№ 582
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262 018 от 21.12.2020 г., постановено по гр.д. №
6446/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът – ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
- на М. А. И., ЕГН **********, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния съпруг М. Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016
г., вследствие на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.;
- на М. М. И., ЕГН **********, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейния баща М. Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016 г.,
вследствие на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорния иск за
1
присъждане на законна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.;
- на Д. М. Я., ЕГН **********, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговия баща М. Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016 г.,
вследствие на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.;
- на Ж. М. Я., ЕГН **********, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговия баща М. Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016 г.,
вследствие на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.;
- на Р. М. И., ЕГН **********, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейния баща М. Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016 г.,
вследствие на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.;
- на В. М. Я., ЕГН **********, сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговия баща М. Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016
г., вследствие на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.;
- на С.М. Я., ЕГН **********, сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговия баща М. Я. И., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016
г., вследствие на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.;
2
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на сумата от 9 200 лева и деловодни разноски в
размер на сумата от 410 лева;
- адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Ч., Петкова и
И.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 10 610 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците М.
А. И., ЕГН **********; М. М. И., ЕГН **********; Д. М. Я., ЕГН
**********; Ж. М. Я., ЕГН **********; Р. М. И., ЕГН **********; В. М. Я.,
ЕГН ********** и С.М. Я., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски в
размер на сумата от 690 лева.
С определение № 267407 от 19.04.2021 г., постановено по гр.д. №
6446/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил
молбата с вх. № 267627 от 21.01.2021 г., подадена от ищците за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците М. А. И.,
ЕГН **********; М. М. И., ЕГН **********; Д. М. Я., ЕГН **********; Ж.
М. Я., ЕГН **********; Р. М. И., ЕГН **********; В. М. Я., ЕГН **********
и С.М. Я., ЕГН ********** в частта, в която всеки един от преките искове е
отхвърлен, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 000
лева, както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите твърдят, че присъдените обезщетения са занижени по
размер и не съответстват на действително претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на техния родственик /съпруг на първия
ищец и баща на останалите/, с който са имали изключително близки
отношения до неговата преждевременно настъпила смърт.
Оспорват определеното от първоинстанционният съд съотношение на
съпричиняване на вредните последици по ½ за водача и за пострадалия.
Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди на всеки от тях до пълния предявен размер на всеки
един от преките искове /200 000 лева/, ведно със законната лихва върху всяка
3
сума, считано от 21.08.2016 г.
Молят в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати на
адвокатско възнаграждение на Адвокатското дружество, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се атакува с
насрещна жалба, подадена от ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че исковете са неоснователни и моли
въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
осъдителната част и да се отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност поддържа, че първоинстанционният съд
е определил обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците в
завишен размер, който не съответства на действително претърпените вреди.
Поддържа още, че пострадалият М. Я. И., ЕГН ********** с
поведението си е допринесъл в много по - голяма степен за настъпване на
вредоносния резултат, в сравнение с приетото съотношение, поради което
моли да се намалят присъдените обезщетения от първоинстанционния съд.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Определение № 267407 от 19.04.2021 г., постановено по гр.д. №
6446/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд се атакува с
частна жалба, подадена от процесуалния представител на ищците с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон. Поддържа, че по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е следвало
да се присъди и ДДС на адвокатското дружество. Моли да се отмени
обжалваното определение и вместо това да се измени решението на
първоинстанционния съд в частта за разноските, като се осъди ответникът да
заплати ДДС на адвокатското възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени
в срок от надлежни страни и срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване
попосочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
4
предвид следното:
Ищците М. А. И., ЕГН **********; М. М. И., ЕГН **********; Д. М. Я.,
ЕГН **********; Ж. М. Я., ЕГН **********; Р. М. И., ЕГН **********; В. М.
Я., ЕГН ********** и С.М. Я., ЕГН ********** са предявили против ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
19.08.2016г., в гр. Ямбол, на кръстовището на улица „Преслав“ и улицата,
водеща към фирма „Сакарела“ ООД е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № *******, управляван от Д. Д. Д., ЕГН
********** и велосипедиста М. Я. И., ЕГН **********, който е съпруг на М.
А. И., ЕГН ********** и баща на останалите ищци.
Ищците твърдят още, че:
- ПТП е настъпило по вина на Д. Д. Д., ЕГН **********, който е
управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост и е отнел предимството
на велосипедиста М. Я. И., ЕГН **********;
- по случая е образувано ДП № 641/2016 г. по описа на РУ – МВР-
Ямбол и пр.пр. № 3186/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура Ямбол;
- с присъда № 73 от 25.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 150/2018 г.
от Окръжен съд Ямбол, Д. Д. Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че при управлението на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата
за движение, установени в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Я. И., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ от НК;
- лекият автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******* е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в
деня на настъпване на ПТП;
- вследствие смъртта на техния близък са претърпели и продължават да
търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
изключително дълбоката емоционална връзка, която са имали;
- предявили са писмени претенции за обезщетяване на вредите, по които
ответникът е образувал щети, като по негови указания са представили
допълнително доказателства, но не са изплатени обезщетения;
С предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от
тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата
5
от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на
произшествието – 19.08.2016 г.
Поискали в тежест на ответника да се възложи отговорността за
разноски и да заплати направените такива в производството, както и
адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, подал отговор на
исковата молба /л. 49 от т.д. № 60/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд/,
с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че представените към исковата молба писмени
доказателства не установяват, че застрахованият водач с поведението си е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
неимуществени вреди на всеки един от ищците, които да са съобразени с
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото, установяващи, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата
за движение, които са задължителни за велосипедистите, като участници в
движението и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на 19.08.2016 г.,
около 19:30 часа, в светлата част на денонощието, в гр. Ямбол, на
кръстовището на ул. „Преслав“ и улицата, водеща към фирма „Сакарела“
ООД е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.
№ *******, управляван от Д. Д. Д., ЕГН ********** и велосипедиста М. Я.
И., ЕГН **********.
6
Водачът на лекия автомобил „Тойота Авенсис“ на посоченото
кръстовище направил ляв завой и навлязъл в пътното платно на улица
„Преслав“, като отнел предимството на движещия се по тази улица
велосипедист - М. Я. И., ЕГН **********, вследствие на което последният
челно се ударил в задната лява част на лекия автомобил.
Лекият автомобил се движил със скорост от около 18 км/ч, а
велосипедистът със скорост от около 15 км/ч.
Движението по ул. „Преслав“ е двупосочно, с по две ленти за движение
в двете посоки, които са разделени с тревна ивица.
Велосипедистът не се е движел възможно най-близко до дясната
граница на платното за движение, а на около 5.40 до 5.50 метра вляво от
дясната граница, където е настъпил удара между двамата участници.
Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара между двете МПС, ако е бил намалил
скоростта си на движение и изчакал велосипедиста да премине преди да
предприеме маневра.
Ударът е бил предотвратим за велосипедиста, ако се е движел възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение, така както повелява
разпоредбата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП и е предприел спиране при възникналата
опасност.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложения
по делото Констативен протокол за ПТП /л. 6 от т.д. № 60/2018 г. на Софийски
окръжен съд/ и писмените заключения на вещото лице, извършило в първата инстанция
основна и допълнителна автотехническа експертиза - л. 147 и - л. 189.
С присъда № 73 от 25.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 150/2018 г. от
Окръжен съд Ямбол, влязла в сила на 11.07.2018 г., водачът на лекия автомобил Д. Д.
Д., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че при управлението на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******* е допуснал нарушение на правилата за
движение, установени в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на М. Я. И., ЕГН ********** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“, във вр. с
чл. 342, ал. 1 НК.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
7
медицинската експертизата /л. 82/ се установява, че вследствие на удара между двамата
участници, ищецът е получил тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до
неговата смърт, настъпила на 21.08.2016 г.
Лекият автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******* е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
В първата инстанция по делегация са разпитани свидетели за претърпените от
ищците болки и страдания от смъртта на М. Я. И., ЕГН **********, който е съпруг на
първия ищец и баща на останалите ищци.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищците въззивна жалба и подадената от ответника насрещна жалба, като
спорът се концентрира до основателността на исковете, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, на което има право всеки един от
ищците и наличието/отсъствието на поведение на пострадалия, с което пряко
и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния за него
резултат, както и неговото съотношение.
ПТП е настъпило на 19.08.2016 г. с участието на лек автомобил, който е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с начало от 02.12.2015 г., поради което при разрешаване на правния
спор следва да намерят приложение разпоредбите на Кодекса на
застраховането, който е в сила до 31.12.2015 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
8
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая лекият автомобил „Тойота“, управляван от Д. Д. Д., ЕГН
********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на настъпване на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на Д. Д. Д., ЕГН **********
е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за
настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца - чл. 300 от ГПК.
Влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд и събраните по делото
доказателства обосновават извода на настоящия състав, че водачът на лекия
автомобил с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Събраните по делото доказателства, установяват, че пострадалият, като
велосипедист и участник в движението не се е движел възможно най-близо до
дясната граница, както повелява разпоредбата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, а на
около 5.50 метра вляво от дясната граница.
Посоченото поведение на велосипедиста е довело до удара с
автомобила и получаването на телесни телесни увреждания, които са довели
до неговата смърт.
Налице е поведение, с което велосипедистът пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на ½ за
водача на лекия автомобил и ½ за велосипедиста.
Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са
9
допустими и доказани по основание, като размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на всеки ищец, пряка и непосредствена
последица от увреждането, следва да се определи от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от М. А. И., която е била съпруга на
починалия възлиза на сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., който е
съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалия /70-годишен/ и неговото
обществено положение; възрастта на ищеца и близките отношения, които са
имали до внезапно настъпилата смърт; обществено - икономическите условия
в страната и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на
смъртта – 21.08.2016 г
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
съотношение на съпричиняване, поради което прекият иск е основателен до
размер на сумата от 40 000 лева и подлежи на отхвърляне до пълния
предявен размер от 200 000 лева.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, поотделно за М. М. И., ЕГН **********;
Д. М. Я., ЕГН **********; Ж. М. Я., ЕГН **********; Р. М. И., ЕГН
**********, които са низходящи /деца/ на починалия възлиза на сумата от 60
000 /шестдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта
на пострадалия /70-годишен/ и неговото обществено положение; възрастта на
всеки един от ищците, които са поели своя жизнен път и създали семейства;
обема на претърпените от тях болки и страдания; близките отношения, които
са имали до внезапно настъпилата смърт на техния възходящ; обществено -
икономическите условия в страната и с лимита на застрахователното
обезщетение към датата на смъртта – 21.08.2016 г
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
съотношение на съпричиняване, поради което всеки един от преките искове е
10
основателен до размер на сумата от 30 000 лева и подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 200 000 лева.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, поотделно за В. М. Я., ЕГН **********
и С.М. Я., ЕГН **********, които са низходящи /деца/ на починалия и са
живели на един административен адрес възлиза на сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта
на пострадалия /70-годишен/ и неговото обществено положение; възрастта на
всеки един от ищците, които са поели своя жизнен път и създали семейства;
обема на претърпените от тях болки и страдания; близките отношения, които
са имали до внезапно настъпилата смърт на техния възходящ; обществено -
икономическите условия в страната и с лимита на застрахователното
обезщетение към датата на смъртта – 21.08.2016 г
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
съотношение на съпричиняване, поради което всеки един от преките искове е
основателен до размер на сумата от 35 000 лева и подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 200 000 лева.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, имащи за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху всяко едно от
обезщетенията:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и следва да се приложи по отношение на
застрахователя разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В случая, ищците са поискали да се присъди законната лихва, считано
от деня на настъпване на ПТП – от 19.08.2016 г., но се дължи такава, считано
от деня на настъпване на вредата, т.е. от 21.08.2016 г., когато е настъпила
вредата.
Предявените акцесорни искове за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016
11
г. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По основателността на частната жалба, с която се атакува
определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК:
Ищците са поискали първоинстанционният съд да измени своето
решение в частта за разноските и допълнително да осъди ответника да
заплати ДДС върху адвокатското възнаграждение, присъдено на адвокатското
дружество, с което всеки един от ищците има сключен договор за правна
помощ и съдействие.
По делото няма доказателства, че дружеството е регистрирано по
ЗДДС. Освен това естеството на ДДС изиска той да е начислен от данъчно
задълженото лице, да е подадена декларация до посочено в ЗДДС число на
съответния месец и да преведена тази сума по съответната бюджетна сметка.
По делото няма доказателства адвокатското дружество да е изпълнило
тези изисквания на ЗДДС.
С оглед на изложеното неоснователни са и двете въззивни жалби, както
е неоснователна и частната жалба, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в осъдителната
част, както и в частта, в която всеки един от преките искове е отхвърлен, за
разликата над уважения до пълния предявен размер;
- да се потвърди определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК
от първоинстанционния съд;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която всеки един от
акцесорните искове е отхвърлен, за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г.
не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото - неоснователността на въззивните жалби и
неоснователността на частната жалба, всяка една от страните ще следва да
понесе направените деловодни разноски.
Непромененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
предявените искове не обосновава присъждане на адвокатско
12
възнаграждение, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 018 от 21.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 6446/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
– ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. А. И., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг М. Я. И., ЕГН
**********, настъпила на 21.08.2016 г., вследствие на ПТП от 19.08.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г., както и в ЧАСТТА, в
която е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 200 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 018 от 21.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 6446/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
– ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати поотделно на М. М.
И., ЕГН **********; Д. М. Я., ЕГН **********; Ж. М. Я., ЕГН **********; Р.
М. И., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния възходящ М. Я. И.,
ЕГН **********, настъпила на 21.08.2016 г., вследствие на ПТП от 19.08.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г., както и в ЧАСТТА, в
която е отхвърлил всеки един от преките искове, за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 018 от 21.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 6446/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
– ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати поотделно на В. М.
Я., ЕГН ********** и на С.М. Я., ЕГН **********, сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния възходящ М. Я. И., ЕГН
**********, настъпила на 21.08.2016 г., вследствие на ПТП от 19.08.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г., както и в ЧАСТТА, в
която всеки един от преките искове е отхвърлен, за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 018 от 21.12.2020 г., постановено по
13
гр.д. № 6446/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 267407 от 19.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 6446/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с
което е отхвърлил молбата с вх. № 267627 от 21.01.2021 г., подадена от
ищците за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските.
Решение № 262 018 от 21.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6446/2018
г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която всеки един от акцесорните
искове е отхвърлен за периода от 19.08.2016 г. до 21.08.2016 г. не е обжалвано
от ищците и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14