РЕШЕНИЕ
№ 1586
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110201867 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Я. М. С., с ЕГН: **********
с адрес: ................ против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 6904330 на СДВР, с който е било установено, че на
16.01.2023г. в 19:28ч. в гр.София, по бул.,,Цариградско шосе“ до номер 86, с
посока от бул. ,,Ал.Малинов“ към ул.,,Павел Красов“ жалбоподателят
управлявал МПС лек автомобил марка ................... с рег. № ................. при
ограничение на скоростта в населено място от 80км/ч., въведено с пътен знак
В 26 със скорост от 116 км/ч. Същата била установена чрез техническо
средство ATCC CORDON M2, след приспаднат толеранс от -3% .
Нарушението било извършено при условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/5335798.
В подробно мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че
електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което същият да бъде отменен.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Я. С., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.01.2023г. в 19:28ч. в гр.София, по бул.,,Цариградско шосе“ до
номер 86, с посока от бул. ,,Ал.Малинов“ към ул.,,Павел Красов“
жалбоподателят управлявал МПС лек автомобил марка .................... с рег. №
.......................при ограничение на скоростта в населено място от 80км/ч.,
въведено с пътен знак В 26 със скорост от 116 км/ч. Същата била установена
чрез техническо средство ATCC CORDON M2, след приспаднат толеранс от
-3% . Нарушението било извършено при условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5335798.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
2
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол за проверка № 08 – СГ – ИСИС/ 15.03.2022г. на
Българския институт по метрология.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Съдът приема, че от писмените данни по делото безспорно са налице
данни, за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост. В
никъде не се съдържа изискване стационарното техническо средство да е
постоянно монтирано, а цитираното в жалбата тълкувателно решение беше
коригирано с последващите законодателни промени от 2017г.
Видно от постъпилата справка за собственост на заснетото МПС е, че
собственик на лекия автомобил към момента на нарушението, е бил Я. М. С..
В жалбата си същата не отрича факта, че именно той е бил водач на МПС – то
към момента на неговото заснемане.
Видно от постъпилата справка от Столична Община, ведно със скица е,
че към 16.01.2023г. маршрутът, по който се е движел заснетия лек автомобил,
3
е бил с въведено с пътен знак В – 26 ограничение от 80 км/ч. Въведените в
жалбата оплаквания относно техническата изправност на средството, с което
е била установена отмерената скорост на движение от 116 км/ч. се явяват
неоснователни и опровергани от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства и в частност приложената Заповед № 8121з –
931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, решение за одобрен тип
на уред за измерване и протокол за проверка на автоматизираното техническо
средство.
Съдът констатира, че административно наказващият орган правилно е
отчел наличието на квалифициращо обстоятелство на установеното
нарушение, а именно неговата повторност по смисъла на &6 т.33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. От представеното копие от Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 5335798 на СДВР се установява,
че същият е бил връчен на жалбоподателя на 26.02.2022г. и липсват данни
същият да е бил обжалван. Същевременно от справката му на картон на
водача се доказва, че въпросният акт е бил влязъл в законна сила. Ето защо в
случая са налице предпоставките на това квалифициращо обстоятелство, тъй
като деецът е извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП в едногодишния
срок от санкционирането му с влязъл в сила електронен фиш за същото по
вид административно нарушение.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В случая е налице изискване за водач на МПС да не превишава
скоростта, с която управлява МПС, с регламентираните с пътен знак от закона
стойности в км/ч. Налице е очевидно превишаване на максимално
допустимата скорост на движение в населено място, регламентирана от с
пътен знак В 26 с 36 км/ч.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Жалбоподателят е следвало при избиране на
скоростта, с която да се движи, да не превишава максимално допустимата
стойност на скорост на движение за съответния участък, съобразявайки се с
изискванията на въведената забрана.
4
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вина пряк умисъл.
При преценка на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е санкционирал водача на
заснетия лек автомобил като му е наложил наказание по чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.4 във вр. с ал.1 т.4 от ЗДвП. За извършеното нарушение и
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до
40 км/ч. законодателят е предвидил наказание глоба в двоен размер на 400
лева или 800 лева. Предвид обстоятелството, че наказанието е строго
регламентирано от закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 6904330 на СДВР с който на Я. М. С., с ЕГН: ********** с адрес:
................. е наложено наказание глоба 800 лева за административно
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Я. М. С., с ЕГН:
********** с адрес: .................. да заплати на СДВР сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
5
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6