Решение по дело №6/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 391
Дата: 21 март 2024 г. (в сила от 21 март 2024 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20245300500006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Пловдив, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500006 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на адв.Е. З., като пълномощник на сдружение с
нестопанска цел „Туристическо дружество Драгойна“ , ЕИК: *********
против Решение № 160/ 31.10.2023г. по гр.д.№ 348/ 2023г. по описа на РС-
Първомай, с което по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на
Туристическо дружество „Драгойна“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., *** е признато за установено, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П*, ул.
„***, следните суми: 7372,62 лв. – допълнително начислена ел. енергия за минал период от
25.01.2017 г. до 25.04.2017 г. за обект на потребление Туристическа хижа „** **“,
представляващ четириетажна масивна сграда с идентификатор 51830.***, находящ се в с.
Н**, общ. А., местност „***“, с клиентски № *** и ИТН: ****, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.05.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, и 2075,82 лв. – обезщетение за забава за периода
04.08.2020 г. – 04.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 122/12.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 220/2023 г. по описа на РС
1
Първомай. С въззивната жалба се формулират оплаквания и доводи в насока
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение за това, че
последното е обосновано от районния съд единствено и само с позоваването
на влязлото в сила решение и събрани доказателства по гр.д.№ 371/ 2020г. по
описа на РС-Първомай, по което между същите страни е отхвърлен иск за
недължимост на същите суми при игнориране изцяло на представените от
жалбоподателя в хода на производството по настоящото дело доказателства
относно : наличието на ИАА на ДКЕВР , с който е бил разрешен изцяло и
окончателно спора относно незаконосъобразността на действията на
ищцовото дружество по коригиране сметката на жалбоподателя за обект хижа
„****“, респ. за недължимост на сумите, предмет на предявения от ищеца
установителен иск; в изпълнение на това решение на КЕВР ищцовото
дружество е анулирало с кредитно известие издадената за допълнително
начислена ел.енергия фактура и е уведомил писмено жалбоподателя, че
сумата за посочения обект относно измервателна точка 10*** на електромер
№ *** не се дължи; посоченият акт е влязъл в законна сила след приключване
на съдебното дирене по гр.д.№ 371/ 2020г. по описа на РС поради
оспорването му от ищцовото дружество пред административните съдилища.
Последното обстоятелство не е било съобразено от първоинстанционния съд
и прието, че то е без значение за дължимостта на процесната сума. Това
разбиране на съда именно се оспорва от жалбоподателя като неправилно и
незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна и разрешаване
на спора по същество чрез отхвърляне на иска на ищцовото дружество.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, чрез юриск. К. А., с което се
излага становище за това, че от РС-Първомай е отчетено влязлото в сила
съдебно решение по гр.д.№ 371/ 2020г. по описа на същия съд, с решаващите
мотиви, че отхвърлянето на отрицателно установителния иск е равнозначно
на уважаване на положителен установителен иск, а не чрез предявяване на
осъдителен иск, налице е формирана сила на присъдено нещо, поради което
районният съд не е следвало да пререшава отново по същество спора относно
размера и основанието на вземането.
Жалбата е подадена от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
2
Съдът е сезиран с обективно съединени искове от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против Туристическо дружество „Драгойна“ след
проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, уважено по ч.гр.д.№ 220 /
2023г. по описа на РС-Първомай, по което след постъпило Възражение по
чл.414 ГПК от длъжника, установяване по исков ред на вземанията си по реда
на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с материално правно основание
чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Видно от комплектованото гр. д. № 371/ 2020г. по описа на РС-Първомай в
образувано на 14.09.2020г. производство по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК по инициатива на
Туристическо дружество „Драгойна“, ЕИК: ********* против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ********* е поискано признаване
недължимост за ищеца спрямо ответника на сумата 7 372,62 лева с ДДС ,
представляваща допълнително начислена сума за ел. енергия за периода
25.01.2017г – 25.04.2017г. по фактура **********/ 23.07.2020г. относно обект
на потребление Туристическа хижа „**“, представляваща четириетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на с. Н., общ. А.,
обл. Пловдив, находяща се в местността „****“ в землището на същото село,
с ИТН: ***, за периода 25.01.2017г – 25.04.2017г. С постановеното Решение
№ 56 от 10.10.2022г. по гр. дело № 371/ 2020г. районният съд е отхвърлил
така предявения отрицателен установителен иск , което решение е влязло в
законна сила, констатирано с Разпореждане № 1279/ 23.11.2022г по делото.
Не се твърди и установява така постановеното решение да е обжалвано от
настоящия жалбоподател. Видно от постановеното решение по гр.д.№
371/2020г по описа на РС-Първомай всички възражения, вкл. във връзка с
развилото се административно производство пред КЕВР, повдигнати от
настоящия жалбоподател, са разгледани от съда. В случая налице са
предпоставките за непререшаемост на правния спор от съда с оглед
наличието на влязло в сила съдебно решение за идентичен предмет относно
главното вземане между същите страни по смисъла на чл.298, ал.1 ГПК,
съответно по отношение на идентичен предмет на разглеждане и произнасяне
в двете съдебни производства между същите страни, поради което
пререшаването на поставените отново от жалбоподателя правни въпроси не
подлежат на преразглеждане по повод на настоящото производство по
3
специалния ред на предявения положителен установителен иск по чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК. Наличието на заявени като нови
обстоятелства във въззивната жалба, свързани с провеждано и при
разглеждане на спора по гр.д.№ 371/20202г. на ПРС, между настоящите
страни административно производство, не обуславя принципно извод за
пререшаемост на правния спор по реда редовните процесуални способи,
уредени в гражданското съдопроизводство.
Следователно по отношение на процесната претендирана по настоящото гр.д.
№348/2023г. по описа на ПРС главницата за сумата7 372,62 лева с ДДС ,
представляваща допълнително начислена сума за ел. енергия за периода
25.01.2017г – 25.04.2017г. по фактура ***/ 23.07.2020г, за същия обект на
потребление на жалбоподателя, е налице идентитет с оглед предмета на
разглеждане по гр.д.№ 371/ 2020г. по описа на РС-Първомай, за която съдът
с влязло в сила съдебно решение е отхвърлил отрицателно установителната
претенция на жалбоподателя за нейната недължимост. По аргумент от
противното правният извод, какъвто обосновано е изведен и с решаващите
мотиви на районния съд, е дължимост на това вземане, претендирано за
установяване по реда на предявяване на специалния положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против длъжника
Туристическото дружество „Драгойна“. При безспорност на обстоятелствата
относно липсата на плащане на главното вземане от страна на длъжника, за
което същият е поканен с нарочно уведомление за дължимостта на сумата,
следователно основателна е и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ГПК, които главна и
акцесорна претенция се явяват установени по размер по настоящото дело.
По така изложените съображения обжалваното решение ще се потвърди като
правилно.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди
юриск.възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160/ 31.10.2023г. по гр.д.№ 348/ 2023г. по
описа на РС-Първомай, с което по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на
Туристическо дружество „Драгойна“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „*** № * е признато за установено, че дължи на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Х*** № * следните суми: 7372,62 лв. –
допълнително начислена ел. енергия за минал период от 25.01.2017 г. до
25.04.2017 г. за обект на потребление Туристическа хижа „***“,
представляващ четириетажна масивна сграда с идентификатор ****, находящ
се в с. Н**, общ. А., местност „***“, с клиентски № *** и ИТН: ****, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и
2075,82 лв. – обезщетение за забава за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г., за
които суми е издадена Заповед № 122/12.05.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 220/2023 г. по описа на РС
Първомай.
Осъжда Туристическо дружество „Драгойна“, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „**** да заплати на Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***
сумата 300 лева 8 триста лева/ на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5