РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2327
Град Пловдив, 15 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2651 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.П.Т., ЕГН **********,
с пост.адрес: ***, против Решение № 1183/ 24.07.2020 г. по анд № 2299/20
г. на Районен съд - Пловдив, с което е
потвърдено наказателно постановление № 19-1030-012387 от 31.12.2019 г., издаден от началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с който на касатора
на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение
на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата; на основание чл.183, ал.1, т.1
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата; на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
Касаторът счита, че решението е неправилно. Твърди, че липсвали част
от показанията на свидетеля, както и бе неправилно съдът дал вяра на актосъставителя. Твърди, че актът му не бил заверен след
едномесечния срок, което било прието от полицаите за нередовност. Поискал също
да се приложи АНД № 2567/ 19 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за да
прецени съдът сроковете за приключване на делото и дали касаторът
е имал възможност да си вземе талона и да си плати глобата, както и други
задължения, които евентуално имал. Твърди, че са приложени наказания, за които
не знае и не е бил уведомяван. В съдебно заседание твърди, че не е влязъл на
червен, нито на жълт сигнал в кръстовището, а полицаите се намирали далече. Претендира
отмяна решението на РС и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касация – не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на
Районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради
което производството по нея е процесуално допустимо, а разгледана по същество е
неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
С процесното наказателно
постановление по отношение на касационния жалбоподател е установено, че на 07.12.2019г.,
около 14:15 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и
ул.„Елин Пелин“, от екип на сектор СПС , група Сигма
към ОД на МВР е установен лек автомобил
„Сузуки Лиана“ с рег.№ ****, движещ се по
бул.„Пещерско шосе“, в посока от изток на запад, водачът на който преминал на
забраняващ (червен) сигнал на светофарната уредба на същото кръстовище на
бул.„Пещерско шосе“ и ул.„Елин Пелин“, работеща в нормален режим. Констатирано
било, че водачът на същия автомобил не бил с поставен обезопасителен
колан. След като МПС било спряно за проверка, се установило, че същото било
управлявано от касатора Т., който не представил
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, състав на
Районен съд – Пловдив е приел, че АУАН е съставен съобразно изискванията на чл.
42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и с
останалите доказателства по делото.
Съдът е приел, че описаната фактическа обстановка в АУАН се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел А., който подробно е описал констатираната фактическа
обстановка, включително посоката на движение на МПС, както и че същото е
преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната уредба, също и
обстоятелството, че водачът не е бил с поставен колан, както и че не е носел
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Съдът е кредитирал
показанията на св. А. и К. като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и ги е оценил като истинни.
Съдът не е дал вяра на показанията на св. И. от една страна поради
противоречие с останалите, събрани по делото, доказателства, поради това, че
свидетелят и жалбоподателят са били в близки отношения и не на последно място
поради това, че сочените от този свидетел обстоятелства са твърде неправдоподобни, доколкото за същия би било
доста трудно докато случайно се движи в друг автомобил, да възприеме толкова
точно навлизането на жалбоподателя в кръстовището, в това число, че го „хванал“
жълт сигнал, след като същият сигнал, съгласно показанията на самия свидетел се
сменяли много бързо.
Съдът е съобразил и доказателствената
тежест на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая събраните доказателства не оборват установеното
с АУАН.
Съдът правилно е преценил
наказващата норма, както и размера на наложеното наказание. Правилно районният
съд е преценил тежестта на нарушението.
Настоящата инстанция напълно споделя напълно изложените мотиви от
първостепенния съд, поради което не се налага и тяхното преповтаряне, като
намира възраженията на касатора за неоснователни.
Не се споделят твърденията на касатора,
че са липсвали част от показанията на сочения свидетел, тъй като относно
съставения протокол не е поискана поправка в установения от закона ред и срок.
Относно искането за прилагане на друго АНД съдът намира, че
правилно искането е било преценено като неотносимо
към спора. Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП правилно съдът се е
позовал на нормата на чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП, като е приел, че следвало е
в случая нарушителят да носи съответстващият заместващ документ, с който
талонът е бил отнет, поради което не е имало основание за изискване и прилагане
на цитираното дело.
По делото не са представени доказателства, които да оборват
направените констатации от проверяващите относно навлизането на автомобила на касатора на червен сигнал на светофара, нито доказателства
за основанието за неносене на обезопасителен колан.
С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че
Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд-
Пловдив, ХХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 1183/ 24.07.2020 г. по анд № 2299/20 г. на
Районен съд - Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/ ЧЛЕНОВЕ :/П/
1.
2./П/