат връчени преписи от
исковата молба и доказателствата и да му бъде предоставен срок за писмен
отговор, евентуално – ако исковата молба е връчена на друго лице, което не му е
предало съобщението, моли да му бъде възстановен срока за депозиране на писмен
отговор. Тъй като по делото са приложени доказателства за редовно връчване на
ответника на препис от исковата молба, съдът е приел, че срокът за писмен
отговор е пропуснат, като с определение от 29.10.2018 год. е приел, че молбата
по чл. 64, ал. 2 от ГПК е допустима и е оставил същата без движение с указания
в едноседмичен да представи препис от същата за връчване на ищеца, както и да
подаде онези книжа, за подаването на които е поискал възстановяване на срок.
Съобщението е получено от ответника на 07.11.2018 год. С молба от 14.11.2018
год. ответникът е изпълнил дадените указания, като е представил писмен отговор на исковата
молба, представил е писмени доказателства, направил е доказателствени
искания и е предявил насрещен иск.
С
молба от 22.11.2018 год. О.С. оспорва молбата за възстановяване на срок по чл.
64, ал. 2 от ГПК. Сочи, че не е налице обективна причина – настъпили особени
непредвидени обстоятелства, които ответникът да не е могъл да преодолее, за да
подаде в срок писмен отговор на исковата молба и да упражни правата по чл. 211
от ГПК. Непредаването на съобщението от сина му само по себе си не е основание
за уважаване на молбата, тъй като не се сочат такива особени обстоятелства,
които да са причина а пропускането на срока. Моли съда да отхвърли молбата като
неоснователна.
Според
показанията на свидетеля С.С. – син на ответника,
същият получил съдебни книжа, адресирани до неговия баща, със задължение да ги
предаде. Твърди, че не изпълнил това задължение, тъй като му предстояло
заминаване на почивка. Книжата получил в центъра на гр. С., където бил извикан
от кмета, докато пътувал с автомобила си. Върнал се от почивка чак след 20 дни.
Пропускът на свидетеля да уведоми баща си за книжата се дължал на небрежност
/невнимание от негова страна/.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Съгласно
чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже,
че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее. В молбата ответникът сочи като особено непредвидено
обстоятелство, което е препятствало подаване на отговор на исковата молба
обстоятелството, че съобщението с препис от исковата молба не е било предадено
от сина му – получател на книжата със задължението да ги предаде на адресата
съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК.
Съдът
намира, че в случая не са налице предвидените в чл. 64, ал. 2 от ГПК
предпоставки за възстановяване на пропуснатия от страната срок. Не се
установиха особени непредвидени обстоятелства, които да са в причинна връзка с
пропускането на срока.
В определение № 540 от 25.10.2012 г. по ч.
пр. д. № 430/2012 г., I г. о. Върховния
касационен съд е дал тълкуване, че нормативно не
е дефинирано какво представлява "особено непредвидено обстоятелство".
Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да
реализира свое процесуално право, или да изпълни
свое задължение в определения от закона, или от
съда срок. Това разбиране е вложено в съдържанието на нормата на
чл. 46, ал. 4 ГПК, според която връчването на съдебни книжа
на друго лице, което е съгласно
да ги предаде
на адресата е редовно, но адресата
може да иска
възстановяване на срока, ако е отсъствал
от адреса и не е могъл да
узнае за връчването. Нормата на чл. 133 ГПК
допуска упражняването на правата, за
които е изтекъл преклузивния срок, каквото е и подаването на отговор на
исковата молба, когато пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
В тази норма за разлика от
чл. 64, ал. 2 ГПК не се съдържа предпоставката
страната, пропуснала срока да не
е могла да преодолее тези обстоятелства.
Настоящият съдебен състав споделя
тълкуването в определение № 540
от 25.10.2012 г. по ч. пр. д. № 430/2012 г., I г. о. на ВКС, което
следва да намери приложение и в настоящия случай. Връчването при условията на чл. 46 ГПК
е редовно, като ал. 4, изр. първо
фингира, че адресата на съобщението е узнал и е
получил връчените книжа. Защитата му срещу законовата фикция е чрез искането за
възстановяване на срок, ако в действителност съобщението не му е било
предадено. Условията за възстановяване на срока в тази хипотеза се различават
от тези по общия ред на чл. 64 и сл. от ГПК. Условието за възстановяване е отсъствието на страната от адреса по времето, когато е връчено съобщението
при условията на чл. 46 ГПК
и през времето когато е текъл срокът.
В случая е установено, че към момента на
връчването на 30.07.2018 год. на сина на ответника на препис от исковата молба,
адресата на съобщението не е отсъствал от адреса и следователно е могъл да
узнае за него. По прилагане на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК вр. чл. 46, ал. 4 от ГПК е налице установена съдебна
практика, според която, когато съобщението е връчено на друго лице, което е
съгласно да го приеме, то адресатът може да иска възстановяване на срока, само
ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за
връчването. Неизпълнението на задължението на лицето, получило съобщението със
задължение да го предаде, не може да се възприеме като непреодолимо и
непредвидимо обстоятелство по смисъла на чл. 64 от ГПК. Освен това от
показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че същият се е върнал от почивка около 20 дни след
получаване на съобщението, т.е. преди изтичане на срока за подаване на писмен
отговор, като за този период не се твърдят и доказват такива непредвидени
обстоятелства, които да са възпрепятствали предаването на съобщението от
свидетеля на неговия баща – ответник в исковото производство.
По
изложените съображения съдът намира, че в случая не са налице предвидените в
чл. 64, ал. 2 от ГПК предпоставки за възстановяване на срока за депозиране на
писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Това налага извод за неоснователност
на подадената частна жалба, която следва
да бъде оставена без
уважение.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е.Й.С. ***, о.С. чрез адв.
С.-А. от САК срещу определение № 23 от 11.01.2019 год. по гр. дело № 423/2018
год. по описа на С.нския районен съд, с което съдът е
отказал да възстанови срока по чл. 131
от ГПК за депозиране на отговор на
искова молба по чл. 131 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВРЪЩА делото на РС-С. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.