Мотиви
към присъда по НОХД № 1405 / 2020г. по описа
на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ. СТРАНИ:
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу:
А.С.К. за
престъпление по чл. 343, ал.4, вр. с ал.З, б. А“, предл.
2-ро и б. „Б“, предл. първо, вр. с ал.1, б. „Б“, предл. второ и б. „В“, вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, за това, че:
***, на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Удроу Уилсън“, при
управляване на моторно превозно средство лек автомобил „Хюндай соната“ с peг. № ***е нарушил правилата за движение, както следва:
Чл. 25,
ал.1 от ЗДВП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“,
Чл. 37,
ал.1 от ЗДВП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средство. От същото правило помежду си се ръководят и водачите
на релсовите пътни превозни средства.“и по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с В.Г.И. е причинил смъртта на П.К.К., настъпила на
19.08.2019г. и средна телесна повреда на Г.П.Д., изразяваща се в счупване на
дясната раменна кост в средната част с разместване, довело до трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник.
В.Г.И. за
престъпление по чл. 343, ал.4, вр. с ал.3, б. А“, предл.
2-ро и б. „Б“, предл. първо, вр. с ал.1, б. „Б“, предл. второ и б. „В“, вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, за това, че:
На
07.08.2019г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул.
„Удроу Уилсън“, при управляване на моторно превозно средство лек автомобил
„Ауди А6“ с peг. № ***е нарушил правилата за движение, както следва:
чл.20,
ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват” и
чл. 21,
ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
транспортно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/час. За пътно превозно средство от категория „В“ в населено място - 50
км/час“. и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с
А.С.К. е причинил смъртта на П.К.К., настъпила на 19.08.2019г. и средна телесна
повреда на Г.П.Д., изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в средната
част с разместване, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен
крайник.
Производството
протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията
срещу двамата подсъдими със същата правна квалификация на деянията. Счита, че
престъпленията се извършени от тях виновно при форма на небрежност като
непредпазлива вина и при наличие на независимо съпричиняване. По отношение на
индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода
при условията на чл.54 от НК в размер на шест години, което да се редуцира с
1/3 по правилата на чл.58а ал.1 от НК, равняващо се на четири години лишаване
от свобода, при вземане предвид предходните му осъждания като лоши
характеристични данни, но и съобразяване с възрастта му и трудовата
ангажираност. По отношение на подс.И. прокурорът счита, че целите на
наказанието могат да се постигнат и с условно наказание в минималния размер от
три години лишаване от свобода, намалено с 1/3, като изтъква наличието
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства.
В хода на производството повереникът адв.В. на частните обвинители А., К. и
Г. К., първите двама като наследници на починалия П.К., а третият негов брат,
поддържа становището на прокурора по същество чрез налагане на наказания
лишаване от свобода, които да се намалят по чл.58а ал.1 от НК.
Другият пострадал Г.Д., конституиран като частен обвинител, не се явява по
делото, не се явява и представляващия го повереник адв.К..
ЗАЩИТНИЦИТЕ на подсъдимите съответно адв.И. и адв.Ч., не оспорват
фактическата обстановка, предвид протеклото производство по чл.371 т.2 от НПК.
Акцентират на наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства за всеки от
тях, за влошеното здравословно състояние на подсъдимия К., който също е
пострадал от ПТП, напредналата му възраст, трудовата ангажираност, за И.
добрите му характеристични данни, семейно положение и полаган труд, младата му
възраст и липсата на други нарушения. Защитниците наблягат на наличието на
съпричиняване за настъпилия противоправен резултат, като всеки от тях придава
по-сериозно значение и висок принос за настъпване на процесното ПТП съответно
на другия съпроцесник. Считат, че целите на чл.36 от НК могат да се постигнат с
минимални наказания лишаване от свобода, рецуцирани с 1/3, а по отношение на И.
и с приложението на чл.66 от НК.
ПОДСЪДИМИТЕ се признават за виновни, поддържат становищата на своите
защитници по същество. Признават изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния
акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тях. Изразяват съжаление
за стореното. Пледират за минимални наказания.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ФАКТИ:
Подсъдимият
А.С.К. е роден на
***г***, българин, български гражданин, ************, ЕГН **********. Той е правоспособен водач. Притежава СУМПС № ***.
Придобил е категории В, М, АМ. Като водач на МПС има издадени множество
наказателни постановления и фишове за периода 2001 г.- 2019г. за извършени
нарушения по ЗДвП. Има отнети точки от влезли в сила НП общо 14./л. 186-191/.
Подс.К. бил осъждан по НОХД № 2100/2005г. по описа на PC Бургас за
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал., вр. с чл. 55, ал.1,
т.2, б. б от НК на пробация, изразяваща се в пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца и безвъзмезден труд в полза
на обществото по сто часа за срок от една година. Наказанието е било изтърпяно
на 25.09.2006г. и по него е реабилитиран по право. Подсъдимият К. е осъждан и по НОХД № 277/2017г. по описа на
Окръжен съд гр. Видин, за престъпление по чл. 242, ал.2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца
при първоначален „общ“ режим, както и за извършено престъпление по чл. 354А,
ал.1 от НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при
първоначален „общ“ режим“. На основание чл. 23, ал.1 от НК му е било определено
най- тежкото
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1г. и 10 месеца при първоначален
„общ“ режим. С определение №
818/09.07.2018г. на Пловдивски окръжен съд по ЧНД № 1176/2018г. К. бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по НОХД № 277/2017г. по
описа на Окръжен съд гр. Видин в размер на шест месеца и седем дни с
изпитателен срок в същия размер. Постановена била и пробационна мярка за
времето на изпитателния срок - задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично. Определението влязло в сила на 17.07.2018г. и наказанието е било
изтърпяно на 17.07.2018г. /л.182, 183 ДП/.
Подсъдимият В.Г.И. *** е роден на ***г***, българин, български гражданин, *******, ЕГН **********. Той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №
***валидно до 30.05.2029г. Придобил е категории М и В. Като водач на МПС нямал
издадени наказателни постановления за нарушения по ЗДвП към момента на
изискване на справката /л. 175-177 ДП/.
На 07.08.2019год. около 23:00
часа вечерта, подс.А.С.К., който работил като ******** в Бига-Комерсиал ООД, управлявал ******* лек автомобил „Хюндай Соната” с рег.№ ***по южното платно за движение на
бул.”Цариградско шосе” в посока от запад на изток към кръстовището с ул.”Удроу
Уилсън” в гр.Пловдив. На задната седалка на автомобила се возил пострадалият
П.К.К., когото подсъдимият превозвал до дома му след извършена хемодиализа в
Транспортна болница - гр. Пловдив. Достигайки до кръстовището, К. спрял в крайна
лява лента, тъй като светел червен забранителен сигнал на светофарната уредба.
В крайна лява лента той бил първа кола. Кръстовището било добре осветено от
улично електрическо осветление и имало добра видимост. Пътната настилка в
района на кръстовището била асфалтова-суха. По бул.”Цариградско шосе” имало две
платна за движение северно и южно, които били разделени по между им от
разделителна ивица, като по всяко платно преди кръстовището се откривала
хоризонтална пътна маркировка, разделяща го на четири ленти за движение.
След като светофарната уредба
светнала зелен сигнал, подс. А.К. потеглил с управлявания от него лек автомобил
Хюндай за извършване на маневра за ляв завой към ул.”Удроу Уилсън”, но не
навлезнал веднага в кръстовището, защото изчаквал насрещно движещите се
автомобили по северното платно за движение на бул.”Цариградско шосе”, които се
движели в посока от изток на запад.
През това време другият
подсъдим В.Г.И. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ ***и
се движел в крайна дясна лента на северното платно за движение на
бул.”Цариградско шосе” в посока от изток на запад към кръстовището, където се
намирал другия подсъдим. В автомобила с подс.И. се возили още четирима пътници.
На предната дясна седалка до шофьора се возил свид. И.Г.А., отзад на задната седалка се возили М.Н.А.,
който бил седнал най-отляво зад шофьора И., по средата бил седнал пострадалият
Г.П.Д., а до него от дясната страна се возил свид. Й.С.А..
Подс.В.И. управлявал
автомобила „Ауди” на включени светлини и с превишена скорост - 87 км/час.
Подс.К. забелязал идващия
насреща му лек автомобил „Ауди А6”, когато последния се намирал на разстояние
от около 121-122 метра преди кръстовището. Подс.А.К. неправилно преценил, че
може да извърши безопасно маневрата завиване наляво, преди идващия лек
автомобил Ауди А6 да навлезе в кръстовището и поради това привел автомобила в
движение и със скорост около 23 км/час започнал да завива наляво. От своя
страна подс.В.И. въпреки, че забелязал навлезлия в кръстовището лек автомобил „Хюндай
Соната”, не предприел никакви мерки да предотврати произшествието чрез
намаляване на скоростта или аварийно спиране. По този начин траекториите на
двете моторни превозни средства се пресекли вътре в северната част на
кръстовището без никой от двамата подсъдими да реагира на опасността.
Вследствие на това, настъпил тежък удар между двата автомобила. Ударът за лек
автомобил „Ауди А6” настъпил в предната му част, а ударът за таксиметров лек
автомобил „Хюндай Соната” бил в двете му десни врати. От възникналото
пътнотранспортно произшествие двата автомобила напуснали кръстовището и се
установили в северозападната му част.
Настъпилото пътно-транспортно
произшествие било възприето от свидетелите Й.М.и Д.В., като последната съобщила
от мобилния си телефон на Център 112.
На мястото на инцидента
пристигнали Бърза помощ и служители на Пътна полиция. Подсъдимите били тествани
с технически средства Алкотест-Дрегер за наличието на алкохол и пробите им били
отрицателни. Водачът на лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ ***- В.И. бил тестван
на място за наличието на наркотични и упойващи вещества и пробата му била
отрицателна. В болничното заведение от другия водач А.К. била взета кръвна
проба за наличието на наркотични и упойващи вещества. След извършване на
химическа експертиза не се установило наличието на наркотични вещества.
Пострадалите Г.Д. и П.К. били откарани за оказване на медицинска помощ.
Пострадалият К. бил приет в Отделение КАИЛ при УМБАЛ „Св. Г.”*** с опасност за
живота. На 19.08.2019г. сутринта пострадалият К. починал в болницата вследствие
на получените травматични увреждания при настъпилото ПТП.
ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ:
Процесът в съдебна фаза протече по специфичните правила на Глава 27 от НПК
– чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимите признаха всички факти, описани в обстоятелствената
част на обвинитения акт и се съгласиха заедно със защитниците си да не се
събират доказателства за тях.
Същевременно съдът прецени и с определение обяви на страните, че няма да събира
такива доказателства, тъй като събраните такива в хода на досъдебното
производство подкрепят самопризнанието на подсъдимите и са събрани при спазване
процесуалния ред в НПК.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по
делото доказателствени материали, подкрепящи направените самопризнания от
двамата подсъдими:
Свидетелските показания са в логическа последователност, непротиворечиви помежду си, обективни, и
в съвкупност с писмените доказателства и експертизите, подкрепят изявлението на
двамата подсъдими за признаването на всички факти от обстоятелствената част на
обвинителния акт. Те водят на безспорна установеност на гореизложената
фактическа обстановка. Самопризнанията на подсъдимите не са изолирани, а
подкрепени от ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно производство.
Очевидци на пътнотранспортното произшествие са свидетелите Й.М.и Д.В.,
които се намирали в автомобил в близост до този, управляван от подс.И. в посока
към процесното кръстовище. Очевидци са и возещите се лица в автомобила на
подс.И. – И.А., М.А., Й.А. и пострадалия Г.Д.. От възприетото от тях и
пресъздадено в производството чрез депозираните от тях свидетелски показания
несъмнено се установява поведението и на двамата подсъдими непосредствено преди
и по време на ПТП – наличието на завиващ наляво автомобил /този, управляван от
подс.К./, високата скорост на движение на автомобила „Ауди”, на подс.И.,
приближаващ същото кръстовище, липсата на каквато и да е реакция от страна на
последния преди настъпването на удара. Свидетелите М., В. и В. се обадили на
тел.112, за да сигнализират за случая.
Свидетелят полицейски служител, който е посетил местопроизшествието –
М.Б. не е пряк очевидец на инцидента, но непосредствено след
настъпване на ПТП се е отзовал на местопроизшествието, възприел е обстановката
на пътя, състоянието на моторните превозни средства и на участниците в ПТП –
пострадалите и подсъдимите, като подсъдимите К. и И. са били тествани за
употреба алкохол, а последния и за наркотици, чиито проби свидетелят заявява,
че били отрицателни.
Свидетелят Д.В. е възприел от терасата на жилището си транспортното
произшествие, веднага след възникването му, като преди това чул удара, но не и
звук от натискане на спирачки.
Разпитаният в хода на съкратеното
съдебно следствие свидетел Г. И., баща на подс.В.И. дава показания за
характеристични данни за своя син, постоянната му трудова ангажираност, семейно
положение с две деца и липсата на употреба на алкохол и наркотици. Изложеното
от него се подкрепя от свидетелите И. А., М. А., Й.
А. и Г.Д., които заявяват, че подс.И. инкриминираната вечер не е употребявал
наркотични вещества и алкохол. В този смисъл е и направеното тестване на този
водач на мястото на ПТП, отразено и в показанията на свид.Б..
Всички свидетели разказват фактите, така както са ги възприели и съобразно
субективните си възможности, при липсва на каквото и да е основание за
манипулираност и необективност, при липса на противоречия. Субективната
преценка на свидетелите относно скоростта на движение на автомобила Ауди, макар
и в различни диапазони, но без съществени разлики - И.А. – 80 км/ч. /л.51 ДП/, Й.А. – 70 км/ч
/л.56 ДП/, М. – 100 км/ч. /л.62 ДП/, В. – 80-100 км/ч. /л.65 ДП/ съответства на
изводите на експертите по АТЕ, която е установила скоростта на този автомобил
на 87 км/ч.в момента на удара.
В хода на воденото досъдебно
производство, от разследващия орган била изискана информация от „Национална
система 112, видно от която за процесното ПТП са постъпили обаждания, вкл. и от
цитирани по-горе свидетели по делото. Към отговора е приложен и запис на CD,
приобщен като ВД на гърба на л.156 от досъдебното производство.
Фактите по делото се установяват и
от всички писмени доказателства,
събрани на досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, както и протоколите от
извършени процесуално-следствени действия, които непосредствено се ползват от
съда в производството по Глава 27 от НПК
– уведомление за започнато
досъдебно производство, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него, справки от АИС „БДС“, медицинска документация относно починалия пострадал
П.К.К. и на постр. Г.П.Д., протокол за медицинско изследване, за предаване на
проби и амб.лист на подсъдимия А.К., справки за изплатени възнаграждения на
вещи лица, протокол за оглед на веществени доказателства – компакт диск,
изпратен от „Районен център 112” гр. Кърджали, удостоверение за наследници и за
родствени връзки, копие от акт за смърт, справка от Централа база – КАТ за
регистрации на МПС, справки за нарушители по ЗДвП, характеристични справки,
справки съдимост, копия на схеми на вертикална сигнализация и хоризонтална
маркировка по южното и северното платно на бул „Цариградски шосе“ в участъка на
западната и източната страна с ул.“Уидроу Уилсън“, гр. Пловдив и схема на
разположение и циклограма на светофарната уредба на същото кръстовище.
За изясняване на обективната истина по делото допринасят и приобщените веществени
доказателства – СД от запис на тел.112 и иззетите две моторни превозни средства
на двамата водачи, участници в процесното ПТП, силно деформирани вследствие
последното и оставени на съхранение в Сектор ПП Пловдив.
Съдът напълно кредитира заключенията, на които се е позовал и
представителят на държавното обвинение в обвинителния акт, които като способ за
доказване подкрепят горните доказателствени източниции служат за проверка на
установените от тях факти, признати от двамата подсъдими:
От назначената и изготвена съдебно химико-токсилогична
експертиза на подс.А.К. от вещите лица инж.В.Г. и д-р С.С. от представените
проби кръв и урина не са установили присъствие на алкохол и наркотични упойващи
вещества в кръвта му /л. 145-147/.
От заключението на
назначената съдебно-медицинска
експертиза на труп № 182/2019г. на в.л. д-р К.Х. и приложената по делото
медицинска документация /л. 72- 92 ДП/, при изследването на трупа на П.К.К. са
били установени възпалителен процес в белите дробове /пневмония/, гноевидна
материя, изтичаща от двата бели дроба, хипостаза на белите дробове, наличие на общо
500 мл.кръвенист ексудат в гръдната кухина, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, наличие на вътречерепен кръвоизлив в лява голямомозъчна хемисфера,
кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на ребра двустранно,
разкъсване на диска между 5 и 6 шиен прешлен, счупване на гръдната кост,
многофрагментарно счупване на лява лопатка, мозъчен оток, остър кръвен застой
на вътрешните органи, охлузвания и кръвонасядания по главата, горните и долни
крайници. Вещото лице е установило, че смъртта на П.К.К. се дължи на дихателна
недостатъчност, настъпила в резултат на тежък възпалителен процес на белите
дробове - двустранна хипостатична пневмония.
За тази причина за смъртта е
допринесло претърпяното ПТП с последващото продължително залежаване в
болничното заведение. Описаните травматични увреждания са причинени от
механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет и отговарят по време
и начин да са причинени при настъпилото ПТП, като пътник в лек автомобил.
Установено е, че смъртта на П.К.К. се намира в причинно - следствена връзка с
настъпилото транспортно произшествие, описано в обвинителния акт.
Съдебният лекар и експерт по
делото – д-р З.Н. е изготвила съдебно-медицинската
експертиза № 174/2019г. /л.96 ДП/ на пострадалия Г.П.Д. и е установила, че
му е било причинено счупване на дясната раменна кост в средната част с
разместване. Описаното увреждане е в резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет и е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. На Г.П.Д. е
било причинено трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник за
около 3-5 месеца, представляващо средна телесна повреда по чл. 129, ал.2 от НК.
От заключението на
изготвената тройна автотехническа
експертиза /л.100-136 ДП/ на вещите лица М., С. и П. за определяне
механизма и причините за възникване на ПТП се установява, че скоростта на
движение на лек автомобил „Хюндай Соната” в момента на удара е била около 23
км/ч, а скоростта на движение на лек автомобил „Ауди А6” в момента на удара е
била около 87 км/ч. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път /опасна зона/ на лек автомобил „Ауди А6“, лек автомобил „Хюндай
Соната“ е бил в движение, навлязъл до половината на третата лента, бил е видим
за водача на лек автомобил „Ауди А6“ и при своевременна реакция на последния и
задействане на спирачната система е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара
със скоростта, с която се е движел. При движение на лек
автомобил „Ауди А6“ със скорост 50 км/ч. /която е допустимата за населени
места/, вместо със скорост от 87 км/ч., от момента на потегляне на лек
автомобил „Хюндай Соната“, лек автомобил „Ауди А6“ би преминал зад лек автомобил „Хюндай Соната“ без да се налага
водачът на лек автомобил „Ауди А6“ да предприеме някакви други действия.
Когато лек автомобил „Хюндай
Соната“ е потеглял за извършване на маневрата за ляв завой, лек автомобил „Ауди
А6“ е бил видим за водача на лек автомобил „Хюндай Соната“ и при своевременна
реакция от негова страна и отлагане на потеглянето е имал техническа възможност
да избегне удара, като пропусне лек автомобил „Ауди А6“.
Основните причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че водачът на лек
автомобил „Хюндай Соната“ – подс.А.С.К. е предприел маневра - завой наляво, без
да пропусне насрещно движещия се със скорост 87 км/ч. лек автомобил „Ауди А6“.
Водачът на лек автомобил „Ауди А6“-подс.В.Г.И. се е движел със скорост 87
км/ч., поради което двата автомобила са се срещнали в мястото на удара, тъй
като при движение със скорост 50 км/ч. лек автомобил „Ауди А6“ би преминал зад
лек автомобил „Хюндай Соната“ без да се налага водачът на лек автомобил „Ауди
А6“ да предприема никакви действия. Водачът на лек автомобил „Ауди А6“-
подс.В.И. не е реагирал своевременно на опасността от удара, тъй като при
своевременна реакция и задействане на спирачната система, той е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, със скоростта с която се е движел от
87 км/ч.
При така установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени
средства, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ:
С гореописаното деяние подсъдимият А.С.К.
е извършил виновно престъплението по чл. 343, ал.4,
вр. с ал.3, б. А“, предл. 2-ро и б. „Б“, предл. първо, вр. с ал.1, б. „Б“,
предл. второ и б. „В“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
От обективна страна, подс. К. на 07.08.2019г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Удроу Уилсън“, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай соната“, с peг. № ***е нарушил
правилата за движение по чл. 37, ал.1 изр.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“,
и по непредпазливост, при условията на независимо
съпричиняване с В.Г.И. е причинил смъртта на П.К.К., настъпила на 19.08.2019г.
и средна телесна повреда на Г.П.Д., изразяваща се в счупване на дясната раменна
кост в средната част с разместване, довело до трайно затрудняване движенията на
горен десен крайник.
В резултат на нарушението на цитираната правна норма
от ЗДвП, запълваща бланкетния състав на горепосоченото престъпление, е
настъпило процесното ПТП, причинило като пряка последица - смъртта на
пострадалия К. и средна телесна повреда на постр.Д., изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на горен десен крайник.
Видно от установените факти по делото, подкрепени и с извода на вещите лица
по АТЕ, причината за настъпването на ПТП е вследствие независимо съпричиняване
с действията на другия подсъдим, като собственият принос за предизвикания
общественоопасен резултат е нарушението на чл.37 ал.1 изр.1 от Закона за
движението по пътищата. Именно това нарушение е
в пряка причинноследствена
връзка с причиненото ПТП, а не вмененото нарушение на подс.К., което е за
създаване на ситуация за поставяне в опасност – по чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“. В този смисъл съдът прие за резонни и
основателни възраженията на адв.И. относно правната квалификация на деянието в
бланкетната й част и поради това съдът оправда подс.К. и го призна за невинен с
присъдата при извършеното престъпление да е нарушил и чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Както се посочи по-горе именно вече предприетото движение наляво, изразяващо се
в пресичане на пътя на лекия автомобил „Ауди А6” е причинило ПТП, като преди
това автомобилът на подс.К. хюндай е бил установен на кръстовището и е изчаквал
преминаването на насрещнодвижещите се ППС. Заключението и на експертите по АТЕ
е в същия смисъл, че ударът е бил предотвратим, ако подс.К. бе отложил
потеглянето и не бе пресекъл пътя на движение на другия подсъдим.
Подс.А.К. при извършване на горното престъпление не е
нарушил и правилото на чл.37 ал.1 изр.2
от ЗДвП - /„От същото правило помежду си се ръководят и водачите
на релсовите пътни превозни средства“/, тъй като в тази част нарушеното правило на
чл.37 ал.1 изр.1 от страна на К. се
отнася към релсовите ППС, а той е управлявал моторно нерелсово превозно
средство. Ако автомобилът, управляван от подсъдимия К. не бе навлезнал в насрещната
пътна лента, за да довърши предприетата маневра завой наляво, ПТП нямаше да
настъпи. То нямаше да настъпи и ако не
бе налице по същото време и място предприетото противоправно поведение от
страна на другия участник в ПТП – подс.В.И., с което е нарушил други две
законови правила за движение по пътищата.
Така, подс. В.Г.И. е извършил
виновно престъплението по чл. 343, ал.4, вр. с ал.3,
б. А“, предл. 2-ро и б. „Б“, предл. първо, вр. с ал.1, б. „Б“, предл. второ и
б. „В“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 07.08.2019 г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Удроу Уилсън“, при управляване
на моторно превозно средство лек автомобил „Ауди А6“, с peг. № РВ 3106 КТ, е
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и по чл.
21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно транспортно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/час. За пътно превозно средство
от категория „В“ в населено място - 50 км/час“,
и по непредпазливост, при условията на независимо
съпричиняване с А.С.К., е причинил смъртта на П.К.К., настъпила на 19.08.2019г.
и средна телесна повреда на Г.П.Д., изразяваща се в счупване на дясната раменна
кост в средната част с разместване, довело до трайно затрудняване движенията на
горен десен крайник.
Подс.И. не е контролирал управляваното от него МПС, тъй
като не е реагирал по никакъв начин на възникналата опасност от ПТП чрез
задействане на спирачната система и намаляване на скоростта, при което би
избегнал удара с другото МПС. Ако пък се бе движел с разрешената от 50 км/ч
скорост, произшествието не би настъпило, тъй като с такава скорост би преминал
зад автомобила хюндай на подс.К.. Поради това подс.И. е нарушил и чл.21 ал.1 от ЗДвП. Установена е скоростта му на движение с около 37 км/ч над разрешената
такава в града и ако бе спазил този регламент от специалния закон, ПТП е било
предотвратимо. Т.е. посочените две нарушения
на ЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен и
обществено опасен резултат - смъртта на
единия пострадал и средната телесна повреда на другия пострадал, ведно с описаното
по-горе независимо съпричиняване от страна на другия подсъдим.
От субективна страна съдът в присъдата прие, че престъпленията и
двамата подсъдими са осъществили под
форма на вината – непредпазливост, а като вид - небрежност, защото и двамата дейци не са искали
и не са допускали настъпването на обществено-опасните последици, но са били длъжни и са могли да ги предвидят. Като правоспособни водачи
на МПС, като подс.К. и дългогодишен такъв, са имали съответните знания,
свързани с правилата за движение по пътищата, които е трябвало в това си
качество да спазват.
Не е налице хипотезата
на случайно деяние по чл.15 от НК, както пледира защитата на подс.К..
Оправдаването му на това основание е доказателствено необезпечено. Не се
установяват обстоятелства изключващи вината на подс.К. с извод, че в
конкретната ситуация той не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици или да не е бил длъжен да стори това. Напротив,
налице е виновно извършено деяние с погазване на разпоредби на ЗДвП при
неосигуряване на предимството на насрещно движещия се автомобил Ауди, което е
дължимо поведение по закон. Наред с това, се установи в настоящото производство
по несъмнен начин, че МПС, управлявано
от другия подсъдим, е било видимо за водача К., който вместо да го пропусне е
започнал да извършва маневрата завой наляво, от което е настъпил фаталния удар.
ПТП е настъпило вследствие едновременните и неправилни действия и на двамата
водачи подсъдими, при липса на по-значителен принос на единия или на другия от
тях. Съпричиняването в случая не е количествен измерител на вината и не се
установява заради това, че подс.И. е направил две нарушения на пътя. Неговият
принос се преценява с оглед настъпилия вече фатален резултат при двете
алтернативи за него – или е следвало да се движи правомерно с разрешена скорост
за населени места, или след като не е сторил това, той не е и реагирал, за да
предотврати настъпването на удара. Прочее надмощие в причинно-следствения
процес на някой от двамата не е прието от прокурора и респективно описано в
обвинителния акт, което да е признато от подсъдимите при направените от тях
изявления по чл.371 т.2 от НПК. В случая никой от двамата подсъдими не е
действал при т.нар. случайно деяние. И двамата са били длъжни и са могли да
предвидят последиците, като са действали при небрежност, по-леката форма на
непредпазливата вина.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимите престъпление,
предвиденото в закона наказание е от три до петнадесет години лишаване от
свобода /ДВ бр.74/2015г./.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да
бъде наложено на подсъдимия А.С.К., съдът намира, че същото следва да бъде
определено съобразно разпоредбата на чл.54 от НК и да бъде ориентирано към
минималния размер. В случая не са налице нито многобройни, нито дори едно
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и същевременно те да са от
такова естество, че дори и най-лекото наказание в закона да се окаже за
извършителя несъразмерно тежко и поради тази причина наказанието не може да се
определи под законовия минимум, т.е. с приложението на чл.55 от НК. От
приложените по делото доказателства за личността на подсъдимия и здравословното
му състояние не може да се направи извод за многобройност или изключителност на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Същият е осъждан и е изтърпял на
17.07.2018г. ефективно наказание лишаване от свобода, което единствено се явява
лоша характеристична данни. Същевременно са налице смекчаващи такива като трудовата му ангажираност
– продавач консултант във фирма /л.185 ДП/, напредналата възраст и
здравословното му състояние, като вследствие ПТП и той е пострадал и е бил
хоспитализиран. Следва да се посочи, че в дадените от подсъдимия обяснения още
на досъдебното производство очертават необходимост от бонифицирането му с
допълнително намаляване на наказанието като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като добросъвестно е помогнал за разкриване на обективната
истина още с привличането му като обвиняем /в този смисъл т.7 от ТР №
1-2009-ОСНК/. Съпричиняването от страна на другия подсъдим съобразно съдебната
практика също се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото
при липса на виновно поведение от страна на другия водач, ПТП не би настъпило.
Изтъкнатите по-горе обстоятелства, наред с факта, че подс.К. при извършване на
престъплението е допуснал едно нарушение на правилата за движение по пътищата,
съдът прие, че за него следва да се наложи наказание в почти минималния законов
размер, а именно - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящият състав на съда намери, че наказание лишаване от свобода в същия
размер е напълно съответно на стореното и личността на другия подсъдим В.Г.И..
И за него важи принципната и в случая и доказателствено обезпечена постановка,
че съпричиняването се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като обществената опасност не е предизвикана единствено и само от действията на
единия участник в ПТП. Наред с това И. е млад човек, с добри характеристични
данни, без каквито и да е противообществени прояви, работещ активно, семеен с
две деца. От друга страна за него съдът не може да отчете онова съдействие от
изключителен характер, допринасящо в значителна степен за разкриване на
обективната истина и облекчаване разследването по делото, какъвто извод направи
за подс.К. за наличие на допълнително смекчаващо вината обстоятество. Освен
това при извършване на престъплението
подс.И. е нарушил две правила за движение по пътищата, като освен превишената
скорост за движение в населени места, не е реагирал своевременно на опасността,
тъй като реакция от този вид би могла да доведе и до избягване на
произшествието. Като отчете това и като взе предвид значителния превес на
смекчаващите за него вината факти, съдът намери, че наказанието му лишаване от
свобода следва да е в близък до миминалния размер, като се определи в размер на
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Поради същите съображения не са налице основанията по
чл.55 от НК при индивидуализация на неговото наказание.
Съдът, постановил присъдата, намери, че наказанията от по три години и шест
месеца лишаване от свобода за всеки от двамата предадени на съд лица се явява
справедливо и съответно на извършеното от всеки от тях престъпление съгласно
чл.35 ал.3 от НК и би изпълнило в пълнота целите на чл.36 от НК, както относно индивидуалната,
така и относно генералната превенция.
Редуцирайки наказанията по чл.58а ал.1 от НК с 1/3 те се явяват в размер на
по ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това е наказанието, което
всеки от двамата подсъдими ще търпи.
Относно начина на изтърпяването им, за подс.А.К. са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и
съдът постанови това наказание той да изтърпи при първоначален общ режим,
защото не попада в лимитативно изброените хипотези по т.1-2 от посочената
разпоредба от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и се касае за непредпазливо престъпление.
Следва да се посочи, че преценявайки размера на наказанието, съдът следва
да се ръководи и от целта на закона за поправяне и превъзпитания на извършителя, за което се взема предвид и
възрастта му с идеята след изтърпяване на ефективно наказание в затвор, същият да поеме своя нов път и успешно да се
ресоциализира в обществото. А това е напълно постижимо за подс.К. след
изтърпяване на редуцираното му наказание от две години и четири месеца лишаване
от свобода.
За подс.И. са налице законовите предпоставки за приложеието на чл.66 от НК.
Освен, че той не е осъждан, целите на наказанието могат адекватно да бъдат
постигнати с условно наказание лишаване от свобода, като се даде шанс за
поправянето и превъзпитанието на един
млад човек без необходимост от изолирането му от обществото в затворническо
заведение. За осъществяване на тази е достатъчно изпитателният срок да е от три
години.
Допълнително обаче за поправянето на подс.И. ще следва да се постанови на основание чл.67
ал.3 от НК пробационна мярка по чл.42б ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Тази мярка подс. В.И. ще следва да изпълнява през
време на изпитателния срок по утвърден график, съгласно чл.42б ал.2 изр.3 от НК.
Съдът намира, че на подсъдимите
следва да се наложат кумулативно с наказанията лишаване от свобода и
наказание лишаване от права по чл. 343г
вр.чл. чл.343 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за всеки едни от двамата, тъй като
са правоспособни водачи на МПС. Подс.К. с присъдата следва да се лиши от право
да управлява моторно превозно средство за срок от ПЕТ ГОДИНИ, за което съдът
отчете освен горепосочените факти, и това, че същият многократно е наказван по
административен ред за нарушения по пътищата. Съдът намира, че за поправянето и
превъзпитанието на извършителя от гледна точка да не извърши ново престъпление
по пътищата, тъй като стореното от него е именно осъществено при управление на
МПС, наказание завишено с почти три години от реално наложеното му за
изтърпяване наказание лишаване от свобода е съответно на обстоятелствата по
делото, личността на подсъдимия и ефективно би спомогнало за осъществяване на
превенцията. Освен това, ако наказанието лишаване от права съвпада с времето на изолация на дееца от обществото,
не би изиграло своята роля в конкретния случай, защото в същия период
подсъдимият ще изтърпява наказанието лишаване от свобода, през което дефакто
няма да може да управлява МПС и този
период се зачита за лишаване от правоуправление. Съдът намира, че за оказване
на превъзпитателния и възпиращ ефект и на това наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК се налага същият да понесе това ограничение и след като изтърпи наказанието
лишаване от свобода. По тези мотиви съдът наложи коментираното допълнително
наказание в размер на пет години, което започва да тече от влизане на присъдата
в сила / ТР № 61-1980- ОСНК на ВС, Решение от
25.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 15/2005 г., III н. о.,
докладчик съдията Кети Маркова, Р № 371-09-ІІ, Р № 10-2010-ІІІ, Р 66-88-ОСНК, Р
23-88-ОСНК, Р 75-86-І, Р 375-85-І, Р 278-2015-II „Делото Паоло”/. За подс.В.И. наказанието лишаване
от право да управлява МПС следва да е за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като взе предвид
липсата на налагани му наказания по административен ред, но отчете, че се касае
за млад шофьор, който се е сдобил със СУМПС три месеца преди инкриминирания
инцидент, както и факта на проявената от него надценена самоувереност да се
движи по пътя в района на кръстовище с безразсъдно превишена скорост и без
реакция за предотвратяване на ПТП.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. РАЗНОСКИ:
С присъдата настоящият състав на
съда постанови веществените
доказателства, намиращи се на съхранение на специализирания паркинг на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив – лек автомобил
«Хюндай Соната» с рег.№ ***, да се върне на подсъдимия А.С.К.; лек автомобил
«Ауди А6», с рег.№ ***- да се върне на подсъдимия В.Г.И..
Съдът постанови вещественото доказателство запис върху оптичен носител от Център 112 – 1 бр. диск да остане приложен по делото.
Съобразно нормата на чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимите К. и И.
да заплатят в полза на Държавата сумата от 2006.06 лева
/две хиляди и шест лева и шест стотинки/, направени общо разноски в хода на досъдебното производство, като всеки от
тях да заплати по 1003.03 лева /хиляда и три лева и три стотинки/ по сметка на
ОД на МВР-Пловдив.
Следва
подсъдимите А.С.К. и В.Г.И. да заплатят на частния обвинител Г.П.Д.
направените от същия разноски в размер на 1800 лева, като всеки един от
подсъдимите да му заплати по 900 лева /деветстотин лева/. Освен това
подсъдимите следва да заплатят на частните обвинители А.Г.К. и К.П.К. направените от тях разноски в размер на 1500
лева. Така, съдът с присъдата осъди подсъдимия К. да заплати сумата от 375 лева /триста седемдесет и пет лева/
на А.Г.К. и 375 лева /триста седемдесет и пет лева/ на К.П.К.. По същият
начин съдът осъди и подсъдимия И. да заплати 375 лева /триста седемдесет и пет лева/ на А.Г.К. и
375 лева /триста седемдесет и пет лева/ на К.П.К..
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :