№………………………/………………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1222 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на ОУ
„Хр.Ботев" с. Николаевка, Община Суворово, Варненска област, представлявано
от директора Б.Б., чрез адв. Алб.П., против решение № 180/13.01.2020г. по гр.д.
№ 147/2019г. на 47-ми състав на ВРС, с което е признато за незаконно и
отменено уволнението на П.А.И., ЕГН
**********,***, извършено със Заповед № РД07-19/06.11.2018 г., издадена от
Началника на Регионално управление на образованието - Варна, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ; П.А.И., ЕГН **********,*** е възстановена на
заеманата до уволнението длъжност - „директор" на ОУ „Христо Ботев",
с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
ОУ „Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна е осъдено да
заплати на П.А.И., ЕГН **********,***, сумата от 2000 лева, представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и ОУ
„Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд - Варна
сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща
дължима държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Неправилен е
изводът на ВРС, че към датата на издаване на уволнителната заповед И. безспорно
е била член на ръководството на национален синдикален орган-секретар на НСО
„Образование и наука" към Синдикат „Спартак" и ползва сииндикална
закрила по чл. 333, ал. 3, предл. 4 от КТ, а липсата на първично
организационно-структурно звено на синдиката в ОУ „Хр.Ботев"-с. Николаевка
е ирелевантно.
Неправилен е
изводът на ВРС, че поради липсата на доказателства за прекратяване на
членството на И. в „Синдикат Спартак“ неоснователни са доводите, базирани на
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Устава на Синдикат Спартак.
Неправилно и в
нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че на осн. чл. 344, ал. 3 от КТ при нарушение на изискването за получаване на предварително съгласие на
синдикалния орган за уволнението, следва то да бъде отменено само на това
основание, без произнасяне по същество, доколкото няма основание за
предварителна закрила на И., още повече, че не може да възникне конфликт на
интереси, свързани с нейното синдикално членство. Спорът би следвало да бъде
разгледан по същество и смята за доказано това, че И. не се справя с работата
си на директор на ОУ, не притежава качествата на ръководител, да създава
нужната организация, координация, да извършва контрол по изпълнение на
резултатите по проекта „Успех" на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси" за посочения в заповедта период. С докладът на ДФИ,
събраните писмени и гласни доказателства се установява липсата на професионални
качества у ищцата.
Иска се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции
бъдат отхвърлени. Моли се и за присъждане на сторените пред ВРС и ВОС разноски.
В
писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от П.А.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. Кр.Г., въззиваемата оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените от
нея разноски. На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА адв. Кр.Г. иска да му бъде определено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, предоставяйки безплатна
адвокатска помощ и защита, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗА.
Поддържа,
че за ищцата са били налице основанията по чл. 333, ал. 3 от КТ, като секретар
на Национална синдикална организация „Образование и наука“ към Синдикат
„Спартак“, която има подчинени структурни звена, макар и не в ОУ „Хр.Ботев“-с.
Николаевка. Ръководната изборна синдикална организация контролира и координира
първичните структурни звена. Искане до синдиката за уволнението на И. не е
правено от работодателя, въпреки, че е заявила членството си. Освен това тя не
е била реално възстановена на работа след отмяната на предходното й уволнение. Не е била допусната да встъпи в длъжността
„директор“.
Неоснователно
е и второто оплакване във въззивната жалба, че И.не е член, съответно не се
легитимира като секретар на НСО, понеже членството й противоречи на
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Устава на Синдикат „Спартак“. Соченият от
работодателя „Съюз на работодателите в системата на народната просвета в
България“ /СРСНПБ/, в който членува в
качеството си на директор на ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка не е синдикална
организация и уставът на Синдикат „Спартак“ не забранява участие в такъв съюз.
Налице
е основанието по чл. 333, ал. 3 от КТ работодателят да иска съгласие от
Синдиката, а като не го е сторил, ВРС е уважил исковите претенции, без да
разглежда спора по същество.
В с.з. на
14.07.2020г. въззивното ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка, чрез
адв. Алб.П. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата П.А.И. лично и чрез
адв. Кр.Г.-писменото си становище.
ВОС констатира следното:
В исковата
си молба ищцата П.А.И., чрез адв.Кр.Г. излага, че с влязло в сила на 30.10.2018г. решение
№ 4678/16.11.2017 г. по гр. д. № 10041/2016 г. на ВРС е било признато за
незаконно уволнението ѝ, извършено със Заповед № РД-06-756/20.06.2016 г.
на началника на Регионален инспекторат по образованието-Варна и е тя била
възстановена на заеманата до уволнението длъжност-„директор“ на ОУ „Хр.Ботев“-с.
Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна. На 06.11.2018 г. в 9:00 часа, след
надлежно подадено заявление, се явила в
сградата на училището, придружена от адв. Кр.Г. и свидетелите Н.И. Й.и М.К.М.,
да заеме длъжността, в изпълнение на съдебното решение. Пристигнал и полицейски
служител. В дирекцията заварили временно изпълняващата длъжността директор Б.Б.
и Б.М.– учител по физическо възпитание. Около 10:00 часа в училището
пристигнали служителите на РУО – Варна И.Р.и Т.О., адвокат М.Д., както и
началникът на РУО – Варна В.Г.. Дошла и П.Х.-
счетоводител на училището. Служителите на РУО – Варна предоставили на ищцата за
подпис Заповед № 1378/06.11.2018 г. за възстановяване на длъжността „Директор“,
заедно с нова длъжностна характеристика. След подписване на документите, на
временно изпълняващата длъжността „директор“ Б.Б. била връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 06.11.2018 г. След
подписване на заповедта от страна на последната, началникът на РУО-Варна В.Г. й
връчила за подпис Заповед № РД07-19/06.11.2018 г. за прекратяване, считано от
07.11.2018г. на трудовото ѝ
правоотношение, на основание чл. 328 ал.
1 т. 5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата, а на Б.Б. била връчена нова Заповед/Споразумение, по силата на която, считано от 07.11.2018г. същата
отново ще изпълнява временно длъжността „Директор“. Началникът на РУО-Варна В.Г.
я поканила да тръгне с нея към РУО-Варна за оформяне на трудовата ѝ
книжка и да подпише допълнително споразумение за работната си заплата.
Доколкото на 06.11.2018г. тя се явявала директор на ОУ, по инициатива на адв. Кр.Г. поискала да й бъдат предадени от
Б.Б.учебната документация, печата на училището и другите вещи, с които да е в
състояние да изпълнява работата си. Пристъпили към изготвяне на
приемо-предавателен протокол. Когато в протокола поискала да бъде посочен
печата на училището, Б.Б.отказала да й го предаде. Тя отказала от своя страна подписване на
приемо-предавателния протокол, докато не получела печата, ключовете за сградата
и кодовете за достъп до електронната система, за да изпълнява длъжността си, по
връчената й длъжностна характеристика, най-малко за да се разпореди със сумата
от над 10000.00лв., преведена по сметка на училището по проект „Win-Win“, на който е била ръководител и приключил успешно и по който са работили
нейни бивши колеги, работили в училището. Изготвен бил и втори протокол, в
който било отразено ,че печатът, до отразяване на промяната в регистъра на
печатите към МОН остава у началника на РУО-Варна-Г.“. Двата протокола били
оформени като преписи с печата „Вярно с оригинала“, подпечатани с печата на
училището и подписани е датирани с дата 06.11.2018г. от Б.Б.. Със свидетелите Н.Й.и
М.М.съставили Констативен протокол за недопускането й до работа, получените
откази и нейния отказ да подпише протоколите. След като получила препис от
съставените протоколи ищцата отишла до РУО-Варна, за да получи трудовата си
книжка и допълнителното споразумение.
Позовава се на незаконосъобразност на уволнението. Заповедта е постановена
в нарушение на материалния и процесуалния закон, при злоупотреба с право и при
превратно упражняване на права от Началника на РУО-Варна.
На първо място изтъква, че не е била допусната реално да заеме длъжността,
на която е възстановена с влязлото в сила съдебно решение, въпреки формално
издадената заповед № 1378/06.11.2018г., щом в нарушение на чл. 127, ал. 1 КТ,
както и на чл. 218, ал. 1 КТ, не са ѝ били предадени вещите, необходими
за изпълнение на длъжността и не ѝ е проведен инструктаж. След като
заповедта за възстановяване на работа не е произвела действие, то и
последващото прекратявате на трудовото правоотношение е недопустимо.
На второ място ищцата развива доводи за злоупотреба с право, превратно
упражняване на работодателска власт и заобикаляне на закона. Посочва, че само
формално е възстановена на работа, за да може да бъде издадена нова уволнителна
заповед, с която се преповтарят мотивите на отменената от съда заповед за
уволнение. Чрез формалното възстановяване на работа била поставена в
невъзможност да инициира създаване на синдикална структура към „Синдикат
Спартак“ в предприятието на работодателя.
На следващо място, ищцата развива подробни доводи и за незаконност на уволнението поради нарушение на
чл. 333, ал. 3 КТ. Макар и на началника на РУО – Варна да е било известно, че тя
се ползва със синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, в качеството си на
секретар на НСО „Образование и наука“ към Синдикат „Спартак“, не е било
поискано съгласие за уволнението ѝ от синдиката.
Изразява и несъгласие с мотивите на уволнителната заповед, съгласно които
извършени в периода от 01.01.2014г. до 23.12.2015г. дисциплинарни нарушения, констатирани в
Констативен протокол № КМОД № 11-761/18.12.2015г. на РИО-Варна, но без да й е връчен, които в
настоящата заповед за уволнение са квалифицирани като липса на качества за
ефективно изпълнение на длъжността. Посочва се, че за описаните в заповедта
действия вече е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, за което е
издадена отменената от съда уволнителна заповед. Уволнението е обосновано и с
доклад за извършена финансова проверка от АДФИ, който също не ѝ е връчен.
Следователно, два пъти се ангажира отговорността ѝ за едни и същи
действия, което е недопустимо съгласно чл. 189, ал. 2 КТ.
Ищцата счита, че при извършване на уволнението не е спазен предвидения в
чл. 194, ал. 1 КТ срок, приложим по аналогия и при ангажиране безвиновната
отговорност на служителя.
Останало е недоказано и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, на което работодателят се позовава, а именно – липса на
качества за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че за времето, в което е
изпълнявала длъжността, не са доказани нередности при управлението на
училището. Със заповедта за уволнение от 06.11.2018 г. ответникът цели
пререшаване на приключилото съдебно производство по гр.д. № 10041/2016г. на ВРС,
в което производство са останали недоказани твърдяните нейни деяния,
обективирани както в предходната уволнителна заповед, така и в настоящата. С
уволнението, вместо предоставяне на методическа помощ от страна на РИО,
последната проявява дискриминация, поставяйки я в по-неблагоприятно положение
от вр. изпълняващата длъжността „директор“ Б.Б..
Прави оплакване за немотивираност на процесната заповед за уволнение,
доколкото описаното в настоящата заповед касае деянията по предходната
уволнителна заповед.
Иска от съда да бъде признато за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № РД07-19/06.11.2018 г. на началника на Регионално управление на
образованието - Варна, и отмяна на същото, както и за възстановяването ѝ
на заеманата преди уволнението длъжност-„Директор“ на ОУ „Хр.Ботев“-с.
Николаевка. Претендира и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Основно
училище „Христо Ботев“- с. Николаевка, обл. Варна, като излага съображения за
неоснователност на предявените искове.
Оспорва твърденията на ищцата, че същата реално не е допусната да заеме
длъжността „директор“. Към 06.11.2018 г. в Регистъра за печати е била вписано
лицето, заемащо длъжността Директор на ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка- Б.Б., единствено която е могла да полага подпис към
този печат. Не е било възможно печат, заведен в регистъра за печатите
с ползвател директора Б.Б. да бъде ползван от друго лице. П.И. би
следвало да има друг печат, регистриран в Регистъра с неин подпис. В исковата
молба се твърди, че на И. не са посочени кодовете за достъп до електронната
система. Лшице, което има право на електронен подпис, не може да прави
достояние на други лица персоналния си идентификационен номер за достъп до
частния ключ на подписване. П.И. не е направила искане за предоставяне на
конкретен код. Възстановяването на И. на работа не е формално. Издадена е
заповед № РД-06-1378/06.11.2018г. Без значение е твърдението, че Б.Б.е
подпечатала на 06.11.2018г. два протокола с печата на училището.
Основно възражение е, че П.И. не се
ползва със закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ, като единствен секретар на НСО
„Образование и наука“ към Синдиката „Спартак“. В чл. 8, ал. 2 от Устава на
Синдиката че член може да бъде лице, което отговаря на определени изисквания,
сред които е да не членува в други синдикални организации. Към 03.01.2016г. и
към 06.11.2018г. тя е била член на Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в България В периода от м.01.2016г. до м.06.2016г. е
заплащала членски внос към тази синдикална организация. Тя не би могла да бъде
член на Синдикат „Спартак“ и не може да бъде избирана в органите му на
управление. Освен това не е плащала членски внос за Синдикат „Спартак“, а само
за СРСНПБ. Още, към датата на издаване на заповедта няма и не е била учредявана
и съществувала първична организация на НСО „Образование и наука“ към Синдикат
„Спартак“.
Заповед № РД-07-19/06.11.2018г. на началника на РИО-Варна е
законосъобразна, защото в периода от 01.01.2014г. до 23.12.2015г. П.И. е била в
невъзможност да създаде цялостна организация на труд в училището, както и е
проявявала липса на ангажираност към трудовия процес. Не знаела как да изготви
съкратено щатно разписание и поименно щатно разписание в училището. Не е могла
да изготви правила и процедури за назначаване на персонал в училището, за
оценка на резултатите от труда на преподавателския персонал, следователно й
липсват умения за заемане на ръководната позиция директор на училището. Няма
качества да извършва контрол по отношение на персонала в училището, както и по
отношение на учениците. Няма качествата ръководител по отношение на работата по
проект „Успех“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за
периода от 01.11.2014г. до 31.03.2015г., тъй като не е могла да създаде нужната
организация, координация, контрол на изпълнението на резултатите, както и да
организира отчета, поради липса на знания и умения за това. По проект „Прогрес“
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. не са проведени процедури съобразно праговете, предвидени
за това по ЗОП и правилата на ППЗОП, а директорът като ръководител на такъв
проект при сключване на договори за доставка на услуги и материали, трябва да
може да организира такива. Няма и умения да създава обективни измерители към комисиите от длъжностни лица, които
следва да правят оценяване на офертите на кандидатите за сключване на договори
за доставка на стоки и услуги Липсата на знания и умения в планирането,
отчитането и сключването на договори по проектите, провеждани в училището, се
отразяват на управлението на бюджета му, като част от средствата не се
възстановени и са останали за сметка на бюджета на училището.
И. не отговаря на изискванията, поставени в длъжностната ѝ
характеристика от 05.10.2005г.-да притежава способност да планира, организира и
контролира дейности, свързани с изпълнение на преките и задължения; способност
да работи в екип; способност да анализира, синтезира и да взема решения;
комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблеми и
ситуации.
Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени, както и за присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Не се
спори между страните и се установява от представените пред ВРС доказателства, че между Регионален инспекторат по образованието /РИО/-Варна и П.А.И. е
било налице от 2005г. валидно трудово правоотношение, по силата на което последната е заемала длъжността
Директор на ОУ „Христо Ботев“-с. Николаевка.
Със заповед № РД06-756/29.06.2016г. на началника на РИО-Варна, трудовото
правоотношение с П.А.И. на длъжност Директор на ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка е
прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. чл. 37, ал. 4 от ЗНП, като
й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
С влязло в сила на 30.10.2018г. решение № 4678/16.11.2017г. по гр.д. №
10041/2016г. на ВРС е отменено уволнението на П.А.И., извършено със заповед №
РД06-756/29.06.2016г. на началника на РИО-Варна, като незаконосъобразно и е
възстановена на заеманата до уволнението длъжност „директор“ на ОУ
„Хр.Ботев“-с. Николаевка.
Със заявление вх. № 94-13324/05.11.2018г., адресирано до Началника на РУО-Варна
П.А.И. е уведомила работодателя, че на 06.11.2018г. в 9.00ч. ще се яви на
работното си място-ОУ „Христо Ботев“-с. Николаевка за да заеме длъжността, на
която е възстановена по силата на съдебното решение по гр.д. №
10041/2016г. на ВРС. Уведомила е
работодателя си и за това, че и към момента е член на ръководен изборен
синдикален орган, изграден на национално
и отраслово ниво-Секретар на НСИ „Образование и наука“ към Синдикат „Спартак“.
П.А.И. е заявление за явяване да заеме длъжността на която е възстановена и
до ОУ „Христо Ботев“-с. Николаевка, което е с вх. № 307/05.11.2018г. и
приложено по първоинстанционното дело.
Със заповед № РД06-1378/06.11.2018г. на Началника на РУО-Варна, П.А.И. е
възстановена на длъжността „Директор“ на ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка. Тя е
удостоверила с подписа си връчването на длъжностна характеристика на заеманата
длъжност „Директор“ на Общинско училище. Подписала е и допълнително
споразумение № РД08-141/06.11.2018г. с работодателя, като е увеличено основното
й трудово възнаграждение.
Последвало е връчване на процесната заповед № РД07-19/06.11.2018г. на
Началника на РУО-Варна, с която трудовото правоотношение на П.А.И., считано от
07.111.2020г. е прекратено поради
липсата на качества за ефективно изпълнение на работата като директор на
ОУ-с.Николаевка, установено в периода от 01.01.2014г. до 23.12.2015г. В
заповедта са посочени какви качества и липсват и какви дейности не умее да
извършва, като е цитиран доклад № ДИЗВН-5/28.04.2017г. за извършената финансова
инспекция на ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка от Агенцията за държавна финансова
инспекция, установени за този период, с констатациите, с които И. е запозната.
Посочено е в заповедта, че е отчетено заявеното от И. основание за закрила по
чл. 333, ал. 3 от КТ, но това, че към момента на издаване на заповедта, както и
до момента няма и не е била учредявана и не съществува първична организация на
НСО „Образование и наука“ към Синдикат „Спартак“.
Представени са по първоинстанционното дело решение по гр.д. № 10041/2016г.
на ВРС, както и актовете на съда по повод проведения инстанционнен контрол,
видно от които е влязло в законна сила на 30.10.2018г.
Представен е в пълнота доклад № ДИЗВН-5/28.04.2017г. за извършена финасова
инспекция на ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка.
В с.з. на 14.06.2019г. по първоинстанционното дело е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че не е искано съгласието на Синдикат „Спартак“ по
чл. 333, ал. 3 от КТ и, че към 06.11.20-18г. в училището не е имало учредена
синдикална организация към Синдикат „Спартак“, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Пред ВРС са изслушани показанията на водените от ищцата свидетелка-Н.И. Й.,
която е била учител от 2013г. до 2016г. в ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка, и водените от ответника свидетели- Б.И.А.-учител
в училището и Й.С.Х.-старши експерт в РУО /РИО/-Варна, член на екипа извършил
финансовата инспекция в ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка. Свидетелите дават
показания за уменията и качествата на П.А.И. да се справя с работата на
длъжност Директор на училището, както и обстоятелства относно възстановяването
на работа на И. и последвалото уволнение с обжалваната заповед.
Пред ВОС е представено удостоверение изх. №
121/13.05.2020г., изд от Председателя на СРСНПБ относно статута на съюза, като
работодателска организация.
С оглед така установеното от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал.
1 от ГПК срок, от надлежно легитимирано лице-страна по спора, при наличието на
правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
допустими за разглеждане и следва прознасяне на въззивния съд по съществото на
спора.
Ищцата, настояща въззиваема П.А.И. предявила кумулативно съединени искове с
правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ, с оглед прекратеното й на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ трудово
правоотношение със заповед № РД07-19/06.11.2018г. на Началника на РУО-Варна. Съгласно
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. В случая не е
връчвано предизвестие, а направо е издадена обжалваната заповед.
Настоящият състав намира за основателни исковите
претенции, като възприема мотивите на обжалвания първоинстанционнен акт и на
осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Независимо от това ще изложи и собствени мотиви,
разглеждайки твърденията, съответно оспорванията на насрещната страна за
приложимостта на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ. Установи ли се
необходимостта от искането на съгласие от НСО „Образование и наука“ към
Синдикат „Спартак“ за уволнението на П.И. в хипотезата на чл. 333, ал. 3 от КТ
и доколкото няма спор, че такова съгласие не е искано, заповедта за уволнение би се оказала
незаконосъобразна само на това основание
и исковите претенции би следвало да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите,
сред които по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят
може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната
синдикална организация.
Както в практиката си ВКС приема /решение №
667/15.11.2010г. на ВКС по гр.д. № 63/2010г. на Четвърто ГО и решение №
301/26.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 6823/2014г. на Четвърто ГОА/, с право на
синдикална закрила при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете
на синдикалното ръководство в предприятието- председателят и секретарят на
първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в
предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален
орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален
принцип. Ръководният изборен синдикален орган се приема, че стои по-високо в
структурата на съответния синдикат и над първичните организационно-структурни
звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните
организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да
не е работодателят на уволнявания изборен член. От значение за предварителната
закрила при уволнение е дали синдикалната организация е учредена на териториален,
отраслов или национален принцип, съгласно
устава й /по аргумент на чл. 33 от КТ/ и съответният работник или служител дали
е избран за председател или секретар, като тези обстоятелства могат да бъдат
удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива
за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от
съответния горестоящ синдикален орган /в този смисъл е решение №
194/18.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 1100/2012г. Четвърто ГО/.
Видно от устава на сдружение с нестопанка цел за
осъществяване на общественополезна дейност „Синдикат Спартак“, основните цели
са посочени в чл. 5-защита на гражданските права и свободи, на
социално-икономическите, професионалните и трудовите интереси на всички
работници и служители, работещи по трудов договор, пред техните ръководители и
работодатели, като целите са детайлизирани в четири точки в защита правото на
труд, защита правото на безопасни и здравословни условия на труд, професионална
квалификация и преквалификация, право на почивка, отдих, социални придобивки,
подобряване условията на полагане на труд и създаване на условия за
възстановяване на работната сила, правото на достойно реално заплащане на труда
и защита на лични убеждения и изказване на работещите. Уговорено е, че член на
сдружението може да бъде всяко пълнолетно, дееспособно физическо лице, което
отговаря на посочени изисквания, ако не членува в други синдикални организации
/чл. 8, ал. 2/. В чл. 10, ал. 2 са посочени случаите, при които член може да
бъде изключен или да отпадне от сдружението. В чл. 17 , ал. 8 изрично е
предвидено, че с решение на УС може да се учредяват териториални или отраслови
ръководни изборни синдикални органи на Синдикат Спартак, както и да се
утвърждават техните членове. Синдикат
„Спартак“ е вписан в регистъра за ЮЛСНЦ при ПОС, видно от решение № 369/17.11.2014г.
на ПОС. С решение на УС от 13.08.20165г. П.А.И. е приета за член на Синдиката.
На осн. чл. 17, ал. 8 от Устава, с решение на УС от 03.01.2016г. е учредена
Национална синдикална организация „Образование и наука“ към Синдикат Спартак-ръководен
изборен синдикален орган, изграден на отраслов и национален принцип, като П.А.И. е избрана за секретар на НСО. На
23.05.2018г. е учредена Синдикална организация „Образование и наука“ при
работодател „Център за специална образователна подкрепа „Проф. дпн
Г.Ангушев“-София“, а на 07.06.2018г. и Синдикална организация „Образование и
наука“ при работодател ОУ „Г.Караславов“-гр. Първомай. На 04.06.2018г. е
учредена Синдикална организация „Образование и наука“-област Пловдив към
Синдикат „Спартак“. С исковата молба по първоинстанционното дело е представено
и удостоверение изх. № 53/05.11.2018г. , подписано от председателя на УС на
Синдикат „Спартак“, в което е удостоверено, че П.А.И. е избрана за единствен
секретар на НСО „Образование и наука“ към Синдикат „Спартак“ на 03.01.2016г. и
към момента на издаване на удостоверението горното обстоятелство не е
променяно.
Следователно П.А.И. е избрана на 03.01.2016г. за секретар
на учредената Национална синдикална организация „Образование и наука“ към
Синдикат Спартак-ръководен изборен синдикален орган, изграден на отраслов и
национален принцип. Вярно, че в ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка не е била учредена
първична синдикална организация, но първични
такива са били учредени при работодателя ЦСОП „Проф.дпн Г.Ангушев“-София и ОУ
„Г.Караславов“-гр. Първомай. Доколкото ръководният изборен синдикален орган
стои по-високо в структурата на съответния синдикат-над първичните
организационно-структурни звена, то той ръководи и координира действията на
първичните организационно-структурни звена, дори и да не е сред тях
работодателят на уволнявания изборен член. Именно с дейността на този
висшестоящ ръководен и контролиращ орган се обосновава евентуалния конфликта на
интереси, щом ръководният изборен орган на синдиката, изграден на териториален,
отраслов или национален принцип, няма организационно структурно звено в предприятието на работника, но не може да
се отрече връзката със спецификата на полагания там труд /В този смисъл решение
№ 14/01.03.2013г. на ВКС по гр.д. № 206/2012г. Четвърто ГО, решение №
447/10.01.2013г. на ВКС по гр.д. № 1276/2011г. на Четвърто ГО/. В случая
очевидна е връзката между ръководния изборен синдикален орган НСО „Образование
и наука“, към Синдикат „Спартак“, изграден на национален и отраслов принцип й
дейността, която се извършва от директора на едно основно училище.
Следва да се има предвид и това, че в практиката на ВКС /виж решение № 359/18.04.2019г. на ВКС
по гр.д. № 856/2019г. на Четвърто ГО/ се налага разбирането, че закрилата по чл. 333 от КТ има
обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици от
уволнението по социални и хуманни критерии. Приема се, че към момента на
връчване на заповедта за уволнение, съответно връчване на предизвестие, ищцата
следва да е притежавала посоченото в чл. 333, ал. 3 от КТ, вр. § 1, т. 6 от ДР
на КТ качество, което в случая е удостоверено с представения учредителен акт, взетите
от УС решения и удостоверение от Председателя на Синдикат „Спартак“ от
05.11.2018г., съдържащи решение за
избора на И. за секретар на НСО „Образование и наука“ към Синдикат „Спартак“.
Това удостоверяване е достатъчно за да се приеме, че синдикалната организация
съществува и за работодателя се е породило задължението да иска съгласие за
прекратяването на трудовото правоотношение с члена на ръковоството-в случая
секретаря на НСО, без да може да възразява, а и съдът не може да постановява
,че организацията е нелегитимна. Не би следвало да се разглежда и възражението
на работодателя, че И. не е можела да стане член на Синдикат „Спартак“ и
съответно да бъде избирана за секретар на НСО, позовавайки се на разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 от Устава. Дори и да се приеме противното, то следва да се има
предвид, че организацията в която е членувала ищцата към 03.01.2016г. е Съюз на
работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ , в
качеството й на директор на училище, наред с други директори на училища и
детски градини, съгласно текста на чл. 3 от Устава на въпросното сдружение, с
който се е справил състава на посочения в отговора на въззивната жалба
електронен адрес. Въпросното СРСНПБ е сдружение
на работодатели не е синдикална организация. Разликата е очевидна, изхождайки
от различната уредба на двете сдружения в чл. 4 и чл. 5 от КТ и чл. 49, ал. 1 и
ал. 2 от КРБ. Освен това, в същия чл. 3 от Устава на СРСНПБ е уговорено, че
членове могат да бъдат посочените лица, ако не са членове на синдикална
организация. При това с придобиване качеството на член на Синдикат „Спартак“, И.
вече не отговаряла на изискванията за
членство в Съюза на работодателите, независимо колко дълго й е удържан от
заплатата членски внос.
Заповедта за уволнение е незаконосъбразно постановена
и следва уважаването на искането на П.А.И.
за отмяната й. Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде
потвърдено. С оглед основателността на иска с правно осн. чл. 344, ал. 1 от ГПК, основателен е и искът с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. от КТ. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и в тази си част, както и в частта за
разноските с правно основание чл. 78, ал. 1 в първоинстанционното производство
и дължимата държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на ОУ
„Хр.Ботев“-с. Николаевка за въззивното производство. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка следва да бъде осъдено да заплати на П.А.И. сумата
от 610.00лв., представляваща
определен от съда размер на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция,
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно направеното
искане и представения договор за правна защита и съдействие от 11.05.2020г. и
списък по чл. 80 от ГПК на л. 37-38 по делото и сумата от 6.52лв.,
представляваща заплатена такса за ползваната на 21.05.2020г. курирерска услуга,
видно от представения касов бон към пратка 5300195975585/21.05.2020г. и списък
за разноските по чл. 80 от ГПК на л. 39, 40 и 41 по делото, или общо 616.52лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 180/13.01.2020г. по гр.д. №
147/2019г. на 47-ми състав на ВРС, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на П.А.И., ЕГН **********,***,
извършено със Заповед № РД07-19/06.11.2018 г., издадена от Началника на
Регионално управление на образованието - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; П.А.И.,
ЕГН **********,*** е възстановена на заеманата
до уволнението длъжност - „директор" на ОУ „Христо Ботев", с.
Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; ОУ
„Христо Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна е осъдено да заплати на П.А.И., ЕГН **********,***, сумата от 2000.00лв., представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и в полза на
бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд сумата от 160.00лв., представляваща
дължима държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ОУ „Христо
Ботев", с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна да заплати на П.А.И., ЕГН **********,***,
разноски за въззивната инстанция в общ размер на 616.52лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис на страните, при условията на чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.