Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
18.01.2024 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
деветнадесети декември година 2023
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана П.
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1584 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. XXII от ГПК с предмет пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД
и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Б.П.С. ЕГН **********, чрез адв.
В.О., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „О.“ АД, ЕИК ********, да
заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 06.06.2017г., при което е починал Л. С.С.–
съпруг на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от –
20.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2017г.,
около 14 часа на ПП-6 с посока на движение с. Столник към гр. Елин Пелин, Л. С.управлявал
лек автомобил марка „Пежо, модел „106“, с рег. № *******. На кръстовището С.спрял
и поради недобрата видимост, същият придвижил автомобила и навлязъл в
кръстовището. Възприел движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„609Д“ с рег. № *******, но не е преценил, че товарният автомобил се движи с
превишена скорост и навлязъл в кръстовището. С.успял да напусне лентата за
движение на товарния автомобил, но тъй като водача – С.Т.С. предприела маневра,
като насочила автомобила наляво излизайки от лентата си за движение, последвал
удар. Образувано било ДП № 186/2017 по описа на ОСлО
СОП, пр.пр. № 2349/2017г. Образувано е нохд № 527/2020г. по описа на Софийски окръжен съд.
Твърди се, че ищцата изключително трудно преживява загубата на съпруга си,
към който била силно привързана. Неговата неочаквана и ненавременна смърт причинила
на ищцата продължителни страдания от загубата му. Твърди, че към датата на ПТП
за товарен автомобил „Мерцедес 609Д“ с рег. № ******* е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното З. „О.“ АД. Заявява, че с
молба от 15.09.2017г. сезирала ответника за изплащане на обезщетение, но
последния, като с молба от 19.08.2019г. е приложила и банкова сметка, ***ва. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена.
В законоустановения
срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното З. „О.“
АД, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва вината на водача С.С., като твърди, че
виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил „Пежо“ – Л. С., който не е спрял на
пътен знак Б2. Заявява, че по искова молба на ищцата за същото ПТП е образувано
гр.д. № 14491/2019г. по описа на СГС, по което е постановено решение, с което
ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на ищцата обезщетение. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между описания в исковата молба товарен автомобил към датата на ПТП. На
основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК прави искане за спиране производството по
делото до приключване на нохд №527 /2020г. на СОС.
Оспорва механизма на ПТП. Наведено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна пострадалия, като твърди, че е бил без
поставен обезопасителен колан. Оспорва
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт на наследодателя на ищцата.
Твърди, че напредналата възраст и придружаващите заболявания са
допринесли за леталния изход. Навежда възражение за прекомерност на исковата
претенция. Оспорва и акцесорната претенция за лихва,
както и началната дата, от която се претендира. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е
постъпила допълнителна искова молба, с която оспорват възраженията на ответното
дружество.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и допълнителен отговор от
ответното застрахователно дружество, в който се заявява, че поддържа всички
възражения и оспорвания направени с отговора на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцата чрез адв. В. О. поддържа предявените искове. Представя списък на разноските
по чл. 80 ГПК. /л. 174
от делото/
В открито
заседание ответникът З. „О.“ АД, чрез юрк.
К. оспорва предявените искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 178
от делото/
Софийски
градски съд, ГО,
І – 7 състав, като обсъди направените
от страните доводи и възражения, прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна
От приетата в препис Присъда № 17 от
15.06.2022г., постановена по н.о.х.д. № 527/2020г. по описа на Софийски окръжен
съд, се установява, че С.Т. С. е
призната за виновна, за това, че на 06.06.2017 г.
около 14:00 часа на кръстовището образувано между републикански път №1-6
/Перник-София-Бургас/ и републикански път III -105 /I-1-Елешница-Елин
Пелин-Нови хан/, в зоната на километър 142+356 м. от републикански път № 1-6,
при управление на МПС — товарен автомобил марка „Мерцедес” модел 609, per. № *******, в посока от гр. Пирдоп към гр. София, е
нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата/3ДвП/
и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно: чл. 21, ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак”, и чл. 47 ал.3, предложение 26-то от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведената забрана имат следните изображения и наименования:... В
26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, като в зоната
на действие на пътен знак „В26“ с надпис на него „60“, т.е. забранено е
движение със скорост по-висока от 60 км./ч., се е движила със скорост от 80 км.
в час, в резултат на непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с водача на лек автомобил „Пежо“, модел
106, с per. № *******Л. С., е причинила смъртта на Л. С.С.и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2,
пр.2 от НК на Б.П.С., изразяваща се в трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за срок по-голям от тридесет дни. На основание чл. 343,
ал. 4, във вр. ал.З, б. „б” пр.1, във вр. с ал.1, б. „в” , във вр.чл.
342 ал.1, пр.3 от НК и чл. 55 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от
две години, като е призната за невиновна в това, че при избиране на скоростта
на движение не се е съобразила с конкретните условия на видимост, която е имала
от 150 метра преди мястото на сблъсъка и с директната видимост от 51 метра,
която е имала към момента за навлизането на челната част на л.а. „Пежо“ м. 106
с per. № *******в лентата за движение на т.а.
„Мерцедес“ с per. *******, за да реагира с аварийно
спиране и да спре, преди непредвидимото препятствие - л.а. Пежо“ м. 106 с per. № *******, както и в това че не е намалила скоростта
на движение на управлявания от нея автомобил, въпреки от необходимостта от
спиране, поради възникнала опасност за движението от пресичащ л.а. „ПЕЖО“ 106,
с per. № *******, в посока от с. Столник към гр. Елин
Пелин, като е оправдана по повдигнатото обвинение да е нарушила чл. 20, ал.2,
изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.“ и чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. На основание чл. 66, ал.1 НК е отложено
изтърпяването на така определеното на наказание „лишаване от свобода за срок от
две години“ за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. На основание чл. 343г НК и чл. 37, т. 7 от НК С.Т.С.
е лишена от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е влязла в
сила на 01.04.2023г. /л.139 –л.141 от делото/
С решение №57 / 10.02.2023г., постановено по в.н.о.х.д. № 1032/2022г. по
описа на САС, НО, 3-ти състав е изменена присъда № 17 от 15.06.2022г.,
постановено по н.о.х.д. № 527/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта
относно наказанието наложено на С.Т.С. по чл. 343г във вр.
чл. 37, т.7 НК – лишаване от право да управлява МПС, като в останалата й част
присъдата е потвърдена и влязло в сила на 01.04.2023г.
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда,
установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и
механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между пътно –
транспортното произшествие и смъртта на Л.
С.С.– съпруг на ищцата.
От
приетото Удостоверение за наследници № 4341 от 28.07.2021г. издадено от Столична община, район Средец, се
установява, че ищцата Б.П.С. е съпруга и законен наследник на Л. С.С., починал на 06.06.2017г. /л.56 от делото/
Приета е молба - претенция вх. № 99-11611 от 15.09.2017г.,
с която ищцата Б.П.С. е предявили пред ответното застрахователно дружество
искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
от смъртта на Л. С.вследствие процесното ПТП. /л. 11-л. 13 от делото/
Свидетелката С.Т.С. – участник в процесното
ПТП, сочи в показанията си в о.с.з. на
21.12.2021г, че през м.юни 2017 г. се
прибирала от с. Горна Малина, като управлявала камион „Мерцедес 602“ натоварен
с три палета. Наближила кръстовището, и установила, че има спрян л.а. „Пежо“
101. В момента, в който свидетелката навлизала в кръстовището, другата кола също
тръгнала. Св.С. сочи в показанията си, че тръгнала в ляво и навлиза в лявата
лента, а другата кола се ударила в десния край на камиона. Леката кола управлявал
мъж, който бил много възрастен. Уврежданията на камиона били в десния ъгъл. Л.а.
„Пежо“ било ударено във вратата на шофьора. Уврежданията на камиона били в
десния ръб отпред. Пътувала към София и карала в дясната лента, а ударът станал
в лявата лента, която е за насрещно движение. Кръстовището там е широко.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.И.Г..
Свидетелят Г./76г., без родство със страните/ посочва,
че познава Л. С.от 50 години, който е бил негов учител. Свидетелят Г.сочи, че Л. С.и втората му съпруга Б. живеели заедно от
90-та година. Били добро семейство и живеели в сговор.Свид.Г.заявява,
че помага на ищцата Б. с каквото може, тъй като тя живее сама, трудно и е, използва
патерици. След катастрофата Б. известно време била в болница. Скърбяла много за
починалия си съпруг, защото той ú бил голяма упора. Свидетелят сочи, че
ищцата Б. още не е преживяла загубата на съпруга ú. През сълзи говорела
за него и имало негова снимка на масата пред нея.
За установяване на конкретния механизъм на ПТП по
делото е изслушана съдебна – автотехническа
експертиза с вещо лице инж. С.Д., неоспорена от страните, чието заключение
съдът кредитира като обективно и пълно. В същото е приет най-вероятен механизъм
на ПТП:
На 06.06.2017 г. около 14.00
ч. товарен автомобил „ Мерцедес “ с per. № ******* се
е движил по път I - 6 в посока от гр. Пирдоп към гр. София. Скоростта му е била
от порядъка на 80 км/ч. При движението си товарния автомобил е достигнал до
района на кръстовището с общински път № SFO 2233. Водача на товарния автомобил
не се е съобразил с разпоредбите на пътен знак „В26 -60“ ,намиращ се на около
170 метра преди кръстовището и продължил движението си със същата скорост. В
същото време лек автомобил „Пежо“ с per. № ******* се
е движил по път № SFO 2233 в посока от с. Столник към гр. Елин Пелин. Водачът е
преустановил движението. В даден момент, когато товарен автомобил „Мерцедес“ се
е намирал на разстояние от около 74 - 75 метра до мястото на удара водача на
лек автомобил „Пежо“ е предприел потегляне от място за преминаване през
кръстовището, изминавайки път от 11,48 метра, достигайки скорост от около 22
км/ч.
Водачът на товарния автомобил възприел опасността със
закъснение от 0,6 секунди и е предприел спиране и едновременно с това е
отклонил автомобила в ляво. Намалил е скоростта си до около 44 км/ч, при което
е настъпил удар между предна дясна част на товарния автомобил и лява странична
част в областта на лявата врата на лек автомобил „Пежо“. След удара лекия
автомобил е бил отхвърлен напред и ляво и е преустановил движението си.
Товарния автомобил от своя страна също е преустановил движението си на мястото
описано в протокола за оглед.
От приетото неоспорено заключение на САТЕ, се
установява, че причините за настъпване на процесното
ПТП са:
- действията на водача на товарния автомобил,
управлявал същия със скорост от 80 км/ч при разрешени 60 км/ч, предприемайки
спиране със закъснение и едновременно с това отклоняване на автомобила в ляво и
- действията на водача на лек автомобил „Пежо“, който
е предприел потегляне от място за преминаване през кръстовището, без да се
съобрази с положението на товарния автомобил. /Отговор на въпрос 2/
Вещото лице инж.Д. обосновава извод, че водачът на
товарния автомобил при скорост от 80 км/ч. е имал възможност да предотврати
произшествието като предприеме спиране своевременно, без да отклонява
автомобила в ляво. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че водачът
на л.а. „Пежо“ е имал възможност да възприеме товарния автомобил „Мерцедес“, поне
от над 100 м, тъй като там участък е прав. В момента, в който потегля л.а.
„Пежо“ от „стоп линията“ започва да възниква опасността за шофьора на л.а.„Мерцедес“.
Преди това той се е движил от с. Столник към гр. Елин Пелин, и е спрял на
кръстовището. Л.а. „Пежо“ е спрял на „стоп“ линията и е потеглил. И двамата водачи са могли да се възприемат.
Единият е решил да потегли от място, виждайки, че от лявата му страна идва
товарен автомобил. Той е преценил, че може да има и е щял да мине, ако водачът
на товарния автомобил не е предприел това отклонение на автомобила в ляво.
По почин на ищеца е изслушана съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р В.Т. – спец. съдебна медицина, неоспорено от
страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и пълно. Според
заключението на СМЕ, при Л. С.С.са диагностицирани и установени следните травматични
увреждания, които условно могат да бъдат разделени в следните групи: Черепномозъчна и шийна травма-контузия
на мозъка вляво теменно, контузия на продълговатия мозък и счепване
на първи шиен прешлен с разкъсване на връзките между него и черепната основа. Гръдна
травма-счупване на ребрата двустрано от първо до
десето,счупване на гръдната кост,контузия на белия дроб съчетана с разкъсване
на паренхима вляво, пневмомедиастинум,
двустранен подкожен емфизем на гръдния кош. Гръбначна
травма изразяваща се в счупване на шести шиен и трети гръден прешлени с оформен
сегмент изместен напред и надясно. Коремна травма-травматично декапсулиране на левия бъбрек. С руптура/разкъсване/
на същия. Вещото лице д-р Т. обосновава извод, че смъртта на Л. С.се дължи на
тежката съчетана травма, която предвид характера и морфологията на
травматичните увреждания е била неизбежна. Вещото лице приема, че настъпилата смърт на Л. С.е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По искане на ответника пред настоящия съдебен състав е
допуснато и изслушването на комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица инж. С.Д. и д-р В.Т.,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
пълно. В приетото неоспорено заключение на КСМЕ е обосновано, че при
извършеното аутопсионно изследване на трупа на Л. С.С.не са установени травматични увреждания по гръдния кош и
корема, които биха могли да бъдат причинени от контактното действие на поставен
обезопасителен колан. Вещите лица обосновават извод,
че в резултат на произшествието пострадалият С.би получил същите травматични
увреждания причинили смъртта му, дори и да е бил с поставен обезопасителен
колан. Пояснено е, пострадалият С.е бил на
83 годишна възраст и със сигурност е имал заболявания характерни за тази
възраст, но те нямат никакво отношение към травматичната генеза на смъртта в
случая. Смъртта на Л. С.е настъпила в резултат на тежката съчетана травма.
Безспорно е между
страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел
„609Д“ с рег. № *******, е бил сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е ответното З. "О." АД, в качеството му на застраховател.
С молба вх.№99-11611/
15.09.2017г. ищцата Б.С. предявила претенция пред ответното дружество за
доброволно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП
настъпило на 06.06.2017г./л.12 от
делото/
С молба вх.№ 99-3654/
19.08.2019г. ищцата Б.С. представила
банкова сметка *** З. "О." АД./л.13/
По делото не се установява
ответното дружество да е определило и изплатило обезщетение за претърпените
неимуществени вреди на ищцата.
При така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил
в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция на л. 11-12 от делото и липса на
възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 06.06.2017 г. С в.с. присъда № 17 от 15.06.2022г.
постановена по н.о.х.д. № 527/2020г. на Софийски окръжен съд, С.Т. С. е
призната за виновна, за това, че на 06.06.2017 г.
около 14:00 часа на кръстовището образувано между републикански път №1-6
/Перник-София-Бургас/ и републикански път III -105 /I-1-Елешница-Елин
Пелин-Нови хан/, в зоната на километър 142+356 м. от републикански път № 1-6,
при управление на МПС — товарен автомобил марка „Мерцедес” модел 609, per. № *******, в посока от гр. Пирдоп към гр. София, е
нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата/3ДвП/
и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно: чл. 21, ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак”, и чл. 47 ал.3, предложение 26-то от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведената забрана имат следните изображения и наименования:... В
26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, като в зоната
на действие на пътен знак „В26“ с надпис на него „60“, т.е. забранено е
движение със скорост по-висока от 60 км./ч., се е движила със скорост от 80 км.
в час, в резултат на непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с водача на лек автомобил „Пежо“, модел 106,
с per. № *******Л. С., е причинила смъртта на Л. С.С..
Предвид на горното, съдът приема за
безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия
причинител на вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел 609“,
с рег. № *****- С.С..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „О.“ АД
е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на товарния автомобил, с който е причинено ПТП, с
оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по
основание. По делото са установени и неимуществените вредите претъпени от ищцата,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението:
Предмет на исковите претенции са единствено
неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла вследствие смъртта на Л. С., който е
съпруг на ищцата Б.С.. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната
и нелепа загуба на починалият. Съпругата на загиналия Б.С. изключително трудно
преживява загубата на съпруга си, към който била силно привързана. Неговата
неочаквана смърт е довела на ищцата продължителни страдания от загубата му. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Ищцата е съпруга на починалия Л. С.– на 83г., попада в кръга лица посочен в
ППВС № 4 от 1961 г., които имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди.
От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свид.Г.се установява, че семейство С.и
били много задружно и сплотено семейство, живеещо в сговор и взаимна обич. Л.
бил опора на съпругата си. От 1990г. откакто са съпрузи – Л. и Б. винаги са
живели заедно, без конфликти помежду им. От показанията на свид.Г.се установява,
че след смъртта на съпруга си ищцата е
останала сама и много драматично
преживява загубата му, усеща липсата му,
доколкото тя самата е пострадала и се придвижва с патерици.
При определяне на размерът, е необходимо да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2017 г. обществено
икономическа обстановка в страната, с оглед
изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищцата Б.С. – 120 000 лева. Съдът намира тези размери
за адекватни и обосновани с оглед
претърпените от ищците болки и страдания и отговарящи на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.
е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД доколкото пострадалият е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Съдът намира така
наведеното възражение за неоснователно. В приетата и неоспорена по делото
КСМАТЕ се установи действително, че най-вероятно ищецът е пътувал без предпазен
обезопасителен колан. Вещите лица са категорични
обаче, че пострадалият С.би получил същите травматични увреждания причинили
смъртта му, дори и да е бил с поставен обезопасителен
колан.
В мотивите на приетата по делото влязла в сила присъда
№ 17 от 15.06.2022г., постановено по н.о.х.д. № 527/2020г. по описа на Софийски
окръжен съд, е прието за установено, че процесното
ПТП е извършено при условията на
независимо съпричиняване с водача на лек автомобил
„Пежо“, модел 106, с per. н. *******Л. С.. В приетите по делото съдебно-автонехническа
и КСМЕ е прието, че една от причината за настъпване на процесното
ПТП са именно действия на водача на лек
автомобил „Пежо“ предприел потегляне от място за преминаване през кръстовището,
без да се съобрази с положението на товарния автомобил.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът
възприема да е 50 %.
При отчитане на приетата степен на съпричиняване
от 50 % като причинен принос на пострадалия Л. С., обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 60 00 лева.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 -
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя.
В конкретния случай, ищцата е предявила
писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди на 15.09.2017 г., а на 19.08.2019г. ищцата е представила пред застрахователя
и своя банкова сметка.
***, акцесорната
претенция за лихва следва да се уважи от 20.08.2019г. – аргумент от чл. 496-497 КЗ, предвид установеното в процеса предоставяне на банкова сметка ***зщетение с молба от
19.08.2019г.
По
разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
На
адв. В.О. - процесуален представител на ищцата, на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 1 990.80 лева с вкл.
ДДС съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 301 лева, съразмерно отхвърлената част на
иска, както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, като общо сторените
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, са в размер на 430 лв., от
които 400 лева депозит за КСМАТЕ и 30 лева депозит свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, поради освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 2 400 лв., както и сумата от 210 лева, представляваща част от съдебно –
деловодни разноски платени от бюджета на съда за уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „О." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.П.С., ЕГН **********,
чрез адв. В.О., със съдебен адрес:***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на съпругът й Л. С.С.,
починал на
06.06.2017г. в резултат от ПТП,
настъпило на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.08.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до предявения размер от 200 000 лв., поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА
З. „О." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.
В.О. - САК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. сумата от 1 990.80 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Б.П.С., ЕГН **********, чрез адв. В.О., със съдебен адрес:*** да заплати на З.
„О." АД, ЕИК ******** разноски по делото в размер на 301 лв. на основание чл.78,
ал.3 и ал.6 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
ОСЪЖДА З. „О." АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2
400 лв. – държавна такса, дължима по уважените срещу ответника искове,
както и сумата от 210 лв.
представляваща съдебно – деловодни разноски, съобразно уважените искове.
Присъдените на ищцата суми могат да бъдат платени по
банкова сметка ***.5 от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: