Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 9                                          09.04.2021 година                                    гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД                    НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  КАТЯ ГОСПОДИНОВА

               СВЕТЛИН ИВАНОВ

Секретар: Павлина Костова

Прокурор: Манол Манолов

разгледа докладваното от съдията-докладчик Светлин Иванов ЧНД № 23 по описа на съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд - Бургас Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/ 214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение решение от 15.05.2020г., влязло в сила на 16.06.2020г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава – Полицейски президиум Райнпфалц, ул. „Максимилианщрасе“ №6, 67346 Шпайер, Федерална Република Германия, по преписка рег. № 07.2001373.8, с което българския гражданин С.Д.Д. ЕГН **********, роден на ***г***, с известен адрес в гр.Каблешково, ул. „Памукчията“ № 13, област Бургас, е наложена финансова санкция в общ размер на 148.50 евро, на основание чл.41 ал.1 във връзка с Приложение №2, чл.49 от Наредбата за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата, и чл.11.3.6 от Федералния каталог за глобите на Федерална Република Германия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за липса на основания за признаване на наложената от органите на Федерална Република Германия финансова санкция на засегнатото лице, предвид липсата на данни Д. да е напускал границите на Република България към датата на нарушението, както и фактът, че самоличността му е била установена по данни от друго лице.

Упълномощеният защитник на засегнатото лице изразява становище за липса на предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, тъй като засегнатото лице не е осъществило нарушението, за което е наложена санкцията. Наред с това поддържа, че неговото право на защита  на засегнатото лице в проведеното от чуждестранния несъдебен орган писмено производство е било нарушено, тъй като Д. не е бил надлежно уведомен нито лично, нито чрез упълномощен представител за правото си да обжалва решението и срока за това.

Засегнатото лице С.Д., редовно призован, се явява лично, отрича да е извършил нарушението, за което му е наложена финансова санкция, заявява, че не се е намирал на територията на Федерална Република Германия към датата на деянието, нито в хода на проведеното от германските органи писмено производство, и съответно не е бил уведомяван лично, нито чрез упълномощен представител за постановеното решение и срока за неговото обжалване. Моли изпратеното от германските власти решение за налагане на финансова санкция да не бъде признавано.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице С.Д.Д. ЕГН ********** е български гражданин, роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, т.е. той е с местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 15.05.2020г. спрямо С.Д. е постановено решение на несъдебен орган в издаващата държава – Полицейски президиум Райнпфалц, ул. „Максимилианщрасе“ №6, 67346 Шпайер, Федерална Република Германия, по преписка рег. № 07.2001373.8, с което му е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 120.00 евро, както и парична сума в размер на 28.50 евро, представляваща направени в административното производство разходи, довели до постановяване на решението. Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава - Федерална Република Германия, съставляващо административно нарушение с правна квалификация по чл.41 ал.1 във връзка с Приложение №2, чл.49 от Наредбата за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата, и чл.11.3.6 от Федералния каталог за глобите на Федерална Република Германия. От фактическа страна нарушението се свежда до това, че на 16.03.2020г. в 15.48 часа, в района на Нойстад, на магистрала 3, км 48.050 в посока Кьолн, като водач на лек автомобил с рег. № КО – МН 307, превишил допустимата максимална скорост извън населени места – 100 км/час, с 40 км/час, като управлявал със скорост 140 км/час (след приспаднат толерантност).

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и в удостоверението е налице изрично отбелязване, че лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава. Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение, административно нарушение) по нейния национален закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 16.06.2020г.

Деянието, за което на Д. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение. Давностният срок за изпълнение  на наложената с решението финансова санкция и разноските изтича на 16.06.2023 година. До настоящия момент никаква част от глобата и разноските не е заплатена от засегнатото лице в държавата, издала решението, нито в друга държава.

Въпреки формалната изрядност на удостоверението и наличието на изброените положителни предпоставки, решението за налагане на финансова санкция не следва да бъде признавано поради предвиденото в чл.35 т.9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ. Според посочената разпоредба, съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, ако установи, че в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото да обжалва решението, и срока за това. В конкретния случай в удостоверението е изрично отбелязано, че производството, довело до издаване на решението за налагане на финансова санкция е било писмено, и съгласно законодателството на Федерална Република Германия Д. е бил уведомен лично или чрез упълномощен според националния закон представител за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

За проверка твърденията на засегнатото лице, че не е извършил нарушението и не се е намирал в Германия нито към датата на нарушението - 16.03.2020г., нито към датата на издаване на процесното решение - 15.05.2020г., съдът изиска допълнителна информация от компетентните германски органи, както и от ОД на МВР-Бургас относно задграничните пътувания на Д. за периода 01.01. – 17.03.2020г. От справката на ОД на МВР-Бургас се установява, че в посочения период липсват данни за регистрирани задгранични пътувания на засегнатото лице С.Д.. Наред с това, от полученото на 09.03.2021г. писмо от Министерството на правосъдието на Федерална Република Германия с изисканата допълнителна информация се изяснява, че засегнатото лице Д. не притежава немско свидетелство за управление на МПС, както и че той е бил установен като автор на извършеното на 16.03.2020г. нарушение на правилата за движение въз основа на поименното му посочване от страна на лицето – държател на описания в удостоверението лек автомобил с рег. № КО – МН 307.

При така установените факти съдът счита, че по повод установеното нарушение на правилата за движение, германските компетентни органи са влезли в личен контакт единствено с държателя на автомобила, с който е извършено деянието, но не и със засегнатото лице С.Д., посочен от държателя като автор на нарушението. В удостоверението не се твърди, а липсват и доказателства държателят на автомобила въз основа на изрично пълномощно или друг акт, да е разполагал с качество и право да действа като упълномощен представител на Д. било специално за целите на административнонаказателното производство, или по принцип. Въз основа на справката от МВР съдът приема за доказано, че към датата на нарушението – 16.03.2020г., засегнатото лице не е напускало Република България и не се е намирало изобщо на територията на Федерална Република Германия, а този факт принципно изключва обективната възможност той да е осъществил твърдяното нарушение на територията на издаващата държава. Ето защо съдът приема, че органите на издаващата държава при проведеното писмено производство не са изпълнили задължението си в съответствие с германското законодателството да уведомят засегнатото лице лично или чрез упълномощен представител за правото му да обжалва решението, и сроковете за това. Макар предвидено като факултативно, основанието за отказ по чл.35 т.9 от специалния закон е предназначено да брани и обезпечава процесуалните права на засегнатото лице, а в случая е очевидно, че Д. е бил лишен от право на защита, и по-конкретно от правото своевременно да узнае в какво е обвинен, да участва лично в производството по налагане на санкция, и да бъде уведомен за възможностите и сроковете за обжалване на решението за налагане на финансови санкции.

Само за прецизност, но без да е предмет на обсъждане в настоящото производство, съдът отбелязва, че държателят на автомобила, с който е извършено нарушението, е възможно съвсем преднамерено да е посочил друго лице (в случая Д.) като автор на нарушението най-малко, за да предпази себе си от налагане на съответната за нарушението санкция.

Така мотивиран, на основание чл.32 ал.1 вр. чл.35 т.9 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ решение от 15.05.2020г., постановено от  несъдебен орган – Полицейски президиум Райнпфалц, ул. „Максимилианщрасе“ №6, 67346 Шпайер, Федерална Република Германия, по преписка рег. № 07.2001373.8, влязло в сила на 16.06.2020г., с което на българския гражданин С.Д.Д. ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция в общ размер на 148.50 евро, от които парична сума в размер на 120.00 евро – санкция за извършено административно нарушение по чл.41 ал.1 във връзка с Приложение №2, чл.49 от Наредбата за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата, и чл.11.3.6 от Федералния каталог за глобите на Федерална Република Германия, и 28.50 евро – разходи по административното производство.

 

НЕ ДОПУСКА изпълнение  на решението.

 

На основание чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.